Normal;и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на П. Г. Н. с адрес: гр. Р., област Б., ул. “. С. № 62, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 137/21.12.2019 г., издадена от Р. Ц. – М. А. П. РУ/СПП - Р. П. Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на М./ – Б..
Твърди се в жалбата, че оспорената заповед е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган и П. допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Иска се да бъде прогласена нищожността на заповедта и да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Оспорващият, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Излага доводи, че заповедта е издадена от лице без необходимата териториална компетентност, тъй като не е посочено населеното място, в което е извършено процесното нарушение и по този начин не може да се определи дали издалото оспорения акт лице е притежавало съответната териториална компетентност. Сочи и че не е ясно дали издателят на заповедта е бил компетентен и на друго основание, тъй като съгласно заповедта на Директора на ОД на М. - Б., оправомощаваща съответните длъжностни лица да издават заповеди за налагане на ПАМ, такива актове могат да бъдат издавани от младши автоконтрольори II-ра и I-ва степен в РУ, а в оспорената заповед не е посочено издателят й М. А. Р. Ц. с каква степен е.
Ответникът – М. А. П. РУ/СПП - Р. П. ОД на М. – Б., редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.
След като анализира събраните по делото доказателства, ведно с доводите на оспорващия, съдът намира следното:
Процесната заповед е връчена на оспорващия на 21.12.2019 г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 28.02.2020 г. от лице, имащо право и интерес от обжалването. Същата е процесуално допустима, макар и подадена извън законустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта, доколкото се иска обявяване на нищожност на акта, което е без ограничение във времето съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК.
Разгледана по същество, обаче, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Административното производство е започнало по инициатива на административния орган, след съставяне на АУАН, серия GA, № 133557 от 21.12.2019 г. /на л. 4 от делото/. Същият бил съставен срещу оспорващия за това, че на 21.12.2019 г. в 11.30 часа, в Община Р., на път Симитли – Градево – Р. – Банско – Добринище – Гоце Делчев – граница с Гърция – път II-19, /30 км/ в района на входа за Бензиностанция „Шел“ в посока за гр. Р., е управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „320Дс“ с рег. №., с концентрация на алкохол в кръвта, установена с техническо средство – „Алкотест дрегер 7510“, фабричен № ARDM0190, с който е била отчетена положителна проба за употреба на алкохол в издишания въздух – 3.00 ‰.
Въз основа на този АУАН, Р. Ц. – М. А. П. РУ/СПП - Р. П. ОД на М. – Б., упълномощен със Заповед рег. № 244з-1916/03.09.2019 г. на Директора на ОД на М. – Б. /на л. 10 от делото/, е издал атакуваната заповед – № 137/21.12.2019 г. /на л. 3 от делото/, с която е наложил принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца и са иззети СУМПС № 284084909 и Контролен талон № 6654119.
На база установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
В действащото българско законодателство няма легално определение на понятието „нищожен административен акт“, но законодателят е приел критериите, на които следва да отговаря един административен акт, за да е законосъобразен. Степента на нарушаване на тези критерии води до нищожност или унищожаемост на административния акт. За да е законосъобразен административният акт, е необходимо да е издаден от компетентен орган, П. спазване на установената форма и административно-производствените правила, да не противоречи на материално-правни разпоредби и да съответства на целта на закона.
Нищожността като вид недействителност на индивидуалния административен акт е налице, когато актът е издаден П. основни, радикални нарушения на изискванията на закона, поради което не поражда предвидените в закона правни последици.
П. нищожният административен акт е налице радикално нарушение на законността. То е изключително силно и засяга основите на действащата нормативна уредба.
П. унищожаемите административни актове също е налице засягане на правния ред, но с по-малък интензитет. Разграничителният критерий, ако такъв може да се изведе и унифицира по емпиричен път, е степента на накърняване на установения правен ред.
За да е налице нищожност на оспорения административен акт, следва същият да е издаден П. липса на материална компетентност, т. е. от ненадлежен орган или да страда от толкова тежък и нетърпим от закона порок, че да не може да породи правни последици, т. е. да съставлява „правно нищо“. Разграничението на порочните административни актове в правната теория е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента на порока, от който е засегнат акта. Широко застъпено в съдебната практика е становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки пороци се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят, изменят или погасят права. Съдебната практика приема, че нищожни административни актове са тези, П. които са допуснати нарушения на изискванията за компетентност и форма. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, в която, разбира се, не са изчерпателно изброени хипотезите на нищожност на административния акт. Настоящият състав счита, че П. констатиране несъответствие от този вид, то води до пълна липса на правнорелевантна воля за издаване на административен акт – приема се по отношение на всички лица и органи, че още с постановяването му същият не е произвел правни последици.
В конкретния случай, според настоящия състав, оспорената заповед не е нищожна, тъй като П. издаването й не са допуснати нарушения на изискванията за компетентност и форма и е налице ясно изразена воля. Съображения:
Предмет на делото е индивидуален административен акт – заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП. Актът е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед рег. № 244з-1916/03.09.2019 г. на Директора на ОД на М. – Б.. Съгласно т. 2 от тази заповед, посочена като овластяваща издателя на оспорената ЗППАМ, на служителите на Д. „М. А. II и I степен“ в РУ и Сектор „Пътна полиция“ П. ОД на М. – Б., са делегирани правомощия да издават заповеди за налагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. „б“, б. „д“, б. „е“, б. „ж“, т. 2, б. „в“, б. „ж“, б. „и“, б. „к“ и т. 2а от ЗДвП. От изложеното следва, че към момента на издаване на заповедта, издателят й е разполагал с материална компетентност за налагане на процесната принудителна административна мярка.
В конкретния случай, оспорващият навежда доводи, че съгласно цитираната заповед на Директора на ОД на М. - Б., заповеди за прилагане на ПАМ, могат да бъдат издавани от младши автоконтрольори II-I степен, а в оспорената заповед не е посочено издателят й М. А. Р. Ц. с каква степен е.
Този довод на жалбоподателя съдът намира за изцяло неоснователен. Съгласно чл. 142, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, служителите на М. са: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители и 3. лица, работещи по трудово правоотношение. Издателят на заповедта е полицейски орган – служител на М. по цитираната т. 1. Съгласно Класификатора на длъжностите в М. за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 от ЗМВР, утвърден със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, длъжността „Младши А.“ е предвидена за държавни служители със средно образование и младши автоконтрольорите са с I-ва или II-ра степен /няма предвидена Д. „Младши А.“ със степен, различна от посочените/. Следователно издателят на заповедта е компетентен съгласно оправомощаващата заповед на Директора на ОД на М. - Б.. Извън посоченото, на съдебния състав е служебно известно от производствата по други дела, че издалият оспорената заповед служител - Р. Ц. е „Младши А. II-ра степен“.
По доводите за териториална некомпетентност:
Според Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, което в своята част III запазва приложението си и П. действието на АПК, издаването на административния акт и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едно или друго разрешение, е допустимо и да не съвпадат по време. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, какъвто е процесният случай. В съставения АУАН, серия GA, № 133557 от 21.12.2019 г. подробно и точно е посочено мястото на извършеното нарушение, а именно: в Община Р., на път Симитли – Градево – Р. – Банско – Добринище – Гоце Делчев – граница с Гърция – път II-19, /30 км/ в района на входа за Бензиностанция „Шел“ в посока за Р.. От друга страна, в оспорената заповед също е посочено, че нарушението е извършено на път II-19, /30 км/ в района на Бензиностанция „Шел“. Затова съдът приема, че и този довод за нищожност на оспорения акт е неоснователен.
Ето защо, жалбата срещу процесната заповед с искане да бъде обявена последната за нищожна, е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Г. Н. с адрес: гр. Р., област Б., ул. “. С. № 62, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 137/21.12.2019 г., издадена от Р. Ц. – М. А. П. РУ/СПП - Р. П. Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на М./ – Б..

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.