Normal;и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ във вр. с чл. 54, ал. 4 от същия закон във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на К. В. К., с ЕГН *, с адрес : гр. Р., общ. Р., У. “. В. № 5, със съдебен адрес : гр. Б., У. “Т. А.“ № 43Б, . 2 против Заповед № 18-5091/ 02.07.2015г. на Н. на С. - Б., с която е одобрено изменението в кадастралната карта /КК/ и кадастралните регистри /КР/ на гр. Р., ЕКАТТЕ 61813, общ. Р., одобрени със Заповед № РД-18-33/ 15.05.2006г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, състоящо се в : коригиране границата между поземлени имоти с идентификатори 61813.759.23 и 61813.759.24; заличаване на сгради 61813.759.23.3, 61813.759.23.4 и 61813.759.23.6; допълване на сгради 61813.759.24.2 и 61813.759.24.3, на основание ПУП- ПР, одобрен със Заповед № 0051/ 1990г. на Кмета на община Р., документи за собственост и геодезическо заснемане с разработка от правоспособно лице.

В жалбата се излагат доводи за издаване на оспорената заповед при неспазване на установената форма, при наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон, и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че в оспорения акт липсват каквито и да е мотиви, от които може да бъде извлечена волята на адм. орган, като дори не е посочено, дали същият възприема наличието на грешка или непълнота, като основание за изменение на КККР, в процесния казус. Твърди се, че изобщо оспорващият К., като собственик на един от двата поземлени имота /ПИ/, засегнати от одобреното изменение, не е формирал воля за издаване на оспорения акт, като нито е подписвал депозираното до ответника заявление за изменение на КККР /въпреки че и неговото име и подпис са посочени в същото/, нито е уведомяван за поисканото по реда на чл. 26 от АПК, нито дори му е връчена оспорената заповед, като се поддържа пълна липса на знание за протеклото административно производство, от участие в което той изцяло е лишен. Твърди се и липса на материалноправни предпоставки за допуснатото от адм. орган изменение в КККР. Претендира се отмяна на оспорения акт и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, оспорващият, чрез проц. си представител – адв. Стойкова, поддържа жалбата. Доразвиват се и подробни доводи в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът – Началникът на С. – Б., в съпроводително писмо към жалбата, претендира отхвърлянето й. Излага доводи за правилност и законосъобразност на оспорения акт. Прави се при условията на евентуалност, в случай на уважаване на жалбата, възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представиТ.

Заинтересованата страна - Н. С. Н., чрез проц. си представител – адв. С., в съдебно заседание и в депозирани писмени бележки, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на сторените разноски.

Заинтересованата страна – Г. С. Н., в депозирано по делото писмено становище, намира депозираната жалба за основателна и моли за отмяна на атакуваната заповед.

Заинтересованите страни - Д. Д. Г., Н. Б. Х., М. А. Х., И. А. Х., С. Г. Н. и Е. Г. Н., не се явяват в съдебно заседание и не изразяват становище по заявеното оспорване.

Благоевградският административен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, ведно с доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна :

Безспорно се установява по делото, че по силата на Договор за доброволна делба на наследство от 23.07.1986г., с удостоверяване на подписите от същата дата от съдия при Районен съд /РС/ - гр. Р., оспорващият К., е получил в дял, и е станал собственик на дворно място, пл. № 844, от съсобствен парцел IV, в кв. 45, по плана на гр. Р., и на двуетажна жилищна сграда, построена върху него, при съседи : от две страни улици, обществено място и Н. Х.. С Нотариален акт за собственост на недвижим имот. издаден на основание обстоятелствена проверка, № 186, том I, дело № 469/ 1986г., К. е признат за собственик, по наследство и делба, на дворно място. пл. № 844, от съсобствен парцел IV, в кв. 45. по плана на гр. Р. и на двуетажна жилищна сграда, построена върху него, при съседи : от две страни улици, обществено място и Н. Х.. По дворищно регулационния план на гр. Р., одобрен 1967г., имотът е записан като дворно място пл. № 844, съсобствен парцел IV, в кв. 45, като кадастралният и регулационен план /КРП/ е одобрен със Заповед № 2717/ 30.12.1967г. По сега действащия регулационен план /РП/ на гр. Р., одобрен със Заповед № 19-0051/ 1990г., имотът е записан като XLIII - пл. № 1293.

Със Заповед № РД-18-33 / 15.05.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, е одобрена КККР на гр. Р., като в кадастралната карта, имотът на оспорващия К. К., е отразен като Самостоятелен обект на кадастъра - ПИ с идентификатор № 61813.759.24, адрес на поземления имот : гр. Р., п.к. 2760, У. “. В. № 5, с площ на имота - 180. 00 кв.м., трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване : за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план 1293 /844/, кв. 45, парцел 4, при съседи : имот с идентификатор 61813.759.25, имот с идентификатор 61813.759.2. имот с идентификатор 61813.759.22, имот с идентификатор 61813.759.21 и имот с идентификатор 61813.759.26. В кадастралните регистри на гр. Р., одобрени заедно с КК, със Заповед № РД-18-33 / 15.05.2006г., ПИ с идентификатор № 61813.759.24 с площ 180. кв. м., е с вписан собственик - оспорващият К. К., съгласно Нотариален акт № 186, том I, дело № 469/ 1986г. /л. 166- 175 от делото/.

Административното производство по издаване на оспорената заповед е започнало с подаването на Заявление вх. № 01-184897 от 26.06.2015г. от името на Н. Н., Г. Н., Д. Г., Н. Х., М. Х., И. Х. и К. К. /л. 34- 41 от делото/, с което същите са поискали от С. – Б. изменение в КККР на гр. Р., състоящо се в : коригиране границата между ПИ с идентификатори 61813.759.23 и 61813.759.24; заличаване на сгради 61813.759.23.3, 61813.759.23.4 и 61813.759.23.6; допълване на сгради 61813.759.24.2 и 61813.759.24.3. По административната преписка са налични и съответно приобщени към доказателствения материал по делото : заверени скици – проект за исканите изменения, ведно с Обяснителна записка, с посочени проектни координати, Протокол за проверка на място от 24.06.2015г., както и цялото геодезическо заснемане, извършено от “Кад проект“ ЕООД /л. 34- 84 от делото/.

На 02.07.2015г. е издадена оспорената заповед- № 18-5091 на Н. на С. - Б. /л. 24- 26 от делото/, с която е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Р., ЕКАТТЕ 61813, общ. Р., одобрени със Заповед № РД-18-33/ 15.05.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в : коригиране границата между поземлени имоти с идентификатори 61813.759.23 и 61813.759.24 /ПИ с идентификатор 61813.759.23 - преди промяната 397 кв. м., след промяната – 290 кв. м.; ПИ с идентификатор 61813.759.24 - преди промяната 180 кв. м., след промяната – 287 кв. м.; заличаване на сгради 61813.759.23.3 /площ от 23 кв. м./, 61813.759.23.4 /площ от 8 кв. м./ и 61813.759.23.6 /площ от 20 кв. м./; допълване на сгради 61813.759.24.2 /с площ от 49 кв. м./ и 61813.759.24.3 /с площ от 43 кв. м./, на основание ПУП- ПР, одобрен със Заповед № 0051/ 1990г. на Кмета на община Р., документи за собственост и геодезическо заснемане с разработка от правоспособно лице.

Не са изпращани нарочни писма от Н. на С. – гр. Б. до заинтересованите лица, нито по реда на чл. 26 от АПК за образуваното административно производство, нито за съобщаване на издадения акт. Върху гърба на издадената заповед от ответника, собственоръчно, заявителите, с полагане на подпис са удостоверили, че са получили “на ръка“ издадения адм. акт, като за оспорващия К., е налице отбелязване на гърба на заповедта – л. 26 от делото, че това е станало на 02.07.2015г.

По искане на оспорващия, в проведеното по делото открито съдебно заседание на 12.02. 2020г., е открито производство по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, по оспорване истинността /автентичността/ на положения от името на оспорващия К. К. подпис върху гърба на Заповед № 18-5091/ 02.07.2015г. на Н. на С. – Б., находяща се на л. 26 от делото, положения от името на същия подпис в Заявление вх. № 01- 184897/ 26.06.2015г., находящо се на л. 34- 35 от делото, както и автентичността на положения от него име подпис в Протокол от 24.06.2015г. за извършена проверка по отношение на фактическото положение на сградния фонд за ПИ с идентификатор 61813.759.23 по одобрената КККР на гр. Р., находящ се на л. 38- 39 от делото.

Във връзка с откриването на производство по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, и разяснената по същото доказателствена тежест, на основание чл. 193, ал. 3 от ГПК, по искане на оспорващия, е допуснато изслушването на съдебно- графическа експертиза, изготвена от вещото лице В. С. /л. 282 – л. 306 от делото/. От неоспореното от страните заключение на същата се установява, че подписите положени за “автор“ в изисканите от ответника оригинали на Заявление вх. № 01- 184897/ 26.06. 2015г., Заповед № 18-5091/ 02.07.2015г. на Н. на С. – Б. /подпис положен върху гърба/ и подписът, положен за “собственик“ в Протокол от 24.06.2015г.- л. 253- 259 от делото, не са изписани от К. В. К., а от някоя друг. Ръкописно изписаните текстове в частта “К. В. К., 02.07.2015г.“ изписани на гърба на Заповед № 18-5091/ 02.07.2015г. на ответника, също не са изписани от това лице, а от някой друг.

От неоспореното от страните заключение на вещото лице инж. Р. Х., по изслушаната съдебно- техническа експертиза се установява, че със Заповед № РД-18-33/ 15.05.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, са одобрени КККР на гр. Р., като до 2015г. за процесния имот няма одобрявани изменения на КККР. В одобрените със Заповед № РД-18-33/ 15.05.2006г. КККР, е отразен ПИ с идентификатор 61813.759.24, целият с площ – 180 кв. м., при съседи : 61813.759.25, 61813.759.2. 61813.759.22, 61813.759.21 и 61813.759.26. ПИ с идентификатор 61813.759.24 е записан на името на оспорващия К., на основание Нот. акт № 186, том І, дело 469 от 10.10.1986г. Със Заявление вх. № 01-184897/ 26.06.2015г., заявителите са поискали : 1. отразяване на настъпили промени в КККР за сгради, които са премахнати - Сграда 61813.759.23.3, Сграда 61813.759.23.4 и Сграда № 61813.759.23.6; 2. Нанасяне на настъпили промени в КК за ПИ 61813.759.23; и 3. Определяне и запазване на идентификатор за ПИ 61813.759.23. Последният действащ КРП за гр. Р. е одобрен със Заповед № 0051/ 21.02.1990г. на ОбНС – гр. Р.. В одобрения КП е отразен имот с пл. № 1293, целият с площ от 180 кв. м. В разписната книга към него, имот с пл. № 1293 е записан на В. К. К., впоследствие задраскан и записан на К. К. с документи – Нот. акт, дело 469/ 1986г. В разписната книга за имот пл. № 1293, е добавено и името на насл. на Н. Х. /Н./. Имот с пл. № 1293 по КП е при съседи : улица; имоти с п. № 1038, 1291 и 1292. В одобрения РП на гр. Р. от 1990г. в кв. 79 е отреден УПИ XLІІІ за имот с пл. № 1293, целият с площ от 270 кв. м., изчислени по графичен начин. Площта на имот с пл. № 1293 по КП на гр. Р. от 1990г., който е идентичен на имот с идентификатор 61813.759.24 по КККР на гр. Р., одобрена със Заповед № РД-18-33/ 15.05.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, е 180 кв. м. В УПИ XLІІІ- 1293, в кв. 79 по РП на гр. Р. от 1990г. участва и имот с пл. № 1292, но за него в РП, няма отреждане.

По искане на оспорващия, е изслушано и допълнително заключение на вещото лице инж. Р. Х., по допуснатата съдебно- техническа експертиза, от което се установява, че отразената чупка в имотната граница между имот с идентификатор 61813.759.23 и 61813.759.24 по одобреното изменение на КККР, с оспорената заповед, не съществува в одобрената регулационна линия между УПИ XLІІІ и УПИ XLІV, в кв. 79 със Заповед № 51/ 21.02.1990г. на ОбНС – гр. Р.. Видно от Приложения № 1 и № 2, регулационната линия между УПИ XLІІІ и УПИ XLІV, в кв. 79 е права линия.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи :

Сезиращата съда жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирано лице, при наличие на пряк и личен правен интерес от оспорването й. Атакуваният административен акт не е връчен /съобщаван/ на оспорващия К., видно от изслушаното в настоящото производство заключение на вещото лице В. С. по допуснатата съдебно- графическа експертиза, неоспорено от страните, като отбелязването на гърба на акта /л. 26 от делото/ не изхожда от него, а от някое друго /неизвестно/ лице, поради което и за същия не е започвал изобщо да тече 14 - дневния срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 АПК. К. е вписан в КККР на гр. Р., като собственик на един от имотите /ПИ с идентификатор 61813.759.24/, засегнати от предприетото с оспорения акт изменение, т. е. същият е заинтересовано лице, по смисъла на § 1, т. 13 от Допълните разпоредби /ДР/ на ЗКИР, с оглед което, и при липсата на пречки по чл. 159 АПК, жалбата му е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображения :

Съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, както и да обяви нищожността на оспорения акт, дори да липсва основание за това.

Оспорената заповед е издадена от Н. на С. – Б., чиято компетентност да одобрява изменения в одобрени кадастрални карти и регистри произтича пряко от закона – чл. 54, ал. 4 от ЗКИР.

Изменението на КК и КР на гр. Б. е извършено на основание чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 1 от ЗКИР. Съгласно чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на Н. на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица- проект. Заповедта за одобряване на изменението се съобщава по реда на АПК на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението.

В конкретния случай, оспорената заповед е издадена от орган със съответната материална, териториална и времева компетентност, в рамките на неговите правомощия. Не се установяват и такива нарушения на формата, процедурата по приемане на заповедта, приложими материалноправни норми или целта на закона, които да обуславят невалидност на направеното от административния орган волеизявление.

Въпреки това, настоящият състав, счита, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради издаването й, без да е спазена съответната форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при противоречие с материалния закон. Тъй като специалният закон не съдържа особени изисквания по отношение на формата на заповедите за изменение на кадастрални планове, приложими са тези на чл. 59, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, т.е. мотиви, които обуславят постановения от органа правен резултат в разпоредителната част на акта. В процесната заповед, извън посочване имената на заявителите, ПУП- ПР, одобрен със Заповед № 0051/ 1990г. на Кмета на община Р., документи за собственост и геодезическо заснемане с разработка от правоспособно лице, липсва каквото и да е изложение на фактите, дали основание на административния орган да прецени, че следва да коригира границите между ПИ с идентификатори 618.759.23 и 618.759.24, да заличи сгради 61813.759.23.3, 61813.759.23.4 и 61813.759.23.6, съответно да допълни сгради 61813.759.24.2 и 61813.759.24.3. При това положение, само позоваването на заявлението, извадката от ПУП-ПР и геодезическата разработка не може да се приравни на изложени от административния орган фактически основания за издаването на акта - съответните установени в административното производство обстоятелства и подкрепящите ги доказателства, които очертават хипотезата на приложения материален закон. Още повече, че по действащия РП на гр. Р., одобрен със Заповед № 19-0051/ 1990г., имотът на оспорващия е записан като имот XLІІІ- пл. № 1293, като отреждането на парцел XLІІІ- № 1293 по РП, е само за имот пл. № 1293 /без имот пл. № 1292/. Ето защо, и сам по себе си ПУП-ПР, не може да служи нито като фактическо, нито като правно основание за издаване на заповед от ответника за изменение на КККР. Административният орган дори не е посочил на коя от двете хипотези предвидени в нормите на чл. 54, ал. 4 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР – непълноти или грешки, основава акта си, което е недопустимо. Непосочването на фактическите основания за издаването на административния акт е особено съществено формално и процесуално нарушение, тъй като препятства, както защитата на негативно засегнатите от него лица, така и извършването на съдебния контрол за законосъобразността на този акт. За разлика от непосочването или погрешното посочване от административния орган на правните основания за издаване на индивидуалния административен акт, което е поправимо при съдебния контрол, непосочването на приетите за установени и относими факти, какъвто е разглежданият случай, цялостно препятства този контрол и представлява достатъчно основание за отмяната на акта.

Отделно от посоченото, съдът счита, че в производството по издаване на оспорената заповед са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като оспорващият К. К., изобщо е бил лишен от участие в производството – от неговото образуване, до приключването му, с издаване на оспорената заповед.

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на : непълноти или грешки. Непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти - чл. 54, ал. 1 от ЗКИР. Непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред.

От изслушаното заключение на вещото лице В. С. по допуснатата от съда съдебно- графическа експертиза, неоспорено от страните, безспорно се установи, че оспорващият К. К., не е подписвал и депозирал пред административния орган каквото и да било Заявление за изменение на КККР, не е подписвал и депозирал и вкл. процесното Заявление вх. № 01-184897/ 26.06.2015г., не е подписал Протокол от 24.06.2015г., и в този смисъл не е изразявал воля за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Р.. Експертът- графолог е категоричен, че подписът в графата “автор“ за “К. В. К.“ в Заявление вх. № 01-184897/ 26.06.2015г., не е изпълнен и положен от оспорващия, а от друго неизвестно лице, което води на извода, че оспорващият проведе успешно производството по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 от АПК, относно установяване неистинността /неавтентичността/ на положения от него име подпис : върху гърба на Заповед № 18-5091/ 02.07.2015г. на Н. на С. – Б.; в Заявление вх. № 01- 184897/ 26.06.2015г., както и в Протокол от 24.06.2015г. При това положение, следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена при наличието на невалидно сезиране на Н. на С., а такова следва да се приеме, че винаги е налице, след като поне едно от посочените в него лица, не е подписало реално /действително/ сезиращото заявление, още повече че в случая оспорващият К., е единственият собственик, вписан в КРНИ, като собственик на имот с идентификатор № 61813.759.24, който е един от засегнатите с изменението на КККР два поземлени имота. Като правна последица от това, този факт, сочи на липса на воля на един от собствениците на засегнатите от изменението недвижими имоти /като обект на кадастъра/ за процедиране и одобряване на изменението. След като не е налице воля за изменение на КККР на един от собствениците на засегнатите имоти /в казуса на оспорващия К./ по аргумент от текста на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, заповедта, с която е одобрено изменението, въз основа на това нередовно сезиране е незаконосъобразна, издадена освен в нарушение на процесуалния, и на материалния закон. И това е така, тъй като абсолютно условие за отстраняване на непълнота или грешка в одобрена кадастрална карта е липсата на спор за материално право. От своя страна, наличието или липсата на спор за материално право се констатира в административната процедура посредством участие на всички засегнати лица било в качеството на заявители, било в качеството на заинтересовани такива, на които административния орган пък дължи уведомяване най- малкото по реда на чл. 26 от АПК. Съгласно чл. 26 от АПК за започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации, освен заявителя. Ако срокът за приключване на производството е по – дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът. В случая, самият адм. орган сочи в съпроводителното писмо до съда, че не е развивана процедурата по чл. 26 от АПК, тъй като заявлението е изхождало от всички собственици на засегнатите от поисканото изменение на КККР имоти, и поради това е било безпредметно, провеждането й. По принцип, за започването на всяко административно производство следва да бъдат уведомени всички заинтересовани лица, и на същите да им се даде възможност да изложат възраженията си по сезиращото адм. орган заявление, съответно да посочат и представят доказателства, в подкрепа на тезата си. Налице е нарушение и на чл. 35 от АПК, който изисква индивидуалния административен акт да бъде издаден след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В процесния казус, административният орган е издал административния акт, без да изясни релевантните за него факти и обстоятелства без да даде възможност за каквото и да е участие на заинтересованото лице – К. К. в производството. Действително поведението на органа не е виновно, доколкото той очевидно няма как да знае, след като е положен подпис в заявлението от името на съответно лице, легитимиращо се като собственик на засегнат от поисканото изменение обект, той ли е действителния му автор, но това е факт без значение, доколкото меродавно и достатъчно е установяването на обективния факт, че заинтересованото лице – в случая К., не е участвало изобщо в образуваното производство. Неспазването на чл. 26 и чл. 35 от АПК, особено драстично накърнява правата на адресата на бъдещия акт, доколкото издаването му завършва процедура, в която задължителните участници, са били лишени изобщо от възможност за участие, и поради това, винаги същото представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото ако същото не бе допуснато, административният орган би могъл да достигне и до друг извод – в случая, ако бе уведомил за образуваното производство оспорващия К., и обсъждайки възраженията му, адм. орган би могъл да издаде акт с различно съдържание – напр. да постанови отказ по подаденото от останалите заявители заявление, още повече и предвид позицията на К. в настоящия процес, който категорично се противопоставя и на допусната промяна на границите на имота си, и на допълването на нови сгради в него. Констатираните от настоящия състав на Административен съд – Б., нарушения на административнопроизводствените правила, са съществени и са неотстраними на настоящия етап от процеса, като същите обуславят незаконосъобразност на оспорената заповед, само на това основание. Предвид обстоятелството, че едно от лицата сезирало Н. на С. – оспорващият К., който е и собственик на един от двата засегнати от изменението на КККР два поземлени имота, не е обективирал никаква воля за издаване на адм. акт, не следва административната преписка, като резултат от отмяната на оспорената заповед, да се връща на адм. орган, доколкото както се посочи, не е налице валидно сезиране на същия.

Налице е и противоречие на оспорения акт с приложимия материален закон. От неоспореното от страните заключение на изслушаната съдебно- техническа експертиза изготвено от вещото лице инж. Р. Х., се установи че е налице несъответствие между предвижданията на плана за регулация, одобрен със Заповед № 19-0051/ 1990г. и записванията в КККР, одобрени с оспорения акт на ответника. Причина за това е обстоятелството, че отразената чупка в имотната граница между имот с идентификатор № 61813.759.23 и имот с идентификатор № 61813.759.24 по одобреното изменение на КККР на гр. Р. със Заповед № 18-5091/ 02.07.2015г. на ответника, не съществува в одобрената регулационна линия между УПИ XLІІІ и УПИ XLІV, в кв. 79 със Заповед № 51/ 21.02.1990г. на ОбНС – гр. Р.. Вещото лице сочи, че видно от Приложения № 1 и № 2 към допълнителното заключение, регулационната линия между УПИ XLІІІ и УПИ XLІV, в кв. 79 е права линия, което също е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.

Заповед № 18-5091/ 02.07.2015г. на Н. на С. – Б., е незаконосъобразна, на самостоятелно основание, и в частта, с която е одобрено изменение в кадастралните регистри. Предвид посоченото по- горе, неоснователно е записването, отразяването в КР като собственик на собствения на оспорващия К. ПИ с идентификатор 61813.759.24, и на лицето Н. К. Х., т. е. неоснователно е вписването в КР, и на Х., като собственик на същия поземлен имот, при права – 1/ 2 ид. ч., като извод в тази насока не може да се изведе и от представения /л. 69 от делото/ Договор за покупко- продажба от 04.09.1992г. Следователно, още в хода на административното производство, този заявител /заинтересована страна/ не се е легитимирал като титуляр на правото на собственост по отношение на обект на кадастъра, засегнат от изменението, предмет на оспорения акт.

Посочените по- горе в решението нарушения на изискуемата форма, допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, обуславят незаконосъобразност на обжалваната заповед, и представляват основания за отмяна на същата.

При този изход на делото, разноски на ответника по жалбата и заинтересованите страни не се дължат. Съобразно заявената от оспорващия претенция за разноски и представения списък по чл. 80 от ГПК, С. – Б., следва да бъде осъден да му заплати сумата от общо 1 690. 00 лв., от която : 10. 00 лв.- държавна такса за образуване на делото; 600. 00 лв.- адвокатско възнаграждение; 300. 00 лв.- възнаграждение на вещото лице по съдебно- графическата експертиза, и 780. 00 лв.- възнаграждение на вещото лице по съдебно- техническата експертиза /за изслушаното основно и допълнително заключение/.

Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Б.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 18-5091/ 02.07.2015г. на Н. на С. – Б..

ОСЪЖДА Службата по геодезия, картография и кадастър /С./ - Б., да заплати на К. В. К., с ЕГН *, с адрес : гр. Р., общ. Р., У. “. В. № 5, сумата от 1 690. 00 лв. /хиляда шестстотин и деветдесет лева/, представляваща сторени в производството разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Административен съдия : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

О.М.