и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на “И. Ш.“, с ЕИК ..., със седалище и адрес на У. : гр. П., обл. Б., ул. ..., представляван от И. Г. Ш. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 606/ 07.10.2018г. издадена от Н. С. Й. - М. А. П. РУ - П. П. ОД на М.- Б., с която на Н. Г. М, с ЕГН *, на основание чл. 171, т. 2А от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № ..., за срок от 6 месеца, считано от 07.10.2018г.
Оспорващият твърди, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че на соченото в заповедта правно основание - чл. 171, т. 2А от ЗДвП, ПАМ може да се налага само на собственика на МПС- то, но не и на водача му, когато той е друго лице. В случая се твърди, че водачът Н. М., не е собственик на МПС, чиято регистрация е прекратена, а такъв е оспорващият. Иска се отмяна на заповедта.
В съдебно заседание, за оспорващия , се явява законния представител - И. Г. Ш., който подвържа депозираната жалба.
Ответната страна - Н. С. Й. - М. А. П. РУ - П. П. ОД на М. - Б. редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна :
На 07.10.2018г. срещу лицето Н. Г. М., е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д, № 558934 от същата дата, за това че на 07.10.2018г., в 18. 20 ч., в гр. П., ул. “...“, управлява лек автомобил марка “Опел“, модел “Астра“, с рег. № ..., собственост на оспорващия - “И. Ш.“, с ЕИК ..., със седалище и адрес на У. : гр. П., обл. Б., ул. ... представляван от И. Г. Ш., като П. извършената проверка е установено, че водачът не притежава свидетелство за У. на моторно превозно средство /СУМПС/ и КТ /неправоспособен/, и управлява в едногодишен срок от връчено НП /л. 7 от делото/.
С оспорената в настоящото производство заповед /л. 4 от делото/, на Н. Г.М., е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на МПС с рег. №..., за срок от 6 месеца, считано от 07.10.2018г.
От Справка за регистрация на МПС с рег. № ..., изпратена на съда от сектор “Пътна полиция“ П. ОД на М. – Б., с Писмо рег. № 111600-426/ 07.01.2019г. се установява, че управлявания от Н. М. лек автомобил, е собственост на друг правен субект – на оспорващия - “И. Ш.“, с ЕИК ..., със седалище и адрес на У. : гр. П., обл. Б., ул.... /л. 25 и 26 от делото/.
Видно от Заповед рег. № 244з-1837/ 22.08.2017г. издадена от Директора на ОД на М.- Б., на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП вр. чл. 43, ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, същият е оправомощил да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по определени текстове от ЗДвП, сред които и по чл. 171, т. 2А от ЗДвП, следните длъжностни лица от структурните звена на ОД на М. - Б., както следва : т.1.1.- Началник на отдел “Охранителна полиция“; т.1.2.- Началник на сектор “Пътна полиция“; т.1.3- Началници на групи в сектор “Пътна полиция“; т.1.4-Началник на сектор “Охранителна полиция“; т.1.5.- Началници на групи в сектор “Охранителна полиция“; т.1.6.- Началници на РУ на М. ; 1.7.- Началници на сектори/ групи в сектор “Охранителна полиция“ в РУ на М.; и т.1.8.- Началник на група “Престъпления по пътищата“/ОДМВР. С т. 2 на същата заповед, с подобни права са оправомощени и : полицейските служители на Д. “Полицейски инспектор VІ-ІІІ степен“ с функционални задължения по контрол на пътното движение, както и “Младши А. ІІ и І степен“ в РУ и сектор “Пътна полиция“ П. ОД на М.- Б. /л. 5 и 6 от делото/.
В съпроводителното писмо, с което е изпратена на съда подадената от “И. Ш.“ жалба против процесната заповед, е посочено, че издателят й – ответникът в процеса - Н. С. Й., заема длъжността “М. А. ІІ степен“.
П. така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи :
Жалбата е подадена от надлежна страна – собственик на МПС с рег. № ..., по отношение на което е наложена процесната ПАМ, и чийто права и законни интереси в случая са нарушени, доколкото именно същият е лишен от възможността да ползва и експлоатира собствения си лек автомобил, макар същият да не е вписан като адресат на акта от издателя му, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК /доколкото липсва извършено нарочно връчване на същия/, и поради това е допустима.
Разгледана по същество, е основателна, по следните съображения :
Съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Съдът намира, че наложената ПАМ, макар и издадена от компетентен орган - М. А. ІІ степен, съобразно т. 2 на Заповед рег. № 244з-1837/ 22.08.2017г. на Директора на ОД на М. - Б., е незаконосъобразна, тъй като е издадена П. допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Аргументи :
Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, да се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които е тази по т. 2а, б. “а“ /с оглед изложените обстоятелства в заповедта, съдът намира, че именно тази буква е налице в случая/ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за У., валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за У. е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В конкретния случай, ПАМ е наложена на лицето Н. М., като водач на лек автомобил, заради това, че П. извършена проверка на същия от органите на КАТ – Пътна полиция, е установено, че е неправоспособен – не притежава СУМПС и КТ и управлява в едногодишен срок от връчено НП.
Принудителните административни мерки са действия на администрацията, чрез които се упражнява държавна принуда за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. Най- общо същите са насочени към предотвратяване и преустановяване на административни закононарушения, както и към отстраняване на вредните последици от тях. Процесната ПАМ може да се причисли към категорията на преустановителните административни мерки, целта на които е пресичане на закононарушения - в случая прекратяване регистрацията на МПС.
С фактическото прилагане на тази мярка собственикът на автомобила се лишава от възможността да се ползва от превозното средство, съобразно неговото предназначение. С тази мярка по същество се разпорежда забрана за движение на пътното превозно средство по пътищата, като ограничението от същата рефлектира пряко и непосредствено в правната сфера на собственика на автомобила, поради което и именно собственикът следва да е адресат на акта, с който се налага ПАМ. Самата разпоредба на чл. 171, т.2а от ЗДвП указва, че този вид ПАМ се налага единствено на собственика на пътното превозно средство.
В случая безспорно се установява от всички доказателства по делото, че процесното МПС – лек автомобил с рег. № ..., който е управляван от водача Н. М., е собственост на друг правен субект - “И. Ш.“, с ЕИК ..., със седалище и адрес на У. : гр. П., обл. Б., ул. ..., представляван от И. Г. Ш.. П. това положение, неправилно ПАМ, е приложена спрямо правен субект, който не е собственик на горепосоченото МПС, и само на това основание заповедта се явява незаконосъобразна. Недопустимо е налагане на ПАМ, на основание чл. 171, т. 2А от ЗДвП по отношение на правен субект, който не е собственик на МПС- то, чиято регистрация се прекратява. На посоченото правно основание ПАМ може да се налага само по отношение на собственика на съответното МПС, какъвто очевидно водачът М., не е.
По така изложените съображения, оспорената заповед се явява незаконосъобразна, и следва да се отмени, без да се разглеждат останалите развити в жалбата доводи за отмяна.
Искане за присъждане на разноски от оспорващия не е сторено, поради което и съдът не се произнася служебно по този въпрос.
Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Б.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 606/ 07.10. 2018г. издадена от Н. С. Й. - М. А. П. РУ - П. П. ОД на М. – Б.
Решението не подлежи на обжалване /аргумент от чл. 172, ал. 5 от ЗДвП вр. § 142 от ПЗР на ЗИД на АПК, в сила от 01.01.2019г./
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/ Иван Петков
Вярно с оригинала!
Г.Б.