и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е касационно по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) от във връзка с чл.208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „. - Д. М. ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.“. № 5, чрез адв. С. Г. против Решение № 11591/06.12.2019 год., постановено по н.а.х.д № 1082/2019 год. по описа на Районен съд – Б., с което е изменено Наказателно постановление (НП) № НП-52 от 08.05.2019 г. на Заместник председателя на Държавна агенция за метрологичен и Т. Н. (ДАМТН).
В касационната жалба се релевират доводи за необоснованост и немотивираност на атакуваното съдебно решение. Твърде се още, че процесното нарушение представлява маловажен случай, поради което приложение в случая следва да намери чл. 28 от ЗАНН. Иска се решението на районния съд да бъде отменено и да се постанови друго, с което наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.
Ответникът – Г. Д. „И. за Д. Т. Н.“, чрез процесуалния си представител, в представено по делото становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалбата.
Прокурорът от О. П. – Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Б. намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С атакуваното решение, предмет на касационната проверка, Районен съд – Б. е изменил Наказателно постановление (НП) № НП-52 от 08.05.2019 г. на Заместник – председателя на ДАМТН, с което на „. - Д. М.“ за извършено административно нарушение на чл.7а, т.1 във вр. с чл. 10, ал.1, т.17 от Наредбата за безопасна експлоатация и техническия Н. на асансьори (НБЕТНА), на основание чл. 55, ал. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) е наложена “имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лева, като районният съд е намалил размера на санкцията на 100.00 лева. За да постанови този резултат районният съд е приел, че процесното нарушение е безспорно доказано от обективна страна и правилно квалифицирано от наказващия орган, а в хода на административнонаказателното не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на касатора. Що се касае до размера на наложената имуществена санкция, обаче, съдът е стигнал до извода, че същият следва да бъде редуциран до предвидения в закона минимум от 100,00 лева, приемайки наказание в такъв размер за максимално справедливо и способстващо за постигане на целите му.
Решението е правилно.
Изводите на първоинстанционния съд кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. По делото са събрани гласни и писмени доказателства. Преценени в съвкупност, те налагат направените от Районния съд изводи. Нарушението е доказано по безспорен начин от обективна страна, квалифицирано е правилно от административно наказващия орган, в административната и съдебна фаза не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Направените в касационната жалба възражения за необоснованост и немотивираност на съдебното решение, поради постановяването му при несъответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства и необсъждане на направени възражения, са неоснователни. Съдебното решение е постановено в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства като съда е обсъдил обстойно и в цялост наведените в първоинстанционното производство възражения. В случая жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.7а, т.1 във вр. с чл. 10, ал.1, т.17 от НБЕТНА, която въвежда задължение за лицата, които поддържат асансьори, да уведомяват писмено ползвателите им и да не допускат експлоатацията на асансьорите, които са с нефункциониращо устройство за двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безспорен начин, че на 29.08.2018 год. при извършена проверка на пътнически хидравличен асансьор, находящ се в хотел Сити, гр.Б., длъжностни лица при ДАМТН са установили, че едноличния търговец в качеството на поддържаща фирма на асансьора, е допуснало експлоатацията му, при неизправно устройство за двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване съгласно чл. 9, ал. 1, т. 5 от НБЕТНА. Районният съд е обсъдил всички доводи на касационния жалбоподател по отношение на това нарушение, анализирал е обстойно всички писмени и гласни доказателства и е достигнал до правилни изводи, които касационната инстанция не намира за необходимо да преповтаря.
Неоснователно е и наведеното възражение за наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. Според касационната инстанция деянието не представлява "маловажен случай" на административно нарушение. Действително съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 год., НК на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол и няма пречка съдът, когато установи, че са налице съответните предпоставки, сам да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. При всички случаи обаче, съдът е длъжен да има предвид вида и характера на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс (НК), съгласно който "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Процесното нарушение не е маловажно, тъй като то е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Липсата на вредни последици от деянието е съставомерен негов признак, т.е. за да е осъществен състав на нарушение чл.7а, т.1 във вр. с чл. 10, ал.1, т.17 от НБЕТНА, не се изисква да са настъпили някакви вредни последици, т.е. касае се за формално нарушение, което е преценено от законодателя при определяне на вида и размерите на предвижданите санкции. Фактът, че нарушението е извършено за първи път и е своевременно е отстранено, е преценено от районният съд при намаляне размера на санкцията, като е наложена такава в минимален размер.
Предвид изложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че наказателното постановление законосъобразно е изменено от районния съд, като пред касационната инстанция не са представени нови доказателства, които да водят до различни от изложените от районния съд изводи. Предвид липсата на наведените в касационната жалба отменителни основания, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11591/06.12.2019 год., постановено по н.а.х.д № 1082/2019 год. по описа на Районен съд – Б..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
/п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
О.М.