и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.215 от ЗУТ, във вр. с чл.57а,
ал.3 от ЗУТ, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на К. И. У. от гр.Б., У.”Н. Р.” № *, обл.
Благоевград, против Заповед № 01-241/16.08.2013 г. на К. на О. Б., с която е
наредено на жалбоподателя да премахне доброволно за своя сметка поставен
преместваем обект за търговска и други обслужващи дейности – ВТО, разположен в
ПИ 02676.158.6 по КК на гр.Б..
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването му, както и постановен в
противоречие с материалноправни разпоредби. Претендира се отмяна на обжалваната
заповед. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат.
Представена е и писмена защита.
Ответникът – Кметът на О. Б., Ч. процесуалния си представител А.Д.,
оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли като такава, както
и да се присъдят направените съдебни разноски. Представя и писмена защита.
Заинтересованата страна Д. Б. Я. оспорва жалбата като неоснователна и
моли съда да я отхвърли.
Заинтересованите страни : К. Й. У., И. Г. У. и Р. Г. У., не изразяват
становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното :
На 12.11.2008 г. на името на К. И. У., К. Й. У., Г. К. У. и Д. Б. Я.
е издадено от Главния архитект на О. Б. Разрешение за поставяне № 9, да
поставят преместваем обект – ВТО, в УПИ пл.№ 158006, в м.”Средореко”, по плана
на гр.Б., съгласно одобрени /съгласувани/ проекти от 12.11.2008 г.(стр.7).
С Разрешение за поставяне № 5/14.06.2011 г. на Главния архитект на О.
Б. е разрешено на К. Ив.У. поставянето на ВТО – обменно бюро, в имот – УПИ ІХ,
пл.№ 3096, кв.1, ПИ с идентификатор 0276.501.3096 по КК на гр.Б. (стр.33)
С Решение № 350/06.12.2012 г. , обективирано в Протокол №
18/06.12.2012 г., ОбС – гр.Б., е постановил всички безсрочни разрешения за
поставяне на преместваеми обекти, издадени до влизане в сила на настоящите
изменения на наредбата /НРППОТОБ/, се считат издадени със срок на действие до
30.04.2013 г.(стр.18). В тази си част решението на общинския съвет не е било
обжалвано и е в сила към настоящия момент.
На 28.05.2013 г. длъжностни лица от О. Б., са извършили проверка на
павилион, поставен в УПИ ХІ, в кв.2, по плана на гр.Б., стопанисван от
ПК“Славянка”, като са установили, че ВТО представлява преместваем обект и че
срокът на разрешително за поставяне е изтекъл на 30.04.2012 г.. За извършената
проверка е бил съставен Констативен акт вх.№ 40/28.05.2013 г.(стр.8,9).
Констативният акт е бил съобщен на заинтересованите страни, видно от
известие за доставяне(стр.11-13).
Възражение против констативния акт са подадени от заинтересованите
страни. К. Ив.У. е възразил против констатациите, отразени в конст. акт, докато
другите заинтересовани страни не са възразили срещу тези констации (стр.14-16).
Въз основа на преждепосочения констативен акт, Кметът на О. Б. е издал
Заповед № 01-241/16.08.2013 г., с която е наредено на жалбоподателя К.Ив.У. да
премахне доброволно за своя сметка поставен преместваем обект за търговска и
други обслужващи дейности – ВТО, разположен в ПИ 02676.158.6 по КК на гр.Б.
(стр.3).
Заповедта е била съобщена на К. Ив.У. на 26.08.2013 на 25.09.201 г.,
видно от известие за доставяне от същата дата (стр.5).
С Покана за доброволно премахване на преместваеми обекти изх.№
94-02-8908/18.09.2013 г. Кметът на О. Б. е поискал от К.Ив.У., К.Йор.У., Д.Б.Я.
да премахнат ВТО, предмет на преждепосочените разрешения на поставяне (стр.41).
Недоволен от тази заповед, К. И. У. го е оспорил пред БлАС на
09.09.2013 година.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.215, ал.4
от ЗУТ от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения :
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган – К. на О. Б., предвид разпоредбата на чл.57а, ал.3 от ЗУТ.
Издаденият административен акт е постановен в предвидената от закона
писмена форма и съдържа всички изискуеми по чл.59, ал.2 от АПК реквизити.
Издаден е при спазване на нормативно регламентираните процесуални правила при
провеждане на административното производство по чл.225 от ЗУТ. Неоснователни са
оплакванията на жалбоподателя за това, че заповедта не съдържа фактически и
правни констатации. Действително заповедта нее добре мотивирана, но мотиви се
съдържат в горепосочения констативен акт, въз основа на който е издадена
обжалвана заповед, и тези мотиви административният орган е приел за свои, тъй
като се е позовал на констативния акт в заповедта си.
Разпореденото премахване на процесния ВТО е направено при наличие на
законоустановените предпоставки за това. От горепосочения констативен акт,
който е официален свидетелствуващ документ и има обвързваща съда материална
доказателствена сила се установява, че за преждеспоменатия ВТО срокът на
разрешение за поставяне е изтекъл на 30.04.2013 г. и към момента на издаването
на оспорения административен акт не е имало валидно разрешително за поставянето
на този търговски обект, каквито са императивните изисквания по чл.57а, ал.1, т.
6 от ЗУТ, във вр. с чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗУТ.
С оглед на гореизложеното съдът намира за правилен и законосъобразен
изводът на административния орган, че жалбоподателят е нямал необходимото
валидно разрешение за поставяне на процесния ВТО, тъй като срокът на издадените
му разрешителни за поставянето са изтекли на горепосочената дата и са налице
условията по чл.57а, ал.1, т.6 от ЗУТ за премахването на въпросния обект.
Юридическите факти, с които правната норма свързва постановяването на
процесната заповед по чл.57а, ал.3 от ЗУТ, са били налице към момента на
издаването на оспорения административен акт. Предвид доказаното съществуване на
изложените като мотиви в атакувания административен акт релевантни юридически
факти, субсумиращи се в посоченото от административния орган правно основание,
заповедта е съобразена с материалните изисквания на закона.
Процесният административен акт съответствува и на целта на закона,
регламентирана в чл.57а, ал.1 от ЗУТ – да се премахне преместваем обект, който
не отговаря на изискванията на Глава ІІІ, Раздел ІХ от ЗУТ.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената писмена
форма, постановена е в съотвествие с материалноправните разпоредби, на които се
основава; при спазване на административнопроизводствените правила и е
съобразена с целта на закона – не е налице нито едно от отменителните основания
по чл.146 от АПК. Ето защо жалбата се явява неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и направеното искане от оспорващата страна за
присъждане на направените съдебни разноски по делото, и с оглед на разпоредбата
на чл.143, ал.4 от АПК съдът намира, че искането е основателно и следва да се
уважи в размер на 540,00 /петстотин и четиридесет/ лева – изплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, предл.4 от АПК и чл.
143, ал.4 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на К. И. У. от гр.Б., У.”Н. Р.” №
7, Област Благоевград, против Заповед № 01-241/16.08.2013 г. на К. на О. Б..
ОСЪЖДА К. И. У., ЕГН *, от гр.Б., У.”Н. Р.” № *, Област Благоевград, да
заплати на О. Б. сумата от 540,00 /петстотин и четиридесет/ лева – направени
разноски по делото.
Решението е окончателно.

СЪДИЯ : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
КТ