и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.208 и сл. от АПК във вр.с чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.
Образувано е по касационна жалба на Началника на О. С. „. –Г.С. против Решение
№ 1637/01.07.2013г., постановено по Г.д.№ 94/2013 г. по описа на Районен съд–
Г. С..
С жалбата се навеждат доводи за недопустимост на обжалваното решение.
Алтернативно се поддържа, че решението е неправилно, поради противоречие с
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Иска се решението да бъде обезсилено, алтернативно отменено.
Ответниците -В. И. М., В. Г. З., Г. П. Б., М. И. М., М. Г. Б., С. Г. М. и С. Г.
С., чрез процесуалните си представители оспорват касационната жалба.
Ответникът - Г. А. М., лично и чрез процесуалния си представител оспорва
касационната жалба.
Останалите ответници -В. А. С. и С. А. М., с писмено възражение оспорват
касационната жалба.
Представителят на О. П. изразява становище, че касационната жалба е
неоснователна, а постановения съдебен акт е правилен и законосъобразен.
След като обсъди оплакванията в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218
АПК административния съд намира следното:
Касационната жалба е постъпила в законния срок, изхожда от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна, но по различни от изложените в
нея съображения:
С Решение №1548/30.10.2012г. на АС-Б. постановено по к.адм.д. №535/2012г. по
описа на съда е отменено Решение № 2224/16.07.2012 г. на РС – С., постановено
по Г.д. № 124/2006 г. по описа на съда в частта, с която е отхвърлена жалбата
на А. Г. М., заместен в хода на производството от неговите наследници
Г. А. М., В. А. С. и С. А. М. и е отменено Решение №01А/О от 24.10.1995г. на ПК-
С. (сега О. С. по земеделие- Г.С.), с което е отказано възстановяването на
правото на собственост на наследниците на Г. В. М. в стари (възстановими)
реални граници на нива от 2.000дка в м. „Ч. к.” и на нива от 1.000дка в м.
„Ч. к." и двете в землището на Г.С., като преписката е върната на О. С. по
земеделие -С. със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението.
С Решение №1362С/08.01.2013г. на ОСЗ-С. с т.І е признато правото на собственост
на наследниците на Г. В. М. в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на нива от 2.000дка и на нива от 1.000дка и двете, находящи се в м.
„Ч. к.” в землището на Г.С. и с т. ІІ е отказано да се възстанови правото
на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от
2.000дка, осма категория и на нива от 1.000дка, осма категория и двете,
находящи се в м.„Ч. к.” в землището на Г.С. с мотива, че са застроени със
сгради на “Я. и каскади” - чл.10б/1/ от ЗСПЗЗ.
По жалба на Г. А. М., В. А. С. и С. А. М. срещу Решение №1362С/08.01.2013г. на
ОСЗ-С. в частта на отказа е образувано Г.д.№94/2013г. по описа на Районен съд-
С..
Междувременно с Решение №1362С/01.03.2013г. на ОСЗ – С. е изменено Решение
№1362С/08.01.2013г. в частта му за отказ на основание чл.14,ал.7 от ЗСПЗЗ след
постъпило искане с вх.№380/20.02.2013г. на Г. Б..
С молба на Началника на ОСЗ-С., постъпила на 08.03.2013г., преди първото по
делото заседание е представено Решение №1362С/01.03.2013г. на ОСЗ – С. с искане делото да бъде прекратено, поради липсата на правен интерес.
С обжалваното решение е отменено Решение №1362/08.01.2013г. на ОСЗ-Г.С., в
частта, с която на наследниците на Г. В. М. е отказано да се възстанови
правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
нива от 2.000дка, осма категория и на нива от 1.000дка, осма категория и двете,
находящи се в м.„Ч. к.” в землището на Г.С. и преписката е върната на ОСЗ-
С. за произнасяне относно двете ниви след приключване на процедурата по чл.11 и сл. от ППЗСПЗЗ. Решението е връчено на ОСЗ-С. на 04.07.2013г. и касационна
жалба срещу него е депозирана на 18.07.2013г. чрез РС-С. до АС-Б. в срок.
Постановеното от районния съд решение е недопустимо. Налице са били
предпоставките за прекратяване на образуваното пред него производство.
Постановеното в хода на делото пред районния съд Решение №1362С/01.03.2013г. на ОСЗ – С., с което основание чл.14,ал.7 от ЗСПЗЗ е изменено Решение
№1362С/08.01.2013г. в частта му за отказ, представлява оттегляне на оспорения
акт в тази част по смисъла на чл. 156 АПК. То е станало на 08.03.2013 г.,
когато е депозирана в съда молбата на ответника с искане за прекратяване на
делото и е преди първото съдебно заседание на 11.03.2013 г. Поради това за
оттеглянето не се е изисквало съгласието на оспорващите - чл. 156, ал. 1 и 2
АПК, действието му е настъпило незабавно и предметът на оспорване е отпаднал.
След като оттеглянето на оспорения акт е направено преди произнасяне на съда по правния спор, следва да се приеме, че разглеждането на жалбата по оспорване на Решение №1362С/08.01.2013г. в частта му на постановения отказ е било
недопустимо. Административният акт може да бъде предмет на оспорване до
оттеглянето или отмяната си по някой от предвидените в закона способи - чл.
159, т. 3 АПК. В тези случаи съществуването му като юридически факт за
разпоредените с него правни последици се заличават, те отпадат с обратна сила,
поради което защитата срещу тях е безпредметна, а процесът по осъществяването й
недопустим.
При това положение районния съд е следвало да прекрати образуваното пред него съдебно производство на основание чл. 159, т. 3 АПК, а не да се произнася с
решение с което да отменя отказ, който вече е бил оттеглен от административния орган.
Прави впечатление още, че районния съд се е произнесъл по жалба на Г. П. Б., С.
Г. С., В. Г. З., С. Г. М., М. И. М., В. И. М., М. Г. Б. и от Г. А. М., В.
А. С. и С. А. М., всички наследници на Г. В. М.. По делото обаче е
приложена единствено подадена жалба от Г. А. М., В. А. С. и С. А. М., по която
съдът е следвало да се произнесе. Липсва подадена жалба от името на останалите наследници, като районния съд се е произнесъл и по незаявено оспорване.
Недопустимото решение подлежи на обезсилване с прекратяване на делото, воден от
което и на осн. чл. 221, ал. 3 вр. чл. 218, ал. 2 АПК Административен съд -Б.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1637/01.07.2013г., постановено по Г.д.№ 94/2013 г. по описа на Районен съд– Г. С., и вместо това постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г. А. М., В. А. С. и С. А. М., и тримата с
адрес: Г.С., ул.”. В. №2 срещу Решение №1362С/08.01.2013г. на ОСЗ-С., в частта,
с която на наследниците на Г. В. М. е отказано да се възстанови правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от
2.000дка, осма категория и на нива от 1.000дка, осма категория и двете,
находящи се в м.„Ч. к.” в землището на Г.С. и ПРЕКРАТЯВА производството
по Г.д. № 94 по описа за 2013 г. на Районен съд Г.С..
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова

ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
О.М.