и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК , във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от ОД на М. – К. против Решение № 209/30.06.2020 г. на РС – Дупница, постановено по НАХД № 425/2020 г. по описа на съда.
В жалбата по бланкетно изложени съображения се поддържат доводи за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалноправните разпоредби и допуснати нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 НПК. Конкретно касаторът твърди, че нарушението е доказано и правилно квалифицирано при отсъствие на процесуални нарушения. Счита изводите на съда за несъставомерност на деянието за неправилни, поради което моли съдебния акт да бъде отменен, а наказателното постановление да бъде потвърдено.
Ответникът Е. Д. Й. не взема становище по жалбата.
Представителят на О. П. – Б. изразява становище за основателност на жалбата.
По делото са допуснати и приети писмени доказателства по см. на чл. 219, ал. 1 от АПК.
Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение РС – Дупница е отменил Наказателно постановление № 19-5310-000793/17.06.2019 г. на началник група към ОДМВР К. Група КПДГПА К. с което на Е. Д. Й. за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДВП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е приел, че нарушението е несъставомерно от субективна страна, тъй като водачът не е бил собственик на МПС-то, поради което не е бил длъжен и не е могъл да знае, че управлявания от него автомобил е със служебно прекратена регистрация.
Решението е правилно като краен резултат, но не по изложените от съда съображения.
Спорните по делото факти от предмета на доказване са установени в хода на проведеното съдебното следствие, въз основа на пълен анализ на събраните по надлежния ред доказателства.
При повторното разглеждане на делото, въз основа на събраните по надлежния ред доказателства районният съд е приел за доказано, че на 23.04.2019 г., около 12:10 часа жалбоподателят Й. е управлявал в община Дупница, на път Първи клас Е-79, лек автомобил „....“, с рег. № ...., който не е регистриран по надлежния ред. Следователно установени са времето, мястото и авторството на деянието, които факти не са спорни между страните. От представената от ответника справка за МПС съдът е приел, че към момента на проверката превозното средство е с прекратена регистрация, считано от 19.04.2019 г, на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Деянието на Й. е квалифицирано като нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП създава общо правило на поведение по пътищата, отворени за обществено ползване да се управляват само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За да е съставомерно деянието от обективна страна по посочената разпоредба управляваното МПС следва да не е регистрирано и да е без табели, които условия следва да са налице при условията на кумулативност. Отсъствието на което и да е от тях обуславя неточна правна квалификация на деянието. В конкретния случай управляваното от жалбоподателя МПС макар и със служебно прекратена регистрация е било с регистрационни табели, поради което деянието е неправилно квалифицирано като нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Разпоредбите на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.000 г., предвиждат служебно, прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. С чл. 143, ал. 15 на същия закон и чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 год. са уредени последствията от бездействието на приобретателя на МПС. По делото не е спорно, че жалбоподателят не е изпълнил законовото си задължение в указания от закона срок да регистрира придобитото от него моторно превозно средство, за което по делото са налични данни, че същото е придобито на 16.02.2019 г., което квалифицира поведението му като противоправно. Прекратяването на регистрацията на лек автомобил при смяна на собствеността му обаче не настъпва автоматично с изтичането на определен в закона срок, а предполага волеизявление на орган на власт, изразено по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП. По делото няма доказателства, че жалбоподателя, като собственик на придобития автомобил, за каквото му качество ответникът е имал данни по реда на чл. 16, ал. 5 от Наредба № І-45/2000 г., записани към информацията за превозното средство водена в ОДМВР - К. е бил уведомен за волеизявлението на органа по прекратяване на регистрацията. Доколкото прекратяването на регистрацията не е фактическо действие, а е волеизявление на орган на власт в изпълнение на законово правомощие, изразено чрез действие по чл. 143, ал. 15 ЗДвП, то адресата следва да бъде уведомен за правните последици на акта. Въпреки отсъствието на изрично регламентирано задължение в хипотезата на чл. 18б, ал. 2 на Наредба № І-45/24.03.2000 г. за уведомяване, то задължението за органа произтича от общото правило на чл. 61 АПК, доколкото със същия се засягат права на неговия адресат.
За да бъде приложена санкцията по чл. 175, ал. 3 ЗДвП собственикът следва да има знание, че към момента на управление на МПС-то, регистрацията му е прекратена, т. е. деянието следва да е умишлено извършено, за да бъде приложена санкцията по посочената разпоредба. Такъв умисъл е налице само, ако собственика е бил надлежно уведомен за издадения чрез действие административен акт, каквито данни по делото няма. В конкретния случай няма фактически констатации, че към 23.04.2019 г. жалбоподателя е бил уведомен за прекратената на 19.03.2019 г. регистрация на управляваното от него МПС, като няма и такива твърдения, поддържани от наказващия орган. От задължението за собственика по чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредба № І-45/24.03.2000 г., и като правоспособен водач знанието за това му задължение, както и за последиците при неговото неизпълнение по чл. 18б, ал. 1, т. 10 вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. не следва и правно дължимото поведение на заинтересованото лице да следи дали и кога е упражнено от органа правомощието по чл. 143, ал. 15 ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, за да съобрази поведението си с оглед настъпилите правни последици. Ето защо и доколкото към 23.04.2019 г. водачът на автомобила и негов собственик не е бил уведомен за постановената прекратена регистрация, то не е налице виновно поведение, за да бъде приложена санкцията по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.
Като го е отменил поради отсъствие на субективния елемент от състава на нарушението, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 209/30.06.2020 г. на РС - Дупница, постановено по НАХД № 425/2020 г. по описа на съда в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Вълкадинова

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова

/п/ Румяна Митева-Насева

Вярно с оригинала!
М.К.