и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.216, ал.6 и чл.
215, ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на З. Ю. Ч. с постоянен адрес с. Б., община Г. Д., ул. “.
№. против Заповед №ДК-10-ЮЗР-151/10.10.2011г. на Н. на Р. Ю. Р., с която е
отхвърлено Възражение вх.№94-00-285/08.02.2011г., подадено от З. Ч. против
Разрешение за строеж №10/21.01.2011г. на главния архитект на Община Г. Д.,
отменено е Разрешение за строеж №10/21.01.2011г. за “Жилищна сграда”, в УПИ VІ-
125, кв.3 по плана на с. Б. в частта с вписан възложител З. Ю. Ч. и са оставени
в сила одобрения на 19.01.2011г. инвестиционен проект и Разрешение за строеж
№10/21.01.2011г. за “Жилищна сграда”, в УПИ VІ-125, кв.3 по плана на с. Б. с
вписан възложител А. М. Ш.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед,
както и на Разрешение за строеж №10/21.01.2011г., издадено от главния архитект
на Община Г. Д.. Оспорващата твърди, че в случая не е налице хипотезата на чл.
183, ал.4 от ЗУТ, поради което следва да се приложи чл.183, ал.1 и чл.148, ал.5
от ЗУТ. В този смисъл се оспорва извода на Н. на Р. Ю. Р. за законосъобразност
на оспореното пред него разрешение за строеж. Иска отмяна на заповедта и
разрешението за строеж. В съдебно заседание оспорващата не е се явява.
Ответникът по жалбата – Н. на Р. Ю. Р. не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
Заинтересованата страна А. М. Ш. оспорва жалбата и моли съдът да я
отхвърли като неоснователна.
Заинтересованата страна Главния архитект на Община Г. Д. не се явява и не
изразява становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, предвид доводите на страните приема за установено следното:
Видно от доказателствата по делото оспорващата З. Ю. Ч. и заинтересованата
страна А. М. Ш. са собственици при равни дялове на УПИ VІ-125, кв.3 по
плана на с. Б., община Г. Д.. Правото на ползване върху имота е разпределено
между съсобствениците с договор за разпределение ползването на недвижимия имот
от 02.02.2010г., съгласно който А. М. Ш. ще ползва 154.50 кв.м. в
югоизточната част от имота, а З. Ю. Ч. ще ползва 154.50 кв.м. в северозападната
част на имота.
На 22.12.2010г. А. Ш. е подала в Община Г. Д. искане за разглеждане на
проекти и за издаване на разрешение за строеж на жилищна сграда в УПИ VІ, кв.3
по плана на с. Б., находяща се в югоизточната част на парцела (петно А), която
част е разпределена за ползване от А. Ш. В северозападната част от имота,
ползваща се от З. Ч. е предвидено същото застрояване (петно Б).
На 19.01.2011г. Главния архитект на Община Г. Д. е одобрил представените
проекти и е издал оспореното разрешение за строеж. Разрешението за строеж е
съобщено на съсобственика на имота З. Ч. на 25.01.2011г. и обжалвано пред Н. на
Р. – Ю. Р. с жалба от 08.02.2011г.
С оспорената пред Административен съд – Б. заповед Н. на Р. – Ю. Р. е приел
жалбата за основателна само в частта относно вписания в разрешението за строеж
възложител. За да издаде заповедта административния орган е приел, че в случая
е налице хипотезата на чл.183, ал.4 от ЗУТ – налице е имот, предвиден за ниско
жилищно строителство, в който за двамата съсобственици А. Ш. и З. Ч. се
предвиждат две идентични жилищни сгради на калкан, поради което не необходимо
съгласие на оспорващата З. Ч.. Заповедта е съобщена на З. Ч. на 24.10.2011г.,
който е подал жалбата, предмет на настоящето производство на 03.11.201г.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168,
във връзка с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от
лице имащо правен интерес от обжалването й. По същество жалбата е основателна.
Предмет на производството пред Н. на РНДСК – Ю. Р. е одобрения на 19.01.2011г.
инвестиционен проект и Разрешение за строеж № 10/21.01.2011г.
Установи се по делото, че оспорващата е съсобственик на имота, за който е
издадено разрешението за строеж. Другия собственик и титуляр на оспореното
разрешение е заинтересованата страна А. Ш.
Видно от представените писмени доказателства, с процесното разрешение за строеж
по искане на А. Ш. е разрешено изграждане на жилищна сграда в УПИ VІ, кв.3
по плана на с. Б., находяща се в югоизточната част на парцела (петно А), която
част е разпределена за ползване от А. Ш., като в северозападната част от
имота, ползваща се от З. Ч. е предвидено същото застрояване (петно Б).
Не се спори по делото, че за разрешеното строителство не е налице съгласие на
З. Ч.. Спорно се явява приложението на чл.183, ал.4 от ЗУТ, съответно
обстоятелството дали за издаденото разрешение за строеж е било необходимо
съгласието на съсобственика З. Ч. и дали чл.183, ал.4 от ЗУТ изключва
приложението на ал.1 от същата разпоредба.
Съгласно чл.148, ал.5 от ЗУТ разрешение за строеж се издава при спазване
условията и реда на чл.183. Разпоредбата на чл.183, ал.1 от ЗУТ урежда, че в
съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване
или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в
нотариална форма с останалите собственици. Следователно, задължителна
предпоставка за издаване на разрешение за строеж в съсобствен имот е да бъде
представено доказателство за учредяване право на строеж от съсобствениците на
имота. Липсата на договор, сключен във формата на нотариален акт е
предпоставка да се откаже издаване на разрешение за строеж в съобствен имот. В
случая такъв договор между З. Ч. и А. Ш. безспорно липсва, което е
достатъчно да бъде установена незаконосъобразност на издаденото разрешение за
строеж. Представения договор за разпределение право на ползване не може да
замени изискуемия се от закона нотариален акт за учредяване право на строеж.
Разпоредбата на чл. 183, ал.4 от ЗУТ предвижда, че за издаване на разрешение за
нов строеж, съответно за надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот,
предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване, не се изисква съгласие от
останалите съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или
имат права за съответното строителство в имота. Тази разпоредба, обаче, не
изключва приложението на чл.183, ал.1 от ЗУТ. Тя дава право на едни от
съсобствениците да поиска без съгласието на другия издаване на разрешение за
строеж, ако другия съсобственик е реализирал, започнал или има права за
съответното строителство в имота. Но за да се придобие, да започне или да се
реализира право на строеж в съсобствен имот, следва преди това единия
съсобственик да учреди право на строеж на другия. В случая тези предпоставки не
са налице. З. Ч. не е реализирала, не е започнала и не е придобила право на
съответното строителство в съсобствения имот, за да може А. Ш. да иска
издаване на разрешение за строеж за същото строителство. С предвиждане на
еднакво строителство в двете разпределени за ползване части от частта, не се
изпълнява изискването на чл.183, ал.1 от ЗУТ, поради което съсобственика на
имота А. Ш. не може да се възползва от правото си по чл.183, ал.4 от ЗУТ да
поиска издаване на разрешение за строеж без съгласие на З. Ч.. Като е приел
обратното и е отхвърлил жалбата, Н. на Р. – Ю. Р. е издал оспорената пред съда
заповед в противоречие с материалния закон.
Предвид изложеното оспорената Заповед №ДК-10-ЮЗР-151/10.10.2011г. на Н. на Р.
Ю. Р. следва да се отмени, като вместо нея се постанови решение, с което
издаденото в противоречие с чл.183, ал.1 от ЗУТ разрешение за строеж бъде
отменено.
На основание чл.215, ал.7 от ЗУТ настоящето решение не подлежи на обжалване.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК вр. чл.216, ал.3 от
ЗУТ, Административен съд - Б.

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед №ДК-10-ЮЗР-151/10.10.2011г. на Н. на Р. - Ю. Р..
ОТМЕНЯ одобрения на 19.01.2011г. инвестиционен проект и Разрешение за строеж
№10/21.01.2011г. за “Жилищна сграда”, в УПИ VІ-125, кв.3 по плана на с. Б.,
община Г. Д..
Решението не подлежи на обжалване.



СЪДИЯ:/п/ Мария Тодорова
Вярно с оригинала!
Е.Ф.