Normal;И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
С Решение № 204/04.11.2022 г., постановено по нахд № 47/2022 г., Районен съд - С., е отменил Наказателно постановление /НП/ № 244а-1473/22.06.2020 г. на Д. на ОД на М. – Б., с което на А. А. Д., с ЕГН *, с адрес: с. П., общ. С., ул. „М.“ № **, за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ и на същото основание, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв.
В законния срок против решението на районния съд е подадена касационна жалба от наказващия орган, в която се твърди, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на РС за процесуална и материалноправна незаконосъобразност на НП. Твърди се, че процесното нарушение и неговото авторство са безспорно доказани, а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което отговорността на ответника законосъобразно е ангажирана с процесното НП. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендират се разноски. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендирания от ответника размер на разноските.
В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба – А. А. Д., не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В депозирано по делото писмено становище от процесуалния му представител – надлежно упълномощен адвокат, жалбата се оспорва като неоснователна. Претендират се сторените пред касационната инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Представителят на О. П. – Б., дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд.
В настоящото производство не са събрани нови доказателства по реда на чл.219, ал.1 от АПК.
Административен съд - Б., след като обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване пред БлАС.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното решение на РС - С., е валидно – постановено е от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в законоустановената писмена форма и е подписано.
Обжалваният съдебен акт е и допустим – решението е постановено след надлежно упражняване правото на обжалване и след това съдът не е бил десезиран.
Първоинстанционното решение е в съответствие с материалния закон.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че наказуемостта за вмененото на Д. деяние е отпаднала с издаване на Заповед № РД-01-247/01.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването, действаща към момента на установяване на процесното нарушение, поради което в случая за дееца е налице хипотезата на по-благоприятен закон по см. на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Отделно от горното, съдът е стигнал до извода, че по отношение на визираното в НП нарушение, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. същото следва да бъде квалифицирано като маловажен случай. Този извод е мотивирал по аргумент, че деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на административни нарушения от същия вид, поради което Д. следва да бъде освободен от административнонаказателна отговорност по реда на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящият касационен състав на БлАС намира, че решението на районния съд е законосъобразно по следните съображения:
Фактическите положения по случая са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на прецизен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Правните му изводи кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция.
Законосъобразен е анализът на районният съд досежно обстоятелствата в конкретния казус, определящи вмененото на ответника деяние като маловажен случай по см. на чл. 28 от ЗАНН, с оглед по-ниската степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Противно на тезата на касатора, не е без значение за наказуемостта на процесното деяние обстоятелството, че Д. се е намирал на открито, както и че в непосредствена близост до същият не е имало други хора, с което реално не е създал опасност за живота и здравето им, каквато всъщност е охранителната функция на приложимото по казуса право - чл. 209а от Закона за здравето, както и на подзаконовите актове по приложението му. Правилно също така съдът е акцентирал върху инцидентния характер на нарушението, с оглед липсата на данни по делото деецът да е извършвал други нарушения на норми от областта на здравното законодателство. В тази връзка следва да се посочи, че при правилно установена фактическа обстановка, съдът е изложил законосъобразни и обосновани правни изводи за маловажност на нарушението, подкрепени от събраните в хода на производството доказателства, коментирал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция, поради което Благоевградският административен съд намира за безпредметно отново да ги възпроизвежда и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на районния съд.
По изложените съображения БлАС счита касационната жалба за неоснователна, тъй като не са налице касационни основания по чл.348 от НПК, поради което решението на районния съд като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора и предвид разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв. Искането е направено своевременно, а по делото са налице категорични доказателства за действителното заплащане на адвокатското възнаграждение. Представен е и списък по чл. 80 от ГПК. Ето защо, искането следва да бъде уважено, като Областна дирекция на М. – Б., следва да бъде осъдена да заплати на А. А. Д., с ЕГН *, с адрес: с. П., общ. С., ул. „М.“ № 29, разноски по делото в размер на 600.00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция, за която сума и нейното заплащане в брой са представени надлежни доказателства.
Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, изплатено от ответника по касационната жалба, предвид разпоредбата на чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда минимум от 400.00 лв. за дела с интерес до 1000.00 лв., поради което сумата от 600.00 лв. изплатено адвокатско възнаграждение не може да бъде определена като прекомерна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 204/04.11.2022 г., постановено по нахд № 47/2022 г. на Районен съд – С..
ОСЪЖДА Областна дирекция на М. – Б., да заплати на А. А. Д., с ЕГН *, с адрес: с. П., общ. С., ул. „М.“ № **, сумата от 600.00 (шестстотин) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Иван Шекерлийски ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Димитър Думбанов

2. /п/ Ася Тодорова

Вярно с оригинала!

ЕК