Касационното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „. Г.” – гр. Г. Д. срещу Решение № 18/13.01.2022 г., постановено по нахд. № 388/2021 г. на Районен съд – Г. Д..
Жалбата е мотивирана с допуснати от съда нарушения на закона в смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НПК – чл. 18 ЗАНН, чл. 42 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН вр. чл. 220 и чл. 219 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), във връзка с описанието на деянието, правната му квалификация и приложената санкция. Съдът е допуснал нарушение на закона и при преценката на процесуална законосъобразност на наказателното постановление.
Ответникът е оспорил жалбата по съображения в писмено становище.
Прокурор от О. П. – Б. е изразила становище за неоснователност на касационната жалба.
Въз основа анализа и оценката на събраните доказателства в мотивите на обжалваното съдебно решение и закона (чл. 218 и чл. 220 АПК), съдът прие следното:
Отсъстват процесуални пречки по чл. 215 АПК, с оглед упражненото в срока по чл. 211, ал. 1 АПК право на касационно обжалване и от страна, за която постановеното решение е неблагоприятно.
По същество – доводите по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НПК са неоснователни.
Районният съд е отговорил аргументирано и въз основа на доказателствения анализ на всички възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон при издаване на наказателното постановление. При преценката за квалификацията на безспорно установените факти от съдържанието на наказателното постановление е приложил правилно закона. Продажбата в аптека на лекарствени продукти от лице без фармацевтично образование е нарушение именно по чл. 220, ал. 1 вр. чл. 219, ал. 1 ЗЛПХМ. Посочените в описанието по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН факти – предмет на доказване по време на проведеното от районния съд съдебно следствие, се обхващат от правилото на чл. 220, ал. 1 ЗЛПХМ, че дейностите по чл. 219, ал. 1 ЗЛПХМ, а сред тях и отпускането без лекарско предписание на лекарствени продукти, се извършват само от магистър-фармацевт. Между описанието на фактите и приложените разпоредби на чл. 220, ал. 1 вр. чл. 219, ал. 1 ЗЛПХМ не съществува противоречието, за което говори жалбоподателя в касационната си жалба. В тази връзка мотивите на районния съд се споделят изцяло.
Разпоредбата на чл. 294 ЗЛПХМ е неприложима към описаното неправомерно поведение, с оглед специалния текст на чл. 288, ал. 1 ЗЛПХМ. Извършените от неправоспособно по смисъла на чл. 220, ал. 1 ЗЛПХМ лице дейности по чл. 219, ал. 1 ЗЛПХМ – отпускане на лекарствен продукт, с режим на отпускане „по лекарско предписание” – „Оспамокс 1000 мг”, партиден номер JV 0916, в аптека за търговия на дребно с лекарствени продукти, попадат в приложното поле на санкцията по чл. 288, ал. 1 ЗЛПХМ, а не на тази по чл. 294 ЗЛПХМ. Последната разпоредба обхваща случаите на нарушения на закона извън посочените в чл. 281-293 ЗЛПХМ. Затова позоваването на общия състав по чл. 294 ЗЛПХМ е неоснователно за случая по делото. Дължимата за нарушението санкция е именно приложената по чл. 288, ал. 1 ЗЛПХМ. В Доводите в касационната жалба за допуснато от съда нарушение по чл. 18 ЗАНН са неясни, с оглед конкретно описаното едно нарушение в наказателното постановление, за което е наложена една имуществена санкция.
Колкото до възражението за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните гаранции за обективен и всестранен доказателствен анализ, следва да бъде обърнато внимание, че фактическите изводи са изградени не само на събраните гласни доказателства. Продажбата на лекарствения продукт е документирана с издаден касов бон от фискално устройство, удостоверяващ продажбата на лекарствен продукт в стопанисваната от „. Г.” аптека. Затова и съмнението в изводите на съда, че доказателствата недвусмислено установяват извършеното на 29.11.2019 г. фактическо действие от посочените в чл. 219, ал. 1 ЗЛПХМ в обект – аптека за търговия на дребно с лекарствени продукти, за което е приложим режима по чл. 220, ал. 1 ЗЛПХМ, е необосновано.
Претенцията към субективната страна на нарушението е също неоснователна. Мотивите на съда и в тази им част са подробни и почиват на закона.
Авторството несъмнено е на стопанисващия аптеката, в която е установено отпускането на лекарствен продукт от лице, което не е магистър-фармацевт, а виновността на последния е неотносима. Едноличният търговец е отговорен за изпълнението на задълженията по ЗЛПХМ – чл. 288, ал. 1 ЗЛПХМ вр. чл. 84 ЗАНН, и именно последният е допуснал по смисъла на чл. 288, ал. 1 ЗЛПХМ извършването на дейности по чл. 219, ал. 1 ЗЛПХМ в стопанисваната от него аптека от лице, което не отговаря на условието по чл. 220, ал. 1 ЗЛПХМ, въпреки знанието си за специфичните изисквания, които предявява закона към извършваната от него дейност – търговия с лекарствени продукти на дребно.
Не могат да обусловят изводи за допуснати от съда грешки при прилагането на процесуалния закон и оплакванията за невръчени лично на собственика на едноличния търговец писма. Кореспонденцията – покана за съставяне на акт и съобщение за връчване на наказателното постановление, не е относима към защитата на едноличния търговец в хода на административнонаказателното производство. Актът е връчен на собственика, с което е изпълнено условието на закона за уведомяване на едноличния търговец за производството и за съобщаване на всички факти, описващи неправомерното поведение, по които е могъл да изложи възражения. Връчването на наказателното постановление обезпечава защитата срещу него Ч. упражняване правото на жалба, което очевидно е упражнено своевременно. Затова изтъкнатите в касационната жалба като съществени нарушения на процесуалните правила не са нарушения на процедурата по установяване на нарушението и на правото на защита на едноличния търговец в рамките й. Преценката на районния съд и по тези оплаквания е също правилна.
По изложените съображения отсъстват касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт по чл. 348, ал. 1 НПК и на основание чл. 221, ал. 2 АПК вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 18/13.01.2022 г., постановено по нахд. № 388/2021 г. на Районен съд – Г. Д..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Вълкадинова
ЧЛЕНОВЕ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
/п/ Тодор Тодоров
Вярно с оригинала!
С.В.