и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ вр. чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „. Е. с ЕИК *, със седалище и адрес на управление : гр. Б., ул. “Ш.п.“ № 4, . 4, и с адрес за призоваване : гр. Б., ул. “А. Ч.“ № *, представлявано от Управителя Н. И. К., против Решение № РД-277/ 19.08.2021г. на И. Д. на И. А. по Р. и А. /ИАРА/ и Ръководител на Управляващия орган /УО/ на Оперативната програма за развитие на сектор “Р.“ /ОПРСР/ за Република България, с което на дружеството, е определена финансова корекция в размер на 5 212. 57 лв. /5 % върху преизчислената безвъзмездна финансова помощ от 104 251. 47 лв. към момента на констатиране на нарушението/, за нарушение – 85. 93 % неизпълнение на производствената програма по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /ДПБФП/ № 2/ 25.06.2009г. за периода 01.01.2013г.- 31.12.2013г., съобразно Таблица 1, от раздел ІІ “Специфични случаи за определяне размера на финансови корекции, т. 1.1. Проекти по мярка 2.1. “Производствени инвестиции в аквакултурата“ и 2.6. “Инвестиции в преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура“ от Методиката за определяне на размера на финансови корекции по проекти, финансирани от Оперативна програма за развитие на сектор “Р.“, съфинансирана от Европейския фонд за Р. за програмен период 2007- 2013г.“ /Методиката/, обнародвана в “Държавен вестник“ – бр. 38/ 24.04.2020г., на основание чл. 3, буква “р“ и чл. 96 от Регламент /ЕО/ № 1198/ 2006 на Съвета от 27.07.2006г., чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7, чл. 71, ал. 1 и чл. 72, ал. 1 и ал. 3 от ЗУСЕСИФ, чл. 6, ал. 4 от Закон за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, във връзка с чл. 41 от Наредба № 6/ 03.05.2012г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2.1. “Производствени инвестиции в аквакултурата“ по Приоритетна ос № 2 “Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура“ от Оперативната програма за развитие на сектор “Р.“ на Република България, финансирана от Европейския фонд за Р. за програмен период 2007- 2013г. /Наредба № 6/ 03.05.2012г./ вр. чл. 11, ал. 1, чл. 34 от ДБФП № 2/ 25.06.2009г.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Поддържат се доводи, че с оглед момента на установяване на нередността – 2014г. е неприложим изобщо реда на ЗУСЕСИФ за процесното нарушение, респ. се твърди, че то е установено след изтичане на периода на мониторинг по процесния ДПБФП, съответно погасяване по давност на възможността за санкциониране на нарушението, респ. привеждането му в изпълнение. Изложени са и доводи за издаване на решението в противоречие с нормата на чл. 71, ал. 4 от ЗУСЕСИФ, според която за една и съща нередност може да бъде приложена само веднъж финансова корекция, като се твърди, че вече с Акт за установяване на частно държавно вземане /АУЧДВ/ № 21/ 18.04.2016г. за същата нередност, има издаден друг акт за установяване на същото нарушение, респ. за наличието на обективни обстоятелства - форсмажорни обстоятелства /непреодолима сила/, поради настъпили в хода на изпълнение на задълженията по договора тежки климатични условия в периода 2010- 2012г., създавани административни пречки от страна на Министерството на околната среда и водите /МОСВ/ и високи лихви по кредитите, които са довели до невъзможност за изпълнение в пълен обем на производствената програма. С оглед на изложеното, се иска съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, оспорващото дружество, чрез проц. си представител – юрисконсулт Кадурина, поддържа жалбата по подробно изложените в нея доводи.

Ответникът – И. Д. на ИАРА и Ръководител на УО на Оперативната програма за развитие на сектор “Р.“ за Република България, не изпраща представител в съдебно заседание, а в депозиран писмен отговор, оспорва жалбата, като неоснователна. Твърди се, че оспореният акт е издаден при стриктно съблюдаване на нормата на чл. 146 от АПК и след отчитане на всички събрани по преписката доказателства, като възприетата фактическа обстановка, е подведена под съответстващата й, прецизна правна квалификация. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200. 00 лв.

Административен съд – Б., след като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и извърши проверка на оспорения акт, в съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа страна :

Между страните не се спори, че оспорващото дружество, е заявило своите намерения в Заявление за кандидатстване с вх. № ЕФР-01-1/ 12.03.2009г., част от което, е и Инвестиционно намерение, част Б, и съдържащата се в него производствена програма. Не е спорно, че на 25.06.2009г., между „. Е. с ЕИК * и ИАРА, като УО на процесната Оперативна програма за развитие на сектор “Р.“ на Република България, е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2.1. “Производствени инвестиции в аквакултурата“, приоритетна ос 2 “Аквакултура, Риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура“ по ОПРСР за програмен период 2007- 2013г., за проект “Разширяване на производствения капацитет на пъстървово стопанство „. – град Якоруда“ съгласно Заявление за кандидатстване с вх. № ЕФР-01-1/ 12.03.2009г. Размерът на помощта, съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, е в размер на първоначална стойност 109 581. 87 лв., представляващи 60% от целия размер на одобрената инвестиция, от които 75 % се осигуряват от ЕС и 25 % от държавния бюджет на Република България. Крайният срок за реализация на проекта е - 31.12.2009г., като всички дейности, включени в инвестиционното намерение, част А, неразделна част от заявлението за кандидатстване, следва да приключат в горепосочения срок /чл. 4, ал. 2 от договора/ и същият започва да тече от дата на сключване на договора. Не се спори, че в Инвестиционното намерение, кандидатът- бенефициер е заявил, че след реализацията на проекта, ще добива и продава дъгова пъстърва, като в Таблица 4 от същото намерение, са заложени количествата, които ще бъдат произведени и продадени за всяка производствена година. Размерът на отпуснатата безвъзмездна финансово помощ /БФП/ е обвързан с капацитета и размера на технологичните мощности, и съответно е необходим за реализацията на инвестиционното намерение и за достигане на заложените в него икономически показатели. В чл. 33 от ДПБФП е посочено, че с подписването на договора, ползвателят декларира, че е запознат със съдържанието на договора и всички приложения, изразява съгласие с тях и се задължава да изпълнява всички произтичащи от тях задължения. Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора, УО упражнява постоянен контрол за целевото използване на инвестицията, за срок от 5 години, а съгл. 34 от същия, ответникът отпуска БФП, при условията и в сроковете, определени в договора и приложенията, неразделна част от него и действащите нормативни актове.

Не е спорно между страните, че във връзка с осъществяване на правомощията на ИАРА, като УО на процесната ОП, същата има правото да извършва наблюдение и оценки, и да извършва проверки за изпълнението на поетите с ДПБФП ангажименти, в рамките на 5 годишния срок, т. е. в периода на т. нар. “мониторинг“ по проекта. Във връзка с това, е съставена Докладна записка с вх. № Z-8391/ 24.07.2014г. относно : Мониторинг на изпълнението на производствени програми на 14 бенефициери по мярка 2.1 “Производствени инвестиции в аквакултурата“ от приоритетна ос 2, за които е извършено окончателно плащане, през периода 2009- 2012г. и 2013г. е първа или следваща производствена година. Извършени са проверки на изпълнението на производствените програми, заложени в Таблица 4 от Инвестиционните намерения, част Б, неразделна част от Заявленията за кандидатстване, неразделна част от ДПБФП, съобразно представената от бенефициерите информация и документи. Проверката за изпълнението на производствената програма на бенефициера „. Е. по проект с УНП BG0713EFF-212-0008 и с наименование “Разширяване на производствения капацитет на пъстървово стопанство „. - гр. Якоруда“, е констатирала неизпълнение на производствената програма, предвид данните от представения от бенефициера, информационно- статистически формуляр за 2013г., според който, през 2013г. са произведени 4 221. 36 кг. дъгова пъстърва за консумация, продадени са 5 805. 36 кг дъгова пъстърва, а нереализираното количество и незавършено производство, е 2 200 кг. Съгласно Таблица 4 от Инвестиционното намерение, през третата производствена година, е заложено да бъде произведена и реализирана дъгова пъстърва, в количество- 30 000 кг. Като е взето предвид произведеното количество продукция : 4 221. 36 кг., е изчислено неизпълнение на производствената програма, в размер 85. 93 %.

Няма спор, че с Докладна записка с вх. № Z-9898/ 03.09.2014г. от Зам.- И. Д. на ИАРА, предвид констатираното неизпълнение на производствената програма, и неприемане за основателна писмената обосновка от бенефициера с вх. № 2600-869-(2)/ 21.07.2014г., е направено предложение до И. Д. на ИАРА, да бъде изготвена заповед за налагане на финансова корекция. За констатираното неизпълнение на производствената програма, е подаден Сигнал за нередност с вх. № Z-11899/ 07.11.2014г.

Липсва спор, че инвестицията, обект на ДПБФП № 2/ 25.06.2009г., е завършена през 2010г. /заявка за окончателно плащане № 07/02/01/0004-3г. от 27.01.2010г./. Окончателното плащане е извършено на 22.04.2010г., и 2013г. се явява трета поредна производствена година. Съгласно Таблица 4 на Инвестиционното намерение, част Б, неразделна част от Заявлението за кандидатстване, неразделна част от процесния ДПБФП, е заложено през третата производствена година, да се добие и реализира продукция от дъгова пъстърва в количество 30 000 кг.

Не е спорно, че с Писмо вх. № 2600-869-(2)/ 21.07.2014г. на ИАРА, бенефициерът е представил писмена обосновка, относно причините довели до несъответствие между действително декларираното количество произведена продукция и количеството в производствената програма, заложена в Таблица 4 от Инвестиционното намерение, част Б, неразделна част от Заявлението за кандидатстване. Бенефициерът е посочил, че неизпълнението на производствената програма се дължи на : 1. Тежки климатични условия за периода 2010- 2012г. : проливни дъждове и наводнение на 16.05.2010г., което е унищожило зарибителния материал; тежка и коварна зима през 2011- 2012г. с температури от -10 до -30° С, което е довело до загуба на 1.5 т зарибителен материал и частично разрушаване на саваци и стени; 2. Сложна и несигурна икономическа обстановка в страната : административно- бюрократични пречки, причинени от МОСВ /съставяне на актове за неплатени такси за водоползване със задна дата, което е довело до допълнителни разходи/; високи лихви по кредитите. Към писмото са приложени : Писмо на НИМХ - Кюстендил изх. № 259/ 17.05.2013г.; Писмо изх. № РР 01-261/ 25.11.2008г. от МОСВ, Басейнова дирекция Западнобеломорски район – Б.; Решение № ПО-01-29/ 08.04.2011г. за продължаване на срока на действие на Разрешително за водоползване на воден обект № 400317/ 20.06.2005г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район – Б.; Решение № 7322/ 29.05.2013г. на ВАС и Решение № 4037/ 24.03.2014г. на ВАС.

Няма спор, че в срока за доброволно изпълнение, посочен в писмо на ИАРА с изх. № 2600-1987-(3)/ 22.12.2014г., бенефициерът не е възстановил сумата по нередността, както и че с Писмо изх. № 1200-750/ 23.06.2015г., преписката по нередност с НИН 2014/EFF/000020, е изпратена в Национална А. за приходите /НАП/ за предприемане на действия за събиране на частно държавно вземане на Държавата. От НАП е издаден АУЧДВ № 21/ 18.04.2016г. за събиране на процесното вземане, ведно със законната лихва. Няма спор, че въз основа на издадения АУЧДВ, за сумите, предмет на същия, Районен съд - Б. е образувал заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК- ч. гр. д. № 1781/ 2017г. по описа на Районен съд - Б., като е издадена в полза на Държавата /чрез НАП/ Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 21.07.2017 г. по посоченото ч. гр. д. Въз основа на издадения Изпълнителен лист, е образувано е изпълнително дело № 107/ 2018г. по описа на Частен съдебен изпълнител Гергана Стойнева, peг. № 798, срещу длъжника „. ЕООД. На 26.06.2018г. е получено съобщение по ч. гр. д. № 1781/ 2017г., с което Държавата /чрез НАП/ е уведомена за подадено възражение от оспорващия, с правно основание чл. 414 от ГПК, като въз основа на това, е указано на заявителя в производството по чл. 417 от ГПК, предявяване на иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за установяване дължимостта на сумите, предмет на издадената заповед по чл. 417 от ГПК. Не е спорно, че заявителят в производството Държавата /чрез НАП/ е уведомен за постъпилото възражение от длъжника, като в указания едномесечен срок от съобщението, същият не е представил доказателства за предявен от него иск по чл. 422 от ГПК, поради което и на това основание, с влязло в сила на 25.10.2018г., Определение № 8551/ 12.09.2018г. пост. по ч. гр. д. № 1781/ 2017г. по описа на Районен съд – Б., съдът е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. За тези обстоятелства, ИАРА е уведомена от НАП с нарочно писмо, като в същото е посочено, че с оглед формираната съдебна практика, наблягаща на административния характер на установените вземания, и обстоятелството, че съдебното производство е инициирано след влизане в сила на 25.12.2015г. на ЗУСЕСИФ, предявяване на установителен иск от НАП, по общия ред, е недопустимо за разглеждане от гражданските съдилища, независимо от факта на възникване на вземането преди влизане в сила на закона, като с оглед на това, НАП уведомяват ИАРА, че действията за установяване и принудително събиране на вземането на ИАРА, произтичащо от наложена финансова корекция по ДПБФП № 2/ 25.06.2009г., не могат да бъдат продължени по общия гражданскоправен ред.

Не е спорно, че с влязло в сила на 02.02.2017г., Определение № 6127/ 04.10.2016г. пост. по гр. д. № 2775/ 2016г. по описа на Районен съд – гр. Бургас, е оставена без разглеждане отрицателната искова претенция на „. ЕООД против ИАРА, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи, сумата от 5 213. 11 лв., представляващи неоснователно наложена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на одобрената безвъзмездна финансова помощ, в размер общо на 109 570. 97 лв. по договор № 2/ 25.06.2009г., поради процесуална недопустимост на същата.

Няма спор, че с Писмо на ИАРА изх. № 26-00-918/ 19.07.2021г., е открито производство по налагане на финансова корекция по ДПБФП № 2/ 25.06.2009г., сключен с бенефициера по ОПРСР- „. ЕООД. С писмото, бенефициерът е уведомен за констатираното нарушение, определения размер на финансова корекция и основанията за налагането й, като му е предоставена възможност в 14- дневен срок от съобщаването, да представи писмени възражения по основателността и размера на корекцията, и при необходимост да приложи писмени доказателства. Писмото е връчено на бенефициера на 22.07.2021г., като в законоустановения срок, с Писмо вх. № 26-00-918-1/ 02.08.2021г., е постъпило възражение от бенефициера срещу откриването на производство по налагане на финансова корекция. Във възражението си, ползвателят на помощта, излага становище, че по регистрираната нередност от 07.11.2014г., касаеща неизпълнение на производствената програма за 2013г., в обема, заложен в Таблица 4 от Инвестиционното намерение, неразделна част от Заявлението за кандидатстване вх. № ЕФР-01-1/ 12.03.2009г., е издадено Решение № РД- 1324/ 19.12.2014г., и съответно индивидуален административен АУЧДВ № 21/ 18.04.2016г. Поддържа се също така в становището и изтичане на давностния срок за налагане на финансова корекция по чл. 3(1) от Регламент № 2988/ 95, като се счита, че срокът за давност за процедурите по проверки и предприемане на административни мерки от 4 години, е изтекъл на 25.06.2018г. Поддържа се изтичане и на абсолютната 10г. давност, считано от подписването на ДПБФП № 2/ 25.06.2009г.

След като е разгледал и обсъдил констатираната нередност и направените от бенефициера възражения, които са отхвърлени изцяло, ответникът е издал оспореното решение /л. 10- 18 от делото/, с което е приключил административното производство, установил е нередност, на основание чл. 3, буква “р“ и чл. 96 от Регламент /ЕО/ № 1198/ 2006 на Съвета от 27.07.2006г., чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7, чл. 71, ал. 1 и чл. 72, ал. 1 и ал. 3 от ЗУСЕСИФ, чл. 6, ал. 4 от ЗРА, във връзка с чл. 41 от Наредба № 6/ 03.05.2012г. вр. чл. 11, ал. 1, чл. 34 от ДБФП № 2/ 25.06.2009г., като е определил финансова корекция в размер на 5 212. 57 лв.- /5 % върху преизчислената безвъзмездна финансова помощ от 104 251. 47 лв. към момента на констатиране на нарушението/, за нарушение – 85. 93 % неизпълнение на производствената програма по ДПБФП № 2/ 25.06.2009г. за периода 01.01.2013г.- 31.12.2013г., съобразно Таблица 1, от раздел ІІ “Специфични случаи за определяне размера на финансови корекции, т. 1.1. Проекти по мярка 2.1. “Производствени инвестиции в аквакултурата“ и 2.6. “Инвестиции в преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура“ от Методиката, обн., ДВ, бр. 38/ 24.04.2020г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

По допустимостта :

Жалбата е подадена в срока по чл. 149 АПК, от лице с правен интерес – адресат на акта и срещу акт подлежащ на съдебен контрол, съгласно чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, извършвайки контрол за законосъобразност на оспорения акт, съдът не се ограничава само с основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Регламент № 1198/ 2006 създава Европейския фонд за Р. и определя рамката за подкрепа от Съюза, предназначена за устойчивото развитие на сектор Р. - член 1. С оглед на този предмет на регламента и при отчитане на неговото пряко действие - член 288, параграф 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/, е безспорно, че дейностите по управление на ОПРСР следва да бъдат осъществявани в съответствие с разпоредбите на регламента, както и в съответствие с относимите общи регламенти – Регламент /ЕО, Е./ № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент № 2988/ 95/ и на Регламент /ЕС, Е./ № 966/ 2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент /ЕО, Е./ № 1605/ 2002 на Съвета /Регламент № 966/ 2012, отменен, действащ за процесния период/. Съгласно член 3, буква “л“ от Регламент № 1189/ 2006 “бенефициер“ е физическо или юридическо лице, което е краен получател на публичната помощ, а съгласно член 3, буква “р“, “нередност“ е всяко нарушение на разпоредба от законодателството на Съюза, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, което има или би имало ефекта на щета върху общия бюджет на Европейския съюз чрез натоварване на общия бюджет с неоправдан разход. Съгласно член 58 от Регламент № 1189/ 2006 държавите членки определят за оперативната програма управляващ орган – в случая Изпълнителната А. за Р. и А. /ИАРА/, а функциите на управляващия орган са регламентирани в член 59 от регламента. Съгласно разпоредбата, УО е отговорен за управлението на ОП съгласно принципа на добро финансово управление и по- конкретно трябва да гарантира, че операциите съответстват, за целия период на изпълнение, на приложимите национални разпоредби и на разпоредбите на Съюза. В член 70, параграф 1, буква “б“ от Регламент № 1189/ 2006 е визирано задължението на държавите членки по предотвратяване, откриване и корекция на нередности и възстановяване на неправомерно платени суми. А член 96, параграф 2 възлага на държавите членки задължението за финансови корекции, които представляват анулиране на целия или на част от публичното финансиране. Член 39 от Регламент/(ЕО/ № 498/ 2007 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1198/ 2006 на Съвета относно Европейския фонд за Р. /Регламент № 498/ 2007/ регламентира съдържанието на задълженията на УО по член 59, буква “а“ и “б“ от Регламент № 1198/ 2006, а член 54– 57 - съдържанието на задълженията във връзка с докладването на нередностите. Нито един обаче от посочените актове на Съюза не регламентира процедурите, по които държавите членки, чрез своите управляващи органи, извършват проверките и прилагат мерките.

В случая, материалните отношения между страните, отнасящи се до реализиране на проект, съфинансиран със средства от Европейския съюз, са се развили въз основа на договор, сключен през 2009г. Независимо от това, приложим относно процедурата по установяването и налагането на финансова корекция, е именно Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, обнародван в ДВ, бр. № 101/ 22.12.2015г. С влизането в сила на ЗУСЕСИФ, е въведена единна процедура за определяне на финансови корекции на всички бенефициери /по смисъла на член 2, буква “л“/ от Регламент № 1198/ 2006/, в т. ч. и на бенефициерите по Оперативна програма за развитие на сектор “Р.“ 2007– 2013г. ЗУСЕСИФ не е времево ограничен само до програмния период 2014– 2020г., а установява общи правила за поведение. Това значи, че е приложим по отношение на всички заварени правоотношения с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Наред с това, съгласно изричната разпоредба на § 8, ал. 2 ЗУСЕСИФ, приетите от Министерския съвет нормативни актове, които уреждат обществени отношения, предмет на този закон, както и изрично посочените актове на министъра на финансите, запазват своето действие и по отношение на програмния период 2007– 2013г. Следователно, считано от 26.12.2015г., процедурите за регулиране на обществените отношения във връзка с предоставяната от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/ безвъзмездна финансова помощ се осъществяват с оглед на установените процедурни правила от ЗУСЕСИФ и непротиворечащите му нормативни актове на Министерския съвет и за програмния период 2007– 2013г. С оглед на изложеното, съдът намира за изцяло неоснователни доводите на оспорващия за неприложимост на реда на ЗУСЕСИФ към актовете по Оперативна програма за развитие на сектор “Р.“. В подкрепа на изложеното е и практиката на Върховния административен съд /ВАС/ по подобни казуси – напр. Определение № 7403/ 05.06.2018г. пост. по адм. д. № 4636/ 2018г. по описа на ВАС, VІІ отд., Решение № 10544/ 14.08.2018г. пост. по адм. д. № 5253/ 2018г. по описа на ВАС, VІІ отд. и др.

Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и по размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган като преди това, с оглед на разпоредбата на алинея 2, на бенефициера се предоставя възможност да представи писмени възражения в срок, не по- кратък от две седмици. Чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ определя и кой орган е компетентен да определя финансовите корекции - ръководителя на управляващия орган. В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗРА, Изпълнителната А. по Р. и А., осъществява дейностите по управление на Оперативната програма за развитие на сектор “Р.“ 2007– 2013г. в качеството си на УО. Съгласно ЗУСЕСИФ, ръководител на УО е ръководителят на администрацията, в чиято структура се намира УО. Изпълнителният Д. на агенцията изпълнява правомощията на ръководител на УО, съгласно чл. 4, ал. 1 от Устройствения правилник на ИАРА, и следователно се явява компетентният орган, който има правомощието да определя финансови корекции за нередности, осъществени от бенефициери по процесната ОПРСР 2007– 2013г., т.е. актът е издаден от компетентен орган.

Актът е издаден в законоустановената форма на писмено мотивирано решение. Същият съдържа всички реквизити от формална страна, предвидени в чл. 59 от АПК - указания за органа, който го издава, наименованието на акта, посочване в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва, посочен е адресата на акта, същият е датиран и носи подписа на лицето, което го издава с означение на длъжността му. В съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, оспореното решение има ясна разпоредителна част, която съдържа волеизявлението на административния орган, и с него са определени правата и задълженията, които актът създава/ засяга. Детайлно са изложени фактическите и правни основния за издаване на административния акт /чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК/, като УО изключително подробно е анализирал фактите, на основата на които е извел наличието на нарушение, както и направените в хода на административното производство възражения от страна на „. Е. мотивирал е защо подкрепя изводите за допусната нередност, като е подвел фактите под приложимите за това правни норми и на тази основа, е формулирал своите правни изводи. В резултат на това, оспореното решението не оставя никакво колебание за адресата си за какво нарушение е приложена финансовата корекция и как е определен нейният размер. Оспореното решение съдържа и правните основания за издаването му – посочено е, че се издава на основание чл. 3, буква “р“ и чл. 96 от Регламент /ЕО/ № 1198/ 2006 на Съвета от 27.07.2006г., вр. чл. 73, ал. 1, чл. 70, ал. 1, т. 7, чл. 71, ал. 1 и чл. 72, ал. 1 и ал. 3 от ЗУСЕСИФ, вр. чл. 6, ал. 4 от ЗРА, вр. чл. 41 от Наредба № 6/ 03.05.2012г.

Не са допуснати в хода на производството по издаване на административния акт съществени нарушения на административнопроизводствените правила. УО е изпълнил всички етапи от процедурата, предвидена в ЗУСЕСИФ. Бенефициерът е бил уведомен изрично за започналата процедура по чл. 73 от ЗУСЕСИФ, с Писмо изх. № 26-00-918/ 19.07.2021г., имал е възможност в рамките на двуседмичен срок да направи своите възражения и да представи доказателства. „. ЕООД се е възползвал от тази възможност и с Писмо вх. № 26-00-918-1/ 02.08.2021г., изрично и мотивирано е възразил срещу констатираната нередност, оспорвайки я.

Не може да се сподели тезата на оспорващия, че с издаване на оспореното решение, е допуснато нарушение на чл. 71, ал. 4 от ЗУСЕСИФ, според която норма, за една и съща нередност, може да бъде приложена само веднъж финансова корекция. По делото няма ангажирани доказателства за това, че по процесния Сигнал за нередност вх. № Z-11899/ 07.11.2014г. е налице и друг акт за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. Напротив – установява, се че по посочения сигнал за нередност, за пръв път се приключва, с оспорения акт, производство по установяване на нередност, с правна квалификация - чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ по процесната ОПРСР, т. е. с него, за първи път, с акт с посочената правна квалификация, органът установява нередност по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, за нарушение на член 3, буква “р“ вр. чл. 96 от Регламент /ЕО/ № 1189/ 2006 на Съвета вр. чл. 41 от Наредба № 6/ 03.05.2012г. вр. чл. 11, ал. 1, чл. 34 от ДПБФП № 2/ 25.06.2009г., за нарушение, изразяващо се неизпълнение на производствената програма в обема, заложен в Таблица 4 от Инвестиционно намерение, част Б, неразделна част от Заявление за кандидатстване вх. № ЕФР-01-1/ 12.03.2009г., неразделна част от ДПБФП № 2/ 25.06. 2009г., за което се определя финансова корекция, като установеното неизпълнение на производствената програма, заложено в Таблица 4 за третата производствена година, спрямо действително декларираното количество произведена и реализирана продукция за 2013г. е определено от адм. орган, в размер на 85. 93 %, а наложената финансова корекция е в размер на 5 212. 57 лв.- 5 % върху преизчислената безвъзмездна финансова помощ, предоставена по ДПБФП, към момента на констатиране на нарушението, изчислена съобразно Таблица 1, от раздел ІІ “Специфични случаи за определяне размера на финансови корекции, т. 1.1. Проекти по мярка 2.1. “Производствени инвестиции в аквакултурата“ и 2.6. “Инвестиции в преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура“ от Методиката, обн., ДВ, бр. 38/ 24.04.2020г. Т.е. до момента на издаване на оспорения акт, няма издаван друг акт по реда на ЗУСЕСИФ, по отношение на оспорващото дружество, по отношение на същия сигнал за нередност- вх. № Z-11899/ 07.11.2014г., като в тази насока са разясненията на ВАС, по повод подобно наведено възражение, намерили израз в мотивите на Решение № 4022/ 30.03.2021г. пост. по адм. д. № 847/ 2021г. по описа на ВАС, VII отд. Именно и поради посоченото, предвид цитираната задължителна практика на ВАС относно тълкуването на нормата на чл. 71, ал. 4 от ЗУСЕСИФ, е без всякакво правно значение обстоятелството, че по административната преписка е наличен издаден от НАП, АУЧДВ № 21/ 18.04.2016г. за събиране, в полза на Държавата, на вземане, с размер към 18.04.2016г. : 5 212. 57 лв.- главница и 645. 24 лв.- мораторна лихва за периода 29.01.2015г.- 18.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2016г., до окончателното й изплащане, произтичащи от същия сигнал за нередност, за неизпълнение на същото задължение, защото безспорно АУЧДВ, не представлява издаден акт по ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция. Само за пълнота на изложението /макар да не е изобщо необходимо това да бъде коментирано/, следва да се посочи, че към момента няма и какъвто и да е друг издаден, влязъл в сила административен или съдебен акт, относно същия сигнал за нередност, доколкото с влязло в сила на 25.10.2018г., Определение № 8551/ 12.09.2018г. пост. по ч. гр. д. № 1781/ 2017г. по описа на Районен съд – Б., съдът е обезсилил издадената в полза на Държавата /чрез НАП/ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, на основание цитирания АУЧДВ № 21/ 18.04.2016г., а и инициираното от „. Е. съдебно исково производство - гр. д. № 2775/ 2016г. по описа на Районен съд – гр. Бургас, е приключило с влязло в сила на 02.02.2017г., Определение № 6127/ 04.10.2016г. пост. по делото, с което е оставена без разглеждане, отрицателната искова претенция на бенефициера против ИАРА, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи, сумата от 5 213. 11 лв., представляващи неоснователно наложена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на предоставената безвъзмездна финансова помощ по ДПБФП № 2/ 25.06. 2009г., поради процесуална недопустимост на същата, т.е. липсват каквито и да е процесуални пречки за образуване на настоящото административно производство за налагане на финансова корекция, в разрез с тълкуването на оспорващия, дадено в жалбата и в съдебно заседание.

Ръководителят на УО е изложил подробно и е обсъдил в решението направените от бенефициера възражения и след като е преценил всички факти и обстоятелства, в съответствие и с изискванията на чл. 35 от АПК, е приел и потвърдил констатациите в писмото, стартирало процесната процедура относно наличието на нередност. Предвид това, настоящият състав на съда приема, че липсват допуснати в хода на производството по издаване на акта, съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Налице е и съответствие на оспорения акт с приложимите материалноправни разпоредби. Ръководителят на УО, подробно е мотивирал защо приема, че е налице допуснато нарушение с финансов ефект, правилно квалифицирайки го като нередност. Изложени са мотиви и за използвания метод за определяне на финансовата корекция в съответствие с чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, както и за определяне на финансовата корекция в предвидения от приложимата нормативна уредба процент.

Спорът, относно материалната законосъобразност на оспореното решение, основно се свежда до това дали оспорващият е спазил нормативните изисквания и клаузите на сключения между него и ИАРА договор, за да се приеме, че правомерно му е предоставена безвъзмездната финансова подкрепа и констатираното нарушение от административния орган, е такова, че да мотивира налагането на финансова корекция в размер на 5 % от изплатената /преизчислената/ финансова помощ.

Според легалната дефиниция на чл. 3, буква “р“ на Регламент /ЕО/ № 1198/ 2006 на Съвета от 27 юли 2006 година за Европейския фонд за Р. – “нередност“ означава всяко нарушение на разпоредба от законодателството на Общността, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, което има или би имало ефекта на щета върху общия бюджет на Европейския съюз чрез натоварване на общия бюджет с неоправдан разход“. Необходимо е кумулативно да са налице следните предпоставки : 1. действие или бездействие от страна на икономическия оператор, съставляващо нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство; 2. то да има или да би могло да има за последица нанасянето на вреда на бюджета на Европейския съюз чрез натоварване на общия бюджет с неоправдан разход- в този смисъл само такова нарушение, което има или би имало финансово отражение, представлява нередност по смисъла на цитираната норма, като при всички случаи следва да е налице и 3. причинно-следствена връзка между нередността и потенциалния вредоносен финансов резултат върху бюджета на Съюза.

Нередностите са формулирани в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСЕФ. Съгласно цитираната разпоредба, финансовата подкрепа със средствата на ЕСИФ, може да бъде отменена изцяло или частично, чрез извършване на финансова корекция само на някое от лимитирано посочените, правни основания. Следователно всяко от посочените в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ основания води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като води до отчитането на неоправдан разход в общия бюджет. В оспореното решение, е посочена като нарушена нормата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, която предвижда финансова корекция за неизпълнение на одобрени индикатори.

Безспорно оспорващият, има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2 /37/ от Регламент № 1303/2013, защото участва в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Именно в това свое качество - страна по договор за финансова помощ, дружеството е осъществило действия за разходване на получено финансиране.

Съгласно § 1, т. 9 от ДР на Наредба № 6/ 03.05.2012г. “проект“ е заявление за кандидатстване, придружено от всички изискуеми документи, както и съвкупност от материални и нематериални активи и свързаните с тях дейности, заявени от кандидата и допустими за финансиране от ОПРСР. Наред с това, кандидатите за финансово подпомагане, подават в ИАРА заявление за подпомагане по образец Приложение № 1 и прилагат документите, указани в същото приложение /чл. 22, ал. 3 от Наредбата/. Един от задължителните реквизити към заявлението е изготвена от кандидатите производствена програма, който трябва да доказва икономическата полза от реализирането на инвестиционното намерение, т.е. определяне на неговата “икономическа жизнеспособност“, която според § 1, т. 20 от Наредбата, е определяне на икономическия ефект от инвестицията, измерен в положително парично изражение към началния момент на инвестиционния период. Следователно, заложената в инвестиционното намерение производствена програма е част от обстоятелствата, подлежащи на проверка преди одобрението на проекта, респ. сключването на договора. Няма икономическа и правна логика в твърдението на оспорващия, че заложените в Таблица 4 параметри касаят само очакваното производство. Същите са показател за обема на очакваната за реализация продукция, добита в резултат на финансирането /икономическия ефект/, в който случай само е оправдано одобряването на БФП в този размер.

Заложената от бенефициера програма представлява неразделна част от инвестиционното намерение и съобразно клаузите на договора, същият е задължен да я изпълнява - чл. 11, ал. 1 вр. чл. 14 вр. чл. 33 вр. чл. 34 от договора. Доколкото производствената програма се явява основание за одобряване на проекта, както и част от инвестиционното намерение, то несъмнено нейното неизпълнение, води до извод за непостигане изпълнение на целите на предоставената финансова помощ, респективно до неоправданост на вложените разходи.

Неоснователен се явява поддържаният довод в жалбата, че УО е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/ 03.05.2012г., тъй като там е предвиден 5 годишен срок от датата на сключване на договора /период на мониторинг/, в който срок могат да се извършват проверки и да се налагат финансови корекции, а решението на органа е издадено на 19.08.2021г., дълъг период след изтичане на посочения срок. Такъв срок е предвиден и в чл. 11, ал. 1 от сключения ДПБФП. Както подзаконовата правна норма, така и цитираната разпоредба от сключения договор, предвиждат осъществяване на контрол върху целевото използване на помощта за 5- годишен период от сключване на договора, но срокът не е давностен. Срокът има предвид периодите, които подлежат на контрол от УО и тъй като договорът е сключен на 25.06.2009г., 5-годишния период за който може да се извърши мониторинг, изтича на 25.06.2014г., а процесната извършена проверка от служители на ИАРА, обхваща периода 01.01.2013г.- 31.12.2013г., като очевидно, тя не излиза извън посочения 5- годишен срок, т.е. периодът за който е установено неизпълнение на производствената програма, попада в рамките на периода на мониторинг- в тази връзка Решение № 7414/ 15.06.2020г. пост. по адм. д. № 13296/ 2019г. по описа на ВАС, VII отд.

В настоящия случай, от доказателствата по делото се установява, че в рамките на 5г. период на мониторинг /25.06.2009г.- 25.06.2014г./, за третата производствена година- 2013г., съобразно сключения договор за финансово подпомагане, оспорващият е произвел продукция – дъгова пъстърва за консумация, по проект УНП BG 0713EFF-212-0008, в размер на 4 221. 36 кг., което изчислено в проценти, спрямо заявените с производствената програма към инвестиционното намерение по проекта за 2013г. /30 000 кг. дъгова пъстърва/, представлява 85. 93 % неизпълнение на заложените прогнозни количества продукция за посочената производствена година. От изложеното следва извод, че по делото по категоричен начин се установява бездействие от страна на дружеството, изразяващо се в неизпълнение на заложени финансови параметри в производствената програма за 2013г., което от своя страна, води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията. Действително, доказателствата по делото безспорно сочат, че с получената финансова подкрепа, оспорващият е разширил производствения капацитет на притежаваното от него пъстървово стопанство „. – гр. Якоруда, р. Бела Места, по мярка 2.1, от приоритетна ос 2, чрез реализиране на необходимите строително- монтажни работи /СМР/ за изграждане на 9 бр. басейни за отглеждане на риба към посоченото рибно стопанство. Това обаче очевидно не е достатъчно за да се достигне заложеният по проекта икономически растеж, при условията на който е одобрено финансирането – за третата производствена година да са произведени заложените от самия бенефициер количества – 30 000 кг. дъгова пъстърва. Без осъществяване на инвестиционното си намерение, бенефициерът не осъществява целта на предоставените му средства.

Съгласно чл. 47, ал. 1 от Наредба № 6/ 03.05.2012г., страните не носят отговорност за пълно или частично неизпълнение на задълженията по договора, единствено ако то се дължи на “непреодолима сила“ /форсмажор/, като ал. 2 сочи, че страната, която е изпаднала в невъзможност да изпълни задълженията си, поради настъпило форсмажорно обстоятелство, е длъжна в 10- дневен срок да уведоми писмено другата страна за възникването му, както и предполагаемия период на действие и прекратяване на форсмажорното обстоятелство, а ал. 3 на същия текст посочва, че удостоверяването на възникнала “непреодолима сила“ се извършва със сертификат за форсмажор, издаден от Българската търговско- промишлена палата /БТПП/. В процесния казус, оспорващият е поддържал, както в административното производство, така и в настоящото съдебно производство, доводи за наличието на такива обстоятелства, довели до неизпълнението на производствената му програма за 2013г., а именно : 1. Наличие на тежки климатични условия за периода 2010- 2012г. : проливни дъждове и наводнение на 16.05.2010г., което е унищожило зарибителния материал; тежка и коварна зима през 2011- 2012г. с температури от -10 до -30° С, довело до загуба на 1. 5 т. зарибителен материал и частично разрушаване на саваци и стени; 2. Сложна и несигурна икономическа обстановка в страната : административно- бюрократични пречки, причинени от МОСВ /съставяне на актове за неплатени такси за водоползване със задна дата, довело до допълнителни разходи/ и наличие на високи лихви по кредитите. Дори и да се квалифицират посочените обстоятелства като “непреодолима сила“ /форсмажор/, което е доста спорно, по делото липсват както фактически твърдения от страна на оспорващия, така и представени от него доказателства за спазване на цитираните разпоредби на чл. 47, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 6/ 03.05.2012г.– липсват доказателства изпадналата в невъзможност да изпълни задълженията си страна по договора– „. Е. в 10- дневен срок да е уведомила ИАРА за възникването на форсмажорните обстоятелства, съответно за предполагаемия период на действие и прекратяване на същите, респ. липсва удостоверяването на възникналата “непреодолима сила“ чрез изискуемия документ за това - сертификат за форсмажор, издаден от Българската търговско- промишлена палата. В този смисъл, липсват основания за освобождаване на оспорващия от отговорност по реда на чл. 47 от Наредба № 6/ 03.05. 2012г., в каквото насока, са доводите му в жалбата.

От изложеното дотук следва извод, че правилно административният орган е определил неизпълнението на производствената програма по одобреното инвестиционно намерение, като такова по неизпълнение на договорно задължение на „. ЕООД. В оспореното решение това неизпълнение е квалифицирано като нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, съгласно който финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично, чрез извършване на финансова корекция при неизпълнение на одобрени индикатори. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 3, т. 2 от ЗУСЕСИФ, решението за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се обективира в административен договор с бенефициера, като задължителна част от неговото съдържание са и индикатори, период и срокове за изпълнение на проекта и др. Финансовите показатели на проекта, в това число и посочените в производствената програма, представляват одобрените индикатори, и като част от одобрената инвестиция, оспорващият има задължение да ги изпълнява. Ето защо съдът намира, че правилно неизпълнението на производствена програма на оспорващия за 2013г., е квалифицирано като нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, което е достатъчно за да се приеме, че е налице нередност, обуславяща определяне на финансова корекция.

При определяне размера на финансовите корекции, следва да се отчитат естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство и финансовото му отражение върху средствата от ЕСИФ, а когато констатираното нарушение няма и не би имало финансово отражение, не се налага финансова корекция. В тежест на УО е да установи и докаже, че е налице действие или бездействие от страна на оспорващия, с което е нанесена или би могло да се нанесе вреда на бюджета на общността, т. е., че нарушението стои в причинна връзка с нанесени или потенциални вреди на общия бюджет на Европейския съюз. В случая, съобразно изложените по- горе мотиви, съдът приема, че конкретна финансова вреда, респ. потенциална възможност за нанасяне на такава, намираща се в причинна връзка с твърдяното нарушение, е установена и доказана от събраните по делото доказателства. Изискванията при сключване на договора несъмнено не са изпълнени, с оглед установеното, че бенефициера не е спазил одобрения проект, в частта за годишното количество продукция- дъгова пъстърва, което следва да произведе от рибното си стопанство, за трета производствена година- 2013г., и което е посочено в производствената му програма. В случая, следва да се приеме, че вредата е настъпила, доколкото установеното с решението за финансова корекция вземане, не е било ефективно разходвано, или казано с други думи, изплатената финансова помощ е предоставена за инвестиция, която очевидно не постига заложените финансови показатели, и по този начин следва да бъде изключен приносът за развитието на рибарството и аквакултурата.

При тези данни настоящият съдебен състав приема, че административният орган правилно е установил основанието за налагане на финансова корекция – налице е нередност по смисъла на ЗУСЕСИФ, като е съобразен от УО размера на определената финансовата корекция, с утвърдените правила за това в Методиката за определяне на размера на финансови корекции по проекти, финансирани от Оперативната програма за развитие на сектор “Р.“, съфинансирана от Европейския фонд за Р. за програмен период 2007– 2013г. /Методиката/, която е утвърдена със Заповед № РД-01-142/ 31.03.2020г. на И. Д. на ИАРА, и е обнародвана в ДВ, бр. 38/ 24.04.2020г. Правилно е приложен и пропорционалният метод за определянето й, поради естеството на нарушението, тъй като е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици, и поради това за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. За установеното неизпълнение на производствената програма в размер от 80. 01 до 100 %, а именно – 85. 93 %, съгласно Таблица 1 от раздел ІІ “Специфични случаи за определяне размера на финансови корекции, т. 1.1. Проекти по мярка 2.1. “Производствени инвестиции в аквакултурата“ и 2.6. “Инвестиции в преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура“ от Методиката, е определена финансова корекция от 5 % върху преизчислената безвъзмездна финансова помощ- 104 251. 47 лв. към момента на констатиране на нарушението. Правилно е определена и основата за изчисляване на финансовата корекция, като е приложена посочената формула за изчисление в Методиката. Към датата на издаване на оспорения акт е действала настоящата разпоредба на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, според която за средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране, поради което и това изискване е спазено.

Относно довода за изтекла погасителна давност, съдът приема следното. При налагането на финансови корекции се съблюдава погасителната давност по смисъла на Регламент 2988/95 за всички разходи, които предстои да се коригират финансово, независимо в рамките на кой програмен период са извършени, до отменянето на Регламента. Съгласно член 3, § 1 от Регламент 2988/ 95 относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности “срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в които неправомерното деяние по смисъла на член 1, параграф 1 е извършено. Въпреки това, секторните правила могат да предвиждат и по- кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години. В случай на продължаващо или повторно неправомерно деяние, срокът за давност започва да тече от датата, на която неправомерното деяние е прекратено. В случай на многогодишна програма, срокът за давност във всеки случаи продължава докато програмата изрично не бъде прекратена. Срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до неправомерното деяние. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Въпреки това, срокът за давност влиза в сила най- късно на датата, на която изтича срок равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили наказание, освен ако административната процедура не е била отложена в съответствие с разпоредбите на член 6, параграф 1“. Следователно, срокът от четири години тече от момента, в който неправомерното деяние /всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало, или би имало, за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването на или загубата на приходи, произтичащи от собствени източници, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход/ е извършено. В настоящия казус, правилно е прието от УО, че този срок не е изтекъл. Процесното нарушение, касае периода 01.01.2013г.- 31.12.2013г., т.е. четиригодишната давност, започва да тече от 01.01.2014г., като същата, без да е изтекла, е прекъсната с подаването на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК пред РС – Б. по ч. гр. д. № 1781/ 2017г. по описа на съда – на 21.07.2017г., въз основа на АУЧДВ № 21/ 18.04.2016г., издаден от НАП. Впоследствие е образувано изп. дело № 107/ 2018г. по описа на ЧСИ Стойнева, като е връчена на длъжника на 05.06.2018г. и Покана за доброволно изпълнение, наложени са обезпечителни мерки. Дори и считано от първата посочена дата – 21.07.2017г., до датата на откриване на настоящото производство по ЗУСЕСИФ по реда на чл. 73, ал. 2 от същия закон, с Писмо изх. 26-00-918/ 19.07.2021г., не е изтекъл период от 4 години, а това води на извода, че очевидно не е изтекла давността по член 3, § 1 от Регламент 2988/ 95. Въпросът пък относно изпълнителната давност по член 3, § 2 от Регламент 2988/95 е въпрос на изпълнението на административния акт, поради което не следва да се разглежда изобщо в настоящото производство, а само и единствено в производството по евентуалното му привеждане в принудително изпълнение.

Неоснователно е оплакването в жалбата и за това, че административният акт е издаден в несъответствие с целта на закона. Съгласно член 122, параграф 2 от Регламент № 1303/ 2013 държавите членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми. Финансовата корекция като административна мярка има за цел да възстанови фактическото положение отпреди нарушението, като върне в бюджета на Общността средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, които са неправомерно разходвани /чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ/. Следователно определянето на финансовата корекция е съответно и на целта на закона.

По изложените съображения, съдът намира оспореното Решение № РД-277/ 19.08.2021г. на И. Д. на ИАРА, с което на оспорващото дружество, е определена финансова корекция в размер на 5 212. 57 лв., на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което и подадената против него жалба, се явява неоснователна, и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора, основателно се явява направеното от ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същото, с оглед фактическата и правна сложност на казуса, обстоятелството че по делото е представен от ответника подробен писмен отговор, но пък негов представител не се е явил в съдебно заседание, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 144 от АПК, следва да се определи в размер на 130 лв.

Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2 предл. второ от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „. Е. с ЕИК *, със седалище и адрес на управление : гр. Б., ул. “Ш.п.“ № *, *, и с адрес за призоваване : гр. Б., ул. “А. Ч.“ № *, представлявано от Управителя Н. И. К., против Решение № РД-277/ 19.08.2021г. на И. Д. на И. А. по Р. и А. и Ръководител на Управляващия орган на Оперативната програма за развитие на сектор “Р.“ за Република България.

ОСЪЖДА „. Е. с ЕИК *, със седалище и адрес на управление : гр. Б., ул. “Ш.п.“ № *, *, представлявано от Управителя Н. И. К., да заплати на И. А. по Р. и А., с адрес : гр. Бургас, бул. “К.А. Б.“ №*, представлявана от Директора, сумата от 130. 00 лв. /сто и тридесет лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Административен съдия: /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

КТ