Производството по делото е образувано по жалба на А. Д. Т., с адрес: гр. Б., ул. ... № ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., против Заповед № 2513.12/26.05.2017 год. на И. Д. на Н. А. за П. – гр. С. и е с правно основание чл. 121 от Закона за държавния служител (ЗДС).
В жалбата се навеждат доводи, че заповедта е немотивирана, не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК вр. чл. 108 ЗДС. Заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Оспорват се изводите на органа по назначаването.
Иска се отмяна на заповедта, възстановяване на работа и заплащане на обезщетение.
В с.з. жалбоподателката се явява лично и с адвокат, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата.
По делото са представени доказателства.
Съдът, въз основа на събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателката А. Д. Т. е работила като публичен изпълнител в ТД на НАП – С., дирекция „...” отдел „...”, сектор „...”, ИРМ – Б..
С оспорената заповед служебното й правоотношение е било прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДС, поради получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността за 2016 год. съгласно Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (Наредбата). По делото е приложена длъжностна характеристика на А. Т. и индивидуален работен план за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2016 год. Оценяващ ръководител е била П. К. – началник сектор „...” съгласно чл. 4, ал. 11 от Наредбата, а контролиращ ръководител е била Д. К. – началник на отдел „...”. Оценяването на жалбоподателката е извършено по правилата на глава ІІ на Наредбата – условия и ред за оценяване. С Наредбата се определят условията и редът за оценка на изпълнението на длъжността на служителите в държавната администрация, като основните цели са посочени в чл. 1, ал. 2 от Наредбата. В Наредбата са уредени задължителни правила за оценка на държавния служител, чието стриктно спазване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършеното оценяване. Процедурата включва ежегодно оценяване изпълнението на длъжността и се извършва от оценяващ ръководител, под непосредственото наблюдение и контрол на контролиращ ръководител и представители на синдикалната организация на работниците и служителите в администрацията –чл. 3, ал. 2 от Наредбата. Оценяването минава през три етапа: 1. Изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план в началото на периода; 2. Провеждане на междинна среща в периода 15 юни до 31 юли; 3. Провеждане на заключителна среща в периода от 1 до 31 януари на следващата година и определяне на годишна оценка на изпълнението. Видно от доказателствата по делото, етапите на оценяване са спазени. Проведени са от компетентни лица и в сроковете по Наредбата. По отношение на първия етап от оценяването, а именно – изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план:
Този план съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата се изготвя и съгласува съвместно от оценяващия ръководител и оценявания, като при неговото изготвяне се отчитат основната цел, преките задължения, управляваните ресурси и компетентностите, определени в длъжностната характеристика на длъжността заемана от оценявания. В този план се определят целите, срокът и изискванията, които оценяваният трябва да постигне през периода. Целите в този план трябва да са в максимална степен постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло или на звеното, като броят им не може да надвишава 7. Видно от представения индивидуален работен план, процедурата е изпълнена. Той е подписан и от оценявания Т., което ще рече, че тя се е съгласила с него и е съобразен с изискванията на чл. 9 от Наредбата. Посочени са целите, периодът на изпълнение, изискванията/критериите за изпълнението. Изискванията/критериите са посочени ясно и конкретно и са свързани с текущата работа на жалбоподателката, съобразени с длъжностната й характеристика. Изпълнен е и вторият етап, а именно – провеждане на междинна среща. Тя е проведена в срока по чл. 12 от Наредбата. В конкретния случай е проведена на 22.07.2016 год., като оценяващият по всяка от описаните цели е изразил отрицателно становище от работата на оценяваната и направил препоръки. По първа точка е посочил, че служителят се стреми да налага своевременно обезпечителни мерки за задължените лица, но след нарочно формирани списъци, дадени срокове и изрични указания за действие, като е посочил, че липсва инициатива от страна на оценявания и е необходимо подобряване в организацията на работата на служителя. По точка две е установено пълно неизпълнение на индивидуалния план. По т. 3 също е констатирано неизпълнение на тази цел. По т. 4 служителят изпълнява целта, но отново след формирани списъци, дадени срокове и изрични указания за действие от страна на ръководството, няма самоинициатива. Оценяващата се е подписала на така направения коментар, без да направи никакви коментари по така проведената среща. Проведена е и заключителна среща и е определена годишната оценка на изпълнението в сроковете по чл. 13, ал. 1 от Наредбата. Видно от доказателствата, оценяваната е отсъствала от 29.09.2016 год. до 08.04.2017 год. Срещата е проведена в 7-дневния срок от завръщането на Т.. По подробно изложени мотиви, съобразени с индивидуалния работен план, е определена оценка „неприемливо изпълнение”. Тази оценка се подкрепя и от представените доказателства. По делото има представени две молби от дружества – едната от 07.12.2015 год., а другата от 18.02.2016 год., с които дружествата искат, ако е възможно, да бъдат прехвърлени образуваните изпълнителни дела, възложени на Т., на друг публичен изпълнител поради липса на съдействие от страна на публичния изпълнител. Молбите са удовлетворени и делата са прехвърлени на друг публичен изпълнител. Представените оценки за индивидуалното трудово възнаграждение са неотносими към оспорената заповед, защото те се отнасят към сформиране на работната заплата на основание вътрешните правила за работната заплата, чиято основна цел е чрез законосъобразна, ясна и справедлива организация на работната заплата да се постигне мотивация на служителите за ефективно изпълнение на възложените на националната А. по П. функции. Съдът не кредитира показанията на свидетелката В. Б., защото същата няма преки впечатления от работата на жалбоподателката и в самата Н. А. по П., тъй както тя потвърди в с.з., проведено на 04.10.2017 год., че е пенсионерка от 2011 год., а периода на оценяване е за 2016 год. Съдът кредитира показанията на оценяващия ръководител, тъй като тя е наблюдавала пряко работата на жалбоподателката и на основание на тях е правила оценката. Същата заяви, че няма лично отношение към жалбоподателката, а с нея работи, както работи с всички публични изпълнители и работи съгласно изискванията на нормативните документи. Разпределението на изпълнителните дела са извършва на случаен принцип, а не по нейна преценка.
С оглед на така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от страна, за която оспореният административен акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – И. Д. на ТД на ..., който е орган по назначаването на държавните служители в агенцията, а той съгласно чл. 108 от ЗДС прекратява служебното правоотношение. Заповедта е и мотивирана. Същата е издадена в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 108, ал. 1 от ЗДС. Съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, обезщетенията и придобития ранг. Оценяващият е оформил надлежно формуляра за годишната оценка. Изложил е мотиви по всички цели, на основание доказателствата и е стигнал до правилния извод, че годишната оценка е „неприемливо изпълнение”, тъй като оценяваният не е изпълнил преобладаващата част от целите на индивидуалния работен план на нивото на изискванията (критериите), определени в него като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя и е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение № 1. Възражението в жалбата, че оценяваната е отсъствала в продължителен период от време, като платен отпуск и като отпуск поради временна неработоспособност и в този смисъл това се е отразило на работата й, е неоснователно. Както сочи и в показанията си оценяващият, тя не е оценявана, когато не е била на работа. Съгласно чл. 6, ал. 3 от Наредбата всеки служител, който има действително отработени най-малко 6 месеца за една календарна година, подлежи на оценяване. През 2016 год. жалбоподателката е ползвала 26 работни дни платен годишен отпуск и 134 дни отпуск по болест, които са по-малко от 6 месеца през една календарна година, което ще рече, че тя може да бъде оценявана. Възражението, че има противоречия в оценяването, съдът, счита за неоснователно. Както се посочи и по-горе, процедурата по оценяването е спазена, а когато служебното правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДС, какъвто е настоящият случай, съдът следи за спазване на процедурата, а не и направената оценка на изпълнението.
С оглед на гореизложеното съдът, счита жалбата за неоснователна.
В жалбата освен отмяна на заповедта, жалбоподателката е поискала и възстановяване на работа и заплащане на обезщетение за времето, през което е останала на работа. По отношение иска за заплащане на обезщетение – съдът, с протоколно определение № 1165/12.07.2017 г., е отделил иска в самостоятелно производство.
По отношение иска за възстановяване на работа, съдът намира същия за недопустим, тъй като в ЗДС е определен реда, по който държавният служител се възстановява на работа и той не се разглежда по съдебен ред. Ето защо този иск съдът намира за недопустим и производството по отношение на него следва да бъде прекратено.
С оглед изхода на делото основателно е искането на процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Размерът на това възнаграждение е 500,00 лв. съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Д. Т., с адрес: гр. Б., ул. ... № ..., вх. ...., ет. ..., ап. ..., против Заповед № 2513.12/26.05.2017 год. на И. Д. на Н. А. за П. – гр. С..
ОСЪЖДА А. Д. Т., с адрес: Б., ул. ... № ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., да заплати на Н. А. по П. – гр. С. сумата от 500,00 (петстотин) лв. – направени разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А. Д. Т., с адрес: гр. Б., ул. ... № ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., в частта, в която е поискано възстановяване на работа.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
Решението относно прекратителната част има силата на определение и подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщението на страните пред Върховен административен съд на Република България – гр. С..
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Върховен административен съд на Република България – гр. С..

Съдия: /п/ Серафимка Мадолева

Вярно с оригинала!
В.А.