и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Г. А. на О. С. против Заповед № ДК-11-8/ 16.12.2019 год на Н. на Р. - Б., с която на основание чл. 156, ал. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, са отменени Съгласуваните и одобрени на 01.10.2019 год. инвестиционни проекти и издаденото от Г. А. на О. С., Разрешение за строеж № 66/ 18.11.2019 год. за строеж “Реконструкция на горски пътища за противопожарни нужди на територията на О. С.“, подобект: Път 3- мах. “Градевска“, с. Градево, О. С., с начало точка с координати В-41◦54'26,967; L-23◦10'26,539" и край точка с координати В-41◦54'25,562; L-23◦10'18,515" с местонахождение полски път с пл. № 000230 по КВС на с. Градево, О. С., като незаконосъобразни.
Съдът, при извършването на служебна проверка на допустимостта на депозираната жалба, намира, че същата е недопустима, поради което и следва да бъде оставена без разглеждане, доколкото е подадена при липса на защитим от закона правен интерес от подаването й, от страна на оспорващия, по следните съображения :
Съгласно чл. 215, ал. 1 от ЗУТ индивидуалните административни актове по този закон, отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от ЗУТ, в редакцията й /изм. и доп., ДВ, бр. 25/ 2019 год./ сочи, че за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, като в ал. 2 изчерпателно са посочени кои са заинтересуваните лица по ал. 1 на чл. 149 от ЗУТ.
Органите, издали разрешение за строеж, уведомяват писмено съответните органи на Дирекцията за национален строителен контрол по местонахождение на строежа за издадените разрешения за строеж и заповеди за допълването им по чл. 154, ал. 5 и изпращат копия от тях в 7- дневен срок от издаването им. Съгласно чл. 215, ал. 5 от ЗУТ, в редакцията й /изм. и доп., ДВ, бр. 25/ 2019 год./, в производството пред съда по дела, образувани по повод оспорване на заповеди за отмяна на разрешения за строеж по реда на чл. 156, ал. 3, се призовават Дирекцията за национален строителен контрол, органът, издал разрешението за строеж, и заинтересуваните лица. При това ново законодателно разрешение органът, издал разрешението за строеж, няма право да оспорва заповедта по чл. 156, ал. 3 от ЗУТ.
По отношение на Г. А., заповедта на Н. на Р., издадена в производство по чл. 156, ал. 3 от ЗУТ се явява контролен административен акт. Като издател на контролирани в това производство индивидуални административни актове, Главният А. няма право на административно оспорване на процесната заповед, тъй като не засяга, не нарушава нито застрашава негови законни права, свободи и интереси в качеството му на административен орган, а доколкото вменява задължения, те се основават на специалните разпоредби на ЗУТ, регламентиращи, както неговите правомощия да издава административни актове, така и правомощията на Н. на Р., в производството по оспорването на тези актове. Отделно от посоченото, атакуваната заповед подлежи на оспорване от заинтересованите лица, чийто кръг е определен в нормата на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, като Главният А., не е измежду изчерпателно посочените лица, които имат право да оспорват посочения в ал. 1 от същата разпоредба, индивидуален административен акт. Преди изменението и допълнението на разпоредбата на чл. 215, ал. 5 ЗУТ, /ДВ бр. 25/ 2019 год./ бе посочено изрично, че органът, издал акта по чл. 216, ал. 1, има право да обжалва заповедта по чл. 156, ал. 3, което правомощие в актуалната редакция, е отречено. Лицето, което е правно легитимирано да оспорва Заповед № ДК-11-8/ 16.12.2019 год. на Н. на Р. – Б., е възложителя, посочен в отмененото разрешение за строеж, по реда предвиден в чл. 156, ал. 4 във вр. с чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Призоваването на Дирекцията за национален строителен контрол, и органът, издал разрешението за строеж, така както е посочено в чл. 215, ал. 5 ЗУТ, не е идентично с правото на жалба и наличието на активна процесуална легитимация на Г. А. да оспорва актовете постановени в производството по чл. 156, ал. 3 от ЗУТ. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд на РБ по подобни казуси - Определение № 12744/ 30.09.2019 год. пост. по адм. дело № 10859/ 2019 год. по описа на ІІ - ро отд.
Съгласно чл. 147 ал. 1 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от акта, или за които този акт поражда задължения. Съгласно тази разпоредба и чл.120 от Конституцията на Република България съдебното оспорване в административния процес представлява процесуален ред за разрешаване на спорове между граждани и организации от една страна и администрацията от друга, възникнали по повод издадени от администрацията административни актове, а не между различни административни органи, в това им качество. Горният принцип е залегнал и в приложимия специален закон- ЗУТ, изрично определящ кръга на заинтересованите лица с право на жалба в казуса.
Предвид изложените съображения, жалбата се явява процесуално недопустима поради липса на активна процесуална легитимация по отношение на оспорващия, и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея, съдебно производство, следва да бъде прекратено. За допустимостта на жалбата, съдът следи служебно тъй като същата е абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждането й, поради което, и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената жалба от Г. А. на О. С. против Заповед № ДК-11-8/ 16.12.2019 год. на Н. на Р. – Б..
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 4 по описа на Административен съд – Б. за 2020 год.

Определението може да се обжалва от страните в 7- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.


Административен съдия: /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
М.К.