Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по жалба на Н. А. В. от Б. срещу писмо изх. № КРЗ-0107Р-33/03.01.2018 г. на заместник – кмет по С. и С. на О. Б..
С жалбата и в хода на производството жалбоподателят е поддържал, че писмо изх. № КРЗ-0107Р-33/03.01.2018 г. на заместник – кмет по С. и С. на О. Б. съдържа отказ да удовлетвори искането по заявление вх. № КРЗ-0120Р-18/16.05.2017 г. за одобряване на ПУП – изменение на ПР за УПИ І за образуване на нов УПИ ХVІ-113, който не е мотивиран съобразно изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК.
Ответникът е оспорил жалбата по допустимост, алтернативно по основателност.
В хода на производството са събрани писмени доказателства.
След анализ и оценката на доказателствата съдът прие следното за установено:
Производството е започнало по инициатива на жалбоподателя с подадено заявление вх. № КРЗ-0107Р-33/07.11.2017 г. за одобряване на ПУП – изменение на ПР за УПИ І в кв. 22 по плана на с. Р. чрез обособяване на нов УПИ ХVІ-113 /л. 15 и декларация на л. 16/, с приложени нотариален акт за собствеността на жалбоподателя върху едноетажна масивна сграда с площ от 147 кв.м., изградена в парцел І в кв. 22 по плана на с. Р. /л. 17/ и проект за ПУП – изменение на ПР за УПИ І за обособяване на УПИ ХVІ-113 в кв. 22 /л. 18 и сл./. Изработването на ПУП е разрешено на основанието по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ със Заповед № 1074/01.09.2017 г. на кмета на О. Б. по чл. 135, ал. 3 ЗУТ/л. 24/, след положително становище на главния архитект на общината от 01.09.2017 г. за наличието на условията по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, съгласно което проектът за ПУП – ПР е приет от ОЕСУТ при О. Б. с Решение № 7 по Протокол № 21/23.05.2017 г.
Проектът за ПУП - изменение на ПР на УПИ І за образуване на нов УПИ ХVІ – 113 /общински/ в кв. 22 по плана на с. Р. е съобщено на С. З. със съобщение изх. № КРЗ-0107Р-33/13.11.2017 г. /л. 26/, връчено на 15.11.2017 г., на М. З. със съобщение изх. № КРЗ-0107Р-33/13.11.2017 г. /л. 28/, връчено на 15.11.2017 г. /известие на л. 29/, на З. З. със съобщение изх. № КРЗ-0107Р-33/13.11.2017 г. /л. 30/, връчено на 15.11.2017 г. /известие на л. 31/, на Г. З. със съобщение изх. № КРЗ-0107Р-33/13.11.2017 г. /л. 32/, връчено на 15.11.2017 г. /известие на л. 33/. На 27.11.2017 г. е постъпила жалба от М. З., З. З., Г. З. и С. З., с която са възразили срещу изменението на ПУП – ПР за УПИ І, като собственици на имот пл. № 325 в УПИ І в кв. 22 по плана на с. Р.. Жалбата е разгледана на заседание на ОЕСУТ на 05.12.2017 г., който с решение № 6 по Протокол № 49/05.12.2017 г. е отказал да приеме проекта за изменение на ПУП – ПР за УПИ І за образуване на нов УПИ ХVІ-113 в кв. 22 по плана на с. Р. /л. 63/.
С оспореното писмо № КРЗ-0107Р-33/03.01.2018 г. на заместник – кмет по С. и С. на О. Б. жалбоподателят е уведомен, че в хода на процедурата по чл. 128, ал. 3 ЗУТ е постъпила жалба от М. З., З. З., Г. З. и С. З., която е разгледана и уважена от ОЕСУТ с Решение № 6 по Протокол № 49/05.12.2017 г., с което проектът за изменение на ПУП – ПР за УПИ І не е одобрен. Писмо изх. № КРЗ-0107Р-33/03.01.2018 г. е връчено на жалбоподателя на 08.01.2018 г. /известие на л. 45/.
При тези факти и след преценка по чл. 159 и чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК съдът прие следното:
По допустимостта на жалбата, с оглед разпоредбите на чл. 159, т. 1, т. 1 АПК, оспореното писмо по съдържанието си съставлява изричен отказ за издаване на заповед по чл. 136, ал. 1 вр. чл. 129, ал. 2 ЗУТ за одобряване на ПУП – изменение на ПР за УПИ І в кв. 22 по плана на с. Р. за образуване на нов УПИ ХVІ – 113, след проведена процедура по чл. 135 ЗУТ, с която е разрешено изработване на ПУП – ПР. Писмото от орган, компетентен да одобри или откаже одобряване на ПУП, съгласно чл. 129, ал. 2 вр. чл. 136, ал. 1 ЗУТ и § 1, , ал. 3 от ДР на ЗУТ, и няма уведомителен характер, с оглед и становището изх. № 11-00-168/19.03.2018 г. /л. 55/, съдържащо признание, че заповед по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ не е издадена. Още повече, че решенията на ОЕСУТ по чл. 129, ал. 2 ЗУТ за одобряване или отхвърляне на исканото изменение на ПУП не подлежат на оспорване, респ. законът не изисква уведомяването на заинтересованите лица за решението но ОЕСУТ с нарочно съобщение – по арг. от изр. 2 на чл. 129, ал. 2 ЗУТ. Затова и писмо изх. № КРЗ-0107Р-33/03.01.2018 г. не следва да се разглежда като съобщение за решението на ОЕСУТ от 05.12.2017 г. С оспореното писмо процедурата по чл. 134 вр. чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 136, ал. 1 ЗУТ е приключила, с оглед изтеклия срок за издаването на заповед по чл. 129, ал. 2 вр. чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ с отказ за одобряване на ПУП – ПР по заявлението на жалбоподателя съобразно решението на ОЕСУТ от 05.12.2017 г. - 14-дневен от приемането му, изтекъл на 19.12.2017 г., т.е. към датата на писмото-отказ от 03.01.2018 г. При изричното произнасяне с оспореното писмо и повелителния характер на съобщението в него, подписано от заместник кмет, че съобразно решението на ОЕСУТ „не приема да се одобри подробния устройствен план“, последният е отказал одобряването на ПУП – ПР за УПИ І за обособяване на нов УПИ ХVІ-113, независимо от избраната форма – писмо, вместо заповед по чл. 129, ал. 2 вр. чл. 136, ал. 1 ЗУТ. Затова и възражението за недопустимост по чл. 159, ал. 1, т. 1 АПК, респ. за формиран мълчалив отказ, при изразен в писмена форма изречен отказ, е неоснователно. По правните си последици волеизявлението на органа в писмото преустановява образуваното с подаденото заявление производство по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, приключва го и правният способ за защита срещу него е именно оспорването му като изричен отказ за одобряване на ПУП – индивидуален административен акт по чл. 214, т. 1 ЗУТ.
Доколкото правото на оспорване е упражнено от жалбоподателя, по чието искане е започнало приключилото с изричен отказ производство по чл. 134 ЗУТ и на когото принадлежи – чл. 147, ал. 1 АПК, като жалбата срещу него е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ /на 19.01.2018 г./, считан от съобщаването на писмото на 08.01.2018 г., при отсъствието на други от процесуалните пречки по чл. 159 АПК, жалбата е допустима за разглеждане.
С оспореният изричен отказ по писмо изх. № КРЗ-0107Р-33/03.01.2018 г. заместник – кмет по С. и С. на О. Б. е отказал да одобри изменение на ПУП – ПР за УПИ І за образуване на нов УПИ ХVІ-113 в кв. 22 по плана на с. Р. с мотиви, че срещу ПУП е постъпила жалба от трети лица, която е уважена от ОЕСУТ и проектът за изменение на регулацията не е одобрен, които не съставляват мотиви в смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочените съображения не са конкретни и обосновани за преценката на условията по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Най-общо изложените в писмото съображения, че срещу проекта за ПУП – ПР е постъпила жалба от лица, за които не е коментирано дали са от кръга на лицата по чл. 131, ал. 1 и 2, т. 1 ЗУТ, чието съгласие е необходимо по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, не са фактически основания по см. на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Подобни съображения не съдържа и решението на ОЕСУТ от 05.12.2017 г., поради което и същото не може да замести липсващите мотиви в оспорения отказ за одобряване на ПУП при условията на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, на което основание е разрешена процедурата със заповедта на кмета по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Органът е следвало да посочи изрично дали подалите жалба лица са заинтересовани собственици на имоти в обхвата на ПУП – изменение на ПР за УПИ І, респ. да изложи съображения за наличието или отсъствието на материалноправните условия в разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. При отсъствието на изложени конкретни фактически и правни основания за отказа за одобряване на ПУП – ПР по заявлението на жалбоподателя, съобразно общото изискване за мотивирано упражняване на правомощията от органа по чл. 129, ал. 2 вр. чл. 136, ал. 1 ЗУТ - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, оспореният по писмо изх. № КРЗ-0107Р-33/03.01.2018 г. следва да бъде отменен. Изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е въведено като основание за отмяна на издадени при неспазването му административни актове – чл. 146, т. 2 АПК, включително и поради невъзможността за преценка на акта за съответствие с материалния закон, по който е издаден – в случая условията на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Затова и като немотивиран, съобразно изискванията за произнасяне на органа с мотивирано решение - част от формата на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, оспореният изричен отказ следва да бъде отменен на основанието по чл. 146, т. 2 АПК. След отмяната му и тъй като естеството на акта не позволява произнасянето от съда по съществото на заявлението на жалбоподателя с оглед специалния закон, преписката следва да бъде върната на кмета на общината за ново разглеждане, съобразно мотивите на решението за произнасяне с мотивиран акт по чл. 129, ал. 2 вр. чл. 136, ал. 1 ЗУТ.
При този изход на спора и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, следва да бъде уважено своевременното искане за разноски на жалбоподателя в размер на заплатената държавна такса от 10 лв. и адвокатско възнаграждение от 600 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, чл. 143, ал. 1 АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изричен отказ по писмо изх. № КРЗ-0107Р-33/03.01.2018 г. на заместник – кмет по С. и С. на О. Б..
ВРЪЩА административната преписка на кмета на О. Б. за ново произнасяне по заявлението на Н. А. В. вх. № КРЗ-0107Р-33/07.11.2017 г., съобразно указанията в мотивите на решението.
ОСЪЖДА О. Б. да заплати на Н. А. В., с адрес Б., ул. ... № ..., ет. ..., сумата от 610 /шестстотин и десет/ лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с връчване на преписи.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!

В. А.