и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „. Т. ООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: Г. Б. област Б., М. „. И. К. „. с.“, представлявано от управителя Х. Ж. Х., подадена Ч. адвокат М. К. от Адвокатска колегия - Б., срещу Решение № 503582/09.09.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 471/2019 г. по описа на Районен съд – Р. с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № К-0049302 от 17.07.2019 г. на Директора на Регионалната дирекция за областите С., Софийска, Кюстендил, Перник и Б. към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за З. на П. /КЗП/, с което на „. Т. ООД за административно нарушение по чл. 114, т. 2 от Закона за туризма /ЗТ/ и на основание чл. 208, ал. 1 от същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева, като размерът на наложената имуществена санкция е намален до минимално предвидения такъв от 1 000.00 /хиляда/ лева.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания С. акт с твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон – касационни основания за неговата отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с ал. 2 и ал. 3 от НПК. Оспорва се извода на районния съд за доказаност на нарушението. Твърди се, че административно-наказващият орган не е извършил проверка относно това дали предоставяните в проверения туристически обект услуги отговарят на изискванията за определената му категория, актуални към момента на издаване на удостоверението за категоризация на обекта – 27.02.2014 г., а не към момента на извършената проверка – 27.12.2018 г., като по този начин погрешно е възприел за извършено нарушението по чл. 114, т. 2 от ЗТ. Отделно от това, се излагат доводи за наличието на материално-правните предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, Ч. процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за всяка от двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба – Комисията за З. на П., редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище от процесуалния му представител, с което се оспорва касационната жалба и се иска да бъде оставено в сила решението на районния съд. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано за присъждане от дружеството при съответния изход от спора.
В касационното производство не са събрани нови писмени доказателства.
Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Б., в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна. Съображения:
С обжалваното решение Районен съд – Разлог е изменил Наказателно постановление /НП/ № К-0049302/17.07.2019 г. на Директора на Регионалната дирекция за областите С., Софийска, Кюстендил, Перник и Б. към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за З. на П., с което на „. Т. ООД за административно нарушение по чл. 114, т. 2 от ЗТ и на основание чл. 208, ал. 1 от същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева, като районният съд е намалил размера на наложената имуществена санкция от 3 000.00 лева на 1 000.00 /хиляда/ лева.
За да постанови този резултат, районният съд e приел, че процесното нарушение е безспорно доказано от обективна страна, а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложил е подробни съображения за процесуална законосъобразност на НП, както и за липса на основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, респективно за квалифициране на нарушението като маловажен случай. Що се касае до размера на наложеното наказание, обаче, съдът е счел, че същият следва да бъде намален до предвидения в закона минимален размер от 1 000.00 лева, приемайки, че по този начин в оптимална степен биха били постигнати визираните в чл. 12 от ЗАНН цели на наказанието, а санкция в размер над минималния не би била съразмерна с тежестта на нарушението. Като аргумент в тази насока съдът е отчел, че процесното нарушение е първо такова за санкционираното дружество, както и че наказващият орган, в разрез с императива на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, не е изложил мотиви, които да обуславят налагане на санкция над предвидения в закона минимум.
Така постановеното решение е неправилно.
Настоящият състав на касационната инстанция не споделя изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на НП. Същото е издадено при допуснато съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, поради следното:
Имуществената отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана за това, че при извършена на 27.12.2018 г. проверка от длъжностни лица при Комисията за З. на П. в стопанисвания от дружеството апартаментен хотел „. сезони“, находящ се в Г. Б. М. „. И., е констатирано следното: хотелът е разположен на пет етажа и разполага с общо 107 апартамента; на партерния етаж на апартаментния хотел е разположена рецепция, на която на видно място е поставено Удостоверение за категоризация № РК-19-9509/27.02.2014 г., /на л. 21 от първоинстанционното дело/, валидно до 27.02.2019 г., от което е видно, че процесният обект е с утвърдена категория от три звезди, с капацитет 94 стаи и 244 легла, като при проверката е установено, че в приемния блок липсва тоалетна клетка за хора с намалена подвижност; липсва място за забавни игри; телефонната инсталация за връзка с рецепция се осъществява с номер 0, а не с номер 9; в апартаментния хотел липсва място за обслужване на хора с намалена подвижност с височина до 90 см, което да е разположено на рецепцията или в близост до нея; в хотела липсва стая или апартамент с функционално хотелско и санитарно оборудване, уреди и приспособления за максимално преодоляване на архитектурно-социалните бариери при обслужване на хора с намалена подвижност; липсва и санитарен възел към апартамент, който да е оборудван и пригоден за хора с намалена подвижност. Така описаното деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 114, т. 2 от Закона за туризма, съгласно която разпоредба лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в туристически обект, който отговаря на изискванията за определената му категория съгласно наредбата по чл. 121, ал. 5 от ЗТ.
Сочената като нарушена норма на чл. 114, т. 2 от ЗТ е бланкетна и въвежда общо задължение към лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство за съблюдаване изискванията на Наредбата по чл. 121, ал. 5 от ЗТ /за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията/ при предоставяне на туристически услуги и по-конкретно предоставяне на същите в туристически обекти, които отговарят на изискванията за определената им категория по Наредбата. Имено цитираният подзаконов нормативен акт регламентира конкретните задължения към лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство, поради което и нормата на чл. 114, т. 2 от ЗТ препраща към Наредбата по чл. 121, ал. 5 от ЗТ. От изложеното следва, че за да бъде удовлетворено изискването за пълна и коректна правна квалификация на деянието, в АУАН и НП е следвало да бъде посочено конкретно задължение по Наредбата, което дружеството не е изпълнило, доколкото административното обвинение е формулирано именно в тази насока. По този начин, при издаване на НП е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, която норма предвижда, че НП трябва да съдържа законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Административно-наказателното производство е строго формална дейност, регламентирана от императивни правни норми, предвиждащи изчерпателно изброени реквизити на издаваните актове. Наказателното постановление е крайният акт, който се издава в производството пред административния орган по налагане на административни наказания и следва да съдържа минимално предвиденото в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН съдържание. Липсата на законовоопределен реквизит на НП представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, което ограничава правото на З. на нарушителя, препятства осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност на наказателното постановление и като правна последица обуславя неговата отмяна само на това основание.
Ето защо, като е приел обратното, а именно, че с процесното наказателно постановление законосъобразно е ангажирана отговорността на „. Т. О. първоинстанционният съд е постановил неправилен С. акт, който следва да бъде отменен, като бъде отменено и измененото с него наказателно постановление.
С оглед изхода от спора и предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г./, заявената претенция от процесуалния представител на касатора за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в производствата пред първата инстанция - за сумата от 100.00 лева и пред касационната инстанция - за сумата от 100.00 лева, следва да бъде уважена, като се осъди Комисията за З. на П., да заплати на касатора сумата в общ размер на 200.00 лева. Предвид претендираните размери на адвокатските възнаграждения, възражението за прекомерност на същите от страна на ответника по касационната жалба, се явява изцяло неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 503582/09.09.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 471/2019 г. по описа на Районен съд – Разлог и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К-0049302 от 17.07.2019 г. на Директора на Регионалната дирекция за областите С., Софийска, Кюстендил, Перник и Б. към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за З. на П., с което на „. Т. ООД за административно нарушение на по чл. 114, т. 2 от Закона за туризма /ЗТ/ и на основание чл. 208, ал. 1 от същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева.

ОСЪЖДА Комисията за З. на П. да заплати на „. Т. ООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: Г. Б. област Б., М. „. И. К. „. с.“, представлявано от управителя Х. Ж. Х., сумата от 200.00 /двеста/ лева, представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производствата пред Районен съд – Разлог /100.00 лева/ и пред Административен съд – Б. /100.00 лева/.

Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова ЧЛЕНОВЕ: /п/ Саша Алексова
/п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!
КТ