и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „. К.“ с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., област Благоевград, ул. „. ..., представляван от собственика Б. С. К., срещу Отказ на К. на О. С., обективиран в Писмо изх. № 7000-714/5/ от 23.12.2019 г. да издаде заповед по чл. 224а от ЗУТ за спиране на строителството и забрана ползването на строеж, представляващ нощен бар /клуб/ на кота -8.20 м в жилищна сграда с търговска част в УПИ VI-851, 2849 “в“, 2849 “г“ в кв. 40 по плана на гр. С., имот с идентификатор 65334.300.3202 по КККР на гр. С..
В жалбата се поддържа, че оспорващият едноличен търговец е собственик на жилищни обекти – апартаменти и снек-бар в в жилищна сграда с търговска част в УПИ VI-851, 2849 “в“, 2849 “г“ в кв. 40 по плана на гр. С. и със Сигнал с вх. № 7000-714 от 17.09.2019 г. и Жалба вх. № 70-00-714/1/ от 30.09.2019 г. е сезирал К. на О. С. с искане да изпълни законовите си правомощия, като издаде заповед за спиране на строителството и забрана ползването на строеж, представляващ нощен бар /клуб/ на кота -8.20 м в жилищна сграда с търговска част в УПИ VI-851, 2849 “в“, 2849 “г“ в кв. 40 по плана на гр. С..
Твърди се, че издаденият отказ с изх. № 7000-714/5/ от 23.12.2019 г. е незаконосъобразен – издаден в противоречие с материално-правни разпоредби и в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК и се иска отмяната му.
Съдът, след като прецени представените доказателства, както и като взе предвид предмета на оспорване, очертан от оспорващия, намира подадената жалба за процесуално недопустима, по следните съображения:
При така установеното, настоящият състав намира, че Писмо изх. № 7000-714/5/ от 23.12.2019 г. на К. на О. С. не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Отказ за издаване на индивидуален административен акт е налице, когато при настъпване на посочените в хипотезата на правна норма факти, административният орган е длъжен да се произнесе с акт с определено от закона съдържание. Правомощията на К. на общината по установяване, предотвратяване и премахване на незаконно извършено строителство, са регламентирани в чл. 223, чл. 224а и чл. 225а от ЗУТ. В тези хипотези той действа служебно, като при констатиране на незаконно строителство, издава заповеди за спиране, за забрана ползването и за премахване на незаконни строежи. Съгласно чл. 214, т. 3 от ЗУТ, тези заповеди представляват индивидуални административни актове. Нормата не третира като такива отказите за издаване на заповед за спиране на строителството, за забрана достъпа или за премахване на строежа. Затова обективираният в оспореното писмо отказ не представлява подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Този извод се налага от систематичното тълкуване на чл. 214 от ЗУТ, от което следва, че отказите за издаване на предвидените в този закон актове, представляват индивидуални административни актове само в изрично предвидените случаи /чл. 214, т. 1 и т. 2 от ЗУТ/. Констатацията на съда за отсъствие на подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, води до извода за недопустимост на подадената жалба.
Жалбата е недопустима и на друго основание. Предвид въведеното в чл. 224а и чл. 225а от ЗУТ, служебно задължение за К. на общината да образува производство за установяване, предотвратяване и премахване на незаконно извършено строителство, страни в тези производства са административният орган и адресатът на издадената заповед по чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ или по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ – собственик или извършител на строежа. В случая жалбоподателят не е нито собственик, нито извършител на проверявания строеж, затова той не е страна в административното производство. /в този смисъл Определение № 9576/18.07.2017 г. по адм. д. № 7031/2017 г. по описа на ВАС/. По тази причина не е и надлежно легитимиран да оспорва издадения в същото административен акт. Заповедта по чл. 224а или по чл. 225а от ЗУТ, за него не би създала права или породила задължения, поради което и молбата му до ответника не представлява искане за защита на негови права, а за възникване на неблагоприятни последици за трети лица. По правната си същност тя не е искане за издаване на административен акт по чл. 24, ал. 1 от АПК, а сигнал по смисъла на чл. 107, ал. 4 от АПК. Оспореното писмо, в случая представлява решение на компетентния административен орган по сигнала и на основание чл. 124, ал. 2 от АПК, не подлежи на обжалване./в същия смисъл Определение № 4036/19.03.2019 г. по адм. д. № 2211/2011 г. по описа на ВАС/.
По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, настоящият състав намира производството за недопустимо. Затова същото следва да бъде прекратено, а жалбата, въз основа на която е образувано – оставена без разглеждане.

Мотивиран от горното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „. К.“ с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., област Благоевград, ул. „. ..., представляван от собственика Б. С. К., срещу Отказ на К. на О. С., обективиран в Писмо изх. № 7000-714/5/ от 23.12.2019 г. да издаде заповед по чл. 224а от ЗУТ за спиране на строителството и забрана ползването на строеж, представляващ нощен бар /клуб/ на кота -8.20 м в жилищна сграда с търговска част в УПИ VI-851, 2849 “в“, 2849 “г“ в кв. 40 по плана на гр. С., имот с идентификатор 65334.300.3202 по КККР на гр. С..

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 11/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград.

Определението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

Административен съдия: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
М.К.