и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от
АПК. Образувано е по касационна жалба на О. П., подадена Ч. старши
юрисконсулт Г. - Т. срещу Решение №405/15.05.2013г., постановено
по н.а.х.д. №428/2013г. по описа на Районен съд– П..
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт.
Твърди се, че доводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство са неоснователни. Сочи се, че дори и да има допуснати процесуални нарушения, то те не са съществени и не са довели до ограничаване правата на дружеството –
ответник. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде потвърдено
наказателното постановление. В съдебно заседание касационния жалбоподател не се представлява.
Ответникът по касационната жалба - „. П. Б. , представлявана от А. К. и Е. А.
А. изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба в
представена по делото писмена молба. Моли съдът да потвърди обжалвания съдебен акт.
Прокурорът от О. П. – Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба. Пледира потвърждаване на решението на първоинстанционния съд.
В касационното производство не са приети нови писмени доказателства по чл. 219, ал. 1 от КТ.
Административен съд - БлагоевгрА. след анализ и преценка на събраните в
първоинстанционното производство доказателства във връзка с доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна
страна е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С атакуваното решение Районен съд – П. е отменил Наказателно постановление (НП) №12/07.03.2013год., издадено от Заместник - кмета на О. П., с което на „. П. Б.
, представлявана от А. К. и Е. А. А. за нарушение на чл.14, ал.1 от Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ), на основание чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ е наложена
„имуществена санкция” в размер на 500.00 лв. За да постанови решението
районният съд е приел, че в хода на административно – наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
липса на посочване на недвижимия имот, за който е следвало да се подаде
декларация, датата и основанието на придобиване и датата, на която е изтекъл
двумесечния срок по чл.14 от ЗМДТ и на която е осъществено нарушението -
нарушение на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН и чл.57 от същия закон.
Постановеното решение е правилно.
Фактическите положения по делото са правилно установени от първоинстанционният съд, на основа събраните по надлежният ред доказателства и въз основа на тях е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилен се явява изводът на районния съд за наличие на съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 42, т.3 и т. 4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Задължителното съдържание на акта за установяване на административно нарушение и НП включва времето, мястото и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, съгласно разпоредбите на чл. 42, ал.1, т.3 и т.
4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението са необходими, за да бъде изяснено нарушението. Поради това обстоятелствата, които спомагат за изясняване на нарушението следва да бъдат посочени в акта и в НП. Обратното би довело до неяснота относно това, за какво нарушение се наказва нарушителя и по този начин би се накърнило правото на защита на нарушителя. Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд, че в процесния случай в АУАН и НП не са посочени датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на обжалваното НП. При това нарушение на императивни законови разпоредби съдът намира, че е нарушено правото на защита на нарушителя, което е съществено процесуално нарушение, неподлежащо на последващо саниране, и само на това основание наказателното постановление следва да се отмени.
Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което и ще следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, Административен
съд– Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №405/15.05.2013 г., постановено по н.а.х.д. №428/2013г.
по описа на Районен съд– П..
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Тодорова
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
ЕК