Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 219, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е образувано е по жалба на О. В. В. от гр. С. срещу Заповед № УТИ-П-31/13.02.2019 г. на К. на О. С.
Жалбата е мотивирана с доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 АПК – съществени нарушения на процедурата и противоречие с материалния закон по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, във връзка с § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
Жалбата с искане за отмяна на заповедта е поддържана и в съдебно заседание чрез пълномощник.
Ответникът е оспорил жалбата чрез пълномощник. Доводите са развити в писмено становище.
При анализа и оценката на събраните в хода на производството доказателства съдът прие следното за установено:
Производството по реда на чл. 225а ЗУТ е образувано въз основа на констативни актове № 46-АА и № 47-АА/22.10.2018 г. (л.36-41) за извършена проверка в собствен на жалбоподателя имот № 000612 (стар № 000682, договор за покупко-продажба № РД-54-120/08.11.2016 г. на л. 44) в м. „Попина лъка“, землището на с. Лиляново - имот с идентификатор 43699.57.366 по КККР на с. Лиляново, на строеж – двуетажно допълващо застрояване. При проверката е констатирано, че допълващото застрояване в имота е двуетажно, с размери в план 5,70/8,00 м, изградено на границата с имот 43699.57.445 по КККР на с. Лиляново. Констатирано е също, че строежът е изграден без одобрен проект и издадено разрешение за строеж. Констативните актове са връчени на жалбоподателя на 06.11.2018 г. (известие на л. 34), като на 12.11.2018 г. е постъпило писмено възражение срещу констатациите в тях (л. 31), с приложена нотариално заверена декларация от 16.11.2018 г., че вила с площ от 33 кв.м. в имот № 000682 е изградена от жалбоподателя през 2000 г. (л. 29).
С оспорената Заповед № УТИ-П-31/13.02.2019 г., след становище на главния архитект на О. С. по § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ изх. № АБ-04-14/18.10.2018 г. (л. 42), кметът на О. С. е наредил строежът „Двуетажно допълващо застрояване“ в имот № 000682, м. „Попина лъка“, землището на с. Лиляново, да бъде премахнат като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ – изграден без одобрени строителни книжа (разрешение за строеж) и при отсъствието на предпоставки да бъде признат за „търпим“, поради недопустимостта на застрояването на границата с имот № 000770 (с идентификатор 57.445) – чл. 41, ал. 1 ЗУТ.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 25.02.2019 г. с уведомление изх. № 9200-107/18.02.2019 г. (л. 26, известие на л. 25).
От документите в административната преписка за образувано производство по § 184, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ се установява, че на 26.01.2004 г. жалбоподателят е подал заявление до К. на О. С. с искане за узаконяване на изградена от него през 1995 г. „вила“ в имот 000682, м. “Попина лъка“, землището на с. Лиляново – заявление вх. № 94-С-1037/26.01.2004 г. (л. 43). Във връзка със заявлението, през 2011 г. от главния архитект на О. С. е издадено Удостоверение № АБ-02-23/24.06.2011 г. (л. 46), с което е признато, че „…строежът „Вила“ в имот № 000682, м.“Попина лъка“, землището на с. Лиляново, заявен по реда на § 184, ал. 2 от ПР към ЗИДЗУТ със заявление на жалбоподателя вх. № 94-С-1037/26.01.2004 г., е допустим по правилата и нормативите, действали по време на строителството и по сега действащите разпоредби на ЗУТ и за същия е приложима разпоредбата на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ“.
Посредством заключението по съдебно-техническата експертиза е изяснено, че в имот № 000682 са ситуирани две сгради, свързано застрояване – двуетажна масивна сграда - на първи етаж гараж, на втори складово помещение, разположена в югоизточната част на имота, на границата с имот № 000770, и триетажна масивна сграда, разположена в централната част на имота. Двуетажната масивна сграда в имот № 000682, изградена на границата с имот № 000770, е с носещ стоманобетонов скелет, оградни стени от зидария от бетонови тухли, с изключение на североизточната оградна стена на първи етаж, която частично е стоманобетонова, представляваща продължение на подпорна стена в имот № 000770.
Вещото лице е установило още, че в имот № 000682 (стар) - с идентификатор 57.366 по КККР на с. Лиляново, м. „Попина лъка“, са нанесени четири сгради – сграда с идентификатор 366.1, със застроена площ от 102 кв.м., сграда с идентификатор 366.2, с площ от 33 кв.м. – двуетажна, вилна сграда, сграда с идентификатор 366.3, с площ 22 кв.м. – едноетажна, и сграда с идентификатор 366.4, с площ 4 кв.м. – едноетажна. По ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед № АБ-25/21.03.2011 г., имот с идентификатор 57.366 по КККР на с. Лиляново (стар № 000682), м. „Попина лъка“, попада в устройствена зона „Ок“ – реакционна устройствена зона за курортни дейности, с отредено застрояване за „вила“, ниско свободно застрояване при плътност 30 % и Кинт до 1,5. Описаната в заповедта постройка няма устройствен статут по одобрения ПУП-ПЗ със Заповед № АБ-25/21.03.2011 г. Предмет на този ПУП-ПЗ е триетажна масивна вила, изградена в централната част на имота със застроена площ от 116 кв.м. и разгъната застроена площ от 348 кв.м, съответстваща на сгради с идентификатори 366.1, 366.3 и 366.4 по КККР на с. Лиляново, която изчерпва предвидените по ПУП-ПЗ показатели за плътност на застрояване. Двуетажното допълващо застрояване – сграда 366.2, е изградено на границата с имот № 000770 - с идентификатор 57.445 по КККР, без налично калканно застрояване в съседните имоти и нарушава устройствените показатели по отношение на плътността на застрояване по ПУП-ПЗ.
Едноетажната част на строежа, според заключението, на място е с предназначение „гараж“, изграждан едновременно с подпорна стена, разположена в имот № 000770, като част от калканната стена на допълващото застрояване в имот № 000682 представлява продължение на подпорната стена. Вторият етаж се ползва като „склад“. Самото двуетажно допълващо застрояване съответства на посочената в декларацията на жалбоподателя от 16.11.2018 г. „вила“, с площ от 33 кв.м., за която е декларирал, че е изградена през 2000 г., към която година за имот № 000682 няма одобрен ПУП.
Въз основа на посочените в Удостоверение № АБ-02-23/24.06.2011 г. приложени документи – заявление и Заповед № АБ-25/21.03.2011 г. за одобряване на ПУП-ПЗ за имот № 000682, вещото лице е заключило, че двуетажното допълващо застрояване в имота не е идентично на строежа в Удостоверение № АБ-02-23/24.06.2011 г. на главния архитект на О. С. – вила.
В заключението – допълнение към основното заключение, след справка с Лесоустройствения план вещото лице е допълнило, че поземлен имот с идентификатор 57.366 по КККР на с. Лиляново попада в подотдел 126 „2“ по Горскостопанския план (Лесоустройствения план) от 1998 г., в сила до 2008 г. Съгласно този план към 2000 г. имотът попада в подотдел 126 „2“, който е с площ от 52 дка и с предназначение „дворно място“. Съгласно графичните данни на Лесоустройствения план към 2000 г., в зоната на поземлен имот 57.366 е нанесена една сграда с правилна правоъгълна форма.
В съдебно заседание експертът е пояснил, че сградите с идентификатори 366.1, 366.3 и 366.4 са предмет на ПУП-ПР, одобрен през 2011 г. Сградата с идентификатор 366.2 не е предмет на този ПУП, заснета е като съществуваща в КККР, но няма траен устройствен статут. Самият ПУП е съставен въз основа на КККР, като в картата всички изградени в имота сгради са заснети като съществуващи, но самият ПУП, с който имот 57.366 е преобразуван в самостоятелен поземлен имот с план за застрояване не третира сграда с идентификатор 366.2 В ПУП-ПЗ сгради с идентификатори по КККР 366.1, 366.3 и 366.4 са една сграда – вилна сграда, като сгради с идентификатори 366.3 и 366.4 са едноетажни, а сграда с идентификатор 366.1 е триетажна. Сграда с идентификатор 366.2 е свързано застрояване със сгради с идентификатори 366.1 и 366.4. Експертът е потвърдил заключението си, че сгради с идентификатори 366.1, 366.3 и 366.4 не са идентични на двуетажното допълващо застрояване, представляващо сграда с идентификатор 366.2. Плътността на застрояване на имот с идентификатор 57.366 по ПУП-ПЗ е изчерпана само със сгради с идентификатори 366.1, 366.3 и 366.4. Вещото лице е уточнило, че не може да твърди, че сгради 366.1 и 366.2 са изградени по различно време в цялост, но отделните етажи на сграда 366.2 са изграждани по различно време, като само предполага възможността първият етаж на сграда 366.2 да е изграден с изграждането на сграда с идентификатор 366.1.
С оглед установените при анализа на доказателствата по делото факти, съдът прие следното по правната страна на спора по делото:
Подадената жалба срещу заповедта е постъпила в установения срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, считан от съобщаването й на жалбоподателя на 25.02.2019 г., който като адресат на задължението за премахване на строежа и негов извършител е заинтересован от оспорването й в смисъла чл. 147, ал. 1 АПК. С оглед отсъствието на други процесуални пречки по чл. 159 АПК, жалбата е допустима за разглеждане на основанията по чл. 146 АПК.
Правомощията на К. да нареди премахването на строежи от V­та категория, в която категория е определен строежът по заповедта и попада съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗУТ, произтичат от разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. В този смисъл оспорената заповед е издадена при отсъствието на основание за оспорване по чл. 146, т. 1 АПК.
Описанието на строежа в заповедта и изложените съображения за определянето му като незаконен, с позоваване на нормата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, удовлетворяват изискването за писмено мотивирано волеизявление по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Посочените разпоредби от действащия към момента на издаването на заповедта закон – чл. 225, ал. 2, т. 2 вр. чл. 148, ал. 1 ЗУТ, са правното основание в смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – арг. от чл. 142, ал. 1 АПК. Действалите към годината на изграждане на строежа правила и норми за устройство на територията са относими към възражението по чл. 146, т. 4 АПК – за съответствието на заповедта с материална закон – чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, поради забраната за премахване на узаконени или търпими по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ или § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ строежи, но не и към формата по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
Самото производство, в рамките на което е издадена оспорената заповед е проведено при спазването на изискванията на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ - след установяване на строежа на място от служители с функции по чл. 223, ал. 2 ЗУТ, като констативните актове са връчени на жалбоподателя в изпълнение на изискването по чл. 225а, ал. 2, изр. 2 ЗУТ. Самият той е упражнил правото си на възражение и подаденото е обсъдено от органа в мотивите на заповедта. Затова възраженията за допуснати нарушения в производството по установяване на строежа и издаване на оспорената заповед в смисъла на чл. 146, т. 3 АПК са неоснователни.
Жалбата е неоснователна и по оплакването за материална незаконосъобразност на оспорената заповед.
Правното основание за определянето на строежа като незаконен е посочената от органа разпоредба на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без одобрени строителни книжа - без издадено разрешение за строеж по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Необходимостта от издаване на разрешение за строеж за изграждането на допълващото двуетажно застрояване в имот № 000682 произтича от разпоредбите на чл. 148, ал. 1 ЗУТ и чл. 55 ЗТСУ (отм.), с оглед годината на изграждането му – 2000 г., посочена от жалбоподателя в подписана от него и нотариално заверена декларация от 16.11.2018 г. С оглед характеристиките на допълващото застрояване като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ – чл. 41, ал. 1 ЗУТ, строежът не попада в изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ и е незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради отсъствието на издадено за изграждането му разрешение за строеж. В този смисъл на пълно съответствие със закона на фактическото основание на оспореното нареждане за премахване на строежа, заповедта е издадена при наличие на предпоставките по чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, респективно при отсъствието на основания за отмяната й поради противоречие с материалноправни разпоредби на приложимия закон (чл. 146, т. 4 АПК).
Възражението, че строежът не подлежи на премахване поради забраната по § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ и като търпим строеж е неоснователно.
Безспорно, предпоставка за премахването на незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е и невъзможността за определянето му като търпим по § 16 от ПР на ЗУТ или § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, доколкото допустимостта изключва възможността за премахване по реда на чл. 225а ЗУТ - § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. В случая обаче няма данни за подадено заявление от жалбоподателя и образувано производство по § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Образуваното със заявление вх. № 94-С-1037/26.01.2004 г. производство по § 184 ЗИДЗУТ е за узаконяване на строеж в имот № 000682 – „вила“, за който е издадено Удостоверение № АБ-02-23/24.06.2011 г. по § 16 от ПР на ЗУТ, и който не е идентичен на строежа в заповедта – двуетажно допълващо застрояване, представляващо сграда с идентификатор 366.2, според неоспореното експертно заключение. Според неоспоримите изводи на вещото лице, удостоверението по § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ третира сгради с идентификатори 366.1, 366.3 и 366.4, представляващи основното застрояване в имот № 000682 – вилна сграда, и не обхваща сграда 366.2 – двуетажното допълващо застрояване. Съответно и издаденото удостоверение по § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ, че строежът „вила“ в имот № 000682 е търпим като допустим строеж по правилата и нормите за устройство на територията, е неотносимо към преценката по чл. 225, ал. 2, т. 2 вр. чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за законосъобразност на заповедта за премахване на допълващото застрояване в имота. Последното не е търпим строеж и при условията на § 16, ал. 2 и 3 от ПР на ЗУТ.
Като година на изграждането на допълващото застрояване самият жалбоподател е посочил 2000 г., която изключва приложението на нормите на § 16, ал. 1 и 2 от ПР на ЗУТ. Последните третират строежи, изградени до 7 април 1987 г., или започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на ЗУТ (Обн. - ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.). Допустимостта на строежа по заповедта не подлежи на изследване и в хипотезата на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ, доколкото няма данни и не се твърди да е деклариран от жалбоподателя в посочения срок – 6-месечен от обнародването на ЗУТ – ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г.
Двуетажното допълващо застрояване – сграда 366.2 в имот с идентификатор 57.366 по КККР на с. Лиляново (стар № 000682), не е търпим строеж и при условията на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.).
Безспорно е по делото (вж. експертното заключение), че одобреният ПУП–ПР за имот 57.366 (стар № 000682) не обхваща сграда с идентификатор 366.2 по КККР на с. Лиляново. За имот 57.366 (стар № 000682) не е предвидено допълващо застрояване, нито предвиденото основно застрояване с вила, което обхваща сгради 366.1, 366.3 и 366.4, е идентично – изцяло или частично на сграда с идентификатор 366.2 (допълващото застрояване по заповедта – вж. експертното заключение). Независимо дали е предвидено по ПУП, допълващото застрояване в имот 57.366 по чл. 41, ал. 1 ЗУТ, не е било допустимо по действалия към момента на изграждането му през 2000 г. закон – чл. 112, ал. 4 ППЗТСУ (отм.), и не е допустимо и по действащия към момента закон – чл. 41, ал. 2 ЗУТ. Съобразно посочените разпоредби, без да е предвидено по ПУП, допълващо застрояване се допуска въз основа на скица за проектиране по отменения ЗТСУ, съответно - с виза по действащия чл. 140 ЗУТ, ако постройките на допълващо застрояване се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване или свързано с допълващо застрояване в съседния имот. В случая двуетажното допълващо застрояване в имот 57.366 е изградено на границата с имот с идентификатор 57.445 (№ 000770), без съществуващо или предвидено калканно застрояване в съседните имоти. Допълващото застрояване не е допряно до сграда на основното застрояване или свързано с допълващо застрояване в имот с идентификатор 57.445, поради което не е било допустимо по чл. 112, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) и не е допустимо по чл. 41, ал. 2 ЗУТ. Отделно, с двуетажното допълващо застрояване - сграда с идентификатор 366.2, се превишават устройствените показатели за имот 57.366 – плътността на застрояване, изчерпана с изградената триетажна вилна сграда в имота (сгради 366.1, 366.3 и 366.4), поради което не е допустимо и на това основание – чл. 41, ал. 3 ЗУТ. Т.е. към момента на издаването на заповедта за премахването на строежа – „Двуетажно допълващо застрояване“ в имот № 000682, м. „Попина лъка“, землището на с. Лиляново, по реда на чл. 225а ЗУТ, няма незавършило производство за узаконяването му по реда на § 184, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ или § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ, като строежът не може да бъде определен като търпим по § 16 от ПР на ЗУТ или § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, като пречка за издаването на заповедта по чл. 225а ЗУТ, поради което жалбата по чл. 146, т. 4 АПК е неоснователна по изложените съображения по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.
По изложените съображения за неоснователност на жалбата, поради отсъствието на основания по чл. 146, т. 1-5 АПК за отмяна на оспорената заповед, и с оглед правилото на чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски за процесуалното представителство в размер на 100 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, пр. последно АПК, чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 219, ал. 1 ЗУТ, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. В. В., с адрес гр. С., ул. ..., срещу Заповед № УТИ-П-31/13.02.2019 г. на К. на О. С.
ОСЪЖДА О. В. В., с адрес гр. С., ул. ..., да заплати на О. С. сумата от 100 (сто) лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.


Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
Г.Б.