и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на Н.) – С., подадена чрез юрисконсулт М. Ц.-З. против Решение № 6188/ 28.07.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 730 по описа на Районен съд – Б. за 2020 г., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 509308-F538155 от 30.04.2020 г. издадено от Началника на Отдел „. Д. – гр.С. в Централно управление на Н. - гр.С..
В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на районния съд за допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство. Твърди се, че нарушението е безспорно доказано, правилно квалифицирано, като е приложена и съответната санкционна норма. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено, алтернативно – изменено по отношение на размера на наложената на ответното дружество „имуществена санкция“ по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС от 3 000.00 лева на 500.00 лева по чл. 185, ал. 2 , вр. ал.1 от ЗДДС.
Изложените с касационната жалба доводи се поддържат от юрисконсулт Ц.-З. в приложено по делото писмено становище, с което се претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за заплатена държавна такса по ч.адм.д. № 12355/2020 г., образувано пред Върховния административен съд – гр.С. по жалба против Определение № 1454/24.09.2020 г., постановено по к.н.а.х.д. № 332/2020 г. по описа на Административен съд – Б..
Ответникът по касационната жалба – „. 1. О. с управители Н. Х. С. и С. В. М., чрез процесуалния си представител – адв. В. К., оспорва касационната жалба като неоснователна с искане атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Прокурорът от О. П. – Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд – Б. е отменил Наказателно постановление (НП) № 509308-F538155 от 30.04.2020 г. на Началника на Отдел „. Д. – гр.С. в Централно управление на Н. - гр.С., с което на „. 1. О. за административно нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 лева.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като фактическото описание на нарушението противоречи на посочената за нарушена правна норма, което е довело до неяснота по отношение на повдигнатото обвинение спрямо ответното дружество. На следващо място, районният съд е приел, че липсват доказателства, от които да се установява, че разликата между касовата наличност по ФУ и фактическата наличност е довела до неотразяване на приходи, в резултат на което незаконосъобразно на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е ангажирана имуществената отговорност на ответника.
Решението е неправилно по следните съображения:
Настоящият касационен състав не споделя изводите на районния съд за процесуална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Видно от съдържанието на НП е, че фактическото описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно, а съответна на него е и правната квалификация на деянието. Както наказателното постановление, така и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентен орган, спазени са формата и реда П. издаването им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В конкретния казус безспорно е установено, че П. извършена на 14.02.2020 г. проверка от служители П. ЦУ на Н. – гр.С. в търговски обект по см. на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – офис, находящ се в гр. Б., бул. „В. Л.“ № **, стопанисван от „. 1. О. е установено, че дневния оборот от монтирано в обекта фискално устройство е в размер на 5.52 лева, докато фактическата касова наличност е била в размер на 1 765.00 лева, тоест установена е положителна разлика в касовата наличност в размер на 1 759.48 лева. Въз основа на това, контролните органи са приели, че ответното дружество не е изпълнило задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, съгласно която разпоредба извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Според приложената от административнонаказващия орган разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, "извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1".
Настоящия съдебен състав намира, че в случая административнонаказващият орган неправилно е приел, че неотбелязването на промяната в касовата наличност е довело до неотразяване на приходи. Този извод на наказващият орган е необоснован, като това е довело и до налагане на административно наказание по реда на чл.185,ал.2, а не по чл.185,ал.2 , вр. с ал.1, което би било в значително по-нисък размер.
В конкретния случай по безспорен и несъмнен начин е установено, че към момента на проверката в касата на търговския обект е имало парични средства, които надвишават отчетената касова наличност по фискално устройство с 1 759.48 лева. Макар да се касае за положителна разлика между касовата наличност и отчетената такава, съдът намира, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, тъй като в АУАН и НП липсват такива фактически установявания и по делото не се събраха доказателства в подкрепа на този извод, а несъмнено в административнонаказателното производство тежестта на доказване е върху наказващия орган. Липсват констатации, дали установената разлика не се дължи на други, обективни причини.
П. така установеното от съда, а именно, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, се налага обоснованият извод, че административнонаказващият орган неправилно е определил размера на имуществената санкция по чл.185,ал.2, вместо по чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС.
С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, а НП следва да бъде изменено в санкционната част, като бъде намален размера на санкцията, на 500 лева. Правомощията на касационната, респ. на въззивната инстанция в същия смисъл са коментирани в ТР № 3/10.05.2011 г. на ВАС, по тълк. дело № 7/2010 г. и обосновани с нормите на чл. 63, ал. 1, изр. първо ЗАНН и чл. 222, ал. 1 АПК.
С оглед изхода на делото, основателно е направеното искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение за представителство пред касационната инстанция, следва да е в размер – 100.00 лева. На ответника следва да се възложат и сторените от касационния жалбоподател разноски в размер на 30.00 лева – за заплатена държавна такса по ч.адм.д. № 12355/2020 г., образувано пред Върховния административен съд – гр.С. по жалба против Определение № 1454/24.09.2020 г., постановено по к.н.а.х.д. № 332/2020 г. по описа на Административен съд – Б..
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 6188/ 28.07.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 730 по описа на Районен съд – Б. за 2020 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 509308-F538155 от 30.04.2020 г. на Началника на Отдел „. Д. – гр.С. в Централно управление на Н. - гр.С., като НАМАЛЯВА размера на наложената на „. 1. О. с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., бул. „В. Л.“ № 61, „имуществена санкция“ по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС от 3 000,00 (три хиляди) лева на 500,00 (петстотин) лева по чл. 185, ал. 2 , вр. ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „. 1. О. с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., бул. „В. Л.“ № 61 да заплати на Национална агенция по приходите – гр.С. сумата от 130.00 (сто и тридесет) лева – разноски в производството пред настоящата инстанция и в производството по ч.адм.д. № 12355/2020 г., образувано пред Върховния административен съд – гр.С..
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

ЧЛЕНОВЕ : 1. /п/ Иван Шекерлийски

2. /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!

ЕК