за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Национален С. по Ц. и реимбурсиране на Л. П. /НСЦРЛП/ – гр. С., подадена чрез пълномощник, против Решение № 1210/07.02.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 1844/2019 г. по описа на Районен съд – Б., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № НП-150/ 27.12.2018 г. на Председателя на НСЦРЛП.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, без да се сочат конкретни касационни основания по см. на чл. 348 от НПК. Оспорват се изводите на районния съд за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че процесното нарушение е безспорно доказано и правилно квалифицирано, а производството по установяването и санкционирането му е протекло законосъобразно. Твърди се още, че изводите на РС за несъставомерност на деянието са формирани вследствие непрецизен анализ на събраните по делото доказателства и закона. По поддържаните в жалбата доводи се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който НП да бъде потвърдено. Иска се в ползва на касационният жалбоподател да бъдат присъдени сторените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение, като същевременно се прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.
В съдебно заседание представител на касатора не се явява. С депозирана по делото молба жалбата се поддържа, претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на размера на претендираните от ответната страна разноски по делото.
Ответникът – „. Е. представлявано от В. С. М., чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен адвокат, оспорва жалбата като неоснователна. Иска решението на РС да бъде оставено в сила. Претендира разноски. По делото са депозирани и писмени бележки, в които са изложени подробни аргументи относно законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт с искане същият да бъде оставен в сила.
Прокурорът от О. П. – Б. дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, предвид наличието на сочените в нея касационни основания, поради което счита, че решението на РС следва да бъде отменено.
Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:
Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд – Б. е отменил Наказателно постановление № НП-150/ 27.12.2018 г. на Председателя на НСЦРЛП, с което на „. Е. за нарушение на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените П. във вр. с чл. 289, ал. 1 и чл. 291 от Закона за лекарствените П. в хуманитарната медицина, на основание чл. 289, ал. 1 и чл. 291, ал. 1 от с.з., е наложена имуществена санкция в размер на 15 000,00 /петнадесет хиляди/ лева.
За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Този си извод съдът е мотивирал с аргумента, че съставеният срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ е връчен на лице без необходимата за това представителна власт, което на свой ред е довело до ограничаване правото на защита на санкционирания субект. Съдът е стигнал и до извод за несъставомерност на процесното деяние, възприето от наказващия орган като нарушението на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените П. във вр. с чл. 289, ал. 1 и чл. 291 от Закона за лекарствените П. в хуманитарната медицина.
Решението е правилно.
Изводите на районният съд за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление са правилни и обосновани, поради което се споделят изцяло от настоящия касационен състав.
Видно е от материалите по делото, че административно–наказателното производство срещу дружеството–ответник е образувано с АУАН от 29.08.2018 г. (без номер), съставен от Ангел Ангелов – старши инспектор при НСЦРЛП. В акта е отбелязано, че на 28.11.2018 г., същият е връчен на лицето Красимира Василева Първева, видно направеното отбелязване в графа „разписка“ и собственоръчно положеният подпис от получателя. Нито в хода на административно–наказателното, нито в хода на съдебното производство, обаче, са събрани доказателства за надлежно и изрично упълномощаване на лицето Красимира Първева от страна на законният представител на санкционираното дружество, вкл. с правото да представлява същото в производство по ЗАНН. Нещо повече, по делото не са налице данни за каквито и да било взаимоотношения между дружеството и лицето, на което АУАН е връчен. От изложеното следва категоричният извод, че към момента на връчване на АУАН Първева не е разполагала с представителна власт да представлява дружеството в образуваното срещу него административно- наказателно производство, в т.ч. да получава акт/актове от името на юридическото лице, а оттам и че АУАН е връчен в нарушение на чл. 43 от ЗАНН.
От анализа на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН може да се направи категорично заключение, че съставените актове за установяване на административно нарушение следва да се връчват лично на наказаното лице, на неговия законен представител или на изрично упълномощено за това лице. Изискването за нарочно упълномощаване за представителство в административно-наказателното производство следва и от самия характер на производството, доколкото неблагоприятните последици от налагане на евентуална санкция възникват директно в правната сфера на нарушителя, поради което законът поставя изискване за изричното му волеизявление в тази насока. В случая, това правило е нарушено, тъй като АУАН е връчен на лице без нужната представителна власт за посоченото действие.
Нарушаването на реда за връчване на АУАН, регламентиран в чл. 43 от ЗАНН, несъмнено ограничава възможността за реализиране защитата на лицето, срещу което е образувано санкционно производство, както с оглед произтичащите от връчването на акта права и задължения /чл. 44 от ЗАНН/, свързани именно с реализиране правото му на защита, така и с оглед функциите на АУАН в административнонаказателното производство – значението му на правен акт, с който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно нарушение. Ненадлежното му връчване съществено е опорочило производството. При това положение наказващият орган не е следвало да пристъпи към издаване на наказателно постановление, поради което издаденото такова се явява незаконосъобразно. Констатираното процесуално нарушение е от категорията на съществените и представлява самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт.
Ето защо, като е отменил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г./, която гласи, че в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на дружеството–ответник за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1035,03 лв. В тази връзка, съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. На свой ред искането е направено своевременно, представен е и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, а по делото са налице категорични доказателства за действителното им заплащане. Ето защо искането следва да бъде уважено, като Национален С. по Ц. и реимбурсиране на Л. П. /НСЦРЛП/ – гр. С. следва да бъде осъден да заплати на „. ЕООД разноски по делото в размер на 1035,03 лв. – изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция, за която сума и нейното заплащане по банков път са представени надлежни доказателства. В тази връзка, неоснователно е възражението за прекомерност на размера й, поддържано от процесуалния представител на касатора, предвид разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК, Административен съд – Б.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1210/07.02.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 1844/2019 г. по описа на Районен съд – Б..
ОСЪЖДА Национален С. по Ц. и реимбурсиране на Л. П. – гр. С. да заплати на „. Е. представлявано от В. С. М., с ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. В., р-н „М., Б. „. № 1. С. на „. Ц. М. В.“, представлявано от В. С. М., сумата от 1035,03 лева /хиляда тридесет и пет лева и три стотинки/, представляваща сторени в настоящото производство разноски.
Решението е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева
ЧЛЕНОВЕ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
/п/ Димитър Думбанов
Вярно с оригинала!
КТ