и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Ж. Д. Д., с адрес гр. П., ул. против Заповед №244з-141/23.01.2018г. на Д. на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на М.) – Б.. Със заповедта на младши експерт Ж. Д. Д. – младши разузнавач (издирване) в група „Криминална полиция“ на Районно управление - П. при Областна дирекция на М. – Б., на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерство на вътрешните работи е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение в М..
В жалбата се излагат доводи за издаване на оспорената заповед в нарушение на административно-производствените правила и материалния закон. Твърди се, че в хода на дисциплинарното производство, на Д. не е дадена възможност да упражни в пълен обем правото си на защита. Сочи се, че приетата от административния орган фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност, както и че не е установено по безспорен начин, че в иззетите бутилки се съдържа алкохол и в каква концентрация, поради което не можело да се приеме, че Д. е държал акцизни стоки без бандерол. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените в производството разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа, като се излагат доводи за незаконосъобразност на издадената заповед и недоказаност на вмененото дисциплинарно нарушение. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Директорът на ОД на М. – Б., чрез пълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, като се присъдят в полза на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения за неоснователност на жалбата се излагат в представена по делото писмена защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Оспорващият Ж. Д. Д., ЕГН * е служител на М. от 2003г., като считано от 20.04.2015 г. заема длъжността „младши разузнавач“ (издирване) в група „Криминална полиция“ на Районно управление - П. при Областна дирекция на М. – Б..
Със Заповед №244з-1841/22.08.2017г. на Д. на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на М.) – Б. е образувано дисциплинарно производство по чл.207, ал.1, т.2 и ал.2 от Закона за М. срещу държавния служител Ж. Д. Д., младши разузнавач (издирване) в група „Криминална полиция“ на Районно управление - П. при Областна дирекция на М. – Б..
Повод за образуване на дисциплинарното производство е писмо №7855р-6111/21.08.2017г. от Дирекция „Вътрешна сигурност“ - М. (л.110), с което Д. на ОД на М. – Б. е уведомен за нова, че на 19.08.2017г. в Следствен отдел на Окръжна прокуратура – Б. е образувано досъдебно производство №83/2017г. за престъпление по чл.234, ал.1 от НК и в качеството на обвиняем е привлечен Ж. Д. Д., който е задържан и му е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лева. Повод за образуване на производството по налагане на дисциплинално наказание е и писмо с вх. № 2668/21.08.2017г., по описа на Районна прокуратура – Б., с което Д. на ОД на М. – Б. е уведомен за образуваното ДП , като е изпратено и копие от постановление на Окръжна следствена служба – Б..
Съгласно постановлението на Районна прокуратура – Б., Д. е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление за това, че на 19.08.2017 г. около 09:30 часа в собствения си автомобил марка и модел „Опел Астра“ с per. № , паркиран на паркинга на магазин „Кауфланд", находящ се на бул. „Димитър Солунски" в гр. Б. е държал акцизни стоки без бандерол - спиртни напитки, когато такъв се изисква но закон, а именно: - 25 бутилки алкохолен продукт, поставен в стъклени бутилки с вместимост 0.700 мл., като всички стоки са акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, съгласно ЗАДС а имненно: съгласно чл.2, т.1, чл.64, ал.1 – 4 от ЗАДС, чл.120, ал.1 от ЗВСН, като случаят е немаловажен – престъпление по чл.234, ал.1 пр.2 от НК.
С Постановление за привличане на обвиняем от 19.08.2017г., постановено по ДП № 83/2017г., по описа на ОСлО – Б., на същата дата в 16:30часа, Ж. Д. Д. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.234, ал.1 пр.2 от НК и му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лева.
Въз основа на горното със Заповед №244з-1841/22.08.2017г. Д. на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Б. е образувал дисциплинарно производство срещу мл. разузнавач Ж. Д. Д., за това, че с действията си на 19.08.2017 г. в извънработно време, Д. е извършил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в М., уронващи престижа на службата, като е нарушил точки 15, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в М., утвърден с МЗ № 8121з-348/25.07.2014г. - нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“.
Със заповедта е определен дисциплинарно-разследващ орган, на който е възложено да изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на служителя в срок до 20.10.2017г.
Заповедта е връчена на мл. разузнавач Д. на 28.08.2017г. С последваща Заповед № 244з-2186/18.10.2017г. е удължен срокът за приключване на дисциплинарното производство до 28.11.2017г., която е връчена на Д. на 24.10.2017г.
На 20.11.2017 г. дисциплинарно-разследващият орган е изготвил обобщена справка рег. № 244р-19934, относно проведеното дисциплинарно производство срещу мл.разузнавач Ж. Д., съдържаща предприеетите от ДРО действия и събраните доказателства. Съгласно справката, от РП – Б. са изискани фотокопие от материалите, послужили за образуване на ДП, както и други доказателства, относими към установяване дисциплинарното нарушение – протокол за извършен оглед на местопроизшествие, определение на РС – Б. за одобряване на протокола за оглед, обяснения на М. П. и В. С.
В хода на дисциплинарното производство са събрани още сведение от В. С., И. Л., М. П., С. С. Към материалите е приобщена статия във в-к „Струма“ и др. документи, съгласно опис, представен по делото. Установено е, че служителят е запознат с длъжностната си характеристика и със съдържанието на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в М. утвърден с МЗ № 8121з-348/25.07.2014 г., изм. с МЗ № 8121з-581/08.06.2016 г. и МЗ № 8121 з-1619/21.12.2016 г.
Според изготвената справка, на неустановена дата през месец август, дни преди 19.08.2017 г., на стадиона в гр. П., младши разузнавач Ж. Д. казал на С. Д. С. от гр. П., с който се познавали от деца, да намери „евтина“ ракия, и да закупи двайсетина шишета за сватбата на братовчед му в гр. Б.. На следващия ден в гр.София на „Битака“ С. С. намерил търговец, който предлагал уиски за 10 лв. бутилката и му предложил цял кашон с повече от 20 бутилки за по-малко от 300 лв. Обадил се по телефона на Ж. Д., който потвърдил покупката и С. ги платил, без да получи документ за платената сума. Бутилките били в кашон, който продавача запечатал и поставил в черен чувал. С. уговорил М. П. да превози кашона до гр. Б., за което Д. бил уведомен. На 19.08.2017 г. М. П., придружаван от приятеля си В. В., превозил запечатания в черен чувал кашон от складовете на ОКС - Илиенци до паркинга на магазин „Кауфланд“ в гр. Б., като същия не е знаел, че превозва кашон с уиски. Около 8.40 ч. на 19.08.2017 г. Ж. Д., придружаван от В. С. от гр. Б., влязъл на паркинга на магазин „Кауфланд“ с личния си автомобил Опел Астра с рег. №, и се насочил към паркиран на паркинга лек автомобил марка Мерцедес Ц-180 с рег. №. След кратък разговор с водача на другия автомобил, Д. прехвърлил в своя автомобил обемист предмет, като преди да потегли към изхода на паркинга, е задържан от служители на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – М., които имали оперативна информация за предстояща сделка с акцизни стоки без бандерол или фалшив такъв, с участието на служител на Районно управление - П. при Областна дирекция на М. – Б.. Полицейските служители се представили на Ж. Д. и В. С.. Попитали Ж. Д. какво има в колата, а той отговорил, че е натоварил чувал с двайсетина бутилки уиски. На 19.08.2017 г. при извършения оглед на местопроизшествието е установено, че в багажника на личния автомобил на Ж. Д. Опел Астра с рег. № е открит черен найлонов чувал, в който е намерен кашон с надпис „Веilis“, а в кашона са открити 25 стъклени бутилки от по 700 мл. с надпис „Johnnie Walker“ - „Вlack label“, „Blended Scatch Whisky“, „Aged 12 Years“ - 40% vol. От протокола е видно, че бутилките са облепени със стикери, наподобяващи бандерол с повтарящи се/идентични серийни номера. Държавният служител Д. в 16.30 ч. на същата дата е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 83/17 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - Б. за престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК и му била наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 2000 лева. Действията на държавния служител Ж. Д. Д. са получили публичност посредством публикувана на 21.08.2017 г. в местния ежедневен вестник „Струма“ статия „Арестуваха петрички полицай с 25 бутилки уиски менте“.
С оглед на установеното в хода на дисциплинарното производство, ДРО е приел, че с действията си през месец август, преди и на 19.08.2017г. мл. експерт Д. е извършил деяния несъвместими с етичните правила и нормативи за поведение на държавните служители в М., уронващи престижа на службата, с което виновно е нарушил т.15, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в М.. Съгласно изготвената справка, доказателствата, събрани при провеждане на дисциплинарното производство, установяват извършено от мл. разузнавач Ж. Д. дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Младши разузнавач Д. е запознат със справката на 20.11.2017г.
С покана с рег.№244р-19937/20.11.2017г., мл. разузнавач Д. е поканен да се запознае с обобщената справка и да даде обяснения или възражения, която му е връчена на 20.11.2017г. Видно от писмо УРИ №244р-20111/22.11.2017г., в деловодството на ОД на М. – Б. не е постъпило обяснение или възражение от мл.разузнавач Ж. Д..
Със становище рег. №244р-20391/28.11.2017г., дисциплинарно-разследващият орган е докладвал материалите, събрани при проведеното дисциплинарно производство на Д. на ОД на М. – Б. със становище за наличие на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на мл.разузнавач Ж. Д. чрез налагане на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР на дисциплинарно наказание „уволнение“.
До държавния служител е отправена покана за даване на писмени обяснения с рег. № 244р-21850/19.12.2017 г., получена от Д. на 22.12.2017г., като видно от протокол от 24.11.2017г. обяснения не са представени.
Въз основа на горното е издадена оспорената заповед, с която на Ж. Д. Д. – младши разузнавач (издирване) в група „Криминална полиция“ на Районно управление - П. при Областна дирекция на М. – Б., на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерство на вътрешните работи е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение в М..
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът прави следните изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна срещу акт подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган по смисъла на чл. 204, т.3 от ЗМВР. Директорът на ОДМВР - Б. е ръководител на структура по чл. 37, ал.1, т.2 от ЗМВР и в правомощията на същия е да налага всички наказания по чл. 197 от ЗМВР за служителите на младши изпълнителски длъжности, каквато е заеманата от жалбоподателя.
Заповедта отговаря на изискванията за форма и съдържание и е в съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал.1 от ЗМВР, като съдържа данни за извършителя; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Дисциплинарното нарушение, което е наложено на оспорващия е индивидуализирано и описано, както от фактическа, така и от правна страна. Посочени са както правните норми, които са били нарушени, така и фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелства, които обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, изразяващо се в неспазване на правилата за поведение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в М. - дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР, квалифицирано като тежко такова по смисъла на чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР.
При издаване на заповедта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед на Д. на ОД на М. - Б., с която е назначен дисциплинарно-разследващия орган, с оглед изискването на чл. 207, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарно-разследващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарното нарушение на жалбоподателя, като на държавният служител е било осигурено право на участие в административното производство, включително чрез запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и изготвената обобщена справка.
Оспорената заповед е издадена в срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, предвиждащ дисциплинарното наказание да се наложи в двумесечен срок от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Съгласно чл. 196, ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая за дата на установяване на нарушението следва да се приеме датата, на която дисциплинарно-наказващият орган се е запознал със становище рег.№244р-20391/28.11.2017г., за наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност, изготвено на основание чл.207, ал.12 от ЗМВР, и това е меродавния момент, който представлява установяване на извършеното нарушение и самоличността на нарушителя по смисъла на чл. 196, ал. 1, вр. ал. 2 ЗМВР, което от своя страна поставя началото на двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание, съгласно чл. 195, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР.
Дисциплинарнонаказващият орган е изпълнил задължението си съгласно чл. 206, ал.1 от ЗМВР, като преди налагане на дисциплинарното наказание е дал възможност на държавния служител да даде писмени обяснения. В определения 24-часов срок, обяснения от страна на Д. не са представени.
Заповедта е издадена след като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, релевантни за преценката налице ли е съставомерно от обективна и субективна страна деяние, представляващо дисциплинарно нарушение и дали същото е извършено от полицейския служител, спрямо когото е образувано дисциплинарното производство.
Видно от доказателствата, събрани в производството пред дисциплинарно наказващия орган, по несъмнен начин се установяват описаната в заповедта и в обобщената справка фактическа обстановка и извършеното от Д. дисциплинарно нарушение, поради което съдът намира оспорената заповед за издадена в съответствие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал.1 от ЗМВР, държавните служители в М., които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон наказания, като в ал.2, т.1 - т.4 на същия текст е посочено, че дисциплинарните нарушения са: неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник - министрите и главния секретар на М. и на преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения; неспазване на служебните правомощия и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в М..
В настоящия случай дисциплинарното наказание на Д. е наложено за нарушение на чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарно нарушение представлява неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в М., а съгласно чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР дисциплинарно наказание уволнение се налага за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в М., уронващи престижа на службата.
Конкретно като нарушения са посочени т. 15, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в М., а именно: "държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме" /т. 15/; "държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява" /т. 19/; "държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си" /т. 20/.
Същевременно, както бе посочено и по-горе, оспорената заповед е мотивирана с установеното в хода на съдебното производство деяние на Д., изразяващо се в държане на акцизни стоки без бандерол, в нарушение на разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове. Това деяние се потвърждава от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, които са приети в хода на съдебното производство и не са оспорени от Д.. Доказателствата по делото установяват знанието на Д. за това, че е държал акцизни стоки, покупката на които именно той е поръчал. В този смисъл неоснователно е възражението в жалбата, че в хода на дисциплинарното производство не било установено, че стоките са акцизни. По категоричен начин се установява и виновното поведение на лицето, чиято дисциплинарна отговорност е ангажирана, като в това производство законът не държи сметка за формата на вината – умисъл или непредпазливост, за да квалифицира поведението като дисциплинарно нарушение /чл. 4 от Инструкция № 8121з-27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, приета на основание чл. 215а от ЗМВР, обн. в ДВ бр.34 от 12.05.2015 г./. Именно за държането на акцизни стоки без бандерол Д. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.234, ал.1 от НК, а случаят е станал обществено достояние, като е отразен в средствата за масово осведомяване.
Извършеното от Д. е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в М. и безспорно уронва престижа на службата - авторитетът на полицията пред обществото, на което той служи. Под "деяние, уронващо престижа на службата" се разбира деянието да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция. Не е задължително престижът да е вече уронен, не е необходимо деянието да е извършено на публично място, но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи ( Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС). В случая извършеното от Д. е морално укоримо, тъй като е предприето от служител в М., призван да дава личен пример с поведението си, а неговото поведение и действия са станали достояние на общественостт (чрез средствата за масово осведомяване), като по този начин оспорващият е уронил престижа на службата, компрометирайки самата длъжност "полицейски служител" и е създал негативно отношение към М. като цяло.
Нарушаването на етичните правила за поведение, с което се уронва престижът на службата представлява тежко дисциплинарно нарушение. Това е така, защото полицейският служител е длъжен да пази доброто име на институцията, която представлява, да насърчава хората да спазват закона, а не сам да го нарушава. Това несъмнено води до уронване престижа на институцията и дава основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - деяние, несъвместимо с етичните правила, с което се уронва престижа на службата.
Тук следва да се посочи, че производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на евентуалната наказателна отговорност са различни, самостоятелни и независими едно от друго производства. Двете производства не са взаимно обусловени, като в тази връзка следва да се има предвид, че наказателната отговорност може да не се реализира поради редица законовоустановени основания, изчерпателно предвидени в съответните разпоредби на НПК. Дори и в хипотезата, когато действията на служителя са несъставомерни по посочения текст от НК, същият може да бъде санкциониран дисциплинарно, именно поради това, че дисциплинарната отговорност е различна от наказателната по аргумент от чл. 194, ал. 3 от ЗМВР.
В настоящия случай видът на наложеното наказание е правилно определен от дисциплинарнонаказващия орган, поради което оспорената заповед се явява издадена в съответствие и с приложимите материалноправните разпоредби на закона.
С издаване на заповедта се постига и предвиденият от законодателя резултат - да се отстранят от държавна служба служители, чийто нравствени качества не съответстват на изискванията за осъществяваната от тях дейност. Поради това следва да се приеме, че оспорената заповед е в съответствие и с целта на закона.
Поради всичко изложено съдът намира, че предпоставките, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 226, ал.1, т.8 от ЗМВР са осъществени и дисциплинарната власт на административния орган е упражнена съгласно материалния закон.
Предвид изложеното, оспорената заповед се явява законосъобразна, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото разноски следва да се присъдят в полза на ответника. В настоящото производство ОД на М. - Б. се представлява от главен юрисконсулт, съгласно приложеното по делото пълномощно. Искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е навременно направено и такива се дължат от оспорващия в размер на 200 (двеста) лева, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното на основание чл. 172, ал. 2, предл. 4 и чл. 143, ал. 4 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж. Д. Д., с адрес гр. П., ул. против Заповед №244з-141/23.01.2018г. на Д. на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Б..
ОСЪЖДА Ж. Д. Д., ЕГН *, с адрес гр. П., ул. да заплати на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Б., сумата от 200 (двеста) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му чрез връчването на преписи.


СЪДИЯ: /п/ Мария Тодорова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.