и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на В. А. Ц., с ЕГН *, с адрес : гр. С., ул. “П.“ № ., срещу Изричен отказ на Н. на С. “. П. П. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - гр. Б., обективиран в Писмо рег. № 111600-13631/ 05.08.2022г. по Искане вх. рег. № 244000-23656/ 26.07.2022г.

В жалбата, и в съдебно заседание, оспорващият, навежда доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ, поради липса на мотиви, противоречие с приложимите материалноправни норми, и противоконституционност на цитираната в отказа норма на чл. 159, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 171, т. 1, б. “д“ от ЗДвП. Желае се отмяна на оспорения акт и връщане на преписката на ответника за ново произнасяне.

Ответникът - Н. на С. “. П. П. ОД на МВР - гр. Б., не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. В представено по делото писмено становище намира оспореният акт за законосъобразен, като сочи, че Ц. продължава да има неплатени глоби по издадени наказателни постановления, електронни фишове и наложени глоби с фиш.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, обсъждайки ги поотделно, и в тяхната съвкупност, намира за установено следното :

Безспорно се установява по делото, че на 26.07.2022г. оспорващият В. Ц. е депозирал до ответника Искане вх. № 24400- 23656 за връщане на Свидетелството му за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, в 3- дневен срок от депозиране на искането, като е развил доводи, че същото се задържа незаконосъобразно от органите на С. “. П. П. ОД на МВР – гр. Б., разказвайки хронология на предходни събития по издадени и отменени от съда наложени му глоби и принудителни административни мерки /ПАМ/.

На 05.08.2022г. е издаден оспореният акт от ответника, с който е уведомен Ц., че съгласно чл. 159, ал. 2 от ЗДвП, не се издава свидетелство за управление на моторно превозно средство или негов дубликат, както и отнето свидетелство не се връща до заплащане изцяло на дължимите глоби по ЗДвП. Липсва посочване в акта кои точно глоби Ц. не е заплатил /л. 33 от делото/.

По преписката е представено Удостоверение от 14.06.2022г. издадено от Н. на С. “. П. П. ОД на МВР - гр. Б., видно от което оспорващият е изтърпял наложеното му наказание “Лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец с Наказателно постановление № 20-1116-000696/ 05.06.2020г., за времето от 01.03.2022г. до 01.04.2022г. /л. 14 от делото/.

Представена е от ответника Справка за нарушител/ водач : В. Ц. /л. 53- 55 от делото/.

В съдебно заседание са представени от Ц. незаверени преписи /копия/ от постановени съдебни актове : по н.а.х.д. № 405/ 2022г. описа на РС – С., с решението по което е отменено Наказателно постановление № 22-0339- 000550/ 07.07.2022г. на Н. на РУ – С.; по н.а.х.д. № 406/ 2022г. описа на РС – С., с решението по което е отменено Наказателно постановление № 21-0339- 000636/ 27.07.2022г. на Н. на РУ – С.; по адм. д. № 544/ 2022г. описа на Административен съд – Б., с решението по което е отменена наложена на оспорващия ЗПАМ № 22-033-000129/ 07.06.2022г. на Н. на РУ – С..

П. така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното :

Жалбата следва да се приеме за подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото по делото липсват доказателства за съобщаване на оспорения акт на оспорващия. Същата изхожда от страна, имаща правен интерес от оспорването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. С акта пряко се засягат правата и законните интереси на оспорващия, доколкото му се отказва връщане на отнето СУМПС до заплащане изцяло на дължимите глоби по ЗДвП, което обуславя и правния му интерес от оспорването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган – Н. на С. “. П. П. ОД на МВР - гр. Б., като административен ръководен орган на структурата, отговорна за издаването и връщането на отнети СУМПС.

Не са спазени обаче изискванията за форма, тъй като издаденият акт е немотивиран, постановен П. наличието на допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК, административният акт трябва да бъде издаден в установената форма, като неспазването й представлява основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 2 от АПК. Когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите - фактическите и правните основания за издаване на акта, са задължителен реквизит на писмената форма на индивидуалния административен акт. Липсата на мотиви в акта представлява нарушаване на изискването за форма. Съдебната практика категорично приема, че неизлагането на мотиви е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Мотивите съдържат обосноваването на акта, съображенията, които са ръководили органа да издаде дадения правен акт и то в този му вид и съдържание. Мотивирането на административния акт има предназначение да представи подхода към въпроса и начина на разсъждение на административния орган за неговото решаване, да посочи какви фактически констатации прави органът и как прилага към тях правната норма, да посочи нормативната основа за издаването на конкретния акт със съответното съдържание, както и да изложи преценката и изводите относно доказателствата и цялата фактическа страна на въпроса, да създаде възможност за проконтролиране на дейността му по издаване на акта, както за заинтересованите лица, така и за органите, упражняващи контрол върху администрацията. Мотивите представляват обяснението на съответния орган за конкретното му волеизявление, обективирано в акта. Поради това те трябва да бъдат достатъчно конкретни, да съдържат конкретни съображения, за да изразяват становището на органа по въпроса, който се решава с административния акт. Съдебната практика приема, че се касае за липса на мотиви не само когато в акта не са изложени никакви съображения, но и когато такива съображения са от много общ характер или органът е изложил само правни основания без фактически обстоятелства и без да изложи конкретни съображения. Мотивирането на административните актове се дължи във всички случаи и неизлагането на мотиви води до отмяната им само на това основание.

В процесния казус липсват каквито и да е мотиви, относими към възприетото правно основание за издаването на акта – чл. 159, ал. 2 от ЗдвП. Посочената норма предвижда, че не се издава свидетелство за управление на моторно превозно средство или негов дубликат, както и отнето свидетелство не се връща до заплащане изцяло на дължимите глоби. Следователно, винаги за да е налице мотивираност на акт, с посоченото правно основание, следва в съдържанието на акта, издателят да посочи кои са онези “дължими глоби по ЗДвП“, които той счита, че се явяват пречка за издаването или отказа за връщане на СУМПС. Същите следва да се индивидуализират с посочване на точния размер на глобата, която не е заплатена и санкционния акт, с посочване на номер и издател, с който тя е наложена – наказателно постановление; електронен фиш, фиш за налагане на глоба и т.н. Следва също така, П. издаването на акт, със съдържание като процесното, винаги да се провери и дали същият е влязъл в законна сила, представлява ли изпълняемо основание. Такива биха били влезлите в сила санкционни актове - наказателно постановление; електронен фиш, фиш за налагане на глоба, споразумение, които са връчени на адресатите си /санкционираните лица/ и е изтекъл срока за обжалването им пред съда /наказателно постановление и електронен фиш/ или е изтекъл 7- дневния срок по чл. 186, ал. 7 вр. ал. 2 от ЗДвП /за издадените фишове по посочения процесуален ред, погрешно възприемани от администрацията на С. “ПП“ като автоматично влизащи в сила, дори и без връчване на адресата и даване на възможност същият да упражни правото си на възражение срещу фиша/, или ако посочените актове са обжалвани пред съда и са потвърдени от него с влязло в сила съдебно решение. Посоченото е особено наложително още повече в казуси като процесния, когато оспорващият е санкциониран с множество административни наказания, като е неясно на кои от тях ответникът основава акта си, и отговарят ли те, на посочените от съда и коментирани по- горе в решението изисквания.

Липсва изрично препращане от издателя на акта и към приложената Справка за нарушител / водач – В. А. Ц. – л. 53- 55 от делото, с която в конкретния случай, именно поради множеството издадени срещу лицето санкционни актове /с различен статус/ също не може да се внесе яснота и да доведе до мотивираност на акта на ответника. Нещо повече, П. внимателния анализ на представената справка /с оглед отразените в нея данни/ е видно, че в същата са отразени : погасени по давност вземания на държавата по издадени срещу Ц. санкционни актове; отменени от съда санкционни актове; санкционни актове, предмет на висящи съдебни производства; санкционни актове, отразени със статус “влязъл в сила“, които очевидно не подлежат на изпълнение, предвид датата на издаване на акта /респ. влизане в сила/, спрямо настоящия момент - напр. НП № 203/ 28.02.2001г. на РУ – Петрич /от издаването му са изминали 22 години/; напр. НП № 1660/ 16.08.2004г. на РУ – Петрич /от издаването му са изминали 18 години/; напр. НП № 729/ 20.06.2011г. на РУ – С. /от издаването му са изминали 11 години/; напр. НП № 1954/ 29.06.2011г. на РУ – С. /от издаването му са изминали 11 години/; напр. НП № 1925/ 29.08.2012г. на РУ – С. /от издаването му са изминали 10 години/; напр. НП № 2372/ 25.09.2012г. на РУ – С. /от издаването му са изминали 10 години/ и др. за които е очевидно че не просто е изтекла възможността за висящност на административнонаказателно производство – абсолютната давност от 4г. и 6м. по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, но дори е изтекла и 5г. давност по чл. 171 от ДОПК за събиране на вземанията, считано от 01.01. на годината, следваща тази на влизане в сила на санкционните актове.

П. наличието на констатираната липса на мотиви в оспорения акт, не може да бъде преценено съответствието на оспорения акт с материалния закон. Възможно е и да са налице основания за издаване по отношение на Ц. на акт с правно основание- чл. 159, ал. 2 от ЗДвП, ако е налице срещу него дори и едно подлежащо на изпълнение административно наказание “глоба“ наложено с влязъл в сила или потвърден от съда санкционен акт, а е възможно и да не е налице подобно вземане. С посоченото следва да се приеме, че е налице нарушение и на чл. 35 и чл. 36 от АПК – адм. акт е издаден без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и без да бъдат събрани необходимите доказателства за отговор на релевантните за казуса въпроси. П. констатираната неяснота от издателя на акта в съдържанието му по отношение на това за коя/ кои от наложените глоби, счита че са налице фактически основания за издаване на отказ за връщане на СУМПС, отговорите на всички тези въпроси са хипотетични и не могат да бъдат дадени еднозначно и от настоящия съдебен състав в настоящото съдебно контролно производство.

Посоченото обуславя категоричен извод за отмяна на оспорения акт, като постановен П. пълна липса на мотиви, т.е. постановен П. неспазване на изискването за форма и П. наличието на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- в противоречие нормите на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, и П. напълно неизяснена фактическа обстановка от страна на адм. орган, в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК.

След отмяната на акта, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото следва да се върне на адм. орган като преписка за ново произнасяне по искането на Ц. рег. № 244000-23656/ 26.07.2022г. за връщане на СУМПС П. спазване на дадените указания в настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона за изпълнение на вменените задължения от страна на адм. орган в приложимата нормативна уредба, както и за тези по чл. 35 и 36 от АПК, и за постановяването на нов, мотивиран акт по искането на Ц., като след преценка на всички факти и обстоятелства по казуса в тяхната съвкупност, ответникът - Н. на С. “. П. П. ОД на МВР - гр. Б., следва да прецени - налице ли е фактическия състав на чл. 159, ал. 2 от ЗДвП за връщане на СУМПС на Ц., респ. постановяване на отказ по искането му, като в последния случай се посочат изрично в мотивите на акта онези дължими глоби по ЗДвП, които адм. орган счита, че подлежат на заплащане, с индивидуализиране на санкционния акт, с който са наложени - с посочването на номер и издател, и точен размер на подлежащата на внасяне по тях сума. На основание чл. 174 от АПК следва да се определи 14- дневен срок за произнасяне на ответника, считано от датата на получаване на административната преписка в С. “. П. П. ОД на МВР – Б..

Искане за присъждане на разноски не е направено от оспорващия, поради което и съдът не дължи служебно произнасяне по този въпрос.

Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2, чл. 174 и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Изричен отказ на Н. на С. “. П. П. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - гр. Б., обективиран в Писмо рег. № 111600-13631/ 05.08.2022г. по Искане вх. рег. № 244000-23656/ 26.07.2022г.

ВРЪЩА преписката на Н. на С. “. П. П. ОД на МВР - гр. Б. за ново произнасяне по Искане вх. рег. № 244000-23656/ 26.07.2022г. подадено от В. А. Ц., с ЕГН *, с адрес : гр. С., ул. “П.“ № .., П. спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на решението.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК, 14- дневен срок за изпълнение на съдебното решение, считано от датата на получаване на административната преписка в С. “. П. П. ОД на МВР – Б..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

ВУ