и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на М. Г. К. П. „. Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление"гр.С., р.н Т.,ж.к."И. В.", ул."Б." №**-**,ап.* против Решение № 6307/30.07.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 887/2020 г. по описа на Районен съд – Б..
В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са останали неотчетени от първоинстанционния съд. По изложените съображения за процесуална незаконосъобразност на електронния фиш (ЕФ), се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което ЕФ да бъде отменен.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на М.) – Б., в приложено по делото писмено становище изразява доводи за неоснователност на депозираната жалба.
Прокурорът от О. П. – Б. дава заключение за неоснователност на жалбата, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно счита, че следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Б. намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Б. е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 3015195 на ОД на М. – Б., с който на М. Г. К. П. „. Е., за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от същия закон, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 (триста) лева. За да постанови този резултат районният съд е приел, че в производството по издаване на процесния ЕФ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Стигнал е до извода, че вмененото на К. нарушение и неговото авторство са безспорно доказани. Констатирал е правилно приложение на закона при квалификацията на нарушението и индивидуализацията на съответното му наказание.
Решението е правилно.
Фактическите положения по случая са установени правилно от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото доказателства. Правните изводи на съда за доказаност на нарушение, както и за липса на процесуални нарушения в хода на производството по установяването и санкционирането му, са правилни и обосновани, поради което се споделят изцяло от настоящия касационен състав.
По съществото на спора, касационният съд счита административното нарушение за доказано от събраните доказателствени средства, включително от веществените такива по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. С приложеният по делото клип /снимка/ № 11743D4/0050658 от паметта на използваното техническо средство, се установява вида, марката и регистрационния номер на управлявания автомобил; вида, местоположението /с географски координати/ и режима на работа на техническото средство; стойностите на установената скорост. ЕФ съдържа всички законово установени реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. За използване на мобилното АТСС е изготвен и протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на М., който съдържа всички реквизити на утвърдения с наредбата образец.
По отношение на признака скорост на движение на МПС са налице данни за установената, разрешената и наказуемата скорост, която е определена при отчетен 3 км/ч толеранс в полза на нарушителя. Данните за местоположението на поставения знак В26 и на автоматизираната система за контрол на пътя са удостоверени с протокола по чл. 10 и със снимковия материал по преписката, противно на твърдяното с касационната жалба. Надлежно въведеното с пътен знак ограничение на скоростта е следвало да бъде съобразено от водача, което не е сторено, обуславящи основание за налагане на санкция по реда на чл. 182, ал. 2 ЗДвП.
По делото са събрани доказателства, че процесното МПС е собственост на „. Е., със законен представител М. Г. К. а по аргумент на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Законът е предоставил възможност на санкционираното лице на основание чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок от връчването на ЕФ да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В законоустановения срок такива действия не са предприети от страна на К..
Годността на използваната в случая система за контрол се доказва от събраните писмени доказателствени средства - Удостоверение № 17.09.5126, изд. на 07.09.2017 г. от БИМ и Протокол от проверка № 29-С-ИСИС /14.06.2019 г. Последният установява съответствие на средството за измерване с техническите изисквания за срок от една година или в случая до 14.06.2020 г., а деянието е извършено на 16.09.2019 г. Следва, че към датата на нарушението, по делото са налице доказателства за установяване съответствието на АТСС с техническите изисквания.
Ето защо, като е потвърдил процесният ЕФ, Районен съд – Б. е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, съдът не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд– Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6307/30.07.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 887/2020 г. по описа на Районен съд – Б..
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
ЕК