и за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д. „. по Т. (Д „ИТ”) - гр.Б., подадена чрез
процесуален представител, против Решение № 279/ 01.04.2013 год. на Районен съд
– гр.П., постановено по нахд. № 729/2012 г.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение
поради противоречие с материалноправни разпоредби и процесуалния закон.
Оспорват се изводите на съда за наличие на гражданско правоотношение между „.
П. ООД и лицето Н.. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на
друг, с който наказателното постановление да бъде потвърдено.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, е оспорил
жалбата.
Представителят на О. П. - Б. е изразил мотивирано становище за неоснователност
на жалбата.
Административен съд - Б., след анализ и преценка на събраните в
първоинстанционното производство доказателства във връзка с доводите на
страните, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна в
първоинстанционното производство, за която съдебното решение е неблагоприятно,
и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Изводите на първоинстанционния съд кореспондират на установените факти и се
споделят изцяло от касационната инстанция. По делото не е доказано наличието на
правоотношение, което изисква сключване на трудов договор между дружеството и
Н. Н.. Обективният анализ на събраните писмени и гласни доказателства
сочи, че Н. е бил нает за извършване на определена дейност до настъпване
на определен резултат – изработка и монтаж на дървен навес, поради което
възникналото правоотношение е гражданско, а не трудово. Разликата между
трудовия договор /чл. 1, ал. 2 от КТ/ и договора за изработка /чл.258- 269 от
Закона за задълженията и договорите/ е във вида на престацията. При трудовия
договор работникът предоставя своята работна сила като цяло, с цел извършването
на определена работа, конкретизирана със съответната длъжностна характеристика,
съобразявайки се с установените от работодателя изисквания. Договорът за
изработка представлява съглашение между възложителя и изпълнителя, като
последният на свой риск поема да изработи нещо или да извърши определена
дейност, съгласно поръчката на другата страна, срещу което да получи определено
възнаграждение. Изпълнителят по договора за изработка престира действия, целящи
да постигнат определен резултат. При определяне на характера на
правоотношението в конкретния случай следва да се изходи от предмета на
гражданския договор, въз основа на който се твърди, че установява граждански
правоотношения. Предметът е определен като „изработка на дървен навес с размери
3.50м. ширина и 4.00 м. дължина и с полезна площ 15.00 кв.м.” и „монтаж на така
изработения навес в недвижим имот, собственост на възложителя, с
административен адрес: гр.П., ул. „...I” № ...”. Посоченият предмет е
конкретизиран в обем, който позволява извършването на работа от страна на
изпълнителя на свой риск. Самите свидетели на наказващия орган са посочили, че
към момента на проверката в цеха са се намирали единствено Н. и К.
Д. и други лица, извършващи работа, свързана с дейността на дружеството, не
са установени, в потвърждение на възражението на управителя, че цеха в с.
Ч. не работи. Отделно Д. към този момент е бил в трудовоправни
отношения с друго юридическо лице /писмо изх. № ВЛК 14457/10.12.2012 г. на ТД
на НАП - С., офис Б./. Тези доказателства потвърждават позицията на Н.
и Д. в съдебно заседание, в което са обяснили причината и работата, поради
които са се намирала в цеха на дружеството. Затова и в случая не може да се
приеме, че извършваната от Н. дейност има характер на трудова. Тежестта за
установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение по
чл. 63, ал. 2 от КТ, неговият извършител и вината е на
административнонаказващия орган. При възникналия спор за несъставомерност на
деянието от обективна страна е следвало да проведе пълно доказване на спорните
по делото факти и обстоятелства, които са останали неизяснени в хода на
административнонаказателното и съдебно производство. Затова изводите на
районния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление са
правилни.
С оглед изложеното обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и
правилно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 279/ 01.04.2013 г., постановено по нахд. № 729/2012 г.
по описа на Районен съд – гр.П..
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева
ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова

/п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
В.А.