и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН вр. чл.208 и сл. от
АПК е образувано по касационна жалба на Д. “Инспекция по труда” - Б. срещу
Решение №3276/13.06.2011г., постановено по нахд.№948/2010г. по описа на Районен
съд – гр.Р., с което е отменено Наказателно постановление №01/0101668/13.
12.2010г. на Директора на Д. “Инспекция по труда” – Б..
Оплакванията са за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с
материалния закон – касационно основание за отмяна по см. на чл.348, ал.1, т.1
вр. ал.2, пр.1 от НПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касаторът е поддържал с жалбата, че съдът неправилно е тълкувал и приложил
нормата на чл.63, ал.1 от КТ, с оглед което се иска решението да бъде отменено
и наказателното постановление – потвърдено.
Ответникът, чрез пълномощника си, е оспорил жалбата.
Представителят на О. П. е изразил становище за основателност на касационната
жалба с доводи за приложението на чл.415в от КТ.
В касационното производство не са приобщени нови писмени доказателства.
Административният съд, след анализ и оценка на събраните доказателства във
връзка с доводите на страните, установи следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна в
първоинстанционното производство с пряк и личен интерес от оспорване на
решението и е процесуално допустима.
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на “Н.
К. – гр.Р. срещу НП №01/0101668/13.12.2010г. на Директора на Д”И.-Б., с което е
наложена имуществена санкция за нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда,
изразяващо се в това, че като работодател е допуснал Т. М. да извършва
трудова дейност на длъжност “сервитьор” в снек-бар “К.” в гр.Б.,
стопанисван от търговеца, без да й е предоставил екземпляр от сключен трудов
договор и копие от уведомлението до ТП на НОИ, удостоверяващо регистрацията на
същия.
Деянието е установено при извършена проверка на 17.11.2010г.. от длъжностни
лица на Д”И.-Б., за резултатите от която е съставен протокол с предписания до
работодателя по чл.404, ал.1, т.1 от КТ. При разпита си свидетелката
Атанасова, извършила проверката на 17.11.2010г., е потвърдила констатациите, че
е заварила Т. М. на работното си място в снек-бар “К.” да работи
като сервитьор. Самата М. е признала, че работи в заведението, но не
знаела дали има сключен трудов договор. За удостоверяване на тези факти е и
подписаната от нея декларация. В противоречие са дадените от М. показания
в съдебната фаза на процеса, поради което и съдът не ги кредитира. Поради
служебната зависимост на свидетелката, показанията й в подкрепа на защитната
позиция на работодателя не опровергават констатациите в съставения по чл.404 от
КТ протокол за извършената проверка и попълнената и подписана от самата нея
декларация, че е на работа като сервитьор.
При тези факти, преценени съобразно доводите за отмяна на първоинстанционното
решение, касационната жалба е основателна:
Съгласно чл. 62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, като
законът не допуска изключение по отношение формата на договора. Преди
постъпване на работа работодателят е длъжен да предостави на работника
екземпляр от трудовия договор и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ,
заверено от ТП на НОИ – чл.63, ал.1 от КТ. До тяхното представяне няма право да
допуска работника до изпълнение на трудовите му задължения – чл.63, ал.2 от КТ.
Нарушението на това законово задължение е санкционирано с
административнонаказателната разпоредба на чл. 414, ал.3 от КТ. Фактите и
обстоятелствата, при които е било извършено и констатирано нарушението, са
доказани от органа в хода на съдебното следствие със съставените по време на
проверката официални документи и потвърдени от изслушаната св.А. Самата
М.не е възразила при проверката, че е в заведението само да занесе
документите си за постъпване на работа. Затова изводите на районния съд, че не
е допуснато нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, не могат да бъдат споделени. С
оглед установеното наемане на работа на лица без предварително сключен в
писмена форма трудов договор, за безспорно следва да се приеме, че във връзка с
дейността на дружеството е извършено нарушение на трудовото законодателство,
което е квалифицирано правилно от наказващия орган по чл.63, ал.2 от КТ.
Отговорността на дружеството е ангажирана в качеството му на работодател по см.
на §1 от ДР на КТ – юридическо лице, което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение, като наказващият орган е наложил
посочената в чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция, но с оглед данните по
делото, че нарушението е отстранено в деня на проверката със сключения на
същата дата трудов договор и ТР №3/10.05.2011г. по т.д.№7/2010г., наложената
имуществена санкция следва да бъде намалена в минималния размер по чл.415в от
КТ от 100 лв.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, пр.последно и чл.222, ал.
1 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №3276/13.06.2011г., постановено по нах.д.№948/2010г. по описа на
Районен съд – гр.Р., и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №01/0101668/13.12.2010г. на Директора на Д.
“Инспекция по труда”-Б., с което на “Н. К. – гр.Р. за нарушение по чл.63, ал.2
от КТ и на основание чл.416, ал.2 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция
от 1 500 лв. на 100 /сто/ лева.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Василка Шаламанова
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Илонка Рашкова
2. /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
ЕК