и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на К. А. С., с адрес: гр. Б., ж.к. „..., подадена чрез адвокат А. А.., против Решение № 2933/26.03.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 1870/2019 г. по описа на Районен съд – Б., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 19-1116-001114/ 06.08.2019 г. на Началник група в С. „. полиция“ П. ОД на М. – Б..
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и П. допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които районният съд не е констатирал. Като аргумент в тази насока се сочат пропуски в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него НП, както и непълнота на фактическото описание на вменените на касатора нарушения. По поддържаните с жалбата доводи се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което процесното НП да бъде отменено.
Ответникът по касационната жалба – С. „. полиция“ П. ОД на М. – Б., не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Прокурорът от О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно счита, че следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Б. намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Б. е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 19-1116-001114/ 06.08.2019 г. на Началник група в С. „. полиция“ П. ОД на М. – Б., с което на касационният жалбоподател К. А. С. са наложени следните наказания: за нарушението на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева (т.1 от НП); за нарушението на чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева (т.2 от НП); за нарушението на чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева (т.3 от НП); за нарушението на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева (т.4 от НП); за нарушението на чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева (т.5 от НП), като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г., издадена от М., на водача са отнети 6 броя контролни точки.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за виновно извършени, безспорно доказани и съставомерни деянията, вменени на касатора С., а именно, че на 14.07.2019 г., в гр. Б., по бул. „...”, е управлявал лек автомобил с рег. № ..., без да ползва обезопасителен колан, като П. извършената впоследствие проверка не е представил изискуемото от закона техническо оборудване на автомобила – светлоотразителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка. Стигнал е до извод, че визираните в НП нарушения са правилно квалифицирани, а в производството по установяването и санкционирането и им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е констатирал още правилно приложение на закона П. определяне на съответните наказания по вид и размер.
Решението е правилно.
Изводите на първоинстанционния съд кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. По делото са събрани гласни и писмени доказателства. Преценени в съвкупност, те налагат направените от районния съд изводи. Нарушенията са извършени от С. виновно, доказани са и са квалифицирани правилно от административно-наказващия орган. В административната и съдебна фаза не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По делото са събрани категорични доказателства, уличаващи касационният жалбоподател в неизпълнение на регламентираните в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 139, ал. 2 от ЗДвП задължения към водачите на МПС, съответно за ползване на обезопасителни колани П. управление на моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, с които същите са оборудвани, както и задължителното им оборудване с обезопасителен триъгълник, аптечка, светлоотразителна жилетка и пожарогасител (т. 1 до т. 4). Вменените на С. нарушения са били установени П. извършена на водача проверка от полицейски служители, които лично и непосредствено са възприела факта на извършването им. Доказателства в обратна насока, оборващи обвинителната теза, по делото не са събрани. Ето защо, настоящият касационен състав напълно споделя изводите на РС за доказаност, съставомерност и правилна квалификация на деянията. Тези изводи на съда кореспондират на събраните по делото доказателства и закона. П. неизпълнение на задължението за ползване на обезопасителен колан, въведено с нормата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер на 50,00 лв., а управлението на МПС, което не е оборудвано съгласно изискването на чл. 139, ал. 2 от ЗДвП, подлежи на санкция по реда на чл. 185 от ЗДвП. От гореизложеното следва, че наложените на дееца административни наказания за извършените от него нарушения на ЗДвП, са определени по вид и размер съобразно закона.
Неоснователно от касатора се твърди, че в случая е налице фактическа непълнота на обвинението, доколкото в обстоятелствената част на НП не се сочи категорията на МПС. Напротив, както в АУАН, така и в санкционния акт ясно е посочено, че С. е управлявал лек автомобил, от което обстоятелство несъмнено може да се направи извод за категорията на управляваното от касатора МПС, а оттам и какви са конкретните предписанията на закона за правомерното му управление. Нещо повече, задължение е на правоспособните водачи, към които спада и С., да знаят категорията на управляваните от тях МПС, респективно да съобразяват поведението си със законоустановените правила за конкретните категории. От друга страна, П. съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗДвП. НП е издадено, а предпоставилият го АУАН е съставен от компетентни органи, спазени са формата, редът и сроковете за издаването (съставянето) им, като същите притежават необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Противно на твърдяното в жалбата, фактическото описание на нарушенията в АУАН и НП е достатъчно, пълно и конкретно. Налице е фактическо и правно единство между АУАН и НП, досежно описанието на нарушенията и фактите по тяхното извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта. От своя страна НП, съответствайки в пълна степен с императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, съдържа: име и длъжност на лицето, което го е издало; дата на издаването и номер на постановлението; дата на акта, въз основа на който се издава; име и длъжност на актосъставителя; индивидуализация на нарушителя; достатъчно подробно описание на нарушенията, датата и мястото, където са извършени и достатъчно посочване на обстоятелствата, П. които са извършени. Коректно са посочени нарушените законови разпоредби, които напълно кореспондират на словесното описание на нарушенията, т.е. деянията са правилно квалифицирани. Това важи в пълна степен и за приложените санкционни разпоредби. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, а АУАН и НП са надлежно връчени, поради което настоящият състав счита, че административно-наказателното производство е протекло П. липса на процесуални нарушения.
Ето защо, като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. П. касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд– Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2933/26.03.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 1870/2019 г. по описа на Районен съд – Б..
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Марияна Мицева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

/п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!

М.К.