и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от Д.-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба подадена от „К. – М“ Е. ЕИК ..., представлявано от Д. С. Г., с посочен адрес за кореспонденция: гр. Б., ул. „О.“ № 4, срещу Ревизионен акт № Р-*6760-091-001/ 04.06.2021 год., издаден от М. Х. на длъжност „началник на сектор“, възложил ревизията и М. В. на длъжност „главен инспектор по приходите“ – ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 1475/ 23.09.2021 г. на Д. Д. “. и Д.-О. П. С. при Централно управление на Национална агенция за приходите.
Жалбоподателят, оспорва акта, относно начисленото за процесните данъчни периоди ДДС, като излага съображения за незаконосъобразност на акта, поради необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон относно реалността на вътрешнообщностните доставки /ВОД/. Намира, че в хода на ревизионното и съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които обосновават извод за реалност на процесните доставки по ВОД, доколкото са налични всички изискуеми документи по ЗДДС. Иска от съда отмяна на РА, като незаконосъобразен, поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител по пълномощие на дружеството изразява становище, с което подкрепя така предявената жалба по съображенията, изложени в същата. В подкрепа на искането ангажира доказателства.
Ответникът - Директор на Д. "ОДОП" – С. при ЦУ на НАП, въпреки редовното и своевременно призоваване, не се представлява. В подадена по делото писмена молба от 10.01.2022 год. /л. 324 от делото/ изразява становище, с което оспорва жалбата по основание и доказаност. Иска съдът да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна по мотивите изложени в Решение № 1475/ 23.09.2021 г. на Д. Д. “. и Д.-О. П. /ОДОП/ С. при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/. Претендира присъждането на съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид представените и приети по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Установено е по делото от приложената административна преписка, че ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-*6760-020-001 от 09.11.2020 год., издадена от С. Т. К., в качеството си на заместник на М. Х. – началник сектор при ТД на НАП – С., с която е възложено извършването на ревизия на „К. – М“ ЕООД за определяне на задълженията на дружеството по ЗДДС за периода от 01.03.2019 г. до 31.12.2019 г. /л. 29 от делото/ Ревизията е възложена за извършване на М. В. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Б. З. – главен инспектор по приходите. Същата е връчена на ревизираното дружество по електронен път на 18.11.2020 год., видно от приложеното към делото удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ /л. 31 от делото/ По отношение на компетентността на лицето, издало въпросната заповед към административната преписка е представена Заповед № РД-84-2250-1055/ 06.11.2020 год., издадена от Д. на ТД на НАП – С.. /л. 54 от делото/
Със Заповед за изменение на ЗВР №Р-*6760-020-002/ 16.02.2021 г., издадена от М. Х. – началник сектор при ТД на НАП – С. е продължен срокът за извършване на ревизията. Идентичен е предметът и на Заповед за изменение на ЗВР №Р-*6760-020-003/17.03.2021 г., издадена от М. Х. – началник сектор при ТД на НАП – С., с която срокът за извършване на ревизията е продължен до 16.04.2021 год. Цитираните две заповеди са връчени на дружеството-жалбоподател по електронен път.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р-*6760-092-001/05.05.2021 год., връчен на декларирания електронен адрес на [фирма] на 06.05.2021 г. Дружеството не е упражнило правото си по чл. 117, ал. 5 от ДОПК и срещу издадения РД не е постъпило писмено възражение.
Ревизията приключва с издаването на РА №Р-*6760-091-001 от 04.06.2021 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от М. Х. на длъжност „началник на сектор“, възложил ревизията и М. В. на длъжност „главен инспектор по приходите“ – ръководител на ревизията. Ревизионният акт е връчен на ревизираното дружество по електронен път в ИС „Контрол“ на 07.06.2021 год. . по реда на чл. 29, ал. 4 във връзка с чл. 30, ал. 6 от ДОПК. /л. 27 от делото/
С РА са извършени корекции на декларираните от жалбоподателя задължения за данък върху добавената стойност за ревизирания данъчен период, като същите произтичат от доначислен на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, ДДС, в размер на 40 190. 32 лв. във връзка с непризнати декларирани вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки към TERMO TECH/ KOSTOV TSVETAN, Гърция, VIN EL164349080 по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС и лихви за забава в общ размер на 5 421. 91 лв, по 24 фактури с данъчна основа в общ размер на 200 951. 43 лева и предмет на доставките: пелетни камини и готварски печки на твърдо гориво.
Процесната ревизия е първа за спорните периоди и видове задължения.
Установено е, че през ревизираните данъчни периоди „К. – М“ ЕООД извършва търговия с печки, камини и резервни части за тях внос от Сърбия. Дружеството не притежава собствени стопански обекти. Същото е декларирало, че през ревизирания период стопанисва и експлоатира склад и офис в гр. Б., склад в гр. Пловдив и изложбена площ в гр. Б..
В хода на ревизионното производство е установено и не е спорно между страните при съдебното обжалване, че през ревизирания период, ревизираното дружество е декларирало извършени облагаеми доставки по смисъла на чл. 7 от ЗДДС - вътреобшностни доставки ВОД на стоки, с получател TERMO TECH KOSTOV TSVEAN, Гърция, VlN EL164349080 по 24 фактури с данъчна основа в общ размер на 200 951. 43 лв. и предмет на доставките пелетни камини и готварски печки на твърдо гориво.
В хода на ревизията са предприети извършени процесуални действия за изясняване факти и обстоятелства, относими към предмета на ревизията, подробно описани в констативната част на изготвения РД, неразделна част от РА, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателя е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения /ИПДПОЗЛ/ № Р-*6760-040-001/ 01.12.2020 г., с което от дружеството са изискани а изискани първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри и търговска документация. В отговор са представени фактури за покупки, фактури за продажби, месечни отчети от ЕКАФП, банкови извлечения, счетоводни регистри, инвентаризационен опис към 31.12.2019 год., писмени обяснения, договори за наем, ЧМР, потвърждения и др. В отговор на връченото искане ревизираното лице е представило документи и писмени обяснения, подробно описани в констативната част на РД. /л. 110 и сл./
Съгласно представени писмени обяснения, управителят на „К. – М“ Е. Д. Г. /л. 113 от делото/, управителят на „ТЕРМО ТЕХ“ явявайки се лично в офиса на “. ЕООД е заявил желание за работа с продуктите на „Алфа Плам“ за износ за Гърция. Последният е заявил, че стоките по процесните фактури са товарени от склад на „К.-М“ ЕООД на превозно средство, изпратено от „ТЕРМО ТЕХ“, с техен шофьор, описано в издаденото ЧМР. ЧМР е попълвана на мястото на сключване на сделката от представител на “. ЕООД. Част от фактурите са платени в брой от съответния шофьор, а другата част са разплатени по банков път. Последното се установява и от заключението изготвено и представено от вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, при отговор на въпрос 2 /л. 347 и сл./, визуализирани в Справка № 04 от заключението. Вещото лице сочи, че сумите от реализираните продажби предмет на част от процесните фактури са постъпили по разплащателна сметка на жалбоподателя. Плащанията са направени не фирмената, а от личната банкова сметка на управителя на „Термо Тех“, която е открита в българска банка, видно от посоченият от експерта IBAN, като в посочените основания за плащане е отразено – „по задължение на „Термо Тех“ и номера на фактурата. За фактурите, по които е записано, че плащането следва да се извърши по банков път, е съставяно счетоводно записване: „Дебит сметка 503. Разплащателна сметка в лева“; „Кредит сметка 411 Клиенти“. По отношение на касовите плащания, вещото лице сочи, че в счетоводството на жалбоподателя е отразено, че сумите по фактурите, по които начинът на плащане е „в брой“ са постъпили в касата на дружеството, като са внесени от управителя на „К. – М“ Е. Д. Г. , Според експерта, за фактурите, по които е записано, че плащането следва да се извърши в брой, е съставяно счетоводно записване: “Дебит сметка 501. Каса в лева“; „Кредит сметка 422. Подотчетни лица“ И в двата случая, според експерта от счетоводна гледна точка, съставените счетоводни записвания са съставени правилно. В обясненията, последният твърди, че въпросните суми са му изплащани на място при приемане на стоките от шофьорите, изпратени от гръцката фирма. Получаването на стоките в Гърция е удостоверено с декларация, подписана и подпечатана от „ТЕРМО ТЕХ“.
По посоченото от ревизиращият екип искане, ревизираното лице е представило и INVOICE и CMR, в които стоките са описани по вид, количество и бруто тегло, име и подпис на изпращача и получателя. За превозвач е поставен печат на TERMO TECH/'KOSTOV TSVETAN. Посочено е, че транспортът е за сметка на получателя и е извършен с транспортни средства на получателя, регистрирани в България, с ДК № ... и № .... Видно от съдържанието на представените към административната преписка CMR, липсва посочена дата на получаване на стоките. Също така с изключение само на две CMR /л. 152 на гърба и л. 195 на гърба/, останалите не съдържат печат и подпис на крайния получател, включително и място на получаване на стоките. Представени са и копия на декларации, в които за декларатор е поставен печат на „TERMO TECH/ KOSTOV TSVETAN“, и подпис на лице. Датата на изготвяне на декларациите са идентични с датата на CMR. В допълнение следва да се посочи и обстоятелството, че двата документа CMR и въпросните декларации са подпечатани с два различни печата на „TERMO TECH/ KOSTOV TSVETAN“. В декларациите по идентичен начин е посочено, че управителят на „TERMO TECH“ декларира с подписа си, че камините по съответните фактури са в складовете на дружеството в гр. Катерини Паралия. Гърция. Видно също така от съдържанието на въпросните декларации, същите са подписани от различни лица, като декларатор и У. на фирма „Термо Тех“ - И. П., П.М., Ц. И., П. П., П. П. и Ц. К. Видно от отговорите на гръцката администрация по направените запитвания в хода на административното производство, с изключение на Ц. К., вписан като У. на „TERMO TECH/ KOSTOV TSVETAN“, за останалите лица не са налице доказателства съдържащи данни, че същите в процесните периоди са били вписани като управители на дружеството, включително са били упълномощени лица на дружеството, както и за наличие на други правоотношения, включващи вид представителство на дружеството. В декларациите не са посочени данни относно: вида и количество на стоката, вида, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. Последното сочи на извода, че така представените декларации не съдържат задължителните реквизити по чл. 45, т. 2. буква „а“ от Правилника на прилагане на Закона за данък върху добавената стойност. /ППЗДДС/ Съгласно цитирания текст, в редакцията т. 2 от чл. 45 /Доп. - ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г./. За доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи:
т. 2 документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка:
а) (доп. - ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество.
/Процесните INVOICE, CMR, декларации и дневни извлечения за всяка една от ревизираните 24 броя фактури са приложени на л. 148 – 201 от делото./
Въз основа на извършена от страна на ревизиращия орган справка в информационната система на НАП е установена собствеността на вписаните в процесните CMR-та, МПС, а именно: МПС с регистрационен номер ..., вид - товарен автомобил, марка – Мерцедес, модел - Спринтер 311 ЦДИ собственост на И. Г. П., а МПС с регистрационен номер ..., вид - товарен автомобил, марка – Фиат, модел - Дукато собственост на В. К. Б. На въпросните лица са инициирани насрещни проверки, резултатите от които са документирани в Протоколи за извършена насрещна проверка /ПИНП/ № П-*6622-141-001/ 15.03.2021 год. /л. 225 от делото/ и Протоколи за извършена насрещна проверка /ПИНП/ № П- *0067-141-001 от 10.02.2021 год. /л. 232 от делото/ В хода па същите са изготвени и Искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, с които са изискани договори, приемо-предавателни протоколи, информация за какво е използван съответния автомобил през периода от 01.03.2019 г. до 31.12.2019 г., извършвани ли са превози от България до Гърция през съшия период, какво е превозвано, от къде е натоварена стоката и къде е разтоварена, кое лице е управлявало съответния автомобил и др. От И. Г. П. е представена информация, че товарен автомобил, марка – Мерцедес, модел - Спринтер 311 ЦДИ, с ДК № ... е бил негова собственост за периода от 07.05.2019 год. до 03.06.2019 год., след което е продаден на Д. Д. У. На посоченото лице е инициирана насрещна проверка, документирана с ПИПП № П-*0458-141-001 от 16.04.2021 год. /л. 261 от делото/ При проверката лицето не е открито на декларирания постоянен адрес. От В. К. Б. не са представени документи и информация. За същият е установено, че е работил през 2019 г. в „ДАРИЕС 82“ Е. с ЕИК ..., с вписана икономическа дейност: търговия на дребно с железария, бои и плоско стъкло, на 4 часов работен ден като продавач разносна търговия.
В съответствие с чл. 7 от Регламент (ЕС) 904/2010 е открита и административна процедура за обмен на информация между компетентните органи на Република България и Гърция, с цел установяване на факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения на дружеството-жалбоподател. В тази връзка към административната преписка е приложен Протокол № 1711902/ 09.04.2021 год. /л. 267 от делото/, с който е присъединена молба за предоставяне на информация с референтен номер VAT EL 494G/2020 BG 033027 20200810 AF R, изпратена от гръцката данъчна администрация, относно извършване на проверка на “. ЕООД във връзка с реалността на доставките към гръцкия търговец TERMO TECH/KOSTOV TSVETAN, ELI64349080, с У. Ц. К.Д.. В молбата е посочено, че е проведено разследване в помещенията на KOSTOV TSVETAN „TERMO TECH“ на адрес: Paralia G. Olympiou and Kiprou 3, 60100 Katerini, в рамките на което е установено, че приземният етаж е затворен и прозорците му са покрити с рекламни листовки. Местните жители са заявили, че преди м. 05.2019 г. там не е функционирал никакъв бизнес, постоянно е било затворено и не познават Ц. К. Д. Въпреки усилията па данъчните власти, управителят на TERMO TECH/KOSTOV TSVE TAN не е бил намерен на горепосочения адрес и не е отговорил на уведомлението за представяне на счетоводни Документи за проверка. В същата се сочи, че според архивите и досиетата на Полицейското управление на Пиериас, не е налична информация за това лице. Посочено е също, че по данни па данъчната администрация и регистъра по ДДС, вътреобщностни сделки са декларирани към Ц. К. Д. от различни български дружества, също така от дружества от Италия, Румъния, Германия и Полша, но лицето не е представило ДДС декларации за тези сделки. В рамките на извършено разследване, предполагайки на базата на налични доказателства, че „TERMO TECH“ KOSIOV TSVETAN e прекратило стопанската си дейност или е извършило укриване на данъци, са предприети действия за спиране и дерегистрация на дружеството по ДДС, считано от 10.12.2019 год.
В хода на ревизията е Искане за предоставяне на документи, сведения писмени обяснения от трети лица № Р-*6760-041-001/ 30.12.2020 год. да Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. Сафия /л. 202 ог делото/, с което е изискана информация за движението на процесните две МПС, с ДК №№ ... и ... за периода от 01.03.2019 год. до 31.12.2019 год. В отговор със съпроводително писмо, изх. № 24-00-103/ 15.01.2021 год. по описа на Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ е изпратена справка за регистрираните преминавания на посочените МПС, съдържаща информация за дата и час, преброителен пункт , местоположение, посока, клас и скорост. /л. 205 и сл./
За автомобил с държавен контролен № ... са установени преминавания през следните пунктове: на 18.03.2019 г. - през пункт с. Български извор в посока С. в 10:44 ч., след това през язовир Дяково /14:29 ч./, Кочериново 14:53 ч., гр. Б. /картинг писта/ в 19:16 в посока Кулата, след това Разлог /19:55 ч./, Банско /20:02 ч./. Баничан /20:50 ч./, Баничан /22:09 ч./ в посока с Господинци, Банско /22:46 ч./, язовир Дяково /00:07 ч./ в посока гр. С.. На 19.03.2019 г., посоченото МПС е преминало през пункт Дяково в посока С. в 00:07 ч.. след това през язовир Дяково /00:09 ч./, Драгичево /00:33 ч./, С. /00:44 ч./, Драгичево /12:44 ч./, Дупница /13:33 ч./, Слатино /14:10 ч./, Мурсалево /14:13 ч./, Кочериново /14:17 ч./, Б. /картинг писта/ в 15:41 ч. в посока Кулата, след това Разлог /16:25 ч./, Банско /16:32 ч./, Баничан /17:16 ч./, Баничан /18:45 ч./ в посока Господинци, Кочериново /20:40 ч./, язовир Дяково /21:03 ч./ в посока С..
За автомобил с регистрационен номер ... се установява, че през дните вписани в CMR и декларациите, с изключение на 14.11.2019 г., същият се е движил в направление Драгичево - Дяково - яз. Дяково - Кочериново - Банско - Разлог - Дяково - яз. Дяково – Драгичево, като часовите диапазони от един пункт до друг са в рамките до 2 часа. На 14.11.2019 г. автомобилът е преминал през Ботевград /14:41 ч./, Скравена в посока Видин /15:08 ч./, Осиковска Лакавица в посока Варна /15:31 ч./, Петровене в посока Плевен /15:57 ч./. След справка в интернет пространството, ревизиращите органи са установили, че разстоянието от Гоце Делчев до гр. Катерини Паралия, Гърция /мястото на получаване на стоката е 240 км /най-пряк път/, като с автомобил същото се изминава за около 3 ч. и 21 минути, т.е. отиване до Гърция от Гоце Делчев и връщане до България отнема около 6 ч. и 42 минути. От справките на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ се установява, че процесиите автомобили не са се движили до Гърция, т.е. със същите не е извършена доставка до гр. Катерини Паралия. Гърция.
В хода на ревизията е извършена справка в информационната система на НАП и по предоставени данни от Агенция Митници относно преминаваният на автомобилите през ГКПП на страната. По отношение на процесните автомобили не са установени преминавания за периода от 01.03.2019 год. до 31.12.2019 год. Установено е също, че управителят на TERMO TECH/KOSTOV TSVETAN - Ц. Д. К. е български гражданин, и е едноличен собственик и У. па множество български дружества /над 50/, които са дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на данъчен орган във връзка с установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДД – и/ или имат установени данъчни задължения в особено големи размери.
За да достигнат до извода, че не са доказани процесните ВОД, ревизиращите органи са приели, че не може да се установи реалност на тези доставки, поради това, че не може по безспорен и категоричен начин да се установи транспортирането и доставянето на фактурираните стоки към получателя в Гърция. Въз основа на събраните в хода на процесната ревизия документи, включително и данни от извършените проверки е прието, че издадените първични документи - фактура за доставка на стоки до Гърция, потвърждение и ЧМР не отразяват вярно сделките и събитията в съответствие с тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност. Според ревизиращият орган наличието на установените /и посочени по – горе/ несъответствия по отношение на удостоверяване на реалното движение на стоките до Гърция и реалното им предаване на съответния получател обуславя извода, че не се доказват предпоставките на ВОД по чл. 7 от ЗДДС, т. е. липсват доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка - Гърция. Щом ревизираното лице е издало данъчен документ за извършеното от него действие на разпореждане със стоките, а не е установено стоките да са транспортирани до посочената държава членка /в случая Гърция/ различна от тази на произхода, то по отношение на същите е приложима разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС. Без да е доказано превозването на стоките по доставките към чуждестранното дружество и получаването на същите от последното се обосновава извода, че те са с място на изпълнение на територията на Република България. В мотивите си, ревизиращият орган позовавайки се на посоченото обстоятелство е изключил възможността за облагането им с нулева ставка на ДДС по реда, предвиден в чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, което според органа сочи за приложимост на разпоредбата на ал. З от цитираната законова норма и дължимо облагане със ставката по чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, т. е. облагане с 20%. Налице е облагаема доставка на територията на страната, за която на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС се дължи данък. При място на изпълнение на територията на страната доставчикът е и субект на задължението за начисляване на данъка и за плащането. Въз основа на така изложените мотиви, ревизиращият орган е формирал заключение, с което на основание чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС и чл. 82, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 12 и чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е начислен ДДС за декларираните продажби към гръцкото дружество ТЕРМО TEX, EL164349080 общо в размер на 40 190,28 лева. По отделни отчетни периоди начисленият ДДС е както следва: м. 03.2019 год. - 7 388. 83 лв., м. 04.2019 год. - 6 823. 14 лв., м. 05.2019 год. - 1 196. 67 лв., м. 06.2019 год. - 1 891. 67 лв., м. 07.2019 год. - 1 958. 33 лв., м. 08.2019 год. - 1 403. 33 лв., м. 09.2019 год. - 4 093. 34 лв., м. 10.2019 год. - 3 749. 17 лв., м. 11.2019 год. - 11 209. 16 лв., м. 12.2019 год. – 476. 67 лв.
Ревизионният акт е обжалван по административен ред с жалба, вх. № 10518/ 17.06.2021 год. В Решение № 1475/23.09..2021 г. на Директор Д. "ОДОП", ЦУ на НАП С., са подробно обсъдени и анализирани както възраженията на жалбоподателя, така и представените в хода на административното производство и административното обжалване доказателства. С цитираното решение е потвърден изцяло оспореният РА.
По искане на дружеството-жалбоподател, съдът е допуснал и назначил съдебно-счетоводна експертиза, по което е представено заключение изцяло поддържано от експерта и неоспорено от страните. Като цяло при отговора на конкретно поставените му въпроси, експерта сочи, че ревизираното дружество-жалбоподател, е регистрирано по ЗДДС, води счетоводство, което отговаря на изискванията на ЗСч. Спорните фактури, отговарят на изискванията на чл. 114 от ЗДДС и чл. 7 от ЗСч. същите са осчетоводени при спазване на счетоводните изисквания и стандарти. Също така е установен и предходен доставчик по спорните фактури.
В хода на съдебното производство, не са представени други писмени доказателства.
Не се оспорват фактическите констатации на ревизиращите органи, а тяхното правно значение с оглед приложението на закона.
По делото са представени и приети писмени доказателства, удостоверяващи електронното връчване на документи и компетентността на лицата, които са ги извършили.
При така установеното от фактическа страна, съдът въз основа на събраните по делото доказателства и въз основа на приложимия закон, прави следните правни изводи:
Жалбата до съда изхожда от надлежна страна – адресат на обжалвания ревизионен акт, имаща право и интерес от оспорването и като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК срещу ревизионен акт /РА/, който е обжалван по административен ред, се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.
Настоящият съдебен състав намира, с оглед направените по-горе констатации и приетите по делото доказателства, че Ревизионен акт № Р-*6760-091-001/ 04.06.2021 год., издаден от М. Х. на длъжност „началник на сектор“, възложил ревизията и М. В. на длъжност „главен инспектор по приходите“ – ръководител на ревизията, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 11. ал. 2 ДОПК, и чл. 119, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. По административната преписка е приложен ревизионен доклад /РД/ и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.
Въз основа на изложеното и на основание приложените по делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на законоустановените процедури и не страда от наличието на процесуални пороци, които да водят до неговата отмяна на тези основания.
При анализа на твърденията на страните и доказателствата по делото, съдът прави извод, че по същество спорът в производството се свежда до материалната законосъобразност на акта, във връзка с допълнително начислед ДДС, за процесния период, поради непризнаване реалността на декларираните доставки от жалбоподателя като вътреобщностна доставка /ВОД/, с нулева ставка, поради липса на реалност на доставките като такива, за процесния период, поради липса на действителни и валидни документи, удостоверяващи реално извършен транспорт от Република България към Република Гърция, на конкретните стоки.
Жалбоподателят оспорва материалната законосъобразност на този извод, като посочва, че спорните доставки са реално осъществени и са докладвани като В. от гръцкия контрагент.
По делото не се спори относно фактическите констатации, установени в ревизионното производство от ревизиращия орган. Същите се потвърждават от писмените доказателства по приетата от съда административна преписка в хода на съдебното обжалване и от представените и анализирани в хода на административното обжалване доказателства.
По делото не се спори, а се установява и от събраните доказателства, че ревизираното дружество-жалбоподател, е регистрирано по ЗДДС, води счетоводство, което отговаря на изискванията на ЗСч. Спорните фактури, отговарят на изискванията на чл. 114 от ЗДДС и чл. 7 от ЗСч. Установен е предходен доставчик по спорните фактури.
Спорът е правен и се отнася до тълкуването и прилагането на Закона за ДДС, във връзка с изводите на ревизиращите органи за липса на реалност на ВОД, поради което е и налице използването на фактури с невярно съдържание, което прави сделките, документално необосовани, а с това и по своя характер симулативни, без това изрично да е посочено в акта. Тези факти, обосновават и последващия извод за издаването и използването на документи, с цел Д. предимство от страна на ревизираното лице.
Съгласно нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС "вътреобщностна доставка на стоки" е доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика, регистрирано по ЗДДС лице или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е Д. задължено лице или Д. незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. За да се приеме, че е реализиран фактическият състав на цитираната норма, следва да са налице следните кумулативни предпоставки: да е осъществена доставка на стоки, доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице към датата на данъчното събитие, съответно получателят по доставката да е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка на общността, да е налице възмездност на доставката и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка.
Разпоредбата на чл. 53 от ЗДДС определя вътреобщностните доставки като облагаеми доставки с нулева ставка на данъка. От посочените норми следва, че във всички хипотези, на общо основание, облагането на ВОД с нулева ставка се основава на установяването на реалността на ВОД.
Документите, които удостоверяват транспортирането на стоките по ВОД, са посочени в чл. 45, т. 1 и т. 2 на ППЗДДС, а именно: фактура за доставката, в която е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден в държавата членка, в която същият е регистриран и транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Последните съставляват транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на другата държава членка – в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество.
Както всяка доставка на стоки, независимо от това дали е местна доставка или ВОД, вътреобщностна доставка като доставка на стоки по смисъла на ЗДДС, е положителен факт от обективната действителност. След като от това жалбоподателят черпи права /прилагането на нулева ставка на данък съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДС/, в негова тежест е да ангажира доказателства, установяващи съществуването на този положителен факт.
В конкретния случай, съгласно представените писмени доказателства и писмени обяснения от управителя на дружеството-жалбоподател не доказват по безспорен и категоричен начин, че същите действитено са транспортирани до приобретателя на стоките гръцко лице KOSTOV TSVETAN „TERMO TECH“, EL 164349080 на адрес: Paralia G. Olympiou and Kiprou 3, 60100 Katerini. Съдът намира, че изводът на ревизиращите органи, че не са представени валидни доказателства за транспорт на стоките е правилен, като той се основава основно именно на липсата на доказателства за реалното им получаване и съотвестието на ЧМР с конкретна фактура. Фактите по делото аргументират извод, че транспортните документи, представляващи ЧМР-та, включително и декларации, които са представени към всяка фактура, са създадени с цел, обосноваването на ВОД, но същите съдът не цени като безспорни доказателства за изпращането и транспортирането на стоките от територията на страната до територията на Гърция, което формира извода за липса на реални ВОД към TERMO TECH/KOSTOV TSVETAN по процесиите фактури.
В случая транспортът на спорните стоки е осъществен от трето лице за сметка на получателя по доставките. За удостоверяване на извършените ВОД в хода на ревизионното производство са представени фактури, международни товарителници и декларации. Товарителницата, в частност ЧМР, има характер на частен свидетелстващ документ. Те не доказват реално извършване на транспорт на стоки, следва да бъдат ценени с оглед на всички други доказателства по делото. Както бе посочено, по-горе, видно от съдържанието на представените към административната преписка CMR, липсва посочена дата на получаване на стоките. Също така с изключение само на две CMR /л. 152 на гърба и л. 195 на гърба/, останалите не съдържат печат и подпис на крайния получател, включително и място на получаване на стоките. Представени са и копия на декларации, в които за декларатор е поставен печат на „TERMO TECH/ KOSTOV TSVETAN“, и подпис на лице. В допълнение следва да се посочи и обстоятелството, че двата документа CMR и въпросните декларации са подпечатани с два различни печата на „TERMO TECH/ KOSTOV TSVETAN“. Във всички декларациите е посочено, че управителят на „TERMO TECH“ декларира с подписа си, че камините по съответните фактури са в складовете на дружеството в гр. Катерини Паралия. Гърция. Същите са подписани от различни лица, като декларатор и У. на фирма „Термо Тех“ - И. П., П. М., Ц. И., П. П., П.П. и Ц.К. Релевантен за настоящият спор е отговора на гръцката администрация по направените запитвания в хода на административното производство, че с изключение на Ц. К., вписан като У. на „TERMO TECH/ KOSTOV TSVETAN“, за останалите лица не са налице доказателства съдържащи данни, че същите за процесните периоди са били вписани като управители на дружеството, включително са били упълномощени лица на дружеството, както и за наличие на други правоотношения, включващи вид представителство на дружеството. В декларациите не са посочени данни относно: вида и количество на стоката, вида, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. Последното сочи на извода, че така представените декларации не съдържат задължителните реквизити по чл. 45, т. 2. буква „а“ от Правилника на прилагане на Закона за данък върху добавената стойност. /ППЗДДС/, което от своя страна поставя под съмнение доказателствената им стойност като обективни и установяващи по безспорен начин действителното осъществяване на декларираните със същите данни. Косвени доказателства в подкрепа на правният извод е и обстоятелството, че плащането по част от процесните фактури, извършено от и чрез сметка в българска банка, също е доказателство във връзка с опровергаване реалността на доставката и наличието на документално изградена система, с цел Д. предимство.
Няма спор, относно констатираните в хода на ревизионното производство факти, относно констатирани несъотвествия между данните, налични в информационния масив на Агенция "Митници" и тези, записани в приложените товарителници. По отношение на процесните автомобили не са установени преминавания за периода от 01.03.2019 год. до 31.12.2019 год. през ГКПП на страната. Тези факти, не са опровергани чрез пълно и главно доказване в хода на съдебното производство. Такова доказване, дори не е проведено.
В контекста на гореизложеното, съдът кредитира изцяло присъединената с Протокол № 1711902/ 09.04.2021 год., молба за предоставяне на информация с референтен номер VAT EL 494G/2020 BG 033027 20200810 AF R, изпратена от гръцката данъчна администрация, относно извършване на проверка на “. ЕООД във връзка с реалността на доставките към гръцкия търговец TERMO TECH/KOSTOV TSVETAN, ELI64349080, с У. Ц. К. Д. в рамките на откритата в съответствие с чл. 7 от Регламент (ЕС) 904/2010 административна процедура за обмен на информация между компетентните органи на Република България и Гърция, с цел установяване на факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения на дружеството-жалбоподател. В молбата е посочено, че е проведено разследване в помещенията на KOSTOV TSVETAN „TERMO TECH“ на адрес: Paralia G. Olympiou and Kiprou 3, 60100 Katerini, в рамките на което е установено, че приземният етаж е затворен и прозорците му са покрити с рекламни листовки. Местните жители са заявили, че преди м. 05.2019 г. там не е функционирал никакъв бизнес, постоянно е било затворено и не познават Ц. К. Д. Въпреки усилията па данъчните власти, управителят на TERMO TECH/KOSTOV TSVE TAN не е бил намерен на горепосочения адрес и не е отговорил на уведомлението за представяне на счетоводни Документи за проверка. В същата се сочи, че според архивите и досиетата на Полицейското управление на Пиериас, не е налична информация за това лице. Посочено е също, че по данни па данъчната администрация и регистъра по ДДС, вътреобщностни сделки са декларирани към Ц. К. Д. от различни български дружества, също така от дружества от Италия, Румъния, Германия и Полша, но лицето не е представило ДДС декларации за тези сделки. В рамките на извършено разследване, предполагайки на базата на налични доказателства, че „TERMO TECH“ KOSIOV TSVETAN e прекратило стопанската си дейност или е извършило укриване на данъци, са предприети действия за спиране и дерегистрация на дружеството по ДДС, считано от 10.12.2019 год.
Анализа на всички събрани в хода на данъчната ревизия доказателства, обстоятелствено анализирани спрямо всички правно релевантни факти от обективната действителност с настоящето решение, прилайки включително и определени логически правила, обосновава според настоящия състав извода за липса на реални ВОД към TERMO TECH/KOSTOV TSVETAN по процесиите фактури. Реалното извършване на доставка е положителен факт от обективната действителност, който при осъществяването си оставя следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за осъществени сделки, както и писмени доказателства, удостоверяващи осъществяването на доставките. Липсата на такива доказателства не съмнено обосновава извод за липса на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.
Според съда, за целите на ЗДДС Д. събитие е не правоотношението /сделката/ или задължението, а изпълнението на задължението за прехвърляне на правото на собственост или извършването на услугата /вж. чл. 6, ал. 1; чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС/. Данъчното законодателство обвързва облагането с ДДС не със съгласието на страните за възникване на облигацията и поемането на задължението, или с документалното и обективиране в договори и приемо-предедавателни протоколи, а с изпълнението като резултат. Без да е прехвърлено правото на собственост и реалното транспортиране на стоките, в хипотезата на ВОД, не е налице реалност на доставката. Установяването на пораждащият задължението за доставката юридически факт е индиция за реалността на имущественото разместване при изпълнението. Субект на изпълнението /пряко или чрез други лица/ следва да бъде доставчикът. Неговата добросъвестност при ВОД, предполага, надлежното удостоверяване и отчитане на доставката, както и наличието на всичси първични и вторични документи, доказващи това.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, опровергаващи изводите на ревизиращите органи за липса на реалност на процесните ВОД. Не са представени други доказателства, различни от събраните в хода на ревизионното производство, които да установят чрез пълно и главно доказване реалност на процесните доставки. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, Д. събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от Д. задължени по този закон лица. Според чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. След като липсват доказателства за реално прехвърляне на собственост върху индивидуално определени по вид, обем и характер вещи или за извършване на конкретни услуги, индиивдуализирани по вид, характер обем, а са налични само първични документи и при липсата на съответстващи на фактурите валидни транспортни документи, документираната доставка, не може да бъде квалифицирана като ВОД. ВОД е реална доставка, която следва да отговаря на всички изисквания на ЗДДС, различието с оглед общата система на ДДС в ЕС, касае конкретното начисляване и пращане на ДДС при приобретателя на стоките, а не режима и валидността и реалността на доставката. В случая, не е налице Д. събитие, което да е удостоверено с валидни транспортни документи за доставка на стоки, поради което и приложените документи: фактурите, както и приложените към тях съпровождащи документи, не се основават на реална доставка, не са документално обосновани и поради наличието на достатъчно доказателства за знание в жалбоподателя за участие в изкуствена правна конструкция, която по своя характер представлява по смисъла на ЗДДС данъчна измама, ревизираното лице-доставчик не следва да се ползва от правото си да начисли нулева ставка по ВОД.
Обосновани и доказани са изводите на ревизиращите органи, за липсата на реалност на доставките и наличието само на документално и счетоводно обосноваване на доставки, при което се постига Д. предимство в полза на дружеството-жалбоподател, макар и тези изводи да не са ясно посочени от ревизиращите органи. Съдът прави извод, че именно тези факти и обстоятелства, при цялостния анализ на доказателствата, установяват по безспорен начин извод за липсата на реалност на доставките и квалифицирането им като ВОД. Недоказана е защитната теза на жалбоподателя, че ангажираните от него в рамките на проведената данъчна ревизия изискуеми по закон документи обосновавщи ВОД, е налице реален ВОД.
Документалното и счетоводното отразяване на доставките, без да е налице действителна стопанска операция /доставка/ по тях, по ВОД, не е достатъчно основание за начисляване на нулево ДДС. За да е налице Д. предимство, съгласно мотивите на дело С-255/02 /Х. (Halifax)/, по отношение на удостоверените доставки и свързаните с тях данъчни фактури и първични счетоводни документи, следва да е установено, че за всички участници в конкретните документирани доставки, е доказано намерение за създаването и използването на документите, с цел заобикаляне на закона и постигане на Д. предимство, като същевременно доставките не попадат в обхвата на независимата икономическа дейност на лицата и не са икономически обосновани. При всички случаи изграждането на такава конструкция на сделки с цел заобикаляне на закона и данъчна измама, следва да е безспорно установена въз основа на всички обективни данни, установени за конкретния случай, каквито в достатъчна степен са събрани в хода на ревизионното и съдебното производство. В този смисъл са и мотивите по съединени дела С-354/03 /Оптиген (Optigen)/, С-355/02 /Фулкрум/ (Fulcrum)/ и С- 484/03 /Б. Х. С. (B. Haus S.)/.
Съдът намира, че при така установените факти ответникът е достигнал до правилни изводи за липса на реално осъществени ВОД, поради което и оспореният Ревизионен акт № Р-*6760-091-001/ 04.06.2021 год., издаден от М. Х. на длъжност „началник на сектор“, възложил ревизията и М. В. на длъжност „главен инспектор по приходите“ – ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 1475/ 23.09.2021 г. на Д. Д. “. и Д.-О. П. С. при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който са начислени задърлжения по ЗДДС, в размер на 40 190. 32 лева за непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки към KOSTOV TSVETAN „TERMO TECH“, EL 164349080 по 24 фактури с данъчна основа в общ размер на 200 951. 43 лева и предмет на доставка: пелетни камини и готварски печки на тдвърдо гориво, както и начислени лихви за забава в размер на 5 421. 91 лева, е правилен и законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.
При този изход от правния спор и въз основа на направено искане, ответната страна има право на сторените в производството съдебно-деловодни разноски, а именно възнаграждение за процесуално представителство в размер на юрисконсултско възнаграждение, което съдът, определя в размер на 200 лв., които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Административен съд – Б.,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „К.– М“ Е. ЕИК ..., представлявано от Д. С. Г., с посочен адрес за кореспонденция: гр. Б., ул. „О.“ № 4, срещу Ревизионен акт № Р-*6760-091-001/ 04.06.2021 год., издаден от М. Х. на длъжност „началник на сектор“, възложил ревизията и М. В. на длъжност „главен инспектор по приходите“ – ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 1475/ 23.09.2021 г. на Д. Д. “. и Д.-О. П. С. при Централно управление на Национална агенция за приходите.
ОСЪЖДА „К.– М“ Е. ЕИК ..., представлявано от Д. С. Г., да заплати на Д. “. и Д.-О. П. С. при Централно управление на Национална агенция за приходите сумата от 200. 00 /двеста/ лева, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски, в размер на юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от връчване на преписи на страните.


Административен съдия: /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
Е.Ф.