и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда на чл. 88, ал. 2 във вр. с чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК във вр. с чл. 117, ал. 3 от КСО във вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „ж“ от КСО.
Образувано по частна жалба на Г. А. М. – М., ЕГН *, с А. Г. Б., ул. “. П. № 21, . 1, ап. 2 Ч. процесуалния представител по пълномощие А. А. Б. с посочен А. Г. Б., ул. „Тодор А. № 47, . 3, О. 10 срещу Решение № Ц1040-01-143 от 27.07.2020 год. издадено от Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Б., с което е оставена без разглеждане като просрочена по аргумента на чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК жалбата на Г. А. М. – М., ЕГН * от Г. Б., вх. № Ц1023-01-75 от 30.06.2020 год. срещу Разпореждане № Д 01-000-00-01353336 от 04.12.2019 год. и срещу Разпореждане № Д 01-000-00-01353337 от 04.12.2019 год., издадени от упълномощено лице за ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на Н. – Б. със Заповед № 1015-01-81/ 25.04.2016 год. на Д. на ТП на Н..
Твърди се в жалбата, че атакувания акт е издаден в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и засяга по недопустим начин осигурителните права на жалбоподателя. Сочи си, че обжалваното решение е издадено след подадена молба до ТД на Н. за произнасяне по изплащане на дължимото обезщетение за временна неработоспособност по издадени на името на жалбоподателя и подадени в Н. болнични листа.
Позовавайки се на посочените в жалбата фактически и правни твърдения, жалбоподателят е сезирал съда с искане за отмяна на Решение № Ц1040-01-143 от 27.07.2020 год. издадено от Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Б., като същевременно задължи компетентния административен орган да се разпореди да й бъде изплатено обезщетение за временна неработоспособност по процесните болнични листове.
Ответникът, Директор на ТП на Н. – Б., Ч. процесуалния представител по пълномощие изразява становище по основателността на жалбата. Не ангажира нови доказателства.
Административен съд – Б., като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
В ТП на Н. – Б., вх. № Р14-01-000-00-* от 07.01.2019 год. и с вх. № Р14-01-000-00-* от 30.01.2019 год., жалбоподателката М. – М. е депозирала удостоверения по образец, съгласно Приложение № 9 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, с данни относно правото за парично обезщетение за временна неработоспособност към болничен лист № Е*4/04.12.2018 год. и болничен лист № Е*9/08.01.2019 год., удостоверяващи временна неработоспособност на жалбоподателката поради общо заболяване, издадени от специализирана ЛКК към „СБАЛПФЗ“ ЕООД, Г. Б..
С Разпореждане № Д 01-000-00-01353336 от 04.12.2019 год. и Разпореждане № Д 01-000-00-01353337 от 04.12.2019 год., издадени от упълномощено лице за ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на Н. – Б. със Заповед № 1015-01-81/ 25.04.2016 год. на Д. на ТП на Н., на основание чл. 40, ал. 4 от КСО са спрени производствата по отпускане/ изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност по въпросните два болнични листа. Разпорежданията на връчени на жалбоподателката на 10.12.2019 год., видно от приложеното към административната преписка известие за доставяне.
С молба от 30.06.2020 год., адресирана до Д. на ТП на Н. – Б., посочвайки като основание процесните две разпореждания, с които е спряно производството по изплащане на претендираните обезщетения Г. М. – М. е сезирала Д. на ТП с искане да разпореди изплащането на полагащото и се обезщетение по процесните два болнични листа.
По така подадената молба, директорът на ТП на Н. – Б., на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е оставил без разглеждане като просрочена по аргумента на чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК жалбата на Г. А. М. – М., ЕГН * от Г. Б., вх. № Ц1023-01-75 от 30.06.2020 год. срещу Разпореждане № Д 01-000-00-01353336 от 04.12.2019 год. и срещу Разпореждане № Д 01-000-00-01353337 от 04.12.2019 год., издадени от упълномощено лице за ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на Н. – Б. със Заповед № 1015-01-81/ 25.04.2016 год. на Д. на ТП на Н., прекратявайки образуваното по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО административно производство по процесната жалба.
С решението е указано, че същото подлежи на обжалване пред АС – Б. в 14-дневен срок от получаването му по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Решението е връчено на жалбоподателката на 28.07.2020 год., видно от представените от административния орган доказателства – писмо удостоверяващо връчване на кореспондентска пратка с бар код: PS 2700 01 F2POL.
Жалбата срещу решението е подадена на 07.08.2020 год., видно от датата на пощенското клеймо на изпращащата пощенска станция.
Предвид така установената фактическа обстановка и на основание чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:
Налице е правен интерес на жалбоподателя да оспори административния акт, в частност Решение № Ц1040-01-143 от 27.07.2020 год. издадено от Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Б..
Частната жалбата като подадена в срока по чл. 88, ал. 3 във вр. с чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК и от надлежна страна – адресат на оспорения акт, за когото същият е неблагоприятен, срещу подлежащ на съдебно обжалване административен акт, при спазване на специалната разпоредба на закона е процесуално допустима.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, счита частната жалба за неоснователна.
В Глава осма "Спорове" на КСО е предвиден специален ред за обжалване на актове, свързани с държавното обществено осигуряване.
Съгласно чл. 117, ал. 1 от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу изброените в пет точки актове, включително тези по т. 2, б.“ж“ – разпореждания за спиране на производството по отпускането или изплащането на парични обезщетения по глава четвърта и на пенсиите.
Според чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на ТП на Н. решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.
Съгласно чл. 117, ал. 5 от КСО, решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В процесния случай се оспорва Решение № Ц1040-01-143 от 27.07.2020 год. издадено от Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Б., постановено в производство по чл. 117, ал. 3 от КСО, с което на практика се отказва произнасянето по същество по този ред по подадената от Г. А. М. – М., жалба /молба/, вх. № Ц 1023-01-75/30.06.2020 год. – същата е оставена без разглеждане на основание чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК – като подадена след законноустановения срок за обжалване, визиран в чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО и поради това процесуално недопустима.
Тъй като в КСО няма предвидена хипотеза относно недопустимите за разглеждане от ръководителя на съответното ТП на Н. жалби, приложение следва да намери регламентацията на чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК, според която жалбата и протестът се оставят без разглеждане, когато са подадени след срока за обжалване.
Съгласно чл. 88, ал. 3 от АПК, актът за прекратяване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.
В чл. 117, ал. 2 от КСО е предвидено, че жалбите по ал. 1 се подават в писмена форма в следните срокове: по т. 3, б. „б“–„ж“ – в 14-дневен срок от получаването.
В случая няма спор, че процесните две разпореждания - Разпореждане № Д 01-000-00-01353336 от 04.12.2019 год. и Разпореждане № Д 01-000-00-01353337 от 04.12.2019 год., издадени от упълномощено лице за ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на Н. – Б. със Заповед № 1015-01-81/ 25.04.2016 год. на Д. на ТП на Н. са връчени на жалбоподателката на 10.12.2019 год. Считан от тази дата, 14-дневният срок за обжалването им пред ръководителя на ТП на Н. – Б. изтича на 31.12.2019 г. – първи присъствен ден след неприсъственият – 24.12.2019 год.
Няма спор също така, че жалбата срещу процесните разпореждане е подадена на 30.06.2020 год., т. е. след изтичане на установения в закона срок.
Както съдът в съдебното производство по оспорване на индивидуални административни актове, така и по-горестоящият административен орган в производството по оспорване на административните актове по административен ред, е ограничен от диспозитивното начало, т. е. задължен е да се произнесе само в предметния обхват на оспорването, очертано с жалбата, с която е сезиран. В тази връзка с обжалването на въпросните две разпореждания /изрично посочени в молбата, като актове относно които е подадена същата/, според съда е недопустимо искането адресирано до по-горестоящия орган да разпореди изплащане на полагащото се обезщетение в посочената хипотеза. В разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от АПК са регламентирани правомощията на по-горестоящия орган в производството по оспорването на индивидуалните и общите административни актове по административен ред. Според цитираната разпоредба, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. В настоящият казус друг административен акт освен въпросните две разпореждания не е издаван от упълномощено лице за ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на Н. – Б. със Заповед № 1015-01-81/ 25.04.2016 год. на Д. на ТП на Н.. С искане за изплащане на полагащо се обезщетение за временна неработоспособност следва да бъде сезиран именно този орган - упълномощеното лице за ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на Н. – Б. със Заповед № 1015-01-81/ 25.04.2016 год. на Д. на ТП на Н., като евентуално неговият отказ, в това число и мълчалив такъв подлежат на обжалване съответно пред по-горестоящият административен орган или пред съда.
С изричното посочване в молбата на процесните две разпореждания като обжалвани административни актове, издадени упълномощено лице за ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на Н. – Б. със Заповед № 1015-01-81/ 25.04.2016 год. на Д. на ТП на Н., директорът на ТП на Н. – Б., правилно и в съответствие с материалния закон е преценил жалбата като просрочена – подадена след изтичане на преклузивния срок, в който може да бъде направено искане за отмяна на административния акт като незаконосъобразен, поради което обективираният в проверяваното Решение извод за процесуална недопустимост на жалбата е законосъобразен.
Подадената от Г. М. – М. частна жалба против решението на Д. на ТП на Н. – Б., с което се оставя без разглеждане като просрочена жалбата й, се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и при своевременно заявената претенция, на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим съгласно чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

С оглед изложеното и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ частната жалба на Г. А. М. – М., ЕГН *, с А. Г. Б., ул. “. П. № ., . ., ап. ..депозирана Ч. процесуалния представител по пълномощие А. А. Б. с посочен А. Г. Б., ул. „Тодор А. № 47, . 3, О. 10 срещу Решение № Ц1040-01-143 от 27.07.2020 год. издадено от Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Б., с което е оставена без разглеждане като просрочена по аргумента на чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК жалбата на Г. А. М. – М., ЕГН * от Г. Б., вх. № Ц1023-01-75 от 30.06.2020 год. срещу Разпореждане № Д 01-000-00-01353336 от 04.12.2019 год. и срещу Разпореждане № Д 01-000-00-01353337 от 04.12.2019 год., издадени от упълномощено лице за ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на Н. – Б. със Заповед № 1015-01-81/ 25.04.2016 год. на Д. на ТП на Н..
ОСЪЖДА Г.А. М. – М., ЕГН*, с адрес: гр. Б., ул. „Ш. п.“ № , ет. ., ап.., да заплати в полза на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Благоевград юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Определението не подлежи на обжалване.


Административен съдия: /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
Е.Ф.