и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по делото е по чл. 218, ал. 1, вр. с чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, във
вр. с чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от С. М. А. от Б., Ч. надлежно упълномощен по чл. 32, т.
2 ГПК представител, против Заповед № 1385/01.11.2010 г. на К. на Зам. К. по
строителството при О. Б., при условията на заместване упълномощен със Заповед №
299/27.10.2010 г. на К. на общината, с която на основание чл. 113, ал. ал. 1, 2
и 4, чл. 36, ал. 2 чл. 128, ал. 4 и чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е одобрен Работен
устройствен план за УПИ VІІІ с идентификатор 04279.611.151, кв. 33 по плана на
ІІІ микрорайон на Б. за пристрояване и надстрояване на съществуващата жилищна
сграда с височина до 10 м по одобрен със Заповед № 890/10.11.1997 г. на К. на
О. Б. ЗРП до кота корниз 390,98 и до кота било 395,48 по черни, червени и сини
цветове, линии и надписи на приложения РУП.
В жалбата на оспорващия, в качеството му на собственик на ПИ 04279.611.152 по
влязлата в сила кадастрална карта (КК) на града, представляващ УПИ ІХ-877, кв.
33 по плана на Б., съседен на поземления имот предмет на одобрения РУП, се
твърди материална незаконосъобразност на обжалваната заповед като несъобразена
с разпоредбите на чл. 113, ал. 1 от ЗУТ, Наредба № 7 за правилата и нормативите
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, Наредба № 8 за
обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, както и с действащия
ПУП – ПР и ПЗ. Отделно от това се поддържа допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона.
Моли оспорения акт да бъде отменен като бъдат присъдени направените по делото
съдебни и деловодни разноски.
Доводите изложени в жалбата се поддържат от оспорващия и надлежно упълномощен
адвокат, като оспорващия поддържа, че е налице спор за имотната граница между
двата имота.
Ответникът, Ч. процесуалния си представител, оспорва жалбата като
неоснователна и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна З. Л. Т., Ч. надлежно упълномощен адвокат оспорва
жалбата като недопустима и алтернативно поддържа неоснователност на същата.
Претендира заплащане на направените разноски.
Заинтересованите страни Н. Я., Е. Я., М. И., М. А. считат жалбата за
основателна.
Заинтересованите страни Д. Д. и А. А. не вземат становище по жалбата.
По делото са приети писмени доказателства. Допусната и назначена е съдебно –
техническа експертиза, заключението на която е приобщено към доказателствения
материал по делото.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства и Становището на
съдиите на ІІ отд. на ВАС по тълкуването на чл. 218, ал. 1 от ЗУТ (ДВ, бр.
87/2010 г.) и на основание чл. 218, ал. 3 от ЗУТ намира, че жалбата на С. А.
като подадена от лице извън кръга на лицата по чл. 131, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ е
процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане,
поради което не е необходимо обнародване на оспорването.
Съгласно нормата на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ заинтересувани лица при
съгласуването и одобряването на устройствени схеми и планове и техните
изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според
данните от имотния регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати
от предвижданията на подробния устройствен план. Работният устройствен план,
съгласно разпоредбата на чл.110, ал. 1 т. 4 от ЗУТ е разновидност на подробни
устройствен план, включващ план за застрояване и силуетно оформяне. При
обжалването му следва да се държи сметка за качеството на оспорващия като
заинтересувано лице по чл. 131, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ.
Нормата на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ определя кръга на засегнатите лица по чл.
131, ал. 1 от ЗУТ и имащи право на жалба, като непосредствено засегнати от
предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са лицата
изчерпателно посочени в разпоредбата на ал. 2, т.т. 1 - 5 и това са: 1.
имотите - предмет на самия план; т. 2. съседните имоти, когато са включени в
свързано застрояване; т. 3. съседните имоти, включително имотите през улица,
когато се допускат намалени разстояния; т. 4. съседните имоти, когато се
променя предназначението на имота - предмет на плана; и т. 5. имотите, които
попадат в определените с нормативен акт хигиенно-защитни зони, изискващи се за
предвиденото по плана застрояване.
Административното производство по издаване на обжалваната заповед е започнало
по искане на З. Т. и Д. Д., в качеството им на собственици на УПИ VІІІ-
878, кв. 33 по ЗРП на Б., одобрен със Заповед № 890/10.11.1997 г. на К. на О.
Б., представляващ ПИ 04279.611.151 по влязлата в сила КК на града за
одобряване на ПУП – РУП за пристрояване и надстрояване на съществуващата
жилищна сграда с височина до 10 м., съгласно действащия план.
Видно от данните по делото жалбоподателят е собственик на ПИ 04279.611.152 по
влязлата в сила КК на града, представляващ УПИ ІХ-877, кв. 33 по плана на Б.,
съседен на поземления имот предмет на одобрения с обжалваната заповед РУП, факт
по който страните не спорят. Поддържаните възражения, за наличие на спор за
граници са неотносими към предмета на спора, поради което съдът намира, че не
следва да ги обсъжда.
От заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза,
придружено с извадка от плана – Приложение № 1, се установи, че предвиждането
съгласно действащия ЗРП за процесния имот е за свободно, нискоетажно жилищно
застрояване, като е предвидено надстрояване с 1 етаж на съществуващата
двуетажна част + таван и пристрояване към дъното на парцела на 3 . + Т.
Одобрения с обжалваната заповед РУП за пристройка и надстройка съответства с
одобрения със Заповед № 890/10.11.1997 г. на К. на общината ЗРП. С предвиденото
нискоетажно строителство с височина до 10 м. и определени коти на
средноприлежащия терен не се променя предназначението на имота, характера и
начина на застрояване в УПИ VІІІ – 878. Подпокривното пространство отговаря на
изискванията на чл. 24, ал. 2 от ЗУТ. Проектирането на намалени отстояния и
изготвяне на РУП е наложено от съществуващото застрояване в съседните на
процесния имот, респ. имота на оспорващия, за който видно от извадката на
действащия ЗРП също е предвидено надстрояване и пристрояване. Новото
предвидено строителство не води до намаляване на съществуващото между сградите
в съседните имоти отстояния, а го увеличава.
От представения по делото РУП е видно, че одобрената за изграждане надстройка
е на разстояние 3,00 м. от регулационната граница, при съществуващо разстояние
на заварената жилищна сграда 2,71 м. Пристройката е на разстояние 3,30 м. от
съществуващата в УПИ VІІІ жилищна сграда до регулационната граница с имота на
жалбоподателя УПИ ІХ. Следователно новото строителство не води до намаляване на
разстоянията различно от съществуващото.
Предвид изложеното жалбата С. А. е недопустима за разглеждане, тъй като същият
е собственик на имот, съседен на имота предмет на ПУП- РУП и не е от кръга на
лицата непосредствено засегнат от плана в хипотезите на чл. 131, ал. 2, т. 1,
във вр. с ал. 1 от ЗУТ. Не е заинтересувано лице по чл. 131, ал. 2, т. т. 2 –
5 от ЗУТ, тъй като с него не се променя установеното с действащия план, не се
допускат намалени отстояния по отношение на собствения му имот, различни от
съществуващите такива по действащия ЗРП, като не се променя и предназначението
на имота. За него не е налице пряк и непосредствен личен интерес от оспорване
на акта, поради което не е активно легитимиран да оспорва процесната заповед.
Обтоятелството, че е счетен като заинтересувано лице от административния орган,
не обвързва съда да го приеме за такова след като не са налице предпоставките
за това.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата е недопустима и като такава
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде
прекратено. Определението, с което е даден ход на делото по същество следва да
бъде отменено.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК основателни са
претенциите на пълномощника на ответника и на заинтересованата страна Такерска
за присъждане на направените по делото разноски. Жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати по сметка на О. Б. сумата 150,00 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение определена съобразно чл. 8, във вр. с чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба N 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и на З. Л. Т. сумата 100,00 лв. – адвокатско
възнаграждение, за което по делото са налице доказателства, че е заплатено.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 и чл. 143, ал. 3 от АПК,
Административен съд – Б.


О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 16.05.2011 г., с което е даден ход на делото
по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. М. А. от Б. против Заповед №
1385/01.11.2010 г. на К. на Зам. К. по строителството при О. Б..
ПРЕКРАТЯВА производството по а.д. № 1049/2010 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА С. М. А. да заплати по сметка на О. Б. сумата 150,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, както и на З. Л. Т. сумата 100,00 лв. –
възнаграждение за един адвокат.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 7 – мо дневен срок, считано от
датата на съобщаването му до страните, Ч. връчване на препис от акта..


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.