и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП).
Образувано е по жалба на Р. Й. С. с адрес:гр.Б., ул.“П.“ №*, подадена чрез адв.Г. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-310/09.03.2017 г. на Н. на О. О. „. администрация“-Б..
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и немотивираност на оспорената заповед. Излагат се съображения и за липсата на материалноправните предпоставки, обуславящи приложението на принудителна административна мярка. По изложените в жалбата и в писмено становище доводи се иска отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът - Н. на О. О. „. а.“-Б. в писмено становище оспорва жалбата и счита оспорената заповед за законосъобразна.
Административен съд – Б., след преценка на представените по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
С жалба вх.№00-981/08.03.2017г. до РУ-Б. Г. Р. С. е заявил, че на 07.03.2017г. към 09.30ч. е бил превозен с бус рег.№****** от начална станция до Б. п. за което е заплатил 10лв, за което не е получил касов бон.
На 08.03.2017г. Р. Й. С. е дал обяснения, в които е посочил, че изложеното в жалбата не е вярно, като на 07.03.2017г. без да е посочен час е превозил 8 човека от хотел „А.“, в който е извършено плащането, до Б. п.. Сочи, че той не е взимал пари.
Въз основа на постъпилата жалба е издаден Акт за установяване на административно нарушение №232954/09.09.2017г. срещу Р. Й. С. за това, че на 07.03.2017г. около 09.30ч. е управлявал лек автомобил марка „Ф. Т.“ рег. №******, собственост на водача, с който е извършил обществен случаен превоз на пътници срещу заплащане /осем броя/ като Г. С. е заплатил 10 лева при качването от „Начална станция“ гр.Б. до местността Б. п., като е без редовно издадено заверено копие на лиценз на Общността или удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на РБългария.
Въз основа на АУАН е издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-310/09.03.2017 г. на О. О. „. а.“-Б., с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка : спиране движение за срок от 6 месеца чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелството за регистрация на автомобил „Ф. Т.“ с рег №*******, собственост на Р. С., който се оставя на домуване в гр.Р., ул.“Х. Б.“ №**, като разходите във връзка с домуването са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи.
Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на 07.03.2017г. около 09.30ч. е управлявал лек автомобил марка „Ф. Т.“ рег №*******, собственост на водача, с който е извършил обществен случаен превоз на пътници срещу заплащане /осем броя/ като Г. С. заплатил 10 лева при качването от „Начална станция“ гр.Б. до местността Б. п., като е без редовно издадено заверено копие на лиценз на Общността или удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на РБългария. Превозът е извършен с МПС от категория М1, поради което не отговаря на изискването на чл.7б,ал.1, изр.1 от ЗАвП, тъй като за управляваното МПС се изисква свидетелство за управление от категория „В“, а не от категория „D“.
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-310/09.03.2017 г. е връчена на оспорващия на 11.03.2017 г. и е обжалвана чрез административния орган на 16.03.2017 г. в срок.
Приложена е справка, от която се установява, че лек автомобил Ф. Т.“ с рег №******** е собственост на Р. С..
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка съгласно чл.168 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК и чл.169 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от лице, което е адресат на оспорения индивидуален административен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган- Н. на О. О. „. а.“-Б. с оглед приложената заповед № РД-01-212/15.05.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „. А. за делегиране на правомощия, тъй като съгласно чл. 107, ал.1 ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „. А. или упълномощени от него длъжностни лица. Видно от заповедта, на началниците на ОО”. А. са делегирани правомощия да прилагат Принудителни административни мерки по чл. 106 и 106а от ЗАвП.
Обжалваната заповед обаче е незаконосъобразна, издадена в нарушение на административнопроизводствените правила.
Приложимата хипотеза, посочена в административния акт, е нормата на чл. 106а, ал.1, т.1 от ЗАвП и именно това е правната квалификация на заповедта. Съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал.1 от ЗАвП, за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т. 1 - спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
В конкретния случай административният орган е приел, че водачът осъществява обществен случаен превоз на пътници срещу заплащане. От една страна не е ясно в коя от хипотезите на §1 от ДР на ЗАвП е осъществен превоза, доколкото се касае за различни правни характеристики.
Съгласно легалните определения на понятията, дадени в т.1 и т.3 от ДР на ЗАвП, "обществен превоз" по смисъла на този закон е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а "превоз на пътници" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. В § 1, т. 24 от ДР на ЗАвП се съдържа пък определение на понятието "случайни автобусни превози" - това са превозите на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия.
От друга страна административния орган е издал оспорената заповед единствено въз основа на обясненията на Г. С.и Р. С., дадени пред РУ-Б.. Това обстоятелство обаче не е достатъчно да се установи по несъмнен начин характера на превоза. В депозираното обяснение пред РУ-Б. С. е обяснил, че на 07.03.2017г. без да е посочен час е превозил 8 човека от хотел „А.“, в който е извършено заплащането. На първо място не е ясно за същия ли превоз, посочен в жалбата на С. става въпрос, доколкото същия не е посочил - имало ли е и други лица при описания от него превоз. Освен това, в обяснението на С. не е посочено дали се касае за превоз осъществен в 09.30 часа на 07.03.2017г. или за друг час. На следващо място в представеното по делото писмено становище от ответника подробно е обяснено, че превоза на туристите до пистите на ски-центъра се извършват с автобуси на самия концесионер като превозът е за собствена сметка от името на концесионера, от лицензирани превозвачи самостоятелно, или наети от хотелиерите. В конкретния случай обаче органа не е изследвал въпроса за чия сметка е извършеният превоз, дали същия е нает. В нарушение на задълженията си, предвидени в чл. 35 от АПК - да издаде индивидуалния административен акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, административният орган е пристъпил към прилагане на ПАМ, без да изясни действителната фактическа обстановка, а оттам и характера на констатирания превоз на пътници. Органът не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин характера на превоза. Процесуалното нарушение се явява съществено по характер, тъй като при недопускането му административният орган би могъл да достигне до различен по същество краен резултат.
Тук е мястото да се отбележи, че при снемането на обяснения не е спазено и изискването на чл. 44, ал. 2 и ал. 4 от АПК. Съгласно тези текстове административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица като тези сведения се дават писмено и се приподписват от административния орган или негов служител. Административният орган е длъжен при снемането на обясненията да предупреди лицата, че при оспорване на административния акт могат да бъдат разпитани като свидетели. В настоящия случай нито обясненията са подписани от административния орган, нито лицата са предупредени по смисъла на чл. 44, ал.4 от АПК. Обясненията дори не са дадени в присъствието на административния орган а пред РУ-Б..
С оглед изложеното се приема, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да се отстранят в хода на съдебното производство, тъй като посредством тях ще се постигне едно домотивиране на издадената принудителна мярка, което в съдебната фаза е недопустимо.
Автомобилният превоз на пътници е дейност с повишен риск за живота и здравето на хората. Безспорна е значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира, но не следва да се допуска защитата им да се осъществява при нарушаване на законовите изисквания за процедура и съдържание на акта, регламентирани в ЗАвП и АПК.
По изложените съображения административният акт, като незаконосъобразен, ще следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на процесуалния представител на оспорващия за присъждане на сторените по делото разноски. О. О. „. а.“-Б. следва да бъде осъдено да заплати на Р. Й. С. сумата в общ размер на 410.00 лева, от които 10.00 лева – за заплатена държавна такса и 400.00 лева – за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-310/09.03.2017 г. на Н. на О. О. „. а“-Б..
ОСЪЖДА О. О. „. администрация“-Б. да заплати на Р. Й. С. с адрес:гр.Б., ул.“П.“ №*, сумата от 410.00 лева (четиристотин и десет) лева, представляваща сторени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.


СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
ЕК