;и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на “...“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление : гр. Б., ул. “. А. № 55, подадена чрез адв. А. Б. против Решение №1040-01-9/ 17.01.2020г. на Д. на ТП на Н. – Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството и са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-01-00687605/03.12.2019г. издадени от В. А. Р. – главен експерт по осигуряването при ТП на Н. – Б..
В жалбата се твърди, че решението и потвърдените с него задължителни предписания са издадени при съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон. Твърди се, че предписанията са немотивирани. Иска се отмяна на решението и на потвърдените с него задължителни предписания.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез упълномощен адвокат. Излагат се допълнителни доводи. Твърди се, че не е налице заявено искане за прекратяване на осигуряването по отношение на осигуреното лице – Д.. М., от страна на осигурителя - “...“ ЕООД, както и че липсва законова пречка, едно лице да се осигурява на повече от едно основание, в рамките между минималния и максималния размер на месечния осигурителен доход. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът - Директорът на ТП на Н. – Б., в съдебно заседание, и в писмени бележки, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата. Счита, че оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания, са законосъобразни, и липсват основания за отмяната им. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
При извършена проверка в информационната система на Н. на подадени удостоверения по образец съгасно приложение 9 към чл.8, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ в НП на Н. – Б., е установено че осигурителя “. Е. – Б. е подал за Д. М. – управител на дружеството следните удостоверения:
1.удостоверение от 19.10.2018г. с данни относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност към болничен лист за периода от 19.10.2018г. до 01.11.2018г., като не е посочена датата на прекратяване на правоотношението/осигуряването в т.7;
2.удостоверение от 19.11.2018г. с данни относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност към болничен лист за периода от 02.11.2018г. до 01.12.2018г., като не е посочена датата на прекратяване на правоотношението/осигуряването в т.7;
3.удостоверение от 06.12.2018г. с данни относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност към болничен лист за периода от 02.12.2018г. до 31.12.2018г., като не е посочена датата на прекратяване на правоотношението/осигуряването в т.7.
Извършена е проверка в информационната система на Н. и на подадени удостоверения по образец съгасно приложение 9 към чл.8, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ от осигурителя „...“ ЕООД – Б. като за Д. М. е установено подаване на следните удостоверения:
1.удостоверение от 19.11.2018г. с данни относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност към болничен лист за периода от 02.11.2018г. до 01.12.2018г., като не е посочена датата на прекратяване на правоотношението/осигуряването в т.7;
2.удостоверение от 06.12.2018г. с данни относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност към болничен лист за периода от 02.12.2018г. до 31.12.2018г., като не е посочена датата на прекратяване на правоотношението/осигуряването в т.7.
Проверка в информационната система на Н. установила, че Д. М. е декларирал крайна дата на осигуряването за фонд „пенсии“ и фонд „общо заболяване и майчинство“ чрез осигурителя “. Е. – 22.10.2018г. и начална дата на осигуряване чрез осигурителя „...ЕООД – 22.10.2018г.
Във връзка с посоченото, В. А. Р. – главен експерт по осигуряването при ТП на Н. – Б., е издал Задължителни предписания № ЗД-1-01-00687605/03.12.2019г., с които на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Н., е разпоредил на “...“ Е., с ЕИК ..., в качеството му на осигурител, да:
1. Подаде с код корекция приложение 9 към чл.8, ал.1 от НПОПДОО към болничен лист за периода от 19.10.2018г. до 01.11.2018г. за лицето Д. М., като посочи: в т.7. – считано от 22.10.2018г. правоотношението/осигуряването на лицето е прекратено.
2. Да подаде с код Заличаване приложение 9 към чл.8, ал.1 от НПОПДОО към болничен лист за периода от 02.11.2018г. до 01.12.2018г. и болничен лист за периода от 02.12.2018г. до 31.12.2018г.
Задължителните предписания са връчени чрез пълномощник на оспорващото дружество на 04.12.2019г., като в указания 14- дневен срок, на 18.12.2019г. с Жалба вх. № 1012-01-810, “...“ Е., ги е оспорил пред ответника.
С Решение № 1040-01-9/ 17.01.2020г. на Д. на ТП на Н. – Б., подадената жалба срещу задължителните предписания е отхвърлена, и същите са изцяло потвърдени. В решението административния орган се е позовал на разпоредбите на чл.2, ал.3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани изпратени в чужбина и морските лица, както и на чл.12, т.1 от Наредбата за медицинската експертиза.
Решението е съобщено на оспорващото дружество на 28.01.2020г. и е обжалвано пред съда с жалба, подадена на 11.02.2020г.
В хода на съдебното производство, по искане на оспорващия, от ТД на НАП - София, офис Б., е изискано и представено Писмо изх. № 10610#1/ 22.06.2020г., от което се установява, че декларация за прекъсване/прекратяване на осигуряването за Д. М. от осигурителя “...“ Е. не е подавана, но с оглед разпоредбата на чл.2, ал.3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани изпратени в чужбина и морските лица, след като за Д. М. е декларирано начало на осигуряване от нов осигурител - “...“ Е. на 25.10.2018г., програмният продукт на НАП, автоматично е генерирал край на осигуряването от предишния осигурител “...“ Е..
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд – Б., прави следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от активно легитимирано лице, което има правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения :
Оспореното решение на Д. на ТП на Н. – Б. и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-01-00687605/ 03.12.2019г. са издадени от компетентни органи /длъжностни лица/, в кръга на предоставените им правомощия.
Същите обаче са немотивирани и не съдържат реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, издадени са при наличието на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби.
Потвърдените задължителни предписания са немотивирани и не съдържат конкретното правно основание въз основа на което се разпорежда на осигурителя- “.“ Е., с ЕИК ..., да извърши вменените корекции и заличавания. Посочването на общата норма на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, даваща право на контролните органи на Н., при изпълнение на служебните си задължения, да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложени на Н., респ. тази на чл. чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно- ревизионна дейност от контролните органи на Н., не внасят яснота по въпроса, доколкото посочените норми безспорно дават правомощия на органите на Н. да дават задължителни предписания, но това следва да стане когато се установи от тях нарушение на конкретна правна норма, а в случая такова посочване липсва и в двата акта. Не се сочи нито коя е конкретната правна норма, въз основа на която се разпореждат корекции, нито се сочи поради какви причини /фактически обстоятелства/ се разпорежда подобно нещо.
Оспорения акт и потвърдените с него предписания са издадени и при неизяснена фактическата обстановка. Според съдържанието на оспореното решение, Д. М. е декларирал крайна дата на осигуряване чрез осигурителя “..." Е., с ЕИК ...., считано от 22.10.2018г. Този извод на административния орган се опровергава от доказателствата по делото. Видно от представеното Писмо изх. № 10610#1/ 22.06.2020г. на ТД на НАП - София, офис Б., Д. М. не е подавал декларация за прекратяване на осигуряването от ... Е., а е подал декларация за начало на дейност с осигуряване от осигурителя – “...“ Е., с ЕИК ..., с дата- 25.10.2018г. в който случай програмният продукт на НАП, автоматично генерирал край на осигуряването от предишния осигурител - оспорващото дружество, считано от същата дата.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Наредбата не урежда автоматично прекратяване на осигуряването, противно на волята на осигурителя и осигуреното лице, поради което изводът на административния орган, че Марков е подал декларация за прекратяване на осигуряването от “...“ Е. не кореспондира с доказателствата по делото. Още повече, неясно защо в административни акт като дата на прекратяване на осигуряването се сочи 22.10.2018г., а според системата на НАП датата е 25.10.2018г.
В този смисъл, съдът намира, че оспореното решение е издадено в нарушение на чл. 35 от АПК, който изисква актът да се издаде след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяна на оспорения акт, и само на посочените основания.
При издаване на оспореното решение е нарушен и материалния закон. Неправилно в случая административния орган се позовава на разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, съгласно която самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето“. Разпоредбата се отнася до внасяне на авансови вноски в случаите в които самоосигуряващо се лице извършва дейности на различни основания. Тази норма, обаче, не дерогира разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от КСО съгласно която доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност, като със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят : т.1- максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година; и т.2-минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица. За 2018г. максималния месечен размер на осигурителния доход е 2 600. 00 лв. Цитираната разпоредба не може да се прилага и в смисъл, че при възникване на второ и последващо основание за задължително осигуряване, лицето следва да прекрати осигуряването при първия осигурител, както че за осигурения не може да се внасят осигурителни вноски, на повече от едно основание.
Съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО “осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово : върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година“, т.е. в рамките месечно за 2018г.- между 510. 00 лв. и 2 600 лв., по избор на лицето. Съобразно чл. 10 от КСО “осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й“.
Следователно, след като в случая не е налице прекратяване на осигуряването на Д. М. “...“ Е., още повече не е подадена декларация за прекратяване на осигуряването, считано от 22.10.2018г. (както е приел административния орган), не е допуснато и нарушение при подаване на приложение 9 към чл.8, ал.1 от НПОПДОО.
Изложеното води до извод за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания, които следва да бъдат отменени.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на оспорващия ще следва да се присъдят направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 50. 00 лв., държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5.00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 350. 00. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на Н., което е юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган – издател на оспорения акт – Д. на ТП на Н. - Б..
Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №1040-01-9/ 17.01.2020г. на Д. на ТП на Н. – Б., с което е отхвърлена жалбата на “...“ ЕООД и са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-01-00687605/03.12.2019г. издадени от В. А. Р. – главен експерт по осигуряването при ТП на Н. – Б..
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, с адрес : гр. С. 1303, бул. “А. С.“ № 62- 64, да заплати на “...“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление : гр. Б., ул. “. А. № 55, представлявано от Д. Й. М., сумата от 405.00 лв. /четиристотин и пет лева/, представляваща сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.



СЪДИЯ : /п/ Мария Тодорова


Вярно с оригинала!
Е.Ф.