и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д. „. по Т. /Д “ИТ“/ - гр. Б., депозирана чрез ст. юрисконсулт П. против Решение № 1249/ 24.03.2020г., постановено по н.а.х.д. № 615 по описа на Районен съд – Гоце Делчев за 2019 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 01/ 001429/ 29.11.2019г. на Директора на Д. „. по Т. – гр. Б..

В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на обжалваното решение при неправилно тълкуване на материалния закон и при едностранчиво кредитиране на доказателствата по делото. Оспорват се изводите на районния съд за недоказаност на административното нарушение. Твърди се, че деянието е извършено, безспорно доказано и правилно квалифицирано от административнонаказващия орган, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на ответното дружество. По поддържаните с жалбата доводи, се иска решението на районния съд да бъде отменено и постановено ново, по същество на правния спор, с което процесното наказателно постановление /НП/ бъде потвърдено.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от ст. юрисконсулт П., която поддържа депозираната касационна жалба по изложените в същата доводи. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът по касационната жалба – “К.” Е. представлявано от А. Б., се представлява от адв. Б., който оспорва жалбата, като неоснователна и моли атакуваното решение, да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Пледира за отмяна на първоинстанционното решение поради постановяването му при неправилно приложение на закона и потвърждаване на наказателното постановление.

Административен съд - Б., в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното :

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения :

С обжалваното решение, предмет на касационната проверка Районен съд – Гоце Делчев е отменил Наказателно постановление /НП/ № 01/ 001429/ 29.11.2019г. на Директора на Д “ИТ“ - Б., с което на “К.” Е. със седалище и адрес на управление : с. К., община Х., ул. “Д.“ № 36, представлявано от Управителя А. Б., за административно нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 15 за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа, на основание чл. 413, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 416, ал. 5 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000. 00 лв. /две хиляди лева/.

За да постанови този резултат, районният съд е приел, че не може да се установи по несъмнен начин, че в дружеството- ответник по касационната жалба, не е въведен разработения физиологичен режим на труд и почивка по време на работа. Достигнал е до извода, че работодателят е положил всички усилия за разработване и въвеждане на режима и е изпълнил задължението си по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 15/ 31.05.1999г. Затова и въз основа на горните изводи е отменил процесното наказателно постановление.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото, обсъдил е всички събрани доказателства и становищата на страните, като обосновано от установените факти, е стигнал до извод за недоказаност на вмененото с НП нарушение.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 15/ 31.05.1999г., въвеждането на физиологични режими на труд и почивка по време на работа, е задължение на работодателя и е неразделна част от цялостната фирмена политика за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В конкретния случай, работодателят действително е регламентирал в Правилника за вътрешния трудов ред в Цех за производство на саи, стопанисван от „. Е. с. К., ползването на две физиологични почивки в рамките на работното време – от 10. 00 ч. до 10. 10 ч. и от 14. 30 ч. до 14. 40 ч., и е издал съответната Заповед за физиологичен режим за труд и почивка, издадена във връзка с изискванията на Наредба № 15/ 31.05.1999г. Същият, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, е осигурил ползването на тези почивки от работниците в цеха на дружеството, като последното се установява както от представените в хода на административнонаказателното производство писмени доказателства – Правилник за вътрешния трудов ред, Заповед на основание чл. 3 от Наредба № 15/ 31.05.1999г. и Разпределение на работното време за „. Е. така и от събраните в хода на производството пред районния, съд гласни доказателства - показания на свид. Б. и свид. К.. Правилно, районният съд е приел, че работодателят е положил всички необходими усилия за въвеждането на режима на труд и почивка, и по този начин е изпълнил задължението си по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 15/ 31.05.1999г.

Отделно на изложеното, видно от приложените в кориците на делото декларации, попълнени от заварените на работа лица, е че същите не съдържат графи, в които работниците обективно могат да отбележат имат ли физиологични почивки или не /извън обедната такава от 12. 00 ч. до 13. 00 ч./, обстоятелство което безспорно е от значение за ангажиране имуществената отговорност на дружеството. Извод за доказаност на нарушението не може да бъде обусловен, и с оглед часът на извършване на проверката, доколкото същият не обхваща нито една от двете полагаеми физиологични почивки в цеха.

Съгласно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, наказващият орган издава НП, само когато по безспорен начин, е доказано извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Преди да издаде санкционния акт, наказващият орган е следвало да направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по нарушението, както и да събере доказателства за тях. Като не е извършил проверка на обосноваността на акта, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е издал НП, в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Изводите в тази насока, изложени от районния съд, са в съответствие с изискванията на приложимия материален закон, и се споделят от настоящия състав на касационната инстанция.

Като е съобразил изложените обстоятелства и е отменил НП, районният съд е постановил един законосъобразен съдебен акт. Първоинстанционното решение не страда от пороци, които да обосноват неговата неправилност или необоснованост. Решението е постановено при правилно установяване на фактите, при правилно издирване и прилагане на нормите, регулиращи спорното правоотношение и в този смисъл то съответства на действителното правно положение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания, не са налице.

С оглед изхода от спора и предвид настъпилата законодателна промяна – добавената нова ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН /ДВ, бр. 94/ 29.11.2019г./, според която в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на сторените по делото разноски. В тази връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. На свой ред искането е направено своевременно, представен е и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, а по делото са налице категорични доказателства за действителното им заплащане. Ето защо искането следва да бъде уважено, като ИА “Главна инспекция по Т., следва да бъде осъдена да заплати сторените по делото разноски, в размер на 300. 00 лв. /триста лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1249/ 24.03.2020г., постановено по н.а.х.д. № 615 по описа на Районен съд – Гоце Делчев за 2019г.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Главна инспекция по Т., с адрес : гр. София, бул. “Княз Александър Дондуков“ № 3, да заплати на “К.” Е. с ЕИК., със седалище и адрес на управление : с. К., община Х., ул. “Д.“ № 36, представлявано от А. Б., сумата от 300. 00 лв. /триста лева/, представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Мария Тодорова



ЧЛЕНОВЕ : /п/ Саша Алексова
/п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!
О.М.