Normal;и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на “. Т. Е. с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., П. „Б.“ № 5, П. от Ц. Б. Б., подадена чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Е.П. – АК Б., срещу Решение № 52/25.03.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 567/2021 г. по описа на Районен съд – С., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 42-0002327 от 09.09.2021 г. на Директора на Р. Д. “. А. /РД „АА“/ - С..
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че вследствие непрецизен анализ на събраните по делото доказателства, районният съд е достигнал до неправилни и необосновани изводи за доказаност на процесното нарушение, както и за процесуална законосъобразност на процесното НП, поради което същите се оспорват. Изложени са съображения по приложението на чл. 28 от ЗАНН касателно визираното в НП нарушение, с искане санкционираният субект да бъде освободен от отговорност по реда на цитираната разпоредба, предвид маловажността на случая. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на касатора.
Ответникът по касационната жалба – Р. Д. “. А. – С., не изпраща представител в съдебно заседание. С депозирано по делото писмено становище, жалбата се оспорва като неоснователна, с искане първоинстанционният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Прокурорът от О. П. – Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, предвид липсата на сочените в нея касационни основания, поради което счита, че обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното и касационното производство доказателства във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна:
С обжалваното решение Районен съд – С. е потвърдил Наказателно постановление № 42-0002327 от 09.09.2021 г. на Директора на Р. Д. “. А. - С., с което на „Б. Т. Е. за нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, и на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от с.з., е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
За да постанови този резултат районният съд е приел, че визираното в НП нарушение и неговото авторство са безспорно доказани, същото е квалифицирано правилно, а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наред с горното е извел, че нарушението не е маловажно по см. на чл. 28 от ЗАНН, поради което с издаденото НП законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на касатора.
Решението е правилно.
Фактическите положения по случая са правилно установени от първоинстанционния съд, въз основа на прецизен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Правните му изводи за безспорна доказаност на нарушението и неговия автор, за правилната му квалификация, както и за липса на процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция, като същите са в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства.
Имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател е ангажирана за това, че като превозвач, е допуснал извършването на обществен превоз на пътници с водач, който не притежава карта за квалификация. При тези факти, нарушението е квалифицирано по чл. 7б, ал. 1, изр. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози, която разпоредба гласи, че лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната категория. Дружеството е санкционирано на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвПр, регламентиращ глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв. за лице, което допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.
Не е спорно по делото, че дружеството “. Т. ЕООД притежава качеството превозвач, извършващ обществен превоз на пътници, с Лиценз № 10840, валиден до 02.02.2031 г. Не е спорно също така, че на сочената в НП дата – 18.06.2021 г., превозвачът е извършил обществен превоз на пътници с водач Б.Б., управлявал автобус „Ивеко“ с рег. № *. Спорът е сведен до това отговарял ли е водачът на изискванията на чл. по чл. 7б, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, и по-конкретно на императивно въведеното законово положение за квалификация на водача.
В тази връзка, настоящият касационен състав напълно споделя изводите на РС, че към момента на извършване на процесния превоз, водачът на МПС Б.Б. не е притежавал карта за квалификация на водача, който факт категорично е установен от събраните по делото доказателства. Твърдението на касатора, че водачът притежава Удостоверение № 1377 от 21.06.2005 г. за придобита професионална компетентност за осъществяване на междунароред превоз на пътници, посредством което се обосновава възражение за несъставомерност на деянието, е ирелевантно за настоящият случай, поради което следва да бъде окачествено като неоснователно. Съгласно чл. 7б, ал. 6 от ЗАвПр, карта за квалификация на водач се издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 7 и 8. Ал. 8 предвижда, че водачите, придобили квалификацията по ал. 6, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки 5 години. От анализа на цитираната правна регламентация е очевидно, че освен изискването за изначална професионална компетентност, за водачите е въведено и допълнително, отделно изискване за периодично обучение за усъвършенстване на познанията им на всеки 5 години, което се удостоверява с карта за квалификация на водача. По аргумент на противното, липсата на такава представлява неправомерно неизпълнение на това задължение, респективно административно нарушение, санкционируемо на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвПр. По изложените съображения, правилни и обосновани са изводите на РС за доказаност и правилна квалификация на нарушението, а доводите на касатора в обратна насока са неоснователни.
Неоснователен е и доводът на касатора за неправилно определен в случая субект на отговорността. Тук е мястото да се посочи, че след като субект на конкретното законово задължение – за осъществяване на превози на пътници и товари с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната категория, са лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, то логично е същите да са субект на отговорността при неизпълнение на това задължение. В случая, както вече бе споменато, касаторът безспорно притежава качеството лицензиран превозвач, поради което правилно е определен, като субект на отговорността. Това му качество е придадено по силата на закона. Като аргумент в подкрепа на този извод е обстоятелството, че санкционната разпоредба на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвПр предвижда като юридическа санкция както административно наказание „глоба“, така и „имуществена санкция“, т.е. приложимото по казуса право не диференцира субектите на процесното нарушение на физически и/или юридически лица.
Неоснователни са и доводите за ненадлежно връчване на АУАН, аргументирани с твърдението, че акта е връчен на пълномощник, а не лично на законния представител на дружеството. Напротив, такава хипотеза законът допуска, стига да е налице надлежно и изрично учредена представителна власт, което в случая е сторено. Наред с горното, безпредметно е да се обсъжда възражението, че начинът на връчване на АУАН представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото видно от данните по делото, санкционираният субект надлежно и своевременно е упражнил правото си на защита.
Не може да бъде споделен и доводът за несъответствие между фактическото описание на нарушението и правната квалификация на деянието. Словесното описание на нарушението, по начинът, по който е формулирано, съдържа достатъчно фактически изложения досежно конкретните съставомерни признаци, съответно способства за безпроблемната индивидуализация на конкретното административно нарушение. Наред с горното е очевидно, че фактическия състав на нарушението /деянието с неговите фактически белези/ е подведено под съответно нарушената административнонаказателна норма – именно тази, която брани конкретните обществени отношения.
Съответни на материалния закон са изводите на РС за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН по отношение на конкретното неизпълнение. Същото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължение от съответния вид. Следователно, при липса на материалноправните предпоставки, този ред за освобождаване от отговорност, е неприложим в конкретния казус.
Ето защо, като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 52/25.03.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 567/2021 г. по описа на Районен съд – С..

Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Саша Алексова ЧЛЕНОВЕ : /п/ Георги Иванов

/п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!

КТ