и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 49г, ал. 10 от Закона за професионалното О. и О. /ЗПОО/.

Образувано е по жалба, подадена от „. Е. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Г. Д., Б. “Г. Д.“ № **, представлявано от Управителя Г. Б. Ж. против Заповед № ЛД-01-05-88/ 01.06.2021г. на П. на Националната А. за П. О. и О. /НАПОО/.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед, е издадена при наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, липса на мотиви, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Поддържа се, че адм. орган е издал акта си, без да изясни релевантните за спора факти и обстоятелства, несъобразявайки обстоятелството, че през 2020г. е налице пандемия от Ковид 19, довела до съществени изменения на обществено- икономическата обстановка в света, съответно в България, като именно поради тази причина, не е била налице възможност за осигуряване на нормални и адекватни условия за функциониране и развитие на системата за П. О. и О., което представлява наличие на форсмажорно обстоятелство /непреодолима сила/, което е било непредвидимо и непредотвратимо, и което не можело да се вмени във вина на оспорващото дружество Налице е твърдение и за нарушаване на принципа на пропорционалност по чл. 6 от АПК. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, оспорващият, не изпраща представител, като в депозирано по делото писмено становище, чрез проц. представител – адв. М., поддържа жалбата.

Ответникът – П. на Националната А. за П. О. и О. /НАПОО/, чрез проц. представител – Переновска, счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното :

Няма спор по делото, че Център за П. О. /ЦПО/ към оспорващия „. Е. с ЕИК ********, притежава Лицензия № *, съгласно която извършва и удостоверява П. О. с придобиване на професионална квалификация по чл. 49а от ЗПОО.

Със Заповед № РД-08-3/ 08.01.2021г. на П. на НАПОО е възложено на комисия в изрично посочен състав да извърши преглед на подадените годишни информации за дейността на центровете за П. О. /л. 39 от гр. д. № 746/ 2021г. по описа на РС – Г. Д./. За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 1 вх. № РД-03-12/ 03.02.2021г. /л. 32- 36 от гр. д. № 746/ 2021г. по описа на РС – Г. Д./, съгласно който, ЦПО към „. ЕООД – гр. Г. Д. е подал годишна информация за П. О. с нулева стойност за 2020г. С Докладна записка вх. № РД-03-13/ 03.02.2021г. се предлага да се извърши последващ контрол на всички дружества, подали годишна информация с нулеви стойности, сред които на ЦПО към оспорващото дружество /л. 28- 31 от гр. д. № 746/ 2021г. по описа на РС – Г. Д./. С Докладна записка от 02.03.2021г. и след извършен последващ контрол, комисията предлага да се прекратят правата по издадена лицензия на ЦПО към „. ЕООД – гр. Г. Д. – чрез отнемане съгласно чл. 49г, ал. 6, т. 2 от ЗПОО, като се сочи, че сдружението е преустановило извършването на разрешената дейност за повече от 12 месеца /л. 20- 23 от гр. д. № 746/ 2021г. по описа на РС – Г. Д./. Видно от представения Констативен протокол № 2 вх. № РД-03-121/ 02.03.2021г. комисията е установила, че ЦПО към оспорващия– т. 31, таблица 6, няма текущи, приключили и архивирани курсове за 2020г. /л. 24- 27 от гр. д. № 746/ 2021г. по описа на РС – Г. Д./. Експертната комисия “Хотелиерство, ресторантьорство и кетеринг, пътувания, туризъм и свободно време“ е провела неприсъствено заседание на 26.05.2021г. относно приемане на решение за прекратяване на правата по издадена лицензия чрез окончателното отнемане, като е взето единодушно решение, с което е възложено на П. на комисията, да подготви и представи доклад до ответника, с предложение за окончателно отнемане на лицензията на процесния ЦПО, на основание чл. 49г, ал. 6, т. 2 от ЗПОО, обективирано в Протокол № 76 от същата дата /л. 15 и 16 от гр. д. № 746/ 2021г. по описа на РС – Г. Д./. Относно прилагането на чл. 49г, ал. 2, т. 2 и ал. 6 от ЗПОО е представено становище от Директор на Дирекция ПОО, МОН /л. 17 от гр. д. № 746/ 2021г. по описа на РС – Г. Д./. С Доклад вх. № ЛД-01-05-88/ 26.05.2021г., Председателят на Експертната комисия “Хотелиерство, ресторантьорство и кетеринг, пътувания, туризъм и свободно време“, въз основа на взетото решение по Протокол № 76/ 26.05.2021г. на Комисията, предлага да се издаде заповед за прекратяване на правата по издадената лицензия на ЦПО към „. ЕООД – гр. Г. Д. /л. 14 от гр. д. № 746/ 2021г. по описа на РС – Г. Д./.

С оспорената Заповед № ЛД-01-05-88/ 01.06.2021г. на Председател на НАПОО /л. 13 от гр. д. № 746/ 2021г. по описа на РС – Г. Д./, на основание чл. 48, ал. 3 във вр. с чл. 49г, ал. 6, т. 2 и чл. 49г, ал. 8 от ЗПОО, се прекратяват правата по издадена Лицензия № * на ЦПО към „. ЕООД – гр. Г. Д., чрез окончателното й отнемане. Административният орган се е мотивирал с установеното, че ЦПО към оспорващия е изпълнил изискванията на чл. 22, ал. 8 от ЗПОО, като е подал годишна информация за извършената дейност с нулеви стойности и годишен доклад за самооценка на качеството за 2020г., като е установено, че същият е преустановил извършването на разрешената дейност за повече от 12 месеца. Постановено е с оспорената заповед, в 7- дневен срок от уведомяването за издаването й, ЦПО към „. ЕООД – гр. Г. Д. да върне в НАПОО издадената лицензия и приложенията към нея, а документацията да бъде предадена за съхранение в определената от Началника на РУО гимназия.

Оспорената заповед е съобщена на адресата й, видно от Известие за доставяне /л. 11 от гр. д. № 746/ 2021г. по описа на РС – Г. Д./, на 07.06.2021г., а жалбата срещу нея, е подадена по пощата на 21.06.2021г., видно от системен бон, находящ са на л. 14 от делото, чрез адм. орган.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка и с доводите на страните, на основание чл. 168 вр. чл. 146 и чл. 169 от АПК, достигна до следните правни изводи :

Съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, както и да обяви нищожността на оспорения акт, дори да липсва основание за това.

Оспорването е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на заповедта, чиито права са засегнати от този акт, като жалбата е подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган, тъй като е в кръга на правомощията му, предвид разпоредбата на чл. 49г, ал. 8 от ЗПОО. Съгласно посочената разпоредба лицензията се отнема със заповед на П. на Националната А. за П. О. и О. въз основа на доклади на експертните комисии и на констативните протоколи по чл. 49в, ал. 3 в случаите по ал. 3, т. 1 и 2 и по ал. 6, т. 3 – 6 от ЗПОО. Съгласно чл. 49в от ЗПОО Националната А. за П. О. и О. осъществява последващ контрол относно изпълнението на изискванията по чл. 49а, ал. 2 и представяне на информацията по чл. 22, ал. 8 от ЗПОО от центровете за П. О. и от центровете за информиране и П. ориентиране.

Няма спор в случая, че е налице проведено заседание на Експертната комисия “Хотелиерство, ресторантьорство и кетеринг, пътувания, туризъм и свободно време“ към НАПОО, като е налице и изготвен доклад с предложение за отнемане на лицензията на процесния ЦПО. Независимо от това обаче, настоящият състав на съда, намира, че оспореният акт е издаден при наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, лишили оспорващото дружество от участие в административната фаза на производството, липса на мотиви /неспазване на установената форма за издаване на акта/, противоречие с материалния закон, и несъответствие с целта на закона. Съображенията на настоящия състав, за това са следните.

Оспорнентият акт е от категорията на неблагоприятните административни актове, поради което в тежест на административния орган е да докаже, че са налице предпоставките за издаването му, респ. че е спазена процедурата за това. В случая, ответникът не е сторил подобно доказване, въпреки надлежно разяснената му доказателствена тежест за това с Разпореждането за насрочване на делото.

Съгласно чл. 26 от АПК за започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации, освен заявителя. Ако срокът за приключване на производството е по– дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът. От административната преписка, която е представена по делото, не се установява изобщо оспорващото дружество да е уведомено за образуването на административното производство по отнемане на издадената му лицензия. Няма никакви представени от ответника доказателства, на оспорващия да са връчвани преди приключване на производството, които и да е от документите по преписката, нито същият да е уведомяван изобщо за образуваното производство, респ. да са изискани от него обяснения /становище/, във връзка с процесното адм. производство. Посоченото освен нарушение на чл. 26 от АПК, представлява и нарушение на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК, според които разпоредби, административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки, както и им осигурява възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по- дълъг от 7 дни, като те имат възможност да правят писмени искания и възражения. В случая, в пълен разрез с посочените правила, административният орган, издал оспорения административен акт, е пренебрегнал посоченото, прибързвайки с издаването на акта си. По този начин, същият е допуснал нарушение и на чл. 35 от АПК, който изисква индивидуалния административен акт да бъде издаден след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В този смисъл, предвид посоченото, настоящата инстанция достига до извода, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл. 26, чл. 34, ал. 1 и ал. 3 и чл. 35 от АПК, при лишаване на адресата на акта въобще от участие в производството, без да му е дадена възможност да изрази позицията си по случая, да се запознае със събраните по преписката документи, да поиска събирането и на други доказателства в подкрепа на тезата си и без да са изяснени релевантните за казуса факти и обстоятелства за установяване на обективната истина – действително ли ЦПО към „. ЕООД – гр. Г. Д., е преустановил извършването на разрешената дейност за повече от 12 месеца, респ. по какви причини е станало това, като едва в хода на процесното съдебно производство, за пръв път, той изразява становище по приключилото без негово участие производство, и без възможност адм. орган да е отговорил на доводите му за наличието на непреодолима сила, респ. форсмажорни обстоятелства, свързани с пандемията от Ковид 19. Неспазването на чл. 26, чл. 34, ал. 1 и ал. 3 и чл. 35 от АПК, особено драстично накърнява правата на адресата на бъдещия акт, и поради това същото, винаги представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото ако същото не бе допуснато, административният орган би могъл да достигне и до друг извод – в случая, ако бе извършил пълна, обстойна и всеобхватна проверка и бе дал възможност на заинтересованото лице да участва в производството, адм. орган би могъл да установи, че преустановяването на извършването на разрешената дейност, не е за срок по- дълъг от 12 месеца, респ. че са налице форсмажорни обстоятелства, във връзка с пандемията от Ковид 19, т. е. все обстоятелства, които ако бяха изяснени, адм. орган би могъл изобщо да не издаде оспорения акт.

Отделно от посоченото, използваните мотиви в оспорения акт, макар и основани на събраните по преписката доказателства – доклад и констативни протоколи, са вътрешно противоречиви, което е равнозначно на липса на мотиви, изложени в акта, с което е нарушено общото правило за мотивиране на всички издавани административни актове по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Мотивите на органа трябва да включват правни и фактически основания за постановяване на акта. В случая, са изключително оскъдни и противоречиви фактическите обстоятелства, посочени в акта. Като такива се сочат- “ЦПО към оспорващото дружество е изпълнил изискванията на чл. 22, ал. 8 от ЗПОО, като е подал годишна информация за извършената дейност с нулеви стойности и годишен доклад за самооценка на качеството за 2020г., като е установено, че той е преустановил извършването на разрешената дейност за повече от 12 месеца“. В КП № 2/ 02.03.2021г., пък е посочено, че “ЦПО към „. ЕООД – гр. Г. Д. няма текущи, приключили и архивирани курсове за 2020г.“. В същото време, като правно основание на издадената заповед, е посочена хипотезата на чл. 49г, ал. 6, т. 2 от ЗПОО, според която лицензията се отнема окончателно когато съответният център преустанови извършването на разрешената дейност за повече от 12 месеца, т.е. за да е налице надлежно мотивиране на акта, в същия, или в друг документ, наличен по преписката, към който той препраща, следва да е налице посочен възприетия от адм. орган, релевантен период на бездействие от страна на съответния център, ако не с посочен начален и краен период, с обща продължителност, повече от 12 месеца, то поне с описание, еднозначно сочещо наличието на възприетото преустановяване на извършването на разрешената дейност, за повече от 12 месеца. В казуса такова мотивиране липсва- сочи се че ЦПО няма текущи, приключили и архивирани курсове само за 2020г. Общоизвестен факт е, че една календарна година се състои от 12 месеца, следователно, и 2020г., която е цитирана от адм. орган, се състои от 12 месеца, не от повече. В същото време, нормата на чл. 49г, ал. 6, т. 2 от ЗПОО, изисква наличието на период на преустановяване на извършването на разрешената дейност, за повече от 12 месеца /дори и един ден в повече/, а не бездействие равно на 12 или по- малко месеца, т. е. по начина на описание на извършеното нарушение от страна на процесния ЦПО, с цитирана продължителност, по – малка от изискваната по закон – 12 месеца и поне 1 ден, освен че не е мотивирал по надлежен начин акта си, което представлява нарушение на изискването за форма, ответникът е допуснал и нарушение на материалния закон, като е подвел извършеното от „. под правна квалификация- чл. 49г, ал. 6, т. 2 от ЗПОО, която не е налице в случая. Тук следва да се посочи, че това изискване – за мотивиране на акта и спазване на материалния закон, е спазено по отношение на почти всички ЦПО, на които също са отнети лицензите, като там коректно, адм. орган е отразил датата на последното проведено О., което безспорно дава началото на броене на срока по чл. 49г, ал. 6, т. 2 от ЗПОО – вж. КП № 2/ 02.03.2021г.- л. 26 и 27 от гр. д. № 746/ 2021г. по описа на РС – Г. Д., таблица 6, т. 1- 28, 29 и 30, т.е. от 31 бр. ЦПО с отнети лицензии, на същото правно основание, посоченото изискване е спазено за 29 от тях, и не е спазено за настоящия оспорващ, и за ЦПО по т. 29 от посочената таблица. В този смисъл, по отношение на лицензията на процесния ЦПО, което е единствено предмет на настоящото съдебно производство, както бе посочено, това изискване не е спазено, което обуславя отмяна на акта, и само на това основание, като издаден, при неспазване на установената от закона форма, и в противоречие с приложимия материален закон.

Налице е и несъответствие на издадения акт с целта на закона – глава І от ЗПОО, чл. 1- 5, тъй като с отнемане на лицензията на процесния ЦПО, определено не се постигат установените от специалния закон – ЗПОО цели, даже напротив – създава се положение, при което макар и да не са налице условия за това, адм. орган създава като правило за поведение възможността да отнеме всяка една издадена от него лицензия, независимо че липсват материалноправните предпоставки за това, което води и на извод за превратно упражняване на власт, респ. нарушение на принципа на истинност, закрепен в чл. 7 от АПК.

Всичко горепосочено, обуславя отмяна на оспорената заповед, като изцяло незаконосъобразна.

При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на оспорващия следва бъдат присъдени разноските по водене на делото, в общ размер на 850. 00 лв., от които 50. 00 лв.- държавна такса за образуване на делото и 800. 00 лв.- адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд - Благоевград,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ЛД-01-05-88/ 01.06.2021г. на П. на Националната А. за П. О. и О..

ОСЪЖДА Националната А. за П. О. и О., с адрес : гр. С., Б. “Ц. Ш.“ № *., Б. *, . *, представлявана от П. инж. М. П., да заплати на „. Е. с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление : гр. Г. Д., Б. “Г. Д.“ № **, представлявано от Управителя Г. Б. Ж., сумата от 850. 00 лв. /осемстотин и петдесет лева/, представляваща сторени по делото разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

ЕК