и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „М Д. Т.” О. с ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. П., област Б., ул. „2.ми О.“ № 5, представлявано от С.- Й. Г. Г., против Решение № 224/ 30.12.2022г., постановено по н.а.х.д. № 661/ 2022г. по описа на Районен съд - П., с което е потвърдено Наказателно постановление № 42-0001818/ 04.07.2022г., издадено от Д. на Р. Д. „. А. /РД “АА“/ - С..
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на районния съд за доказаност на нарушението, както и за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода административнонаказателното производство. Твърди се, че фактическото описание на нарушението в санкционния акт е непълно и неясно, като от друга страна същото не съответства на правната му квалификация. Сочи се още, че отговорността на дружеството- превозвач е ангажирана, без да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства по случая, включително такива от съществено значение за преценката съставомерността на процесното неизпълнение. По поддържаните с жалбата доводи се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде отменено.
Ответникът – Директорът на Р. Д. „. А. – С., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.
Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Административен съд - Б., в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното :
Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :
С обжалваното решение, Районен съд – П. е потвърдил Наказателно постановление № 42-0001818/ 04.07.2022г., издадено от Д. на РД “АА“ - С., с което на „М Д. Т.” ООД за допуснато нарушение по чл. 91в, т. 2, предл. 2 от ЗАвП, на основание чл. 104, ал.7, предл. последно е наложена имуществена санкция в размер на 2 000. 00 лв. /две хиляди лева/. За да постанови този резултат, районният съд е събрал гласни и писмени доказателства и въз основа на тях е приел от фактическа страна, че дружеството-жалбоподател, в качеството си на превозвач, притежаващ Лиценз на общността за извършване на международен превоз на товари № 14649/ 15.02.2016г., е осъществило превози на товари с МПС (влекач), с рег. №. за периода от 13.05.2021г. до 01.02.2022г., за които не е представило информацията, извлечена от паметта на дигиталната карта на водача, управлявал процесното МПС през цитирания период за проверка от контролните органи- С.- Й. Г. Таланис. Информацията е поискана с известие с рег. № 81-00-56-236/ 23.02.2022г. /л. 17 от първоинстанционното дело/, получено на 30.03.2022г. от М. П. - упълномощен представител на дружеството-жалбоподател, съгласно нотариално заверено пълномощно /л. 8 от първоинстанционното дело/. От правна страна, съдът е приел, че нарушението е извършено и безспорно доказано. Изложил е мотиви, че в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на касационния жалбоподател и че са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като нарушението е описано от фактическа страна достатъчно пълно и ясно.
Решението е правилно.
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от районния съд, въз основа на събраните по надлежния ред доказателства.
В настоящия случай, на 13.05.2022г. в сградата на Областния отдел „. А. /ОО „АА“/ - Б., е извършена тематична проверка на дружеството- превозвач, при която не е представена информацията от паметта на дигиталната карта на водача, изискана с известие с рег. № 81-00-56-236/ 23.02.2022г., получено на 30.03.2022г., за извършените превози в периода от 13.05.2021г. до 01.02.2022г. с МПС с рег. №., т.е. към датата на извършване на проверката срокът за съхранение на информацията от дигиталната карта на водача, не е бил изтекъл. Като търговско дружество, притежаващо лиценз на Общността за превоз на товари, „М Д. Т.” ООД е било длъжно да приведе дейността си в съответствие с разпоредбите на националното ни законодателство, уреждащо автомобилните превози – ЗАвП, в т.ч. да съхранява най-малко една година след тяхното приключване и да предоставя на контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача (за автомобилите снабдени с дигитални тахографи), което в случая не е сторено. В кориците на делото липсват доказателства, от които да се установява, че от страна на дружеството-превозвач е налице изпълнение на задължението, предвидено в чл.91в, т.2 от ЗАвП, респ. не са ангажирани доказателства, опровергаващи констатираното при проверката нарушение на посочената разпоредба. От акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление е видно, че изисканата информация не е предоставена, което по същество представлява отказ да бъде предоставена, в какъвто случай административнонаказващият орган не дължи да изследва и доказва причините на отказа.
Нормата на чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр предвижда, че на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период от 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка на контролните органи, се налага имуществена санкция в размер на 2 000 лв. Двете изпълнителни деяния по чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр са предвидени алтернативно и извършването на което и да е от тях повлича административнонаказателна отговорност по този текст.
В случая, АНО е разграничил кое задължение превозвачът не е изпълнил и правилно е санкционирал дружеството с разпоредбата на чл. 104, ал. 7, предл. последно от ЗАвПр.
Правилно районния съд е приел, че отговорността на юридическите лица за неизпълнение на задължения към държавата е обективна и безвиновна, поради което нарушението не следва да се проверява от субективната му страна. Правилни са и изводите му за доказаност на нарушението.
Предвид изложеното и с оглед липсата на основания за отмяна, обжалваното решение на Районен съд – Б., с което е потвърдено НП № 42-0001818/ 04.07. 2022г., издадено от Д. на РД „АА“ - С., като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 224/ 30.12.2022г., постановено по н.а.х.д. № 661/ 2022г. по описа на Районен съд - П..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Ваня Вълкадинова


ЧЛЕНОВЕ : /п/ Иван Петков
/п/ Тодор Тодоров

Вярно с оригинала!
ОМ