Производството по реда на глава ХІ на дял ІІІ на Административнопроцесуалния кодекс (АПК, чл. 203 – 207), във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е образувано по искова молба на М. М. М. от гр. Б., с която срещу Д. „. П. П. - гр. Б. (поправена на л. 24-25) е предявен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 100 лв. поради издаването и отмяната на Наказателно постановление № 4/22.03.2019 г. на директора на Д. „. П. П., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
С исковата си молба и в производството чрез пълномощник ищецът е поддържал, че в хода на проведените съдебни производства до окончателно разрешаване на спора за отмяна на наказателното постановление е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 100 лв., които представляват имуществени вреди и следва да бъдат обезщетени по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Ответникът – Д. „. П. П. - гр. Б., съгласно чл. 205 АПК вр. чл.2, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните паркове, е изразил становище за неоснователност на иска по основание и размер в писмен отговор.
Представителят на О. П. - Б. е изразил становище за основателност на иска в пълния му размер.
В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства и при техния анализ и оценка съдът прие следното за установено:
От фактическа страна страните в процеса не спорят по главните факти от предмета на доказване.
Главните факти от предмета на доказване не са спорни между страните по делото.
Установено е, че с Наказателно постановление № 4/22.03.2019 г. на директора на Д. „. П. П. на жалбоподателя е било наложено административно наказание по чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) – глоба в размер на 2 500 лв., обжалвано по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и отменено с Решение № 3835/12.08.2019 г. по нахд. № 210/2019 г. на Районен съд – Разлог, потвърдено с Решение № 2732/16.12.2019 г. по кнахд. № 660/2019 г. на Административен съд – Б.. В хода на съдебното производство пред двете съдилища ищецът е бил защитаван от адвокат, за чието възнаграждение е заплатил сумата от 500 лева по представения пред районен съд договор за правна защита и съдействие от 08.05.2019 г. (л. 47 от нахд. № 210/2019 г.) и сумата от 600 лв. по представения в касационното производство договор за правна помощ и съдействие от 18.09.2019 г. (л. 20 от кнахд. № 660/2019 г.), заплатени съобразно договореното по т. 3 на договора – след постановяване на касационното решение – на 30.12.2019 г. (разписка в оригинал на л. 17 от делото).
При тези факти съдът прие следното от правна страна:
Предявеният иск, с оглед на изложените в исковата молба фактически обстоятелства, с които ищецът е обосновал искането си за заплащане на обезщетение, има своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Предявен на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, искът е допустим.
Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая елементите от фактическия състав на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са доказани.
С отмяната на Наказателно постановление № 4/22.03.2019 г. на директора на Д. „. П. П. – с влязло в сила съдебно решение (с постановяване на касационното по кнахд. № 660/2019 г. на 16.12.2019 г.), възниква отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, включително за сторените в съдебното производство разноски – Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Изплатеното адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалването му е пряка и непосредствена последица от издаването на отмененото наказателно постановление по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ - имуществена вреда, която подлежи на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ ( Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, І и ІІ колегия). Отговорността за разноски принципно е последица от неоснователно предизвикан от страната правен спор - в случая по нахд. № 210/2019 г. на Районен съд – Разлог, предизвикан с издаването на Наказателно постановление № 4/22.03.2019 г. – неоснователно, с оглед призната със съдебното решение незаконосъобразност на наказателното постановление.
В изложения смисъл на доказани кумулативните елементи от фактическия състав на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразен акт (отмененото от съда наказателно постановление), имуществена вреда (разноските за адвокатска защита) и причинна връзка между издаването на отмененото наказателно постановление и увреждането, искът на жалбоподателя е основателен и следва да бъде уважен в предявения му размер от 1 100 лв.
Размерът на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита в производството пред Районен съд – Разлог (500 лв.) и Административен съд - Б. (600 лв.) е доказан с представените договори за правна защита и съдействие от 08.05.2019 г. (в производството пред първата съдебна инстанция) и от 18.09.2019 г. (в касационното производство).
Представеният в хода на съдебното производство пред районния съд договор за адвокатска защита е от кочан, индигирано копие на гърба на пълномощното по нахд. № 210/2019 г., с оглед което не възниква съмнение, че вписаната заплатена сума в брой от 500 лв. е за осъщественото от адв. Петрова процесуално представителство именно по повод обжалването и отмяната на Наказателно постановление № 4/22.03.2019 г., чието явяване пред съда е отразено и в протокола от проведеното съдебно заседание на 30.05.2019 г., следващо датата на сключване на договора за правна защита и съдействие. Според отбелязването в договора, сумата за възнаграждението от 500 лв. е заплатена в брой към 08.05.2019 г. – при подписването на договора, който в тази част имат характера на разписка, удостоверяваща плащането – т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Аналогично възнаграждението за процесуално представителство в касационното производство е заплатено в брой на 30.12.2019 г. – в уговорените му размер, начин и срок на плащане – т. 3 на договора за правна помощ и съдействие от 18.09.2019 г., така че не възниква съмнение, че удостовереното в разписката от 30.12.2019 г. (представена в оргинил с исковата молба) плащане на сумата от 600 лв. е именно за оказаната на ищеца правна защита в производството по кнахд. № 660/2019 г. на Административен съд - Б..
Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. Към момента на приключване на устните състезания пред касационната инстанция - 29.11.2019 г., приложимата разпоредба чл. 189, ал. 3 НПК вр. чл. 84 ЗАНН не овластява съда с правомощие да намали размера на заплатените адвокатски възнаграждения по възражение за тяхната прекомерност, респ. и настоящият съд не би могъл да го разгледа. Едва с приемане на измененията в чл. 63 ЗАНН – с допълването му с новите алинеи 3 и 4 (Обн. - ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), съдът е овластен да преценява по размер разноските съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, но след влизането в сила на ЗИД на ЗОДОВ (Обн. - ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.) – в частност § 9 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, влязъл в сила след приключване раглеждането на делото пред касационната инстанция. Затова предявеният иск следва да бъде уважен изцяло за сумата от 1 100 лв., дължима със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба пред съда на 17.02.2020 г.
При този изход на спора по делото ответникът дължи на ищеца деловодните разноски съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ в пълния размер на внесената държавна такса от 10 лв. и на разноските за адвокатска защита от 350 лв. по представения договор за правна защита и съдействие от 30.01.2020 г., заплатени в брой при подписването му – т. 3 и 3.1 на договора (л. 19).
По изложените съображения и на основание чл. 1, ал. 1 и чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Д. „. П. П. - гр. Б. да заплати на М. М. М., с адрес гр. Б., ул. "С. К." № 75, А. 5, сумата от 1 100 (хиляда и сто) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от отменено Наказателно постановление № 4/22.03.2019 г. на директора на Д. „. П. П. - гр. Б., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 350 (триста и петдесет) лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с връчване на преписи.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
О.М.