И за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „. ЕООД със седалище и адрес на управление : гр. Д., ул. „К.“ № 16, с ЕИК., представлявано от В. Я. против Решение № 4674 от 03.10.2019г., постановено по НАХД № 296/2019 г. по описа на Районен съд – Разлог, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 3/15.04.2019г. на Директора на Р. З. инспекция - Б., с което на „. Е. ЕИК. на основание чл. 288, ал. 1, чл. 295, ал. 1 и ал. 3 от Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лв. за нарушение по чл. 220, ал. 3 във вр. ал.1, във вр. чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ.
По подробно изложени доводи в касационната жалба се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменено изцяло решението на Районен съд – Разлог, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като на негово място бъде постановено друго, с което да бъде отменено изцяло наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – Р. З. инспекция - Б., не изпраща представител, представя писмено становище.
Представителят на О. П. – Б. в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С оспореното пред Районен съд – Разлог Наказателно постановление (НП) № 3/15.04.2019г. на Директора на Р. З. инспекция - Б. дружеството касатор „. ЕООД със седалище и адрес на управление : гр. Д., ул. „К.“ № 16, с ЕИК., представлявано от В. Я., било санкционирано за това, че на 16.01.2019 г. е допуснало в стопанисваната от него аптека, находяща се в с. К., общ. Б., ул. „Д.“ № 5, помощник-фармацевтът А. А. И. да отпусне /продаде/ на служител на РЗИ – Б. лекарствен продукт, с режим на отпускане "по лекарско предписание" – едно саше „Аулин“ – 100мг. за перорална суспензия с парт. № 3800756, годен до 11/2022 в отсъствието на матистър- фармацевт Б. А. Х.. Това деяние било установено чрез извършване на контролна покупка на посочената дата, в която връзка срещу касатора със съставянето на Акт № 3/25.01.2019г. било образувано административнонаказателно производство. Деянието било квалифицирано като нарушение по чл. 288, ал. 1, вр. чл. 219, ал. 1, вр. чл. 220, ал. 3 вр. ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/. Тази фактическа обстановка била възприета изцяло от административнонаказващият орган, който след проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и базирайки се на събраните по преписката доказателства, приел, че са налице основанията по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, поради което издал Наказателно постановление № 3/15.04.2019г., с което ангажирал административнонаказателна отговорност на дружеството касатор за констатираното нарушение по чл. 288, ал. 1, вр. чл. 219, ал. 1, вр. чл. 220, ал. 3 вр. ал. 1 от ЗЛПХМ и му наложил административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/.
След обжалване на горепосоченото наказателно постановление пред Районен съд – Разлог, същото било потвърдено с Решение № 4674 от 03.10.2019г., постановено по НАХД № 296/2019 г. по описа на Районен съд – Разлог.
При съвкупната преценка на събрания доказателствен материал по делото, касационният състав намира процесното решение за валидно, допустимо, и правилно. Описаната в НП и възприета от районния съд фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин, както от показанията на разпитаните свидетелки, така и от приложените по делото писмени доказателства, събрани в хода на развилото се съдебното производство. С оглед на това същата се възприема изцяло. Пред настоящата съдебна инстанция не са представени нови писмени доказателства.
За да потвърди наказателното постановление, първоинстанционния съд е приел, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП отговарят на изискванията съответно на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на административнонаказателната процедура. За да стигне до този извод съдът е отчел дейностите по чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ, които аптеката като здравно заведение може да извършва, както и че според чл. 220, ал. 1 от ЗЛПХМ тези дейности се извършват от магистър-фармацевт. Съдът правилно е приел, че съгласно чл. 220, ал. 3 от същия закон помощник-фармацевтът може да извършва всички дейности по чл. 219, ал. 1 в присъствието и под контрола на магистър-фармацевт, с изключение на: отпускане на лекарствени продукти по лекарско предписание, контрол и даване на консултации.
Настоящата касационна инстанция намира, че и в двата акта деянието е описано с необходимата конкретика и изчерпателност, така че санкционираното лице да може в пълна степен да разбере какво му се вменява във вина. Така отразените обстоятелства съответстват на посочените от актосъставителя и административнонаказващия орган законови разпоредби, очертаващи състава на нарушението и напълно кореспондират с посочената като нарушена правна норма. Именно затова настоящата инстанция намира за неоснователно възражението, че е налице неяснота в АУАН и НП, водеща до нарушаване правото на защита на наказаното лице и същевременно – до смесване на различни административнонаказателни състави, а оттам и до постановен при съществено нарушение на закона санкционен акт.
С оспореното пред първата инстанция Наказателно постановление (НП) № 3/15.04.2019г. на Директора на Р. З. инспекция - Б. дружеството - касатор „. Е. гр. Д. е санкционирано за това, че на 16.01.2019г. в аптека, находяща се в с. К., общ. Б., ул. „Д.“ № 5 е допуснал отпускането на лекарствен продукт – едно саше Аулин – 100гр за перорална суспензия с партиден номер 3800756, с режим на отпускане по лекарско предписание от помощник-фармацевт А. А. И. в отсъствие на матистър-фармацевт Б. А. Х.. В тази връзка следва да бъде съобразено, че съгласно разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ, аптеката е здравно заведение, в което се извършват следните дейности: съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в Република България лекарствени продукти, на медицински изделия, на диетични храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, както и хранителни добавки, козметични и санитарно-хигиенни средства. Съгласно чл. 220, ал. 1 от ЗЛПХМ, дейностите по чл. 219, ал. 1 се извършват от магистър-фармацевт и в тази връзка отпускането на лекарствени продукти от лице, което няма нужната правоспособност /в случая от помощник-фармацевт/ представлява нарушение на това законоустановено предписание. От дейностите, които може да извършва помощник-фармацевта са изключени отпускането на лекарствени продукти по лекарско предписание, контрол и даване на консултации, свързани с лекарствените продукти. Лекарствения продукт, който е отпуснат/продаден при извършване на проверката е такъв, който се отпуска по лекарско предписание. Същевременно, данните по делото сочат, че към момента на проверката в аптеката не е присъствал магистър-фармацевт, под чийто контрол помощник-фармацевтът да извършва дейностите по чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ. Същият в този ден, дори не е бил на работа. Данните по делото сочат още, че в аптеката е била създадена такава организация на работа, при която към момента на проверката всички дейности в аптеката са били извършвани от помощник-фармацевта.
С оглед на горните мотиви следва да се приеме, че отговорността на дружеството касатор е законосъобразно ангажирана. Отговорността на юридическите лица е обективна и за тях не се изследва наличието на вина. Същевременно, размерът на санкцията е определен в нейния минимум и не е налице възможност за редуциране.
Поведението на търговското дружество не може да се квалифицира като маловажен случай, тъй като процесното нарушение не е маловажно - то е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид.
С оглед изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4674 от 03.10.2019г., постановено по НАХД № 296/2019 г. по описа на Районен съд – Разлог.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Ваня Вълкадинова


ЧЛЕНОВЕ : /п/ Илонка Рашкова
/п/ Румяна Митева - Насева

Вярно с оригинала!
О.М.