и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.195, ал.5 от ЗУТ, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С. Л. П. от гр.С., ул.“С. К.“ № 9, обл.Б., срещу Заповед № УТИ 41/10.03.2020 г. на К. на О. С., с която е наредено на С. Л. П. и Ф. К. В. да : 1. Изготвят В и К проект на главната водопроводна инсталация, който да следва схемата на главната водопроводна инсталация, реализирана към момента на строене на жилищната сграда. В 30-дневен срок от получаване на настоящата заповед В и К проектът да бъде внесен в О. С. за одобрение и издаване на разрешение за строеж; 2. С. Л. П. и Ф. К. В. да извършат реконструкция на главната хоризонтална водопроводна инсталация в жилищната им сграда в гр.С., ул.“С. К.“ № 9, в 30-дневен срок от издаването на разрешението за строеж.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на преждепосочения административен акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Претендира се отмяната на оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от адвокат П., който ангажира доказателства и претендира присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът - Кметът на О. С., чрез процесуалния си представител юрк.Б., оспорва жалбата като неоснователна и иска БлАС да я отхвърли и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Ф. К. В., чрез адв.М., изразява становище за неоснователност на жалба и иска БлАС да отхвърли.
По делото са събрани писмени доказателства. Назначена е и изпълнена е съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, като заключението на вещото лице по СТЕ е прието.
Благоевградският административен съд, след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното :
С. Л. П. и Ф. К. В. са собственици на по 1/2 ид. части от недвижим имот – УПИ ХІХ в кв.130а по регулационния план на гр.С., целият с площ от 365.00 кв.м, в който имот е построена сграда, в която С. Л. П. е собственик на І етаж, 1/2 от мазе, 1/2 от таван и гараж № 1; а Ф. К. В. е собственик на ІІ етаж, 1/2 от мазе, 1/2 от таван и гараж № 2, видно от : Разрешение за строеж № 19724.08.1988 г. на Началник управление „Архитектура и благоустройство“ при ОНС - С. (стр.18), Заповед № 17/09.02.1988 г. на Председателя на ОНС – С. (стр.19), Договор за отстъпено право на строеж от 15.03.1988 г. (стр.20), Заповед № 25/14.06.2006 г. на К. на О. С. (стр.21), Договор за продажба на недвижим имот, общинска собственост от 14.06.2006 г. (стр.22); Заповед № 130/24.08.1987 г. на Председателя на ОНС – С. (стр.23), Договор за отстъпено право на строеж от 01.09.1987 г. (стр.24), Договор за продажба на недвижим имот, общинска собственост от 22.12.2005 г.(стр.25).
На 18.12.2017 г. Ф. К. В. е подал Жалба В.№ 9400-3108 до К. на О. С. относно повреда във водопроводната система на посочената по-горе сграда и е поискал да бъде разрешен този проблем (стр.10).
На 13.07.2018 г. С. Л. П. е подал Жалба В.№ 9400-2568 до К. на О. С. относно повреди във водопроводната система на горепосочена сграда, изграден незаконен водопровод от Ф. В. и е поискал да бъде решение от К. по този проблем (стр.12).
По повод тези две жалби Заместник К. по „ФСДИР“ на О. С. е издал Заповед № УТИ 122/16.10.2019 г., с която на основание чл.196, ал.1 от ЗУТ, е назначил комисия от служители от общинската администрация, РСПБЗН – гр.С., и РЗИ - Б., която да установи местоположението, трасетата и експлоатационното състояние на водопроводната инсталация във въпросната жилищна сграда. В заповедта е посочено, че комисията ще започне работа на 31.10.2019 г. от 10:00 часа, като ще извърши оглед на място (стр.13).
Тази заповед е била съобщена на Ф. В. на 23.10.2019 г., а на С. П. на 28.10.2019 г., видно от покана за изслушване изх.№ 94-00-2568/18.10.2019 г. (стр.15), и разписки (стр.16 и стр.17).
На 31.10.2019 г. комисията е извършила проверка на място в сградата в присъствието на Ф.В. и Ст.П. и е съставила Констативен протокол (стр.31,32). В протокола е посочено, че е издадено Разрешение за строеж № 197/24.08.1988 г. на името на Ф.В. и Ст.П., съобразно одобрените на 24.08.1988 г. проекти, да застроят 2-етажна жилищна сграда с гаражи. Одобрени са архитектурен и конструктивен проект, но не е изготвян проект по част В и К. В протокола на комисията е описана главната водопроводна инсталация в сградата, като водопроводните вертикални клонове (ВВК) са непроменени. По отношение на главните водопроводните вертикални клонове (ГВВК) комисията е констатирала, че Ф.В. и Ст.П. са изградили по 2 нови ГВВК, които се свързват със старите ВВК в техните помещения, като са описани местоположението им.
Комисията е изслушала Ф.В. и Ст.П. и е отразила в констативния протокол техните становища. Освен дадените пред комисията устни становища двамата заинтересовани са представили и писмени такива (стр.27; стр.29,30). Комисията е приела решение с което е направила предложение на К. на О. С. да издаде заповед, с която да задължи Ф. В. и С. П. да изготвят В и К проект на главната водопроводна инсталация, който да следва схемата на главната водопроводна инсталация, реализирана към момента на строене на жилищната сграда; и след одобряване на В и К проекта и издаване на разрешение за строеж; 2. С. Л. П. и Ф. К. В. да извършат реконструкция на главната хоризонтална водопроводна инсталация в жилищната им сграда в гр.С., ул.“С. К.“ № 9. Един от членовете на комисията – представителя на РЗИ – Б., е подписал констативния протокол с особено мнение (стр.33). В особеното си мнение тозичлен на комисията е посочил, че решението е „наложено“, защото по същество обслужва само едната страна в спора – тази на Ф.В., поради което е едностранно.
Констативният протокол е бил съобщен на Ф. В. и С. П., видно от Писмо изх.№ 9200-107/03.02.2020 г. на К. на общината (стр.34), разписка (стр.35) и известие за доставяне (стр.36).
На 12.02.2020 г. С. П. е депозирал в Общинска администрация – С., Възражение В.№ 9400-3108 срещу констатациите в преждепосочения протокол (стр.37,38).
Административното производство е приключило със Заповед № УТИ 41/10.03.2020 г. на К. на О. С., с която е наредено на С. Л. П. и Ф. К. В. да : 1. Изготвят В и К проект на главната водопроводна инсталация, който да следва схемата на главната водопроводна инсталация, реализирана към момента на строене на жилищната сграда. В 30-дневен срок от получаване на настоящата заповед В и К проектът да бъде внесен в О. С. за одобрение и издаване на разрешение за строеж; 2. С. Л. П. и Ф. К. В. да извършат реконструкция на главната хоризонтална водопроводна инсталация в жилищната им сграда в гр.С., ул.“С. К.“ № 9, в 30-дневен срок от издаването на разрешението за строеж (стр.5,6).
Тази заповед е била съобщена на С. Л. П. на 20.03.20 г., видно от Съпроводително писмо изх.№ 94-00-2568/13.03.20 г.(стр.7) и известие за доставяне от 20.03.2020 г.(стр.9).
Недоволен от заповедта, Ст.Л. П. я е оспорил чрез К. на общината пред БлАС на 30.03.2020 г., видно от клеймото в/у жалбата на стр.2 от делото.
Като писмени доказателства по делото са приети и : Разрешение за строеж № 78/14.06.2016 г. на Главния архитект на О. С. на името на С. Л. П., влязло в законна сила на 05.07.2016 г. (стр.49); Констативен акт № 52 – КФ/30.10.2018 г. с приложение (стр.59-62); Констативен акт № 53 – КФ/30.10.2018 г.(стр.63,64) и Констативен акт № 54 – КФ/30.10.2018 г. с приложение (стр.65-70); Писмо изх.№ 94-00-2030/16.11.2015 г. на К. на О. С. до Ф.В. и Ст.П. (стр.93).
С Разрешение за строеж № 78/14.06.2016 г. на Главния архитект на О. С. на името на С. Л. П., е разрешено на Ст.П. да извърши промяна в разпределението и трасето на главни хоризонтални водопроводни клонове за жилищна сграда с идентификатор 65334.301.2862.1 по КККР на гр.С. /Разрешение за строеж № 197/24.08.1988 г./ в УПИ ХІХ, кв.130а, по плана на гр.С. с трасе съществуваща водомерна шахта, разположена пред сградата, по тротоара на ул.“С. К.“ – имот с идентификатор 65334.301.6300 по КККР на гр.С., до имотната граница на УПИ ХІХ, като навлиза в гаража, собственост на Ст.П., където се включва в съществуващи водопроводни клонове по съгласувани и одобрени проекти на основание чл.148 от ЗУТ.
Констативен акт № 52 – КФ/30.10.2018 г. с приложение; Констативен акт № 53 – КФ/30.10.2018 г. и Констативен акт № 54 – КФ/30.10.2018 г. с приложение, настоящият съдебен състав не счита за необходимо да обсъжда, тъй като те са от друго административно производство, за което няма данни с какъв административен акт е приключило и дали този акт е влязъл в сила.
От Писмо изх.№ 94-00-2030/16.11.2015 г. на К. на О. С. до Ф.В. и Ст.П. се установява, че в горепосочената сграда, собственост на тези две лица, има авария по водопроводната част и е необходимо Ст.П. да извърши ремонт на повредените тръби, като на тяхно място да монтира нови.
В съдебното производство е назначена СТЕ, изпълнена от вещо лице, чието заключение (стр.81-89; стр.94,95) е прието от съда. В заключението си експертът заявява, че проектът по Разрешение за строеж за прекарване на водопроводно отклонение за захранване с питейна вода на 2 тръби от ВВК1 в жилищната сграда, находяща се в гр.С., ул.“С. К.“ № 9, не е спазен. Вместо по посоченото проектно трасе връзката между шахтата и ВВК1 е извършена по друго трасе (описани в заключението). Вещото лице е категорично, че са налице отклонения от одобрения технически проект по част В и К от 2016 г., като трасето на клона съвпада с проекта само в частта от шахтата на тротоара на разстояние от 3.50 м и същото вместо да продължи в перпендикулярна посока към гараж № 2 (покрай задната му стена), на място продължава под тротоара в източна посока до източната калканна стена на сградата, след което покрай калканната стена прави връзка с ВВК1. Според специалиста поцинкованите хоризонтални водопроводни клонове, захранващи ВВК1, ВВК2 и ВВК3 на сградата, са корозирали и дефектирали, поради което е налице крайна необходимост от подмяната им с полипропиленови тръби. Към момента на изготвяна на СТЕ една от поцинкованите тръби на ГХВК, свързваща шахтата с ВВК1 за захранване на апартамента на Ф.В., е дефектирала, като водата е спряна от спирателния кран в шахтата е не се подава питейна вода към апартамента на третия етаж. Съдът кредитира заключението на ВЛ като обективно, пълно, компетентно и обосновано.
При така установената фактическа обстановка и съобразно съдебната проверка по чл.159 от АПК, чл.168 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК, Благоевградският административен съд прави следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност пред БлАС индивидуален административен акт /ИАА/.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения :
Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена от материално, териториално и по степен компетентен орган – от К. на О. С., съобразно разпоредбата на чл.195, ал.4 от ЗУТ.
Атакуваният административен акт е в предвидената от закона писмена форма, мотивиран е и съдържа изискуемите се от чл.59, ал.2 от АПК реквизити.
Неоснователен е доводът на оспорващата страна, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в развилото се административно производство. В настоящия случай производството се е развило в съответствие с разпоредбите на чл.195 и чл.196 от ЗУТ. Назначената от К. комисия е направила оглед на процесната сграда в присъствието на оспорващия Ст.П., административният орган е изпратил съставения констативен протокол на жалбоподателя, същият е направил възражение срещу констатациите в протокола. Освен това и в хода на съдебното производство оспорващият не е представил доказателства, които да оборят констатациите, съдържащи се в горепосочения констативен протокол. Съществено нарушения на административнопроизводствените правила ще бъде налице, когато може да бъде променен изходът на административното производство, а такова нарушение в конкретния казус не е налице. Не е нарушена разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗУТ, тъй като комисията е изслушала заинтересованите лица преди съставянето на протокола. Видно от съдържанието на въпросния протокол, С. П. и е присъствал на огледа на място, проведен от комисията на 31.10.2019 г., изразил е свое становище в писмена и устна форма, а след това е направил възражение срещу констатациите н този протокол и е реализирал правото си на защита пред административния орган в пълен обем.
Досежно оплакването на жалбоподателя за допуснати нарушения на материалния закон съдът намира същото за неоснователно.
Оспореният административен акт е издаден с правно основание чл.195, ал.4 от ЗУТ, във вр. с чл.195, ал.1 и ал.3 от ЗУТ. Съгласно тази правна норма, в случай че обект по ал.1 не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал.3, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонти и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване. Преждепосочената разпоредба дава права на К. на общината да разпореди на собственик на имот, който не се поддържа в добро състояние, да извърши в определен срок необходимите ремонти и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване на съответния обект. В настоящия казус е налице точно такъв обект. Констатациите, съдържащи се в горепосочения констативен протокол, не бяха опровергани в цялост в хода на съдебното производство от оспорващата страна. Констативният протокол по своята същност е свидетелствуващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила, която не бе разколебана в настоящото производство. В тежест на жалбоподателя е да опровергае материализираното в протокола изявление, но същият не го е направил. Твърденията на оспорващата страна за това, че констатациите в този протокол не са верни, са необосновани, тъй като не се подкрепят от доказателствата по делото. От приетото заключение на вещото лице по назначената и изпълнена СТЕ се потвърждават констатациите на комисията, обективирани в Констативен протокол от 31.10.2019 г. Безспорно е налице необходимост от подмяна на водопроводната инсталация в процесната жилищна сграда, за което следва да бъде изготвен В и К проект на главната водопроводна инсталация, който да следва схемата на главната водопроводна инсталация, реализирана към момента на строене на жилищната сграда и В и К проектът да бъде внесен в О. С. за одобрение и издаване на разрешение за строеж, след което С. П. и Ф. В. да извършат реконструкция на главната хоризонтална водопроводна инсталация в жилищната им сграда, съобразно одобрения проект. Колкото до тава какъв проект ще бъде изработен и съответно одобрен, то това е последващ въпрос, като разбира се следва да бъде съобразен с принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК. Няма пречка да се съобрази този проект с това, което вече е направено от жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице съответствие на процесната заповед с целта на закона, тъй като в чл.1, ал.1 от ЗУТ е предвидено, че устройството на територията на Р България гарантира устойчивото развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението, а това може да се постигне и като се направят предписанията по чл.195, ал.4 от ЗУТ до собственик на обект по ал.1, който не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал.3, задължаване собственикът да извърши в определен срок необходимите ремонти и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване на обекта, както е направил Кметът на О. С. в конкретния случай.
По изложените съображения БлАС счита оспорената заповед за законосъобразна като издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната форма - писмена, съдържаща реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, при спазването на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. Жалбата на Ст.П. се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, чл.143, ал.4 от АПК и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева (колкото се претендират), съобразно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Л. П. от гр.С., ул.“С. К.“ № 9, обл.Б., срещу Заповед № УТИ 41/10.03.2020 г. на К. на О. С..
ОСЪЖДА С. Л. П. от гр.С., ул.“С. К.“ № 9, обл.Б. да заплати на О. С. сумата от 100 (сто) лева – претендирани разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р България – гр.София, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

С Ъ Д И Я : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!

Е.Ф.