Normal;и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С. М. А. ЕГН *, с постоянен адрес: гр. С., ул. „С. С.“ № 7, подадена Ч. А. Я. П. Т., с адрес на упражняване на дейността: гр. С., ул. „Х. С.“ № *, . *, офис **, против Решение № 154/04.08.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 283/2022 г. по описа на Районен съд – С..

В касационната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Твърди се, че в конкретния случай е налице несъставомерност на нарушението, за което е санкционирана С. М. И. и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че в конкретния случай описаната в АУАН и НП фактическа обстановка попада в хипотезата на шум, предизвикан от съсед в жилищна сграда, което е едно от изключенията в приложното поле на Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС). Предвид горното се твърди, че неправилно извършеното от касационната жалбоподателка нарушение е подведено под нормата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС и й е наложена санкция по реда на чл. 34а, ал. 1 от същия закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, Ч. писмено становище, депозирано по делото от процесуален представител по пълномощие надлежно упълномощен адвокат, поддържа касационната жалба. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен списък.

Ответникът по касационната жалба Началникът на РУ – С. при ОД на М. - Б., в съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от О. П. – Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Б. намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С атакуваното решение Районен съд – С. е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 339а - 16/22 от 11.03.2022 г., издадено от Н. на РУ – С., с което на С. М. А. за извършено нарушение по 16а, ал. 2 от ЗЗШОС на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС е наложено административно наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лева. За да постанови този резултат, районният съд е приел за виновно извършено и съставомерно нарушението, вменено на касационния жалбоподател. Приел е, че нарушението е правилно квалифицирано от административно наказващия орган и че в административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя.

Така постановеното решение е неправилно.

Страните не спорят по фактическите обстоятелства, при които е било констатирано нарушението и които правилно са установени от първоинстанционния съд, въз основа на прецизен анализ на събраните по делото по надлежния ред гласни и писмени доказателства и се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правните му изводи, обаче, за правилна правна квалификация на деянието, са незаконосъобразни и не съответстват на данните по делото.

Административно – наказателната отговорност на С. М. И. е ангажирана за това, че на 23.02.2022 г. около 23:45 часа в гр. С., на ул. „С. С.“ № *, . *, като собственик на жилище допуска вдигането на шум, в резултат на работата на озвучителна уредба, с което нарушава спокойствието на гражданите. Районният съд е събрал необходимите гласни и писмени доказателства и въз основа на тях е приел от фактическа страна, че при извършена проверка на 23.02.2022 г., около 23:45 часа в гр. С., на ул. „С. С.“ № *, . * С. А. М. е вдигала шум, нарушавайки спокойствието на гражданите и нощната тишина. Посоченото поведение е квалифицирано като нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, съгласно който се забранява озвучаването от физически лица или от обекти по ал. 1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, включително когато озвучаването се излъчва от място извън строителните граници на селищната територия или от неурбанизирана територия за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия. Съгласно чл. 16а, ал. 1 от ЗЗШОС се забранява зареждане на обекти за производство, съхраняване и търговия и на обекти в областта на услугите, разкрити и разположени в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, както и в жилищни сгради и сгради със смесено предназначение, за времето от 23,00 до 8,00 ч.

С оглед данните по делото настоящият съдебен състав намира същото за неправилно квалифицирано като нарушение по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС.

ЗЗШОС е общ закон, който съгласно чл. 3, ал. 1 се прилага за шума в околната среда, на който хората са изложени в урбанизираните територии. Легалната дефиниция за „Шум в околната среда“ се съдържа в Пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗШОС: нежелан или вреден външен звук, причинен от човешка дейност, в т. ч. шумът, излъчван от транспортните средства от автомобилния, железопътния, водния и въздушния транспорт, от инсталации и съоръжения на промишлеността, включително за категориите промишлени дейности по приложение № 4 К. чл. 117, ал. 1 от ЗЗШОС, и от локални източници на шум, в т. ч. механични и електронни озвучителни средства. „Локални източници на шум“ са търговските обекти, увеселителните заведения, сервизите за услуги и други, разположени на територията, определена като урбанизирана територия – Пар. 1, т. 4 от ДР на ЗЗШОС.

В чл. 3, ал. 2 от ЗЗШОС са посочени изключенията от приложното поле на закона. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 този закон не се прилага за шума, предизвикан от домашни дейности и шума, предизвикан от съседи в жилищни сгради. Разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗЗШОС урежда изрична законова делегация на общинските съвети относно изискванията К. шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, като ги овластява да уредят тези обществени отношения с наредба. К. датата на възприетото в АУАН и НП нарушение на територията на гр. С. е действала Наредба за опазване на обществения ред, обществената чистота и спокойствието на гражданите на територията на Община С. (Наредбата), която в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 предвижда забрана на територията на община С. за създаването на шум, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, включително за религиозни, политически, производствени, промишлени, строително-монтажни и ремонтни дейности в работни дни в периода от 22:00 до 08.00 часа и от 14.00 до 16.00 часа (т. 1) и вдигането на шум от електронни озвучителни средства и/или Ч. гласово звукоизвличане и пеене, шумен говор, викане и крещене, смущаващи общественият ред и спокойствието на обитателите в жилищните и съседните на жилищните сгради, в часовия интервал от 23:00 до 08:00 часа (т. 2). В почивните дни дейностите по предходната алинея, създаващи шум, са забранени, освен в случаите на съгласие на засегнатите обитатели. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредбата който нарушава забраната по чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и ал. 2 се наказва с глоба в размер от 400 лв. за физическите лица, а юридическите лица и едноличните търговци с имуществена санкция, в размер от 1000 лв.

Настоящият състав намира, че изложената в АУАН и НП фактическа обстановка попада в хипотезата на шум, предизвикан от съсед в жилищна сграда, което е едно от изключенията от приложното поле на закона и съответно следва да бъде подведено и санкционирано като нарушение на съответната наредба на общинския съвет, приета по реда на ЗМСМА. Описаното в АУАН и НП поведение на жалбоподателя попада в приложното поле на посочената по-горе разпоредба от общинската наредба на община С., поради което неправилно е подведено под нормата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС и на С. М. А. е наложена санкция по реда на чл. 34а от същия закон.

Конкретното описание на деянието като фактическо действие на конкретен субект, респ. неговото бездействие, съставляващо нарушение на конкретно посочена правна норма, е подчинено на определени в закона процесуални изисквания с императивен характер, обезпечаващи от една страна законосъобразното упражняване на санкционната компетентност от административно наказващия орган, а от друга – правото на защита на сочения като нарушител субект.

При описание на деянието с фактическите му признаци, квалифицирано като нарушение по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, е налице несъответствие между фактическото описание и правната квалификация на деянието, представляващо нарушение на изискването по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Непосочването на коректната правна норма, нарушена от жалбоподателя и съответно некоректното й подвеждане К. относимата санкционна норма води до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се нарушава правото на санкционираното лице да узнае основанието за наложеното му наказание и да организира спрямо това адекватно своята защита. Това нарушение е от категорията на съществените процесуални нарушения и е самостоятелно основание за отмяна на НП. Посоченият порок не може да бъде саниран в настоящото производство, доколкото съдът в рамките на правомощията по чл. 63 от ЗАНН не може да променя основанието за ангажиране на отговорността на санкционираното лице, а следва единствено да прецени дали констатираното нарушение правилно е санкционирано от административно наказващия орган на основание относимата правна норма.

Поради неправилна правна квалификация на деянието обжалваното пред районния съд наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова е следвало да бъде отменено. Като го е потвърдил първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим, но неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като бъде отменено наказателното постановление.

С оглед изхода от спора основателна се явява претенцията на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен списък. ОД на М. – Б. следва да бъде осъдена за заплати разноски за изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция – своевременно поискани и надлежно доказани в размер на 400 лева.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 154 от 04.08.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 283/2022 г. по описа на Районен съд - С. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 339а - 16/22 от 11.03.2022 г., издадено от Н. на РУ – С., с което на С. М. А. за извършено нарушение по 16а, ал. 2 от ЗЗШОС на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС е наложено административно наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Б. да заплати на С. М. А. ЕГН *, с постоянен адрес: гр. С., ул. „С. С.“ № * сумата от 400 (четиристотин) лева разноски пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Димитър Думбанов ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Тодор Тодоров
2. /п/ Ася Тодорова

Вярно с оригинала!
ЕК