и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба, подадена от: П. А. К. с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „. Миладинови“ № 8; П. К. К. с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „. М.“ № 8; К. К. Т. с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „. М.“ № 5; Н. К. К. с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „. М.“ № 8; М. К. Д. с адрес: гр. С., област Б., ул. „С.“ № 11а; Г. А. К. с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „. Дуков“ № 5; К. Г. Д. с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „. К.“ № 5 и Р. К. Н. с с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „. М.“ № 5, срещу Заповед № 500/19.07.2017 г. на К. на О. Г. Д., с която е одобрен проект за ПУП-ПР и ПЗ за УПИ Х-349, УПИ IX-349 от кв. 1883, УПИ VIII-349 от кв. 1884 и УПИ I-349 от кв. 188, гр. Г. Д., като УПИ Х-349 от кв. 1883 се отрежда за „производствена дейност“, УПИ IX-349 от кв. 1883 се отрежда за „обслужваща административна сграда, ресторант, хотелска част и складове“, УПИ VIII-349 от кв. 1884 се отрежда „за производствена дейност“ и УПИ I-349 от кв. 188 се отрежда „за тържище за земеделска продукция, цех за замразяване на зеленчуци и складове“.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради издаването при допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила и в противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
Твърди се, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 24, ал. 1, чл. 25, чл. 27, чл. 34, чл. 36, чл. 59, ал. 2, т. 4 и чл. 91 и сл. от АПК, както и в нарушение на чл. 128, ал. 5q чл. 135, ал. 3, от ЗУТ и Наредба № 7/22.03.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените в производството разноски.
Оспорващият П. К., чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи.
Оспорващите П. К. К., К. К. Т., Н. К. К., М. К. Д., Г. А. К., К. Г. Д. и Р. К. Н. – редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
Ответникът Кметът на О. Г. Д. – редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.
Заинтересованите страни „. Е., „. К. Е. и Й. Д. П., чрез процесуалния си представител, оспорват жалбата и излагат доводи за нейната недопустимост в съдебно заседание и в депозирано по делото писмено становище. Твърдят, че оспорващите не фигурират като носители на права собственост и/или ограничени вещни права по отношение на имотите, предмет на оспорената заповед, поради което нямат правен интерес от оспорването й. Искат жалбата да бъде оставена без разглеждане или, ако съдът приеме, че е допустима, да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират присъждане на сторените в производството разноски.
Заинтересованите страни Н. А. А., А. А. Н., А. А. Д., М. А. А. и „. Е., редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не ангажират становище по жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства, изслушано е и заключение от извършена съдебно-техническа експертиза, което е приобщено към доказателствения материал по делото.
Като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че с Решение № 271/12.05.1998 г., постановено по адм. дело № 916/1997 г. по описа на Районен съд - Г. Д., в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, съдът е отменил отказа на Поземлена комисия – Г. Д. и е възстановил правото на собственост в стари реални граници на наследниците на Г. Кръстев К. /оспорващи по настоящото дело – удостоверение за наследници на л. 49 – л. 50 от делото/ върху 735/8303 идеални части от УПИ І, кв. 188 по плана гр. Г. Д., а с Решение № 153/16.02.1999 г., постановено по адм. дело № 1220/1998 г. по описа на същия съд, е отменен отказа на Поземлена комисия – Г. Д. и е възстановено правото на собственост в стари реални граници на наследниците на Г. К. К. общо за 849.00 кв.м. – 626 кв.м./1503 идеални части от парцел IХ, кв. 188а, 104.00 м - неосъществено мероприятие – улица с ОК 933-1509 по плана на гр. Г. Д., 89.00 кв.м./3652 идеални части от парцел Х, кв. 188а по плана на гр. Г. Д. и и 30 кв.м./4492 идеални части от парцел V, кв. 188 по плана на гр. Г. Д..
Като доказателства по делото са приети два броя удостоверения по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 с един и същи изходящ номер - 94-00-446/24.03.2014 г. /на л. 46 – л. 47 от делото/, но с различно съдържание, скица № 124/24.03.2014 г. /на л. 54 от делото/, с които е прието, че площ общо 1 469.00 кв. м. е незастроена. Със съдебното решение по адм. дело № 1220/1998 г. по описа на РС – Г. Д., е възстановено правото на собственост в стари реални граници на наследниците на Г. К. К. общо за 849.00 кв.м.
На основание влязлото в сила Решение № 153/16.02.1999 г., постановено по адм. дело № 1220/1998 г., е издадено Решение № 7821А/04.04.2014 г. на Общинска служба по земеделие /ОбСЗ/ – Г. Д. /на л. 53 от делото/, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Г. К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива в размер на 1.469 дка. Със Заповед № 48/24.01.2017 г. на К. на О. Г. Д. /на л. 16 – л. 18 от делото/, издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, е одобрено Решение № 1 по Протокол от 12.12.2016 г. на комисия, назначена със Заповед № 986/06.12.2016 г. на К. на общината, с което се определя застроената част /застроената площ на сградите и прилежащия терен/ в урегулираните поземлени имоти, в които попада имотът на наследниците на Г. К. К.. Не е спорно между страните, че цитираната заповед е обжалвана от „Е.-3“ Е. и „Н.“ /така е посочено в жалбата/, като по обжалването е образувано гр. дело № 231/2017 г. по описа на Районен съд - Г. Д. /висящо към датата на подаване на жалбата и без данни за приключването му с влязъл в сила съдебен акт и към настоящия момент/.
С Решение № 3798/02.11.2011 г., постановено по гр. дело № 826/2006 г. по описа на Районен съд – Г. Д. и влязло в законна сила на 19.12.2012 г. /на л. 162 – л. 175 от делото/, е признато за установено по отношение на ищеца „. комерс“ Е., че ответникът Потребителна кооперация „Възраждане“ не притежава право на собственост върху УПИ Х-349 с площ от 3 652 кв.м., ведно със Склад за хранителни стоки с площ от 783.64 кв.м., заемащ част от построената в имота масивна двуетажна стопанска сграда – Склад за хранителни стоки, цялата със застроена площ от 1 044 кв.м. и върху УПИ IХ-349 с площ от 1 503 кв.м., двата УПИ в кв. 188а па плана на гр. Г. Д., а по отношение на ищеца „Е.-3“ Е. е признато за установено, че ответникът Потребителна кооперация „Възраждане“ не притежава право на собственост върху УПИ VIII-349 с площ от 1 522 кв.м. Това решение е обжалвано пред Окръжен съд – Б., който със свое Решение № 74/14.03.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 20/2012 г., е оставил в сила решението на районния съд. Срещу решението на Окръжен съд – Б. е подадена касационна жалба, като с Определение № 951/19.12.2012 г. по гр. дело № 535/2012 г. по описа на ВКС, Първо гр. отделение, не е допуснато касационно обжалване на решението на Окръжен съд – Б..
Видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по писмени доказателства – чл. 587, ал. 1 от ГПК - № 13, том II, рег. № 2812, дело № 211/2008 г. на Нотариус Е. Л. /на л. 176 – л. 177 от делото/, „. Комерс“ Е. е признато за собственик на основание приватизационна продажба на дялове от търговско дружество с държавно участие по ЗППДОбП и правоприемство, на УПИ - парцел I, имот с планоснимачен номер 4231 от кв. 188 по плана на гр. Г. Д. с площ от 6 858 кв.м. и на УПИ – парцел ХII имот с планоснимачен номер 4231 от кв. 188 по плана на гр. Г. Д. с площ от 1 045 кв.м.
С Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, издаден на основание писмени доказателства – чл. 587, ал. 1 от ГПК - № 81, том 7, рег. № 11876, дело № 996/2012 г. на Нотариус В. Б. /на л. 178 – л. 180 от делото/, „. Комерс“ Е. е признато за собственик по правоприемство на следните недвижими имоти:
- Поземлен имот с идентификатор 17395.501.3348 по КККР на гр. Г. Д. с площ на имота 3 693 кв.м., номер по предходен план 349, кв. 188а , парцел Х /десети/, ведно със самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 17395.501.3348.1.1 и 17395.501.3348.1.2 и
- Поземлен имот с идентификатор 17395.501.3361 по КККР на гр. Г. Д. с площ на имота 1 603 кв.м., номер по предходен план 349, кв. 188а, парцел IХ /девети/, ведно с построената и разположена в имота сграда с идентификатор 17395.501.3361.1.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 20, том 6, рег. № 9728, дело № 945/2014 г. на Нотариус В. Б. /на л. 181 – л. 183 от делото/, „. комерс“ Е. е продало на заинтересованата страна „Е.-3“ Е. Поземлен имот с идентификатор 17395.501.3361 по КККР на гр. Г. Д. с площ на имота 1 603 кв.м., с номер по предходен план 349, кв. 188а, парцел IХ /девети/, който поземлен имот съгласно предходни документи за собственост се идентифицира като УПИ IХ-349 от кв. 1883 по плана на гр. Г. Д., одобрен с Решение № 285/2009 г. на ОбС – Г. Д..
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 59, том 3, рег. № 4447, дело № 416/2014 г. на Нотариус В. Б. /на л. 184 – л. 186 от делото/, „. комерс“ Е. е продало на заинтересованата страна „Е.-3“ Е. Поземлен имот с идентификатор 17395.501.3348 по КККР на гр. Г. Д. с площ на имота 3 693 кв.м., с номер по предходен план 349, кв. 188а, парцел Х /десети/, който поземлен имот съгласно документ за собственост се идентифицира като УПИ Х-349 от кв. 188а по плана на гр. Г. Д., утвърден с Решение № 285/2009 г. на ОбС – Г. Д..
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 31, том 6, рег. № 10517, дело № 879/2016 г. на Нотариус В. Б. /на л. 187 – л. 189 от делото/, „. комерс“ Е. е продало на заинтересованата страна Й. Д. П.: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 17395.501.3348.1.10 по КККР на гр. Г. Д. със застроена площ от 127.17 кв.м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 17395.501.3348.1.11 по КККР на гр. Г. Д. със застроена площ от 140.00 кв.м. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 17395.501.3348.1.12 по КККР на гр. Г. Д. със застроена площ от 260.52 кв.м.
С Решение № 444/28.03.2016 г., постановено по адм. дело № 632/2015 г. по описа на Административен съд – Б. и влязло в законна сила на 18.05.2016 г. /на л. 190 – л. 196 от делото/, е отхвърлена жалбата на оспорващите П. К., П. К., К. Т., Н. К., М. Д., Г. К., К. Д. и Р. Н., срещу Заповед № 17-242/09.07.2015 г. на Началника на СГКК – Б., с която на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е постановен отказ за изменение на КККР на гр. Г. Д. относно имоти с идентификатори 17395.501.3348, 17395.501.3361, 17395.501.4236 и 17395.501.3301 поради наличие на спор за материално право.
На основание Искане В. № 70-00-155/17.02.2017 г. от „Е.-3“ Е. /на л. 70 от делото/, приложени към същото документи и Становище на Главния архитект на О. Г. Д. по чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ - № 21/09.03.2017 г. /на л. 125 от делото/, със Заповед № 168/13.03.2017 г. на К. на О. Г. Д. /на л. 124 от делото/, е разрешено изработването на проект за ПУП-ПР и ПЗ за УПИ Х-349, УПИ IX-349 от кв. 1883, УПИ VIII-349 от кв. 1884 и УПИ I-349 от кв. 188, гр. Г. Д., като УПИ Х-349 от кв. 1883 се отрежда за „производствена дейност“, УПИ IX-349 от кв. 1883 се отрежда за „обслужваща административна сграда, ресторант, хотелска част и складове“, УПИ VIII-349 от кв. 1884 се отрежда „за производствена дейност“ и УПИ I-349 от кв. 188 се отрежда „за тържище за земеделска продукция, цех за замразяване на зеленчуци и складове“.
На 19.07.2017 г. е издадена оспорената в настоящото производство заповед /на л. 68 от делото/, с която е одобрен проект за ПУП-ПР и ПЗ за УПИ Х-349, УПИ IX-349 от кв. 1883, УПИ VIII-349 от кв. 1884 и УПИ I-349 от кв. 188, гр. Г. Д., като УПИ Х-349 от кв. 1883 се отрежда за „производствена дейност“, УПИ IX-349 от кв. 1883 се отрежда за „обслужваща административна сграда, ресторант, хотелска част и складове“, УПИ VIII-349 от кв. 1884 се отрежда „за производствена дейност“ и УПИ I-349 от кв. 188 се отрежда „за тържище за земеделска продукция, цех за замразяване на зеленчуци и складове“.
По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещо лице-архитект, в заключението от която, прието от съда и неоспорено от страните /на л. 300 – л. 305 от делото/, вещото лице е направило следните изводи:
- Посоченият в Решение № 7812А/04.04.2014 на Общинска служба по земеделие – Г. Д., недвижим имот е нива от 1 469 кв.м. в строителните граници на гр. Г. Д., местността „Тумбите“. Върху извадка от действащия ПУП за територията, одобрен със Заповед № 285/2009 г. на ОбС – Г. Д., са посочени с планоснимачни номера №№ 330, 4236, 3361 и 3348 – части от недвижим имот – нива, попадащи в кв. 188 и кв. 188а, съответно пл. № 330 в УПИ V-349, пл. № 4236 в УПИ I-349, пл. № 3361 в УПИ IX-349 и пл. № 3348 в УПИ Х-349.
- Към момента на изготвяне и одобряване на проекта за изменение ПР и ПЗ няма действащ ОУП за гр. Г. Д..
- Съгласно КККР на гр. Г. Д., поземлени имоти с идентификатори 17395.501.3348, 17395.501.3361 и 17395.501.4236, са записани като частна собственост на „Е.-3“ Е. по удостоверения за вписвания и заличавания за имот на Агенцията по вписванията /на л. 278 – л. 285 от делото/.
- Съгласно КККР на гр. Г. Д., поземлен имот с идентификатор 17395.501.3301 е записан на „Никотаб“ по удостоверение за вписвания и заличавания за имот на Агенцията по вписванията /на л. 277 от делото/.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
При извършването на проверка относно допустимостта на жалбата, съдът задължително следва да провери наличието на правен интерес на жалбоподателите, която процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата е абсолютно задължителна и необходима. При тази проверка настоящият състав на съда съобрази следното: Съгласно чл. 131, ал. 1 от ЗУТ, заинтересовани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения, са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане – по данни от кадастралния регистър, както и лицата, на които е предоставена концесия, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана, като в ал. 2 на същата правна норма, в пет отделни точки изчерпателно е конкретизирано, че непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти, са: имотите – предмет на самия план /т. 1/; съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им /т. 2/; съседните имоти, вкл. имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния /т. 3/; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота-предмет на плана /т. 4/ и имотите, които попадат в сервитути, в защитени територии за опазване на културното наследство или в забранени, охранителни или защитни зони, вкл. такива за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот /т. 5/.
Според настоящия състав, в конкретния случай оспорващите не се явяват заинтересовани лица, респ. страни, в нито една от хипотезите на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, в които изчерпателно е конкретизирано кои са непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти и респективно – кои са заинтересованите лица в това производство.
В жалбата си същите твърдят, че са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, тъй като по отношение на притежаван от тях недвижим имот, реституиран им по реда на ЗСПЗЗ, с процесната заповед е одобрен проект за ПУП-ПР и ПЗ.
От доказателствата по делото се установява, че не е приключила процедурата по възстановяването на процесния имот на оспорващите. Същите не са вписани в имотния регистър като собственици или носители на ограничено вещно право върху имот, непосредствено засегнат по смисъла на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ от плана, предмет на оспорената заповед. Поради това и като се има предвид, че наличието на правен интерес от оспорването на административните актове се преценява към датата на тяхното издаване, съдът достига до извода, че оспорващите нямат качеството на „заинтересувани лица“ по смисъла на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ.
Нормата на чл. 131, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗУТ е специална и регламентира изчерпателно кръга на заинтересованите лица, само за които е налице правен интерес и активна легитимация за оспорване на административните актове като процесната заповед
В производството по обжалване на заповедта, меродавни за преценката за наличие на правен интерес за оспорване по смисъла на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, са правата на лицата, носители на право на собственост и ограничени вещни права според имотния и кадастралния регистър, а доказателства, че притежават такива права, оспорващите не са ангажирали.
По делото безспорно е установено, че имотът на оспорващите е възстановен с решение на Общинска служба „Земеделие“ – Г. Д., но към датата на издаване на оспорената заповед, същият не е бил нанесен по действащия ПУП, както и в действащата КК, както е пояснило вещото лице в съдебно заседание. Жалбоподателите претендират наличието на вещни права върху процесния имот и на основание издадени 2 броя удостоверения по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Същите обаче не ги легитимират като собственици или носители на друго ограничено вещно право върху имота, доколкото удостоверенията по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ са част от процедурата по възстановяване собствеността върху земеделски имоти в строителните граници на населеното място и не заместват липсващите документи за собственост. Цитираната разпоредба на чл. 131 от ЗУТ урежда активната легитимация на лицата, имащи право да оспорят административния акт с посочения в разпоредбата предмет към датата на издаването му, тъй като съдебният контрол за законосъобразност на акта се осъществява също към датата на издаването му. Както бе многократно посочено, оспорващите не са имали активната легитимация, за да упражнят субективното си право да оспорят заповедта към датата на издаването й по изложените по-горе причини.
Този извод се подкрепя и от тълкуването на горепосочената норма на чл. 131 от ЗУТ във вр. с нормите на чл. 115, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, съгласно които, за изработването на устройствените планове се ползват данни от топографските карти, кадастъра, нивелационните планове, специализираните карти и регистри и други в цифров и графичен вид, както и други данни от специализираните информационни системи на централни и териториални администрации и на дружества /ал. 1/, а данните за местоположението, границите, размерите, трайното предназначение и начина на трайно ползване на поземлените имоти и сградите и съоръженията на техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти, данните за държавните граници, границите на административно-териториалните и териториалните единици и границите на територии, обхващащи имоти с еднакво трайно предназначение, както и данните за собствеността и ограничените вещни права, се извличат от кадастралната карта и имотния регистър /ал. 2/. Тук следва да се посочи, че е налице и презумпцията на чл. 2, ал. 5 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, а именно – че данните за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България, за правото на собственост върху недвижимите имоти, за другите вещни права върху недвижимите имоти и т.н., нанесени върху кадастралната карта /КК/ и записани в кадастралните регистри /КР/, са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното.
За пълнота следва да се посочи още, че правилно жалбоподателите не са конституирани като засегнати лица в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед, тъй като същите не са легитимирани по смисъла на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ лица.
Предвид всичко изложено по-горе, след като прецени събраните по делото доказателства, съдът намира, че оспорващите не притежават качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 131 от ЗУТ, респ. нямат правен интерес от оспорването. Предвид това, че правният интерес е измежду предпоставките за допустимост на съдебното производство, за които съдът следи служебно, следва да се отмени протоколното определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 26.06.2018 г., с което съдът е дал ход на делото по същество, да се остави жалбата без разглеждане и да се прекрати производството по делото.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да бъдат присъдени сторените от заинтересованите страни, взели участие в производството разноски, които са поискали присъждането на такива, а именно – на заинтересованата страна „. комерс“ Е. – в общ размер на 550.00 лева, от които: 500.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение и 50.00 лева – за възнаграждението на вещото лице.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 159, т. 4 от АПК във вр. с чл. 131 от ЗУТ, Административен съд – Б.

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 26.06.2018 г., с което е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П. А. К. с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „. М.“ № 8; П. К. К. с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „. М.“ № 8; К. К. Т. с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „. М.“ № 5; Н. К. К. с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „. М.“ № 8; М. К. Д. с адрес: гр. С., област Б., ул. „С.“ № 11а; Г. А. К. с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „. Д.“ № 5; К. Г. Д. с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „. К.“ № 5 и Р. К. Н. с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „. М.“ № 5, срещу Заповед № 500/19.07.2017 г. на К. на О. Г. Д..

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 911/2017 г. по описа на Административен съд – Б..

ОСЪЖДА П. А. К. с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „. М.“ № 8; П. К. К. с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „. М.“ № 8; К. К. Т. с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „. М.“ № 5; Н. К. К. с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „. М.“ № 8; М. К. Д. с адрес: гр. С., област Б., ул. „С.“ № 11а; Г. А. К. с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „. Д.“ № 5; К. Г. Д. с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „. К.“ № 5 и Р. К. Н. с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „. М.“ № 5, да заплатят на „. К.“ Е. с ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. Г. Д., област Б., ул. „Г. Д.“ № 89, представлявано от управителя Т. З. П., сумата от 550.00 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

Административен съдия: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.