и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 1, във вр. с чл. 4 от
Закона за отговорността на ЗОДОВ и чл. 203 и С. от АПК.
Образувано е по искова молба от С. К. А. от Б. против първоначално предявена
против М. на здравеопазване, уточнено против Р. – Б. към Министерството на З.
за присъждане на неимуществени вреди, представляващи притеснения, неудобства,
страх за физическо оцеляване, нарушение на здравни права, засегнати чест и
достойнство в размер на 10 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането 28.03.2009 г., както и за присъждане на имуществени вреди
представляващи пропуснато трудово възнаграждение в размер на 1380,00 лв.,
считано от 30.04.2009 г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва.
В исковата молба се твърди, че от 13.02.2006 г. до 30.04.2009 г. ищцата е
била в трудови правоотношения с “К.” ООД – Б.. Поради
заболяване на 23.02.2009 г. е била хоспитализирана в УСБАЛЕ – С., където й е
извършена операция. Издаден й е болничен лист за три дни стационарно и 30 дни
домашно лечение, считано до 27.03.2009 г. вкл. Предвид ползването на отпуск по
болест в размер по-голям от предвидения с молба – декларация вх. №
670/17.03.2009 г. е поискала от ТЕЛК ІІ състав - Б. да й бъде издаден болничен
лист за продължаване на временната неработоспособност и след 27.03.2009 г.,
което искане не е разгледано на заседанието на ТЕЛК, която се е произнесла с
Експертно решение № 0660 от заседание № 045, проведено на 26.03.2009 г. Ищцата
е обжалвала решението на ТЕЛК пред НЕЛК, в частта, с която искането й не е
разгледано и липсва произнасяне по него, която й е насрочила преглед за
22.05.2009 г., на който се е явила. С Експертно решение № 0559 от 077 заседание
от 25.05.2009 г. НЕЛК е разрешил на ЛКК да продължи временната
неработоспособност на жалбоподателката, считано от 28.03.2009 г., като е
приела, че са били основания за продължаване на временната неработоспособност.
Твърди, че преди НЕЛК да се произнесе на 30.04.2009 г. е била уволнена от
работа, по взаимно съгласие, тъй като поради здравословното си състояние не е
могла да работи, като не е имала и болничен лист, който да е основание за
отсъствието й. Поради прекратеното ТПО е останала без работа и средства довели
до силното й притеснение за физическото оцеляване на нея самата и малолетния й
син, за когото единствена се грижи. Понесла е притеснения, неудобства, страх от
бъдещето. Счита, че с бездействието на ТЕЛК - ІІ състав са й нарушени здравните
права, засегнати са й честта и достойнството като гражданин, чувствала се е
унижена и е изпитвала неудобство да търси пари от близки и приятели, поради
което иска да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение представляващо
неимуществени вреди в размер на 10 000,00 лв., ведно със законната лихва
считано от датата на увреждането 28.03.2009 г. И тъй като поради твърдяното
бездействие е останала без работа, при ОМЗ 310,00 лв. получавано от “К.” ООД, претендира заплащане на имуществени вреди в размер на 1380,00
лв., пропуснато трудово възнаграждение, изчислени на база 6 месечно
възнаграждение по ТПО в размер на 1860,00 лв., от които е получила обезщетение
в размер на 480,00 лв., ведно със законната лихва.
Доводите изложени в исковата молба са доразвити и поддържани от процесуалния
представител на ищцата в писмено становище.
Ответникът Р. – Б., Ч. процесуалния си представител оспорва предявения иск.
Счита същия за недопустим, като алтернативно поддържа неговата неоснователност.
Подробни съображения излага в писмено становище. Представителят на ОП - Б.
изразява мотивирано становище за недопустимост на исковата претенция, като
счита, че Р. – Б. не е активно легитимиран ответник и алтернативно поддържа
недоказаност и поради това неоснователност на обективно предявените искове.
Подробни съображения развива в писмена защита.
Съдът намира, че неправилно по делото като страна е било призовавано М. на
З., срещу когото няма подадена искова молба, поради което производството по
отношение на него следва да бъде прекратено. В хода на съдебното производство
са събрани писмени и гласни доказателства.
Административен съд – Б., в настоящия си състав, след преценка на
доказателствата и доводите на страните намира за установена следната фактическа
обстановка, по която страните не спорят:
Не е спорно по делото, че поради заболяване на ищцата с б.л. №
1318913//25.02.2009 г., издаден от УСБАЛЕ – С. й е разрешено ползването на
отпуск по болест в размер на 33 дни, считано за времето от 23.02.2009 г. до
27.03.2009 г. вкл. С Протокол на медицинска комисия ЛКК – Терапевтична при “МЦ-
1 – Б.” ЕООД по Решение № 59/16.03.2009 г. ищцата С. А. е изпратена за
освидетелстване от ТЕЛК за временна неработоспособност, поради констатирани 365
дни болнични листове за 2 календарни години. С Молба – декларация вх. №
670/17.03.2009 г. е поискала от ТЕЛК, Ч. РКМЕ – Б., да бъде първично
преосвидетелствана. На така подаденото искане е отбелязано, че е насрочена за
разглеждане на 26.03.2009 г. На свое заседание от 26.03.2009 г. ТЕЛК за общи
заболявания – ІІ състав при МБАЛ “Б.” е разгледала по жалби на Директора на
НОИ Б. и писма от Директора на Р. – Б. правомерността на издадените болнични
листове № 1492162 и № 2009150, поради ползване за две съседни години на 420 дни
болнични с прекъсване, т.е. над 12 месеца и с ЕР № 0660 от заседание №
45/26.03.2009 г. е приела, че болничните листове са издадени неправомерно
съгласно изискванията на чл. 21, ал. 2 от НМЕР, но тъй като от представените
пред тях документи е установено, че действително лицето е било временно
неработоспособно за посочените в б.л. периоди е разпоредила ЛКК да издаде нови
БЛ за същия период. С посочено ЕР е установено, че по думите на лицето, същото
и в момента е във временна неработоспособност. По издаване на нов болничен
лист, след 27.03.2009 г. ТЕЛК не се е произнесла.
По повод писмо на НОИ - СУСО № ЕР-223/30.03.2009 г. и на основание чл. 112,
ал. 1 от ЗЗ, ТЕЛК при І МБАЛ – С. е разгледала обжалвания б.л. № 1318913,
издаден на С. А. за 33 дни от УСБАЕ – Клиника по хирургия и с ЕР № 0959 от
заседание № 092/22.05.2009 г. е приела, че в него неправилно е отразена
диагнозата, но го е потвърдила като правилен и издаден мотивирано.
С жалба вх. № 1891/17.04.2009 г. ищцата е оспорила пред НЕЛК ЕР №
0660/26.03.2009 г. на обща ТЕЛК – Б., ІІ състав в частта, с която не се е
произнесла по продължаване на временната й неработоспособност, с искане за
продължаване на същата след 27.03.2009 г. Със свое ЕР № 0559 от заседание №
077/25.05.2009 г. НЕЛК е взела решение ЛКК да продължи временната
нетрудоспособност на лицето, считано от 28.03.2009 г. В мотивите на решението е
прието, че видно от епикризата, състоянието на лицето, характера на
заболяването и извършената интервенция са били налице основания за продължаване
на временната неработоспосбоност и след 28.03.2009 г., когато е изтекъл срока
по б.л. № 1318913. Разпоредено е още, ако се установи, че б.л. № 1318913 е
издаден в нарушение на процедурата, то той следва да се отмени, като се
разпореди ЛКК да издаде нов и да го продължи по своя преценка, съобразно
здравословното състояние и становището на консултация от ендокринолог. С б.л. №
2147500/03.08.2009 г. ЛКК – Терапевтична при “МЦ – 1 Б.” ЕООД е продължила
временната неработоспособност на лицето, считано за времето от 28.03.2009 г. до
27.04.2009 г., в размер на 30 дни.
Видно от приетото по делото като писмено доказателство заверено ксерокс –
копие от трудовата книжка ищцата е била в трудово правоотношение с “К” ООД за времето от 13.02.2006 г. до 30.04.2009 г. на длъжност
“пакетировач”. Трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 325, т.
1 (неправилно посочено като алинея) по взаимно съгласие на страните, изразено
писмено. От представената по делото служебна бележка изх. № 4825/17.11.2009 г.
от Дирекция “Бюро по труда” – Б. е видно, че ищцата А. е регистрирано като
търсещо работа лице за времето от 05.02.2009 г. до 14.05.2009 г. и от
19.05.2009 г.
От разпита на св. К. се установява, че ищцата е имала здравословни оплаквания
от 2006 – 2007 г. Напуснала е фирмата доброволно, като по времето на лечението
си в болницата е била притеснена, че няма откъде да получава пари. Останалите
твърдени от нея факти са неотносими към предмета на спора, като освен това
нямат характер на свидетелски показания, а пресъздават твърдения на останали
служители във фирмата.
От показанията на св. М,. – дъщеря на ищцата е видно, че след операцията
психическото състояние на майка й е било зле, тъй като и била притеснена за
пари и е страдала от безсъние.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявените обективно съединени искове са допустими.
Исковата молба е подадена от лице с активна процесуална легитимация. Същата
съдържа твърдения за вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на
административен орган при и по повод изпълнение на административна дейност,
обуславящи допустимостта на иска и компетентността на настоящия съд да го
разгледа, съгласно чл. 128, ал. 1, т. 5, чл. 203, чл. 204, ал. 4 от АПК и чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ. Твърденията на ищцата за вреди – имуществени и неимуществени
от бездействието на ТЕЛК, която макар и да не е типичния административен орган
издава редица административни актове, каквито са болничните листове, поради
което нейната дейност има административен характер.
В този смисъл неоснователни са доводите поддържани от ответника и прокурора,
че исковата претенция е недопустима поради липса на пасивно легитимиран
ответник. Дали посочения с исковата молба ответник е материалноправно
легитимиран да бъде обвързан с търсената отговорност е въпрос по основателност
на иска, а не по неговата допустимост.
Разгледана по същество обаче исковата претенция е неоснователна.
Отговорността по ЗОДОВ е обективна. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани, от действия и бездействия
на техни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на
административна дейност. Държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от отговорното
длъжностно лице. Границите на отговорността се разпростират до вредите, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането
Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, са включени следните
елементи: незаконосъобразен акт издаден при или по повод изпълнение на
административна дейност от орган или длъжностно лице на държавата, който да е
отменен по съответния ред; действие или бездействие на органа, чиято
незаконосъобразност следва да бъде установена от съда на основание чл. 204, ал.
4 от АПК, вреда от такъв административен акт, действие или бездействие и
причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от трите елемента на посочения фактическия състав, не може да се
реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки
се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
За да бъдат основателни исковете за имуществени и неимуществени вреди, следва
доказването на фактите от хипотезата на правната норма да е пълно, съобразно
чл. 154 от ГПК. Изискването за кумулативност на тези условия се изразява в
това, че липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически
състав, поради което не може да се реализира отговорността на държавата или
общините по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за
установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за
понесени вреди.
Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Закона за здравето
(ЗЗ) държавната здравна политика на територията на областта се осъществява и
организира от регионален център по здравеопазване (Р.) и регионална инспекция
за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), като Р. са юридически
лица на бюджетна издръжка.
Чл. 103, ал. ал. 1-3 от ЗЗ разпорежда, че медицинската експертиза включва
експертиза на временната неработоспособност, експертиза на вида и степента на
увреждане и експертиза на трайно намалената работоспособност. Експертизата на
временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски
консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и
от НЕЛК. Експертизата на вида и степента на увреждане, степента на трайно
намалената работоспособност и професионалните болести се извършва от ТЕЛК и
НЕЛК. Териториалните експертни лекарски комисии се откриват и закриват от
директорите на Р. съгласувано с министъра на З. към държавни и общински лечебни
заведения за болнична помощ и диспансери, като ТЕЛК са структурни звена на
лечебните заведения, към които са открити. Следователно Р., в качеството си ЮЛ
е материално правно легитимиран да бъде ответник по така предявените искове.
Експертните решения на ТЕЛК имат белезите на индивидуални административни
актове, тъй като от тях възникват права и задължения както за освидетелстваните
лица, така и за осигурителите, за НОИ, за АСП и за органите на медицинската
експертиза на работоспособността. Неиздаването им обаче не е “бездействие” по
смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК. Въпреки, че за понятието “бездействие” липсва
легално определение в закона следва да се разбира всяко такова неизвършено от
държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна
физическа изява, но не произволна, а в неизпълнение на определена нормативна
разпоредба. Не е налице бездействие на административен орган в случаите на
неизпълнение на задължение за произнасяне с волеизявление, т.е. за издаването
на административен акт.
В настоящия случай непроизнасянето на ТЕЛК не може да бъде квалифицирано като
бездействие, а като мълчалив отказ за издаване на административен акт по
заявеното искане. Ищцата е упражнила правото си на жалба срещу така
постановения отказ, като го е обжалвала по административен ред пред НЕЛК, който
се произнесъл с приетото по делото като писмено доказателства ЕР №
0559/25.05.2009 г., с което жалбата й е уважена. Въз основа на това ЕР, макар и
със закъснение й е издаден б.л. № 2147500, по който й е платено обезщетение
По изложените съображения съдът намира, че не е налице една от кумулативно
дадените предпоставки за уважаване на иск за присъждане на имуществени и
неимуществени вреди, предявен на посоченото основание.
Дори и да се приеме, че е налице бездействие от страна на ТЕЛК, не са налице
претърпяни вреди, които са пряка и непосредствена последица от това
бездействие, респ. от неиздаването на акт. Видно от данните по делото трудовото
правоотношение с ищцата е прекратено по взаимно съгласие на 30.04.2009 г. Освен
това, от представената служебна бележка от БТ – Б. същата се е регистрирала
като активно търсеща работа на 05.02.2009 г., докато е била в ТПО с
работодателя “К.” ООД, което е индиция за нейното намерение да
напусне.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Отговорността на държавата е обективна, като при всички случаи в тежест на
ищеца е да докаже настъпването на вредите, както и причинната връзка между тях
и незаконосъобразните актове, действия или бездействия на административен орган
или длъжностни лица. В настоящия случай ищцата не доказа по безспорен начин
претърпяване на твърдените от нея вреди от неимуществен характер,
представляващи болки и страдания. Твърдените страх от бъдещето и физическото
оцеляване, притеснения, неудобства от търсене пари на заем от близки и познати
не се доказаха, а предвид напускането й на работа по взаимно съгласие, същите
не са пряка и непосредствена последица от неиздаването на ЕР от ТЕЛК.
Съдът намира за недоказана претенцията за заплащане на сумата 1380,00 лв.
претърпени имуществени вреди, представляващи пропуснато от ищцата трудово
възнаграждение за 6 месечен период, поради което следва да бъде отхвърлена.
Поради липса на причинна връзка между неиздаването на ЕР и евентуално
полученото трудовото възнаграждение, претенцията е неоснователна. Същата, макар
и по-късно е получила обезщетение за временна нетрудоспособност за времето от
28.03. 2009 г. до 27.04.2009 г., т.е. преди прекратяване на ТПО.
Неоснователна е претенцията за лихви, поради акцесорния характер на същата.
По изложените съображения съдът намира, че обективно предявените искове са
недоказани и поради това неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ,
Административен съд – Б.

Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. К. А. от Б. обективно съединени искове при
условията на кумулативност за обезщетение за причинените й неимуществени вреди
– болки и страдания в размер на 10000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 28.03.2009 г., както и обезщетение за причинените й имуществени
вреди в размер на 1380,00 лв., представляващи пропуснато трудово възнаграждение
за периода от 30.04.2009 г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва,
считано от 30.04.2009 г. като последица от бездействие на административен орган
като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14 дневен срок
от съобщаването му на страните Ч. връчване на преписи от него.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на М. на здравеопазване.
Решението в частта за прекратяване, имащо характер на определение, може да се
обжалва с частна жалба пред ВАС в 7-мо дневен срок от съобщаването му.



АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова
Вярно с оригинала!
Г.Б.