и за да се произнесe, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.185 и сл. от АПК.
Образувано е по протест на П. П. О. П. – Б. против чл.11,ал.1 и ал.2, чл.15,ал.2, чл.17,ал.1, чл.32,ал.3, чл.37,ал.2 в частта " а в останалите случаи - в двумесечен срок от получаване на имуществото, след подаване на декларация по чл.49,ал.3 от ЗМДТ", чл.46,ал.1, чл.52, ал.1, т.2 и т.4 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община К., приета с Решение №38 по Протокол №5/22.02.2008г. на ОбС-К., с последно изменение Решение №580 по Протокол №43/25.01.2019г. на ОбС-К.. Изложени са съображения за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на оспорените текстове на подзаконовия нормативен акт, с твърдения за противоречието им с материалния закон, с целта на закона и като приети П. липса на компетентност на общинския С.. Иска се отмяната им. В съдебно заседание протестът се поддържа, иска се и присъждане на разноски по делото.
Ответника по жалбата – О. С. - К. в съдебно заседание, не изпраща представител и не взима отношение по оспорването.
Оспорването е съобщено по реда на чл. 181, ал. 1 и ал. 2 от АПК във вр. с чл. 188 от АПК, чрез публикуване на съобщение в ДВ, бр.38/24.04.2020 год. на интернет-страницата на Върховния административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд - Б.. До началото на устните състезания не са постъпили искания за присъединяване към оспорването или за встъпване като страна наред с административния орган.
Административен съд – Б., като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Предложение вх.№50/01.2008г. до ОбС-К. кметът на общината е предложил да се приеме Наредба за определяне размера на местните данъци през 2008г. на територията на община К. /л.227/.
С Решение № 38 от Протокол № 5/22.02.2008г. на О. С. – К. с 13 гласа „за“, 0 – „против“ и 0 – „въздържали се“ е приел Наредба за определяне размера на местните данъци през 2008г. на територията на община К..
Впоследствие Наредбата е изменена и допълнена, последно с Решение № 580/25.01.2019 г. по Протокол №43 на ОбС-К..
По делото е приложен препис от Наредбата, чието съдържане е удостоверено с подписа на Председателя на О. С., както и препис на пълния текст на Протокол № 5/22.02.2008г. и Протокол №43 / 25.01.2019г. на ОбС-К.. Приложени са още и препис-извлечения на всички решения на общинския С., с които Наредбата е изменяна.
П. така установеното се налагат следните изводи:
Разпоредбите на чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 76, ал. 3 от АПК въвеждат общото правило, че общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативни актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение, като чл. 7, ал. 2 от ЗНА (изм. ДВ бр. 46 от 2007 год., в относимата му редакция от ДВ бр. бр. 65 от 1995 год.) предвижда, че наредба се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен.
Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община К. е приета от компетентния за това орган – О. С. – К.. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ наредбата се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а според чл. 8 от ЗНА всеки О. С. може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени с тях обществени отношения с местно значение. Като колективен орган на местното самоуправление по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА и по силата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА, общинският С. е овластен да приема наредби, с които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение. Разпоредбите на чл. чл.1,ал.2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) уреждат предметната компетентност на общинския С. да определя с наредба размера на данъците по ал. 1 П. условията, по реда и в границите, определени с този закон.
Относно процедурата по приемане на процесната Наредба настоящият съдебен състав излага следните съображения:
Съгласно чл. 28 от ЗНА, в относимата към момента на приемане на процесната Наредба редакция от ДВ, бр. 46 от 2007 година, проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Според ал. 2 на чл. 28 мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива и 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Според 3 на чл. 28, проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган.
От представената по делото преписка по приемане на процесната Наредба се установява единствено, че Наредбата е приета по предложение на Кмета на Община К., но липсват представени, въпреки указанието относно доказателствената тежест, каквито и да било мотиви или доклад по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗНА. П. това положение и на основание чл. 28, ал. 3 ЗНА компетентният орган не е следвало да обсъжда внесения проект, към който не са приложени изискуемите по закон мотиви, съответно доклад. Трайна е съдебната практика, че предвиденото в чл. 28, ал. 2 ЗНА съдържание на мотивите не е самоцел. В случая не са представени и доказателства за публикуването на проекта и на мотиви към него, съответно на доклада на интернет страницата на община К., преди внасянето им за приемане от компетентния орган. На заинтересованите лица не е дадена възможност да се запознаят с проекта, както и с мотивите към него в законоустановения срок не по малко от 14 дни. Своевременното публикуване на проекта за нормативен акт и мотивите цели да осигури реализиране на предоставената от закона възможност заинтересованите лица да се запознаят с тях и реално да упражнят правото си на предложения и становища. Процедурата по приемане на подзаконовия нормативен акт е разписана императивно в защита на публичния интерес. Императивното изискване за предварително разгласяване на предложението за приемане на нормативен акт и обсъждане с всички заинтересовани страни е предпоставка за обсъждането и приемането на акта. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като се отразява на съдържанието на оспорените тестове от Наредбата, които са приети, без да се предостави възможност за обсъждането им от всички заинтересовани лица.
В настоящото производство, ответната страна, независимо от дадените указания, не е представила доказателства за изпълнение както на задълженията, вменени с нормата на чл. 26 ЗНА, така и за спазване на изискванията, установени в чл. 28, ал. 2 ЗНА, в приложимата редакция/ за надлежно изготвени мотиви, съответно доклад, съдържащи конкретно нормативно установено съдържание.
По изложените съображения, съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила П. приемане на наредбата, което е самостоятелно основание по чл. 146, т. 3 АПК за отмяна на оспорените текстове от наредбата като незаконосъобразни.
По отношение съответствието на оспорените разпоредби с материалния закон, съдът намира следното:
Първият оспорен текст на чл.11,ал.1 от Наредбата регламентира, че данъкът върху недвижимите имоти се плаща на четири равни вноски в следните срокове: от 1 февруари до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината, за която е дължим. А в ал.2 се предвижда на предплатилите в първия срок за цялата година се прави отстъпка от 5 на сто. ". В протеста се поддържа, че първата алинея въвежда задължение за действие, а втората е с благоприятстващ характер. Предварителното плащане на данъка е право на субектите и поради това не може да се ограничава. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ /в сила от 01.01.2015 година/ данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим, а според ал. 2 /в сила от 01.01.2015 година/ на предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто. Не е предвиден най-ранен момент в нормата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ. Съдът също приема, че ОС – К. е въвел ограничение с вписване в протестираната разпоредба на начална дата за плащане на ДНИ. Налице е противоречие с норма от по-висок ранг, каквато е законовата разпоредба на чл. 28 от ЗМДТ. По отношение на втората алинея на чл. 11 законодателят в чл. 28, ал. 2 от ЗМДТ визира като краен срок за плащане – 30 април, а не както е приел ОС – К. в протестираната разпоредба на чл. 11, ал. 1 – 31 март. Отделно от това съдът намира, че в нормата на чл. 28, ал. 2 от ЗМДТ законодателят не е предвидил начална дата за плащане на ДНИ за цялата година. Основателен е и довода, че по различен начин е уреден въпроса с разсрочването на данъчното задължение. Изпълнение на задължението в ЗМДТ е уредено на 2 равни вноски до 30 юни и 31 октомври. Наредбата обаче предвижда издължаването на местните данъци да става на 4 равни вноски - от 1 февруари до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември. По този начин се създава объркване у данъчно задължените лица дали да изпълняват задълженията си по ЗМДТ или по Наредбата. Освен объркване се създават предпоставки и за незаконосъобразно санкциониране и понасяне на допълнителни рестрикции. По този начин Общинският С. е преуредил обществени отношения, касаещи определяне основата на данъчната оценка в противоречие с регламентацията, съдържаща се в нормативен акт от по-висока степен.
Разпоредбата на чл.15,ал.2 от Наредбата /нова с Решение №580 по Протокол №43 от 25.01.2019 г./ регламентира, че за жилищни имоти, разположени на територия на населеното място или селищно образование, включени в Списъка на курортите в Република България и определяне на техните граници, приет с Решение на МС №153 от 24 февруари 2012 г., които за съответната година не са основно жилище на данъчно задълженото лице, не са отдадени под наем и не са регистрирани като места за настаняване по смисъла на Закона за туризма, размера на данъка е както следва: а/ 5,00%о върху данъчната оценка на недвижимия имот - за имотите, разположени в балнеолечебни, климатични планински и климатични морски курорти от национално значение, включении в списъка по ал.2; Общинският С. определя размера на данъка в границите от 5 до 7 на хиляда. 6/ 4,5,00%о върху данъчната оценка на недвижимия имот - за имотите включени в списъка по ал.2, извън тези по буква «а».Общинският С. определя размера на данъка в границите от 4,5 до 6 на хиляда. С Решение № 4 от 09.04.2019 година по конст. дело № 15/2018 година Конституционният съд на Република България обявява противоконституционност на разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ с посоченото по-горе съдържание. Ако до преди време в така хипотеза се считаше, че се възстановява действието на закона – в частност на чл. 22 от ЗМДТ, в редакцията преди изменението му от влизане в сила на решението на съда – по аргумент от Решение № 22 от 31.10.1995 година по конст. д. № 25/1995г на Конституционния съд, то към днешна дата съгласно Решение № 3 от 28.04.2020 година на Конституционния съд по конст. дело № 5/2019 година /обн., ДВ, бр. 42 от 12.05.2020 година/, решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие.
Съгласно правилото на чл. 192а от АПК съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното решение. След като с Решение № 4 от 09.04.2019 година по конст. дело № 15/2018 година Конституционният съд на Република България обявява противоконституционност на разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ с посоченото по-горе съдържание и по силата на Решение № 3 от 28.04.2020 година на Конституционния съд по конст. дело № 5/2019 година /обн., ДВ, бр. 42 от 12.05.2020 година/, според което решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие, то налице е законов вакуум и липсва правна норма в ЗМДТ, която да определя границите, в които общинският С. е овластен да определи размера на данъците, вкл. и на данъка върху недвижимите имоти, с наредбата по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ. От посоченото следва, че приетите в чл. 15 от процесната Наредба промили не почиват на никаква законова опора, а това е в противоречие с чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ, както и в противоречие с чл. 141, ал. 3 от КРБ, тъй като липсва закон, който да определя в какви граници общинският С. може да определи размера на конкретен данък.
Разпоредбата на чл.17,ал.1 от Наредбата гласи, че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност, а за жилищните имоти -данъчната им оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси. Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2. Отново е налице противоречие между протестираната разпоредба и норма от по-висок ранг. Смисълът на законодателното решение за ДО е да се избере една от двете величини по критерий за по-скъпа основа за пресмятане на ДНИ. Съдът счита, че протестираната разпоредба е в ущърб на благото на гражданите да се събере полагаемия размер на данъка, ако ДО е по-ниска от отчетната стойност на предприятията.
Разпоредбата на чл.32 ал.3 от Наредбата гласи, че обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.). Съгласно оспорената ал.3 алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, внесени в страната като нови. Така регламентираното облекчение в Наредбата противоречи на въведеното с чл. 44, ал. 4 от ЗМДТ данъчно облекчение, съгласно което не са обект на облагане с данък моторни превозни средства, придобити преди първоначалната им регистрация за движение в страната. В случая със законовия текст недължимостта на данъка се обвързва с първоначалната регистрация на МПС, а не с обстоятелството, дали същото е ново или внесено в страната, но не като ново.
Разпоредбата на чл.37 ал.2 от Наредбата е със следния текст: Данъкът се заплаща П. прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства, а в останалите случаи - в двумесечен срок от получаване на имуществото, след подаване на декларация по чл. 49, ал.З от Закона за местните данъци и такси. Разпоредбата на чл.49,ал.2 от ЗМДТ регламентира, че данъкът се заплаща П. прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства. Съответно чл.49,ал.3 от ЗМДТ /в настоящата му редакция/ - П. безвъзмездно придобиване на имущество, с изключение на случаите по ал. 2, лицата, получили имущество, подават декларация за облагането му с данък и заплащат данъка в двумесечен срок от получаването му /ал.3/ . Т.е. с новата редакция на чл.49,ал.3 от ЗМДТ (ДВ бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) П. прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства, за гражданите е отпаднало задължението за подаване на декларация.
Разпоредбата на чл.46 ал.1 от Наредбата регламентира, че данъкът /за МПС-та/се заплаща на две равни вноски в следните срокове: до 31 март и до 30 септември на годината, за която е дължим. На предплатилите за цялата година в първия срок се прави отстъпка от 5 на сто. Налице е противоречие с нормата на чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ където крайният срок за плащане е 31 октомври на годината, за която е дължим.
Разпоредбата на чл.52 ал.1 от Наредба регламентира, че данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност: физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година повече от един вид патентна дейност от посочените в т. I - 36 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответната дейност /т.2/; лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10, 12 и 13 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, П. условие че към декларацията по чл.53 е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара /т.4/. Разпоредбата на чл.52,ал.1, т.2 от Наредбата противоречи на чл. 61м,ал.2 от ЗМДТ, съгласно който физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година два или три вида патентна дейност от посочените в т. 1 - 36 от приложение № 4, заплащат патентния данък само за тази дейност, за която определеният данък e с най-висок размер; за извършване на повече от три дейности облекчението не се прилага. Разпоредбата на чл.52,ал.1,т.4 от Наредбата противоречи на чл. 61м, ал. 1, т. 4, предл. 1 от ЗМДТ, съгласно който привилегия се ползва само П. лицата, които ползват работно място за обучение на чираци по смисъла на закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10 на Приложение № 4. Налице е противоречие, тъй като разпоредбата на протестираната наредба предвижда привилегия и за лицата, извършващи действия и по т. 12 и 13 от Приложение № 4, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 61м, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗМДТ където липсва "т. 12 и т. 13" от Приложение № 4. В закона съществува само т. 10 от Приложение 4.
Изложеното обосновава допуснати съществени нарушения в процедурата по приемането и противоречие на оспорените разпоредби на Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община К., с нормативен акт от по-висока степен, налагащо отмяната им.
П. този изход на делото основателно е и заявеното с протеста искане за присъждане в полза на О. П. – Б. на сторените по делото разноски в размер на 20 лева за публикуване на съобщение за оспорването в Държавен вестник.

Водим от горното и на основание чл.193, ал.1 и ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ разпоредбите чл. 11, ал. 1 и ал. 2, чл. 15, ал. 2, чл. 17, ал. 1, чл.32, ал.3, чл. 37, ал.2 в частта " а в останалите случаи - в двумесечен срок от получаване на имуществото, след подаване на декларация по чл.49, ал.3 от ЗМДТ", чл.46, ал.1, чл.52, ал.1, т.2 и т.4 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община К., приета с Решение №38 по Протокол №5/22.02.2008г. на ОбС-К., с последно изменение Решение №580 по Протокол №43/25.01.2019г. на ОбС-К..
ОСЪЖДА Община К. да заплати на О. П. гр.Б. сумата от 20 (двадесет) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Решението да се разгласи по реда на чл.194 от Административно процесуалния кодекс, в случай че не бъде подадена касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева


ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
ЕК