и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „. Е. ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.“Ш.“ № *, чрез процесуалния представител адв.Н.К., против Заповед № 05-18-118/24.07.2018 г., издадена от И. Р. – зам. кмет на О. Б..
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при неспазване на установената форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби – отменителни основания по чл. 146, т.2-5 от АПК. Наред с горното се твърди, че заповедта е нищожна, като издадена от некомпетентен орган. Претендира се отмяната на атакувания административен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят „. Е. чрез процесуалния си представител подържа жалбата. Подробни съображения са развити в представено по делото писмено становище.
Ответникът – З. кметът на О. Б., чрез процесуалния си представител оспорва депозираната касационна жалба. Моли съдът да я отхвърли като неоснователна и присъди в полза на ответника сторените по делото разноски в размер на 600.00 лева.
По делото са събрани писмени доказателства.
Благоевградският административен съд, след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:
Оспорващото дружество „. ЕООД е наемател на обект – хотел „Вила К.“, с площ от 1307кв.м., находяща се на адрес: гр.Б., обл.“Б., ул.“. С.“ *, съгласно Договор за наем на недвижим имот от 26.09.2017г., с нотариална заверка с рег. № 6995/26.09.2017 г., на нотариус В.К., нотариус в район РС - София, рег. № 269 на Нотариалната камара, сключен със „С.С.Х. Х.“. Договорът за наем е сключен за срок от 3 /три/ години считано от 26.09.2017 г.
Със Заповед № 05-297/26.04.2013 г., издадена от К. на О. Б. на основание чл. 52, ал. 1 и ал.2 от Закон за туризма, на горепосочения обект е определена категория „три звезди“ с капацитет 10 стаи, 20 легла. Въз основа на заповедта, на 16.10.2013 г. на обект Къща за гости „К.“ е издадено Удостоверение за категоризация № 00255, валидно до 26.04.2018 г.
На заседание на Общинска експертна комисия по категоризация на туристическите обекти /ОЕККТО/, назначена със Заповед 09-117/07.04.2015 г., обективирано в Протокол 106/18.07.2018г., са разгледани категоризираните от 26.03.2013 г. до 18.07.2013 г. туристически обекти в О. Б.. На заседанието са разгледани обекти, които в тримесечния срок от изтичането на 5 – годишния срок не са подновили своята категория, с предложение К. на О. Б. да прекрати със заповед категорията на обектите, като в т.2 е предложен и Къща за гости „К.“, гр.Б., ул.“. С.“ *, с Удостоверение 00255/26.04.2013.
С обжалваната в настоящото съдебно производство заповед, Зам. кметът на О. Б., въз основа на Протокол 106/18.07.2018г. на ОЕККТО, е прекратил категоризацията на обект - Къща за гости „К.“, находяща се в гр.Б., ул.“. С.“ *, с Удостоверение 00255/26.04.2013., описан в т.2 от заповедта.
С писмо с изх. 29-18-239/31.07.2018 г., стопанисващите Къща за гости „К.“, са уведомени, че във връзка с издадената Заповед е прекратена категорията на туристическия обект. Видно от представеното по делото известие за доставяне, уведомлението е получено на 22.08.2018 г. от П. Д..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок и от надлежни страни, за които атакуваният административният акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност пред БлАС ИАА.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения :
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, предвид Заповед № 07-18-79/20.07.2018 г. на К. на О. Б., с която са делегирани права на И. Р. - З. кмет на общината, да замества К. на същата за перода 23.07.2018 г. - 27.07.2018 г. (стр.21).
Според чл.179, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за туризма /ЗТ/, Кметовете на общините извършват контрол за спазване на изискванията на закона за категоризация на туристическите по чл. 3, ал.2, т.1 и 2 и за категоризираните от тях туристически обекти по чл. 3, ал.2, т.1 и 2.
Съгласно чл.179, ал.2, т.2 от ЗТ, Кметовете на общините в резултат на контрола по ал.1 прекратяват категоризацията на категоризираните от тях туристически обекти по чл. 3, ал.2, т.1 и 2 в случаите по чл.137, ал.1 от ЗТ.
Съгласно чл. 44, ал.2 от ЗМСМА, в изпълнение на своите правомощия Кметът на общината издава заповеди. Издателят на обжалваната заповед е Зам. Кмет на О. Б., което е видно от приложената заповед на К. на О. Б. № 07-18-79/20.07.2018 г., с която е наредено за периода на отсъствие, считано от 23.07.2018 г. до 27.07.2018 г., да бъде заместван от И. Борисов Р. – З. кмет на О. Б.. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. В тази връзка наведените в жалбата доводи за некомпетентност на органа, издал оспорената заповед, настоящият състав счита за неоснователни.
Обжалваният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма. Съдържа реквизитите, посочени в чл. 59, ал.2 от АПК и са налице мотиви за издаването му. Посочени са правни основания за издаването му – чл. 44, ал.2 от ЗМСМН, чл. 137, ал.2 и ал.1, т.1 от ЗТ, чл.133, ал.2 и ал.3 от ЗТ, както и Протокол № 106/18.07.2018 г. на Общинска експертна комисия по категоризация на туристическите обекти.
Съгласно Тълкувателно решение (ТР) № 16/31.03.1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд (ОСГК на ВС), не е необходимо издаването на административния акт да съвпада по време с излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт или да бъдат изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. В процесния случай мотиви на Заповедта се съдържат в предхождащ документ, а именно Протокол № 106/18.07.2018 г. на Общинска експертна комисия по категоризация на туристическите обекти, поради което доводите за жалбоподателя за липса на мотиви са несъстоятелни.
Съдът не констатира съществени нарушения на административно производствените правила в административното производство.
Съгласно чл.137, ал.2 от ЗТ, категоризацията на туристическите обекти се прекратява със заповед на съответния категоризиращ орган или оправомощено от него длъжностно лице.
Обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.
Съгласно чл.133, ал.2 от Закона за туризма, срокът на издаденото удостоверение за определена категория на туристическите обекти по ал. 1 е 5 години с изключение на срока на удостоверението за обектите, разположени върху понтон, което е със срок, съответстващ на срока на действие на разрешителното. Съгласно чл.133, ал.2 от Закона за туризма (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 3.02.2015 г.) в срок до три месеца преди изтичането на 5-годишния срок лицето следва да декларира желанието си да потвърди категорията на обекта или да получи категория, различна от определената му до момента, както и да заплати такса за извършване на проверка на място в туристическия обект съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.
Категоризирането на туристическия обект – Къща за гости „К.“, е извършено със заповед на К. на О. Б. на 26.04.2013 г., което означава, че съгласно чл.133, ал.2 от ЗТ, подновяването на категоризацията му е следвало да стане до 26.04.2018 г.
В случая няма данни, нито твърдения от страните, че е подадена именно такава декларация до К. на О. Б. за продължаване на категоризацията на туристическия обект.
При това положение правилно и в съответствие с материалния закон, административният орган е постановил прекратяване на категоризацията на обекта Къщаза гости „К.“.
Съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна, издадена е от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материално правните разпоредби и целта на закона. В този смисъл твърденията на жалбоподателя за нейната нищожност и незаконосъобразност са неоснователни и недоказани.
По изложените съображения БлАС намира оспорената заповед за правилна и законосъобразна, а жалбата на „А. – 2017“ЕООД за неоснователна, тъй като не е налице някое от отменителните основания по чл.146 от АПК, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и с оглед направеното в срок искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на хонорар за процесуално представителство и на основание чл.143, ал.4 от АПК, същото следва да бъде уважено в размер на 600.00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2,пр.4 от АПК и чл.143, ал.4 от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „. Е. ЕИК *, със седалище и адрес на управление : гр.Б., ул.“Ш.“ № *, чрез процеуалния представител адв.Н.К. против Заповед № 05-18-118/24.07.2018 г., издадена от И. Р. – З. кмет на О. Б..
ОСЪЖДА „. Е. ЕИК * да заплати на О. Б., сумата от 600.00 /шестстотин/ лева - изплатен хонорар за процесуално представителство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р България – гр.София, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

С Ъ Д И Я : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
КТ