и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на М. К. З.,със съдебен адрес гр.С.,ул.“...“ № ...,...,офис № ... на адв.Р. Н. и адв.П. П., против Заповед № 01-20-2/13.01.2020 г на К. на О.-гр.Б.,с която е наредено премахване на „Двуетажна постройка(склад)“-допълващо застрояване,V-та категория строеж,изградена в северозападния ъгъл на УПИ VI-1950,кв51 по плана на гр.Б.,ПИ с идентификатор ....501.1950 по КККР на гр.Б. и е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ),във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се твърди, че същата е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и без да са налице предпоставките на приложимия материален закон.В съдебно заседание оспорващото лице,чрез процесуалния си представител – адв.П. П.,подържа жалбата,като развива доводите си в представени писмени бележки. Иска се отмяна на оспорената заповед. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Кметът на О.-гр.Б.,чрез процесуалния си представител – адв.И. Г.,поддържа становище за неоснователност на жалбата.Доразвива доводите си в писмени бележки.Претендират се сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна – адресат на оспорения административен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От приложените към административната преписка и допълнително събраните и приобщени по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата и назначена съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, следното:

УПИ VI-1950,кв.51 по плана на гр.Б.,ПИ с идентификатор ....501.1950 по КККР на гр.Б.,е собственост на жалбоподателя М. К. З..

На 26.11.2019 г служители на дирекция „ТСУ“ при Общинска администрация-гр.Б.,по сигнал на К. Г. З.(собственик на съседния УПИ VII), в присъствието на оспорващото лице, извършили проверка в имота на последния, при която констатирали, че в северозападния ъгъл на ПИ с идентификатор ....501.1950,непосредствено до съществуваща жилищна сграда с идентификатор ....501.1950.3 е бил реализиран строеж „Двуетажна постройка(склад)“- допълващо застрояване,представляваща V-та категория строеж.В основата си постройката била с размери 6.80х5.60,с височина на билото от около 4.60 м. Първият етаж, ползван като склад, е бил с железобетонна конструкция, вкопана 0.60 м под кота „терен“, като „светлата“ му височина е била 2.80 м.Вторият етаж, реализиран с дървена конструкция, се ползвал за съхранение на отоплителни материали. Покривът бил изпълнен с дървена носеща конструкция, покрит с керемиди. Югозападната фасада на двуетажната постройка граничила с жилищната страда, а западната – със селскостопанска сграда.Строежът бил реализиран от М. З. през 2006 г,без одобрени строителни книжа – без одобрен проект и без разрешение за строеж. Констатациите били отразени в Констативен протокол с № 12-19-354-1/27.11.2019 г(л.22).

За констатираното незаконно строителство от проверяващите служители на Общинска администрация-гр.Б. е съставен Констативен акт с № 33/18.12.2019 г в присъствието на З.(л.24). Актът е връчен на жалбоподателя с писмо с известие за доставяне на 30.12.2019 г,с което е уведомен и за откритото производство по чл.225а ЗУТ(л.28,л.29). На 02.01.2020 г М. З. депозирал писмено възражение с вх.№ 94-20-5/02.01.2019 г (л.32) срещу констатацията в акт № 33/18.12.2019 г.,както и срещу започналото производство по премахване на незаконния строеж.Оспорващото лице искало прекратяване на откритата процедура по съображения,че строежът е „търпим“ по смисъла на ЗУТ.

На 13.01.2020 г Кметът на О.-гр.Б.,приемайки възраженията за неоснователни,издал оспорената Заповед № 01-20-2/13.01.2020 г,с която е наредил премахването на незаконния строеж – Двуетажна постройка (склад)“-допълващо застрояване,V-та категория строеж,изградена в северозападния ъгъл на УПИ VI-1950,кв.51 по плана на гр.Б.,ПИ с идентификатор ....501.1950 по КККР на гр.Б..Заповедта е връчена на оспорващото лице с известие за доставяне на 15.01.2020 г(л.36). М. З. депозирал жалба срещу заповедта на 27.01.2020 г,чрез административния орган (л.2) ,въз основа на която е започнало и настоящото производство.

От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява,че в УПИ VI-1950,кв.51 по плана на гр.Б. е изградена една жилищна сграда,ниско застрояване,с различна етажност – три надземни етажа и таван в източната й част, към уличната регулация, и два надземни етажа в западната й част, към дъното. Застрояването е на уличната регулация (североизточен калкан) и УПИ IХ-953 (северозападен калкан). Североизточната калканна стена покрива калкана от жилищната сграда в УПИ V-1949, а извън нея калкана е непокрит. Северозападният калкан на жилищната сграда в УПИ VI-1950,кв.51 е покрит с допълващо застрояване – двуетажна паянтова постройка в УПИ IХ-1953,в разрез с изискванията на чл.21,ал.2 ЗУТ,реализирано в периода 2006г-2008 г,без одобрен проект и без разрешение за строеж.

Вещото лице, след анализ на фактите, сочи,че констатираният от административния орган незаконен строеж се различава съществено по вид на постройката. Вещото лице идентифицира процесния строеж като „Двуетажна,западна част на жилищна сграда-промяна на инвестиционно намерение,след издадено Разрешение за строеж № 305/27.09.2006 г за жилищна сграда“,находящ се в УПИ VI-1950, кв.51 по плана на гр.Б.. Сочи, че той е разположен в УПИ VI-1950, кв.51 по плана на гр.Б. до разрешената сграда,отразен с червен цвят в позиция „1“ в приложение № 9 към заключението,с размери 5.80м.х6.50 м.,ЗП=37.70 кв.м. и РЗП= 75.40 кв.м. Към първия етаж от този строеж е присъединена част (с размери 5.80мх1.375 м.,застроена площ от 7.98 кв.м.) от първи етаж на разрешената с Разрешение за строеж № 305/27.09.2006 г жилищна сграда, обозначена с червен цвят, като позиция „2“ в приложение № 9 към заключението.

Вещото лице категорично сочи, че процесният строеж е част от изградената жилищна сграда.Представлява масивен строеж,изпълнен със смесена конструкция – първият етаж от него е с носеща стоманобетонова конструкция и ограждащи стени от тухлена зидария, а вторият – преобладаваща дървена носеща конструкция с частично стоманобетонови елементи(колона и греди).

Вещото лице сочи в заключението си,че процесният строеж конструктивно и функционално е свързан с разрешената с Разрешение за строеж № 305/27.09.2006 г триетажна част на жилищната сграда,изградени едновременно,без одобрен проект и без разрешение за строеж.

При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168, във връзка с чл. 146 и чл. 169 от АПК, съдът прави следните изводи:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл.225а от ЗУТ орган – К. на О.-гр.Б.,въз основа на констативен акт,съставен от длъжностни лица на Общинска администрация-гр.Б..Спазена е и формата на издаване – писмена.

Заповедта по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е издадена при спазване на регламентираното производство,като обстоятелствата по ал.2 са установени с констативен акт на служители от общинска администрация по чл.225,ал.2 от ЗУТ. Констативният акт е съобщен на оспорващия по надлежния ред и той е упражнил правото си да депозира възражение срещу него. При постановяването на оспорения акт обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Проверката на съда за законосъобразност на акта по чл. 168, във връзка с чл. 146 от АПК е обусловена от фактическите и правни основания, изложени в него. В конкретния случай фактическите обстоятелства и правната квалификация в заповедта определят строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

От неоспореното заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза,което съдът кредитира като пълно,обективно и компетентно,се установява, че процесният строеж е част от изградената от оспорващото лице жилищна сграда в УПИ VI-1950,кв.51 по плана на гр.Б..Вещото лице сочи и че конструктивно и функционално той е свързан със сградата,изградени са едновременно през периода 2006г-2008г,но в отклонение на одобрените строителни книжа. Изводът на вещото лице за периода на реализиране на строителството кореспондира на показанията на св.К. З., който посочи при разпита си, че строителството на сградата е завършило около 2005г.-2006 г.Следователно, анализът на заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, сочи на извода, че констатираният от административния орган строеж не представлява самостоятелен строеж, а част от вече построена в отклонение на строителните изисквания жилищна сграда. Това от своя страна обосновава правен извод, различен от направения от административния орган – констатираното строителство не е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а евентуално би могъл да бъде квалифициран като такъв по чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, в която хипотеза попадат строежите, извършени при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗУТ, но преценка за наличието на отклонения и тяхното квалифициране, като съществени или не в заповедта, както и в цялата административна преписка, липсва.

Ако административният орган беше изследвал обстойно издадените строителни книжа и беше преценил обхвата на разрешеното с тях пристрояване, щеше да установи, че констатираното строителство, определено като „Двуетажна постройка (склад)“-допълващо застрояване, подлежаща на премахване, попада в обема на разрешеното преди години строителство на жилищна сграда,като последното е извършено при установените от писмените доказателства и от заключението на вещото лице отклонения от одобрените проекти. Констатациите, направени в заключението на вещото лице не могат да заместят фактическите установявания и приетото от административния орган правно основание, който изобщо не е изследвал хипотезите на допуснати съществени отклонения от одобрените проекти по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ.При тези данни съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на правилото на чл. 35 АПК, което задължава административния орган да издаде акта си след установяване на всички факти и обстоятелства от значение за случая.В този смисъл е трайната съдебна практика и конкретно Решение № 14752 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6586/2017 г., II отд.; Решение № 12838 от 28.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5805/2016 г., II отд.; Решение № 2385 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9521/2018 г., II отд.; Решение № 9143 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3948/2018 г., II отд.; Решение № 5274 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14530/2017 г., II отд. и др.

С оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, с оглед на предполагаемото време за извършване на строителството (2006г.-2008г.), въпросът за търпимост на строежа е ирелевантен за настоящото производство, предвид посочената дата в § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че Заповед № 01-20-2/13.01.2020 г на К. на О.-гр.Б., е издадена от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ и факта, че административното производство е започнало след влизане в сила на посочената разпоредба – след 26.11.2012 година, в изискуемата от закона писмена форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби, както и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което налага отмяната ѝ.

При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на оспорващата страна, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия извършените от него разноски по делото в общ размер на 2 060 (две хиляди и шестдесет) лева – 10 (десет) лева дължима и платена държавна такса (л. 6),300 (триста) лева депозит за вещо лице (л.84) и адвокатско възнаграждение в размер на 1750(хиляда седемстотин и петдесет) лева (л.58).

Водим от горното и чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Б.,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 01-20-2/13.01.2020 г. на К. на О.-гр.Б., с която е наредено премахване на „Двуетажна постройка (склад)“-допълващо застрояване,V-та категория строеж,изградена в северозападния ъгъл на УПИ VI-1950,кв.51 по плана на гр.Б.,ПИ с идентификатор ....501.1950 по КККР на гр.Б..

ОСЪЖДА О.-гр.Б. да заплати на М. К. З.,с постоянен адрес гр.Б.,ул.“...“ № ... сумата от 2 060 (две хиляди и шестдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!

ВА