и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Й. И. С. с адрес: с. Б., община Р., област Благоевград, ул. „. Д.“ № 46, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-010-6500/11709 от 28.09.2015 г. на Заместник-изпълнителния Д. на Д. Ф. „., в частта му, с която е отказано финансово подпомагане по подадено от жалбоподателя общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2014 г., както следва: по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ - в размер на 26 673.95 лева и по плащания на земеделските стопани за природни ограничения в планински райони /НР1/ - в размер на 18 001.38 лева.
В жалбата и по същество се излагат доводи, че оспореният акт е незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът по жалбата - Заместник-изпълнителният Д. на Д. Ф. „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. По същество развива доводи, че оспореното писмо е валиден и законосъобразен административен акт, като постановен в съответствие с процесуалния и материалния закон, при наличието на фактическите и правни основания за това към датата на постановяването му, поради което моли съда да отхвърли предявената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на оспорващия.
Съдът, след като анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, срещу акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е и основателна, по следните съображения:
Събраните в хода на производството доказателства установяват, че със Заявление за подпомагане за кампания 2014 г. с УИН 01/180614/17216, на 29.05.2014 г. оспорващият е кандидатствал за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, по Схемата за преразпределително плащане /СПП/ и по Схемата за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони /НР1/ с общо пет БЗС/парцели /таблица на л. 37 от делото/, а именно – с идентификатор 02960-240-15-1 с площ 10.18 ха; с идентификатор 02960-491-1-1 с площ 26.43 ха; с идентификатор 02960-492-1-1 с площ 15.04 ха; с идентификатор 02960-502-1 с площ 4.71 ха, всички в землището на с. Б. и с идентификатор 04217-937-1 с площ 32.27 ха в землището на с. Бистрица.
Със Заповед № РД 09-807/05.12.2014 г. /на л. 355 – л. 357 от делото/, издадена на основание чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/, Министърът на земеделието и храните е одобрил обновения специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние“ за Кампания 2014 г. като част от Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, който е актуализиран за 2014 г. чрез дешифрация /разчитане/ на нова цифрова ортофотокарта /ЦОФК/ на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2014 г. и чрез отразяване на резултатите от теренни проверки, проведени през годината от общинските и областните структури на МЗХ.
Оспорващият е подал възражение срещу горецитираната заповед по отношение на следните парцели, заявени по СЕПП и НР1: с идентификатор 02960-491-1-1 с площ 26.43 ха; с идентификатор 02960-492-1-1 с площ 15.04 ха. Възражението му е разгледано, но по отношение на посочените в него имоти не е извършена корекция.
Със Заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. /на л. 358 – л. 359 от делото/, издадена на основание чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105, Министърът на земеделието и храните е одобрил окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2014. Тази заповед е обжалвана от оспорващия /жалба на л. 371 – л. 373 от делото/, като с Решение № 1327/31.01.2019 г., постановено по адм. дело № 10528/2018 г. на петчленен състав на ВАС /на л. 391 – л. 395 от делото/, е отменена Заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните в частта ѝ, с която е одобрен окончателния специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние“ за кампания 2014 г., в частта относно парцели, заявени за подпомагане от Й. С. със заявление с УИН 01/120613/09910, както следва: БЗС № 15326-330-5-1 с обща площ 41,77 ха; БЗС № 15326-330-6-1 с обща площ 23.37 ха, БЗС № 15326-330-9-5 с обща площ 44.08 ха, находящи се в землището на с. Годлево и БЗС № 02960-491-1-1 с обща площ 26.43 ха и БЗС № 02960-492-1-1 с обща площ от 15.04 ха, находящи се в землището на с. Б., община Р., като части от тях не са включени в специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“ за кампания 2014.
С оспореното в настоящото производство Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-010-6500/11709 от 28.09.2015 г. на Заместник-изпълнителния Д. на Д. Ф. „. /на л. 5 – л. 13 от делото/, е отказано финансово подпомагане по подаденото от жалбоподателя общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2014 г., както следва: по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ - в размер на 26 673.95 лева и по плащания на земеделските стопани за природни ограничения в планински райони /НР1/ - в размер на 18 001.38 лева.
Като основания за отказа за финансово подпомагане в писмото е посочено, че „кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“ за 2014 г.“ /по СЕПП/ и че „кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“ за 2014 г.“ /по НР1/.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Оспореното уведомително писмо е валиден административен акт, като издаден в писмена форма от компетентен орган, надлежно оправомощен със Заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. на Изпълнителния Д. на Д. Ф. „Земеделие“ /на л. 362 – л. 363 от делото/, с която на основание чл. 20а от ЗПЗП са му делегирани права да се произнася по тези заявления.
По отношение на отказа за финансово подпомагане поради заявени площи, попадащи извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“ за 2014 г.“, съдът намира следното:
Актът е надлежно мотивиран, в него писмено и в табличен вид са изложени фактическите и правни основания за издаването му. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми.
Процесното уведомително писмо, обаче, е издадено в противоречие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП, Разплащателната агенция /РА/ намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. В тази насока е и разпоредбата на чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105, според която въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой, РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Следователно в тези случаи административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен, ако установи, че има заявени площи, които попадат извън обхвата на специализирания слой /СС/, да намали или откаже плащане. Той не може да изменя издадената заповед, с която на основание чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105, е одобрен окончателния СС, а е длъжен да я зачете при извършаването на административните проверки по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и да се съобрази с отразеното в нея. В казуса е безспорно установено, че тази заповед е отменена от петчленен състав на ВАС в частта й относно парцели, заявени за подпомагане от Й. С. със заявление с УИН 01/120613/09910, както следва: БЗС № 15326-330-5-1 с обща площ 41,77 ха, БЗС № 15326-330-6-1 с обща площ 23.37 ха, БЗС № 15326-330-9-5 с обща площ 44.08 ха, находящи се в землището на с. Годлево и БЗС № 02960-491-1-1 с обща площ 26.43 ха и БЗС № 02960-492-1-1 с обща площ от 15.04 ха, находящи се в землището на с. Б., община Р., като части от тях не са включени в специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“ за кампания 2014.
С Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 1/2015 г., е прието, че заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, по своя характер съставлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и подлежи на самостоятелен съдебен контрол. В мотивите към решението е посочено, че с нея пряко се засягат правата на земеделските производители във връзка с включването в допустимия слой на всички заявени от тях земи, респективно с неуважаването на направените от тях възражения на основание чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105. Тази заповед се явява окончателният завършващ акт на проведената процедура пред министъра на земеделието и храните, поради което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК - „Глава десета“ – „Раздел I“ – „Оспорване на индивидуални административни актове“. Това тълкувателно решение е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт.
В случая е установено, че С. е участвал в административното производство по одобряване на специализирания слой посредством упражняване на правото си на възражение срещу неговия обхват и оспорването му по съдебен ред пред ВАС. Заповедта за специализирания слой в частта за парцелите, посочени от оспорващия, е отменена с влязло в сила съдебно решение на петчленен състав на ВАС. По смисъла на чл. 177, ал. 1 от АПК, решението на ВАС има действие по отношение на всички. Това ще рече, че е задължително за изпълнение от Министъра на земеделието и храните /чрез издаване на нова Заповед за одобряване на слоя за подпомагане/ и РА. Във връзка с обективните предели на действие на решението по чл. 298, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, с него по еднозначен начин е разрешен въпроса относно незаконосъобразността на обхвата на слоя за подпомагане за процесните имоти и причината за това. Решението на ВАС представлява нов факт от значение за делото след издаване на оспореното УП и съдът е длъжен да го преценява към момента на приключване на устните състезания по делото. Този новонастъпил факт променя съществуващото към датата на издаване на УП правно положение. Незаконосъобразността на Заповедта на министъра за одобряване на специализирания слой за подпомагане за процесния парцел създава с обратна сила основание да се приеме, че заявените имоти са отговаряли на изискванията на ЗПСП за финансова помощ. Основанието за отказа /обхвата на одобрения специализиран слой по отменената Заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра/ е отпаднало с обратна сила, поради което отказът в Уведомителното писмо, предмет на настоящото съдебно оспорване е незаконосъобразен /в този смисъл Решение № 5240/10.04.2012 г. по адм. д. № 7974/2011 г. и Решение № 16711/13.12.2013 г. по адм. д. № 8643/2013 г. на ВАС, IV о. /.
Изложеното налага извод за отмяна на оспореното уведомително писмо и връщане на преписката на органа за ново произнасяне по см. на чл. 173, ал. 2 от АПК.
По отношение на отказа за финансово подпомагане поради наличието на площи, за които са подадени две или повече заявления и застъпването не е било отстранено /по СЕПП/, респ. поради това, че кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него /по НР1/, съдът счита, че оспореният акт отново е незаконосъобразен, доколкото липсват ангажирани от ответника доказателства за установяване на посочените застъпвания и липсват данни за изпълнение на процедурата по чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. След като административният орган е установил, че е налице несъответствие между заявените за подпомагане площи и установените такива при административната проверка, е следвало допълнително да изясни фактите и обстоятелствата от значението за случая и едва след това да издава уведомителното писмо.
При така установените обстоятелства, се явява оборена констатацията от административната проверка и се налага единственият възможен извод, че процесното уведомително писмо е издадено, без по несъмнен начин да бъдат изяснени релевантните обстоятелства, т.е. че при издаването на оспорения акт е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото съгласно чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая и след обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени /което безспорно е налице в конкретната хипотеза/. В случая административният орган не е изпълнил задължението си за изясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на въпроса, както и не е събрал, проверил и преценил доказателствата в съвкупност.
Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на административния орган, издал акта, е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Това установяване в хода на съдебното производство не бе направено.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че процесното уведомително писмо в оспорената му част, е незаконосъобразно, като издадено при немотивираност, при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон, и на тези основания следва да бъде отменено, като преписката бъде върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне съобразно указанията по прилагането на закона, дадени в това решение.
При този изход от спора, съдът намира искането на процесуалния представител на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски за основателно. Следва на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя да бъдат присъдени сторените от него по делото разноски в общ размер на 610.00 лева, представляващи, както следва: 10.00 лева – за внесена държавна такса и 600.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за изцяло неоснователно направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на оспорващия, доколкото съобразно материалния интерес – 44 675.33 лева и съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес, възнаграждението при интерес от 10 000 до 100 000 лева е 830 лева плюс 3 % за горницата над 10 000 лева, като договореното в случая адвокатско възнаграждение е 600.00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал .2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалбата на Й. И. С. с адрес: с. Б., община Р., област Благоевград, ул. „. Д.“ № 46, Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-010-6500/11709 от 28.09.2015 г. на Заместник-изпълнителния Д. на Д. Ф. „., в частта му, с която е отказано финансово подпомагане по подаденото от С. общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2014 г., както следва: по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ - в размер на 26 673.95 лева и по плащания на земеделските стопани за природни ограничения в планински райони /НР1/ - в размер на 18 001.38 лева.

ВРЪЩА административната преписка на Изпълнителния Д. на Д. Ф. „Земеделие“ за повторно разглеждане и произнасяне съобразно указанията по прилагането на закона, дадени в това решение.

ОСЪЖДА Д. Ф. „Земеделие“ – гр. С., ул. Ц. Б. ІІІ“ № 136, да заплати на Й. И. С. с адрес: с. Б., община Р., област Благоевград, ул. „. Д.“ № 46, сумата от 610.00 /шестстотин и десет/ лева, представляваща сторени от оспорващия в производството разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Административен съдия: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.