и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба, подадена от: П. А. К. с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „. М.“ № 8; П. К. К. с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „. М.“ № 8; К. К. Т. с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „. М.“ № 5; Н. К. К. с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „. М.“ № 8; М. К. Д. с адрес: гр. С., област Б., ул. „С.“ № 11а; Г. А. К. с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „. Д.“ № 5; К. Г. Д. с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „. К.“ № 5 и Р. К. Н. с с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „. М.“ № 5, срещу Заповед № 500/19.07.2017 г. на К. на О. Г. Д., с която е одобрен проект за ПУП-ПР и ПЗ за УПИ Х-349, УПИ IX-349 от кв. 1883, УПИ VIII-349 от кв. 1884 и УПИ I-349 от кв. 188, гр. Г. Д., като УПИ Х-349 от кв. 1883 се отрежда за „производствена дейност“, УПИ IX-349 от кв. 1883 се отрежда за „обслужваща административна сграда, ресторант, хотелска част и складове“, УПИ VIII-349 от кв. 1884 се отрежда „за производствена дейност“ и УПИ I-349 от кв. 188 се отрежда „за тържище за земеделска продукция, цех за замразяване на зеленчуци и складове“.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила и в противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
Твърди се, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 24, ал. 1, чл. 25, чл. 27, чл. 34, чл. 36, чл. 59, ал. 2, т. 4 и чл. 91 и сл. от АПК, както и в нарушение на чл. 128, ал. 5, чл. 135, ал. 3, от ЗУТ и Наредба № 7/22.03.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените в настоящото производство и производството пред ВАС разноски.
Оспорващият П. К., чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи.
Оспорващите П. К. К., К. К. Т., Н. К. К., М. К. Д., Г. А. К., К. Г. Д. и Р. К. Н. – редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
Ответникът Кметът на О. Г. Д. – редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.
Заинтересованите страни „. Е., „. К. Е. и Й. Д. П., чрез процесуалния си представител, оспорват жалбата и излагат доводи за нейната недопустимост в съдебно заседание и в депозирано по делото писмено становище. Твърдят, че оспорващите не фигурират като носители на права собственост и/или ограничени вещни права по отношение на имотите, предмет на оспорената заповед, поради което нямат правен интерес от оспорването й. Искат жалбата да бъде оставена без разглеждане или, ако съдът приеме, че е допустима, да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират присъждане на сторените в производството разноски.
Заинтересованите страни Н. А. А., А. А. Н., А. А. Д., М. А. А. и „. Е., редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не ангажират становище по жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства, изслушано е и заключение от извършена съдебно-техническа експертиза, което е приобщено към доказателствения материал по делото.
Като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че с Решение № 271/12.05.1998 г., постановено по адм. дело № 916/1997 г. по описа на Районен съд - Г. Д., в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, съдът е отменил отказа на Поземлена комисия – Г. Д. и е възстановил правото на собственост в стари реални граници на наследниците на Г. К. К. /оспорващи по настоящото дело – удостоверение за наследници на л. 49 – л. 50 от делото/ върху 735/8303 идеални части от УПИ І, кв. 188 по плана гр. Г. Д., а с Решение № 153/16.02.1999 г., постановено по адм. дело № 1220/1998 г. по описа на същия съд, е отменен отказа на Поземлена комисия – Г. Д. и е възстановено правото на собственост в стари реални граници на наследниците на Г. К. К. общо за 849.00 кв.м. – 626 кв.м./1503 идеални части от парцел IХ, кв. 188а, 104.00 м - неосъществено мероприятие – улица с ОК 933-1509 по плана на гр. Г. Д., 89.00 кв.м./3652 идеални части от парцел Х, кв. 188а по плана на гр. Г. Д. и и 30 кв.м./4492 идеални части от парцел V, кв. 188 по плана на гр. Г. Д..
Като доказателства по делото са приети два броя удостоверения по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 с един и същи изходящ номер - 94-00-446/24.03.2014 г. /на л. 46 – л. 47 от делото/, но с различно съдържание, скица № 124/24.03.2014 г. /на л. 54 от делото/, с които е прието, че площ общо 1 469.00 кв. м. е незастроена. Със съдебното решение по адм. дело № 1220/1998 г. по описа на РС – Г. Д., е възстановено правото на собственост в стари реални граници на наследниците на Г. К. К. общо за 849.00 кв.м.
На основание влязлото в сила Решение № 153/16.02.1999 г., постановено по адм. дело № 1220/1998 г., е издадено Решение № 7812А/04.04.2014 г. на Общинска служба по земеделие /ОбСЗ/ – Г. Д. /на л. 53 от делото/, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Г. К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива в размер на 1.469 дка. Със Заповед № 48/24.01.2017 г. на К. на О. Г. Д. /на л. 16 – л. 18 от делото/, издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, е одобрено Решение № 1 по Протокол от 12.12.2016 г. на комисия, назначена със Заповед № 986/06.12.2016 г. на К. на общината, с което се определя застроената част /застроената площ на сградите и прилежащия терен/ в урегулираните поземлени имоти, в които попада имотът на наследниците на Г. К. К.. Не е спорно между страните, че цитираната заповед е обжалвана от „Е.-3“ Е. и „Н.“ /така е посочено в жалбата/, като по обжалването е образувано адм. дело № 231/2017 г. по описа на Районен съд - Г. Д. /висящо към датата на подаване на жалбата/. С Определение № 1741/28.05.2018 г., постановено по адм. дело № 231/2017 г. по описа на Районен съд - Г. Д. /на л. 379 – 380 от делото/, влязло в законна сила на 03.10.2018 г., е оставена без разглеждане жалбата на Е.-3“ Е. и „Н.б“ срещу Заповед № 48/24.01.2017 г. на К. на О. Г. Д., издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ.
С Решение № 3798/02.11.2011 г., постановено по гр. дело № 826/2006 г. по описа на Районен съд – Г. Д. и влязло в законна сила на 19.12.2012 г. /на л. 162 – л. 175 от делото/, е признато за установено по отношение на ищеца „. комерс“ Е., че ответникът Потребителна кооперация „Възраждане“ не притежава право на собственост върху УПИ Х-349 с площ от 3 652 кв.м., ведно със Склад за хранителни стоки с площ от 783.64 кв.м., заемащ част от построената в имота масивна двуетажна стопанска сграда – Склад за хранителни стоки, цялата със застроена площ от 1 044 кв.м. и върху УПИ IХ-349 с площ от 1 503 кв.м., двата УПИ в кв. 188а па плана на гр. Г. Д., а по отношение на ищеца „Е.-3“ Е. е признато за установено, че ответникът Потребителна кооперация „Възраждане“ не притежава право на собственост върху УПИ VIII-349 с площ от 1 522 кв.м. Това решение е обжалвано пред Окръжен съд – Б., който със свое Решение № 74/14.03.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 20/2012 г., е оставил в сила решението на районния съд. Срещу решението на Окръжен съд – Б. е подадена касационна жалба, като с Определение № 951/19.12.2012 г. по гр. дело № 535/2012 г. по описа на ВКС, Първо гр. отделение, не е допуснато касационно обжалване на решението на Окръжен съд – Б..
Видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по писмени доказателства – чл. 587, ал. 1 от ГПК - № 13, том II, рег. № 2812, дело № 211/2008 г. на Нотариус Е. Л. /на л. 176 – л. 177 от делото/, „. К.“ Е. е признато за собственик на основание приватизационна продажба на дялове от търговско дружество с държавно участие по ЗППДОбП и правоприемство, на УПИ - парцел I, имот с планоснимачен номер 4231 от кв. 188 по плана на гр. Г. Д. с площ от 6 858 кв.м. и на УПИ – парцел ХII имот с планоснимачен номер 4231 от кв. 188 по плана на гр. Г. Д. с площ от 1 045 кв.м.
С Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, издаден на основание писмени доказателства – чл. 587, ал. 1 от ГПК - № 81, том 7, рег. № 11876, дело № 996/2012 г. на Нотариус В. Б. /на л. 178 – л. 180 от делото/, „. К.“ Е. е признато за собственик по правоприемство на следните недвижими имоти:
- Поземлен имот с идентификатор 17395.501.3348 по КККР на гр. Г. Д. с площ на имота 3 693 кв.м., номер по предходен план 349, кв. 188а , парцел Х /десети/, ведно със самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 17395.501.3348.1.1 и 17395.501.3348.1.2 и
- Поземлен имот с идентификатор 17395.501.3361 по КККР на гр. Г. Д. с площ на имота 1 603 кв.м., номер по предходен план 349, кв. 188а, парцел IХ /девети/, ведно с построената и разположена в имота сграда с идентификатор 17395.501.3361.1.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 20, том 6, рег. № 9728, дело № 945/2014 г. на Нотариус В. Б. /на л. 181 – л. 183 от делото/, „. к.“ Е. е продало на заинтересованата страна „Е.-3“ Е. Поземлен имот с идентификатор 17395.501.3361 по КККР на гр. Г. Д. с площ на имота 1 603 кв.м., с номер по предходен план 349, кв. 188а, парцел IХ /девети/, който поземлен имот съгласно предходни документи за собственост се идентифицира като УПИ IХ-349 от кв. 1883 по плана на гр. Г. Д., одобрен с Решение № 285/2009 г. на ОбС – Г. Д..
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 59, том 3, рег. № 4447, дело № 416/2014 г. на Нотариус В. Б. /на л. 184 – л. 186 от делото/, „. к.с“ Е. е продало на заинтересованата страна „Е.-3“ Е. Поземлен имот с идентификатор 17395.501.3348 по КККР на гр. Г. Д. с площ на имота 3 693 кв.м., с номер по предходен план 349, кв. 188а, парцел Х /десети/, който поземлен имот съгласно документ за собственост се идентифицира като УПИ Х-349 от кв. 188а по плана на гр. Г. Д., утвърден с Решение № 285/2009 г. на ОбС – Г. Д..
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 31, том 6, рег. № 10517, дело № 879/2016 г. на Нотариус В. Б. /на л. 187 – л. 189 от делото/, „. к.“ Е. е продало на заинтересованата страна Й. Д. П.: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 17395.501.3348.1.10 по КККР на гр. Г. Д. със застроена площ от 127.17 кв.м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 17395.501.3348.1.11 по КККР на гр. Г. Д. със застроена площ от 140.00 кв.м. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 17395.501.3348.1.12 по КККР на гр. Г. Д. със застроена площ от 260.52 кв.м.
С Решение № 444/28.03.2016 г., постановено по адм. дело № 632/2015 г. по описа на Административен съд – Б. и влязло в законна сила на 18.05.2016 г. /на л. 190 – л. 196 от делото/, е отхвърлена жалбата на оспорващите П. К., П. К., К. Т., Н. К., М. Д., Г. К., К. Д. и Р. Н., срещу Заповед № 17-242/09.07.2015 г. на Началника на СГКК – Б., с която на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е постановен отказ за изменение на КККР на гр. Г. Д. относно имоти с идентификатори 17395.501.3348, 17395.501.3361, 17395.501.4236 и 17395.501.3301 поради наличие на спор за материално право.
На основание Искане В. № 70-00-155/17.02.2017 г. от „Е.-3“ Е. /на л. 70 от делото/, приложени към същото документи и Становище на Главния архитект на О. Г. Д. по чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ - № 21/09.03.2017 г. /на л. 125 от делото/, със Заповед № 168/13.03.2017 г. на К. на О. Г. Д. /на л. 124 от делото/, е разрешено изработването на проект за ПУП-ПР и ПЗ за УПИ Х-349, УПИ IX-349 от кв. 1883, УПИ VIII-349 от кв. 1884 и УПИ I-349 от кв. 188, гр. Г. Д., като УПИ Х-349 от кв. 1883 се отрежда за „производствена дейност“, УПИ IX-349 от кв. 1883 се отрежда за „обслужваща административна сграда, ресторант, хотелска част и складове“, УПИ VIII-349 от кв. 1884 се отрежда „за производствена дейност“ и УПИ I-349 от кв. 188 се отрежда „за тържище за земеделска продукция, цех за замразяване на зеленчуци и складове“.
На 19.07.2017 г. е издадена оспорената в настоящото производство заповед /на л. 68 от делото/, с която е одобрен проект за ПУП-ПР и ПЗ за УПИ Х-349, УПИ IX-349 от кв. 1883, УПИ VIII-349 от кв. 1884 и УПИ I-349 от кв. 188, гр. Г. Д., като УПИ Х-349 от кв. 1883 се отрежда за „производствена дейност“, УПИ IX-349 от кв. 1883 се отрежда за „обслужваща административна сграда, ресторант, хотелска част и складове“, УПИ VIII-349 от кв. 1884 се отрежда „за производствена дейност“ и УПИ I-349 от кв. 188 се отрежда „за тържище за земеделска продукция, цех за замразяване на зеленчуци и складове“.
По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещо лице-архитект, в заключението от която, прието от съда и неоспорено от страните /на л. 300 – л. 305 от делото/, вещото лице е направило следните изводи:
- Посоченият в Решение № 7812А/04.04.2014 на Общинска служба по земеделие – Г. Д., недвижим имот е нива от 1 469 кв.м. в строителните граници на гр. Г. Д., местността „Тумбите“. Върху извадка от действащия ПУП за територията, одобрен със Заповед № 285/2009 г. на ОбС – Г. Д., са посочени с планоснимачни номера №№ 330, 4236, 3361 и 3348 – части от недвижим имот – нива, попадащи в кв. 188 и кв. 188а, съответно пл. № 330 в УПИ V-349, пл. № 4236 в УПИ I-349, пл. № 3361 в УПИ IX-349 и пл. № 3348 в УПИ Х-349.
- Към момента на изготвяне и одобряване на проекта за изменение ПР и ПЗ няма действащ ОУП за гр. Г. Д..
- Съгласно КККР на гр. Г. Д., поземлени имоти с идентификатори 17395.501.3348, 17395.501.3361 и 17395.501.4236, са записани като частна собственост на „Е.-3“ Е. по удостоверения за вписвания и заличавания за имот на Агенцията по вписванията /на л. 278 – л. 285 от делото/.
- Съгласно КККР на гр. Г. Д., поземлен имот с идентификатор 17395.501.3301 е записан на „Н.“ по удостоверение за вписвания и заличавания за имот на Агенцията по вписванията /на л. 277 от делото/.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че реституираният на оспорващите имот попада частично в УПИ I-349 и УПИ IX-349, които са предмет на процесната заповед.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Въпросът за допустимостта на жалбата, по която е инициирано настоящото производство, е решен с Определение № 13813/12.11.2018 г., постановено по адм. дело № 12110/2018 г. по описа на ВАС, Второ отделение, с което е отменено Определение № 1304/11.07.2018 г., постановено по настоящото дело. С последния акт настоящият състав е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, като е приел, че в конкретния случай оспорващите не се явяват заинтересовани лица, респ. страни, в нито една от хипотезите на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, в които изчерпателно е конкретизирано кои са непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти и респективно – кои са заинтересованите лица в това производство.
В определението си ВАС е посочил, че на основание Решение № 7812А/04.04.2014 г. на Общинска служба по земеделие – Г. Д., оспорващият П. К. се легитимира като съсобственик на недвижим имот – нива с площ от 1 469 кв.м. в строителните граници на гр. Г. Д., местността „Тумбите“ /квартали 188; 188а/, имоти № 4236; 330, парцели I-349, V-349 и имоти № 3348; 3361, парцели IX-349; X-349 по плана, одобрен със Заповед № 285/2009 г. на Общински съвет Г. Д., както и че реституционното решение, издадено при условията на чл. 18ж ППЗСПЗЗ, заедно със скицата и издаденото удостоверение, удостоверяват правото на собственост, независимо че оспорващите не са вписани като собственици в кадастралните регистри. Затова, имайки собственически права върху имот /парцел/, предмет на плана, те се явяват засегнати по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, респ. притежавайки вещни права върху имот, предмет на одобреното изменение на ПУП-ПР и ПЗ, за тях са относими предпоставките по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и е налице правен интерес от оспорването на процесната заповед.
По основателността на жалбата:
При преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл. 168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е същия от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материално-правните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ и е в предвидената от закона писмена форма.
Заповедта, обаче, е издадена при неспазване на установената форма, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона – основания за отмяна по чл. 246, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Съображения:
Съгласно императивното изискване на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, безусловно приложима по силата на чл. 219, ал. 3 от ЗУТ в производството по същия закон, административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Първите са необходим реквизит на акта и липсата им го опорочава съществено. Липсата на фактически основания представлява винаги съществено административно-производствено нарушение, водещо до отмяна на административния акт като незаконосъобразен, тъй като се препятства съдебния контрол. Обратно, макар и да е административно-производствено нарушение, непосочването или погрешното посочване в акта на правното основание за издаването му, не е съществено такова, но при условие, че актът съдържа фактическите основания за издаването си. В случая е безспорно, че в оспорената заповед фактически основания за одобряване проекта за ПУП-ПР и ПЗ не се съдържат, а е посочено само правното основание - чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Административния орган не е посочил кои факти и обстоятелства налагат да бъде одобрен този проект. В заповедта изрично е посочено, че се издава въз основа на становище на главния архитект и становище на Експертния съвет по устройство на територията при общината и на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ. С оглед трайната съдебна практика, не е налице неспазване на установената форма на административния акт, ако фактическите основания послужили за издаването му, се съдържат в друг акт, който е част от законово определената процедура по издаването му, което в процесния случай не е така. Не би могло да се приеме в случая, че мотивите към акта се съдържат в документи, към които актът препраща и които се намират в административната преписка. Извършеното в заповедта изброяване на становищата на главния архитект и на Общинския експертен съвет по устройство на територията, не представлява изложение на фактически мотиви по смисъла на закона, доколкото в тези актове също не се съдържат фактически основания. Посочването на фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно условие за законосъобразност на същия. Неизпълнението на това законово вменено задължение води до немотивираност на оспорената заповед. Ето защо, съдът намира, че оспореният акт е немотивиран, а немотивираността препятства упражняването на съдебен контрол и е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 2 от АПК.
След като липсва мотивировка, изразяваща се в непосочване на фактическите основания за издаването й, то заповедта е постановена при неспазване на установената от закона форма, при съществено нарушение на административно-производствените правила във връзка с императивното изискване за наличие на реквизити, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 на АПК. Липсата на посочени фактически основания в самата заповед съставлява липса на мотиви и е съществено процесуално нарушение. Процесуалното задължение за мотивиране на акта тежи върху водещия административното производство орган и следва да се съдържа в акта или в преписката по издаването му.
На следващо място, съобразно нормата на чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, компетентният орган по ал. 1 в 14-дневен срок от постъпване на заявлението, разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана. По делото е представена Заповед № 168/13.03.2017 г. на К. на О. Г. Д. /на л. 124 от делото/, с която е разрешено изработването на проект за ПУП-ПР и ПЗ в процесния териториален обхват, при спазване на задължителни предписания. /л.64 и 65 от делото/. Издадената по реда на чл. 135, ал. 3 от ЗУТ заповед не е съобщена на всички заинтересовани страни, за да могат те да направят своите възражения. Същата представлява индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол и след като не е съобщен на всички заинтересовани страни, следователно не е влязъл в законна сила, респ. не са налице предпоставките за издаване на оспорената заповед. Заповедта по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ е сходна с акта по чл. 124а, ал. 2 от ЗУТ. Изключването на съдебния контрол обаче не може да става по аналогия, а следва да е изрично предвидено в закона. За разлика от разпоредбата на чл. 124б, ал. 4 от ЗУТ, която изрично предвижда, че заповедите и решенията по чл. 124 и чл. 124а от ЗУТ не подлежат на оспорване, то подобна разпоредба в чл. 135 от ЗУТ не се съдържа. Ето защо, несъобщаването на тази заповед на всички заинтересовани страни, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.
Тук следва да се посочи, че според съда при издаването на оспорената заповед, са нарушени нормите на 26, ал. 1, чл. 28, ал. 134, ал. 1 и чл. 35 от АПК. Съгласно последната разпоредба, индивидуалният административен акт се издава след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая и след обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени /което безспорно е налице в конкретната хипотеза/. В случая административният орган не е изпълнил задължението си за изясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на въпроса, както и не е събрал, проверил и преценил доказателствата в съвкупност. Неправилното определяне на заинтересованите лица в административната процедура е довело и до липса на съгласие по чл. 134, ал. 2,т. 6 от ЗУТ, на което се основава издаването на оспорената заповед от К. на О. Г. Д.. За да е налице съгласие по смисъла на чл. 134, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, е било необходимо да се съгласува волята на всички собственици и носители на вещни права по отношение на имотите, обхванати от ПУП, а в конкретния случай това не е направено.
Нещо повече, съгласието следва да бъде изразено изрично. В случая това не само, че не е налице, а и се установи, че оспорващите не са участвали изобщо в проведено административно производство. Следователно, липсва предпоставката, установена в чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, която разпоредба е правно основание за издаване на оспорения акт. Липсата на съгласие на лицата по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ е пречка за процесното одобряване на проекта за ПУП-ПР и ПЗ, съобразно тази норма, т.е. тази липса е самостоятелно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
Допуснатите от административния орган нарушения на административно-производствените правила сами по себе си са достатъчно основание за отмяна на оспорения акт по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, без да се разглежда спора по същество. Предвид изложеното по-горе, атакуваната заповед е незаконосъобразна и поради противоречие с материално-правни разпоредби.
В тежест на органа, издал обжалвания административен акт, е да установи наличието на фактическите основания за издаването на акта, както и спазването на законовите изисквания за неговото издаване, съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК. Безспорно се установи, че в конкретния случай липсва съгласие на всички собственици, което води и до материално-правна незаконосъобразност на оспорената заповед, даваща самостоятелно основание за отмяната му. Това е така, тъй като издаването на заповедта при липса на елементите от фактическия състав на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, я прави и материално незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.
Посочените по-горе нарушения обуславят и несъответствието на оспорения акт с целта на закона - основание за отмяна по чл.146, т. 5 от АПК.
С оглед изложеното, като краен резултат се налага изводът, че жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, като се отмени атакуваната заповед.
При този изход от спора и предвид направеното от оспорващия П. К. искане в тази посока, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на същия следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 810.00 лева, от които: 10.00 лева – за внесена държавна такса; 600.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение /договор за правна защита и съдействие на л. 248 от делото/ и 200.00 лева за възнаграждението на вещото лице /разписки на л. 296 и л. 317 от делото/. На К. следва да бъдат присъдени още и разноски в размер на 600.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред ВАС на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 500/19.07.2017 г. на К. на О. Г. Д., с която е одобрен проект за ПУП-ПР и ПЗ за УПИ Х-349, УПИ IX-349 от кв. 1883, УПИ VIII-349 от кв. 1884 и УПИ I-349 от кв. 188, гр. Г. Д., като УПИ Х-349 от кв. 1883 се отрежда за „производствена дейност“, УПИ IX-349 от кв. 1883 се отрежда за „обслужваща административна сграда, ресторант, хотелска част и складове“, УПИ VIII-349 от кв. 1884 се отрежда „за производствена дейност“ и УПИ I-349 от кв. 188 се отрежда „за тържище за земеделска продукция, цех за замразяване на зеленчуци и складове“.

ОСЪЖДА О. Г. Д. да заплати на П. А. К. с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „. Миладинови“ № 8; следните суми:
- сумата от 810.00 /осемстотин и десет/ лева, представляваща сторени от К. в производството пред Административен съд – Б. разноски и
- сумата от 600.00 /шестстотин/ лева, представляваща сторени от К. в производството пред Върховния административен съд разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.