Производството по делото е образувано по жалба на ... ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „...“ № ..., представлявано от управителя П. А. С., против Акт за установяване на задължение по декларация № PS 001582/20.12.2017 год., издаден от Й. К. - старши инспектор в отдел „...” при Община Б..
В жалбата се навеждат доводи, че определеният данък „МПС”, установен с декларацията, не се дължи от жалбоподателя. Сочи се, че моторното превозно средство „Ман Ф 02“ с рег. № ... е претърпяло пътно транспортно произшествие, вследствие на което е увредено до такава степен, че е станало изцяло, невъзвратимо негодно за движение, поради което е бракувано за скрап. Излагат се доводи, че многократно са правени опити за прекратяване на регистрацията на МПС-то в КАТ, но същите са останали безуспешни поради наложен запор по изпълнително дело № 56/2015г., по описа на ЧСИ Ш. Д.. Сочи се, че поради тоталната му повреда, същото е станало неизползваемо, не се движи по пътната мрежа, поради което е отпаднало основанието за начисляване на данък. Прави се възражение за погасяване по давност на задължението за автомобила за 2012 г. Иска се отмяна на акта за установяване на задължения по декларация.
В с. з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В депозирано по делото писмено становище излага съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В депозирано по делото писмено становище излага съображения за неоснователност на депозираната жалба.
По делото са представени доказателства.
Съдът, въз основа на събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори от страните, че жалбоподателят е подал декларация по чл. 54, ал. 1 от З... с вх. № 9847/16.02.2007 год. и коригираща декларация с вх. № 2587/30.03.2009 год. и е декларирал седлови влекач „МАН“, модел „Ф 02“, с рег. № ..., рама № *, двигател *В181, както и че е собственик на моторното превозно средство, за което е начислен данък „МПС”. По силата на така подадената декларация и неплащане на данък „МПС”, с акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ на ... ООД е установен данък „МПС” по периоди и лихвите за просрочие, като периодите са: за 2012 год. – данък 503.50 лв. и лихва 271.54 лв.; за 2013 год. – данък 503.50 лв. и лихва 220.20 лв., за 2014 год. – данък 1007.00 лв. и лихва 338.21 лв., за 2015 год. – данък 1007.00 лв. и лихва 235.50 лв., за 2016 год. – данък 1007.00 лв. и лихва 133.29 лв. и за 2017 г. – данък 1007.00 лв. и лихва 31.19 лв., като общата сума главница и лихва е в размер на 6264.93 лв. АУЗД е връчен на дружеството ... ООД на 02.01.2018 г., видно от известие за доставяне ИД PS 2700 013М9О D на „Български пощи“ АД. Актът за установяване на задължение по декларация е оспорен с жалба от 16.01.2018 г. пред Д. на Д. Д. и такси”, в която са изложени доводи, че в следствие на пътно транспортно произшествие МПС-то е изцяло и невъзвратимо негодно за движение, поради което е бракувано. С писмо с изх. № ИЗ-00-480/19.02.2018 г., Й. К. – орган по приходите, е изискал от ... ООД в 7-дневен срок да представи доказателства, от които да е видно, че притежаваното от дружеството превозно средство е бракувано (унищожено) или продадено. В указания срок дружеството не е представило такива документи, поради което с Решение № Р-PS 1582/22.03.2018 год. на Д. на Д. Д. и Т. е отхвърлено оспорването и е потвърден Актът за установяване на задължение по декларация № PS 001582/20.12.2017 год., издаден от Й. К. – старши инспектор в отдел „...” при Община Б.. Решение № Р-PS 1582/22.03.2018 год. е получено от ... ООД на 04.05.2018 г., видно от известие за доставяне ИД PS 2700 012ZGN V на „Български пощи“ АД и в законоустановения 14-дневен срок на 21.05.2018 г. дружеството е депозирало жалба, въз основа на която е образувано настоящето производство.
С оглед на така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, от надлежна страна – непосредствен адресат на акта, което обуславя и правния му интерес от оспорването. Оспореният АУЗД е оспорен по административен ред и е потвърден от горестоящия административен орган, поради което и на основание чл. 156, ал. 1 и 2 ДОПК подадената до съда жалба е допустима. Административният акт на горестоящия административен орган е съобщен на оспорващия на 04.05.2018 г., а жалбата е подадена в община Б. на 21.05.2018 г. в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Актът за установяване на задължение по декларация е издаден от компетентен орган.
В настоящото производство не е спорно между страните и обстоятелството, че жалбоподателят не е заплащал дължимия данък за периода 2012 г. – 2017 г., като нито в хода на административната фаза, нито в съдебното производство жалбоподателят е оспорил размера на определения му данък за посочения по-горе период, а е изложил доводи само за дължимостта на данъка, поради което съдът приема, че размерът на определените на ... ООД задължения по години не е спорен.
Съгласно чл. 52, ал. 1 от З... превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа, подлежат на облагане с данък върху превозните средства. Данъчно задължени са собствениците на превозни средства съгласно чл. 53 от З.... Разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от З... урежда случаите на освобождаване от данък, съгласно която за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. От посочените разпоредби следва, че законодателят е обвързал възникването на данъчно задължение от момента на регистрация и дължимост на това задължение до прекратяването на регистрацията. Начинът на прекратяване на регистрацията в звената на "Пътна полиция" е посочен в чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрация, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, чрез подаване на писмено заявление от собственика или служебно, като съгласно разпоредбата на чл. 18а, ал. 2, т. 3 от същата наредба, при прекратяване на регистрацията по чл. 18, т. 1 собственикът представя документи, че превозното средство е прието за разкомплектоване; част първа от свидетелството за регистрация се отбелязва като невалидна (чрез перфориране и надпис "Прекратена регистрация – прието за разкомплектоване") и се връща на собственика, а част втора се прилага към заявлението за прекратяване на регистрацията. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектоване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектоване. Двете изисквания са кумулативно свързани и са законовото основание по З... собственикът да бъде освободен от задължението за заплащане на данъка. В случая, въпреки дадената възможност на дружеството в административното производство да представи документи относно бракуването (унищожаването) на МПС-то, то такива не са представени и по настоящото дело. Този факт се потвърждава и от самия жалбоподател както в жалбата, така и с депозирано заявление от 27.02.2018 г. по административната преписка, с което дружеството е заявило, че към датата на депозиране на заявлението, документът, удостоверяващ бракуването на моторното превозно средство, все още не е готов. С оглед на което няма данни за процесното МПС за периода 2012 г. – 2017 г. собственикът да е представил удостоверение за разкомплектоване на автомобила и да е върнал свидетелството за регистрацията му, поради което няма законово основание за освобождаване от заплащане на данъка.
Тук е необходимо да се отбележи, че прекратяването на регистрацията е правно регламентирана дейност, с която МПС, като обект на собственост, престава да съществува, с което отпада и задължението за плащане на данък. В чл. 143, ал. 6-8 от ЗДвП законодателят регламентира снемане от отчет на МПС след събиране на документи за разкомплектоване и/или предоставяне на табелите с регистрационните номера. В случая, видно от доказателствата по делото, регистрацията на процесния автомобил не е прекратена, от което следва, че данък е дължим за периода 2012 г. – 2017 г. година.
Жалбоподателят твърди, че процесният автомобил е бил запориран от ЧСИ Ш. Д. по и.д. № 56/2015 г., поради което е невъзможно да бъде снет от регистрация в КАТ, въпреки че е невъзвратимо негоден за движение, като е представил и уведомление за наложения запор, но макар и за това обстоятелство да са представени доказателства, нормативната уредба в това отношение е категорична и соченото не е основание процесното МПС да бъде освободено от данък.
Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност по отношение на част от задължението, а именно за 2012 г. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а в ал. 2 е предвидено, че с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Към момента на издаване на процесния АУЗД – 20.12.2017 г. – предвидената в закона 5-годишна давност не е изтекла по отношение на задълженията за 2012 г. По отношение на задълженията за 2012 г. давностният срок започва да тече от 01.01.2013 г. и до датата на издаване на АУЗД, с който на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва, 5-годишният срок не е изтекъл, като това важи с още по-голямо основание и за задълженията за следващите години от периода 2013 г. – 2017 г. Задълженията за лихви попадат под същия режим, който е установен за главното задължение, като следва да се има предвид, че те и на самостоятелно основание са публични задължения съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК, поради което към тях е приложим погасителният 5-годишен давностен срок и по изложените по-горе съображения и тези задължения не са погасени по давност.
При това положение Акт за установяване на задължение по декларация № PS001582/20.12.2017 год., издаден от Й. К. – старши инспектор в отдел „...” при Община Б., като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, е законосъобразен, а жалбата на ... ООД, като неоснователна, следва да се отхвърли.

С оглед на гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ... ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „...“ № ..., представлявано от управителя П. А. С., против Акт за установяване на задължение по декларация № PS001582/20.12.2017 год., издаден от Й. К. – старши инспектор в отдел „...” при Община Б..
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването на страните пред Върховен административен съд на Р България – гр. София.

Съдия: /п/ Серафимка Мадолева

Вярно с оригинала!
В.А.