и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба от И. И. Л. от Б. против Заповед № 4949/28.12.2018 г. на Д. на А. „., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и служебното му правоотношение е прекратено.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на оспорения акт, като постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. АПК. Конкретно оспорващият твърди, че акта е издаден след изтичане на сроковете по чл. 94 ЗДСл, не е спазена процедурата по чл. 93, ал. 1 ЗДСл, а Дисциплинарният съвет (ДС) е действал в незаконен състав. Счита, че заповедта е немотивирана в нарушение на изискванията по чл. 97, ал. 1, т. т. 4, 5 и 7 ЗДСл, липсват конкретно посочени фактически обстоятелства, досежно приетото дисциплинарно нарушение, неговата тежест и формата на вина, в нарушение на изискванията по чл. 91, като не са събрани и обсъдени надлежни доказателства обуславящи правното основание на акта. Счита, че с поведението си не е разколебал общественото доверие и не е накърнил имиджа на администрацията, поради което деянието му е несъставомерно от обективна страна и не нарушава разпоредбите на Кодекса за поведение на митническия служител. По изложените съображения моли обжалвания акт да бъде отменен и му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Изложените в жалбата доводи се поддържат в хода на разглеждане на делото от надлежно упълномощен адвокат, който претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът чрез представител оспорва жалбата като неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерно. Подробни съображения излага в представено по делото писмено становище.
По делото са приети писмени и веществени доказателства – DVD записи. Административен съд – Б., след като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че към 28.12.2018 г., датата на издаване на заповедта, жалбоподателят е бил в служебни правоотношения с Митница Югозападна, на длъжност „митнически инспектор“ в сектор „Борба с наркотрафика“, отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТМУ Митница Югозападна и е бил на работа, считано за времето от 05.10.2018 - 06.10.2018 г., с работно място 1 – вход, товарни, кантар (л. 43). След подадено на 09.10.2018 г. устно оплакване пред държавния служител Д. Ил. от водач на товарен автомобил с рег. № ., на изход ГКПП Кулата, че при предходното му влизане в РБ през същия ГКПП са му искани и е платил 30,00 лв. на кантара в събота сутринта в 5 часа, е извършена проверка в модул БИМИС, при която е установено, че автомобила е регистриран на 06.10.2018 г., в 05:25 часа с нулева квитанция от митническия служител И. Л.. При преглед на видеокамери № 09 и № 02 е установено, че служителят е върнал три пъти автомобила да стъпи на динамичната везна, в рамките на 10 минути (от 05:23 до 05:32). При второто връщане на везната, водачът повторно е подал вече предоставения и сканиран талон на автомобила, който Л. е взел и скрил под бюрото, върнал талона и сложил нещо в отворената кутия с левове на бюрото, вдясно от него. За така установените обстоятелства е подадена Докладна записка до Д. на АМ с рег. № 32-293320/10.10.2018 г. от началника на Митница Югозападна (л. 41), с приложени DVD записи от камерите и писмени обяснения от Л. от 09.10.2018 г. (л. 51). В обяснението си жалбоподателят не отрича, че е върнал товарния автомобил няколко пъти, но като причина за това е посочил неотчитането на кантара. Автомобилът не е бил претоварен, не е взимал пари, а ако е имало такива, те са паднали под масата от оборотните за деня. По така постъпилата докладна записка от Инспектората на АМ до подалото сигнала лице С. Ст. – водач на процесния автомобил, е изпратено писмо с указание, че за проверка достоверността на информацията може да подаде сигнал със съответните реквизити, за което няма данни, че е получено от адресата. Друг официален сигнал от Ст. не е подаден.
От Инспектората при АМ е образувана проверка, резултатите от която са обективирани в Докладна записка рег. № 32-332259/15.11.2018 г. (л. 32 - 35), приключила с предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу държавния служител. В хода на проверката е изискано обяснение от Л. рег. № 32-328662/13.11.2018 г. (л. 50), в което същият не отрича, че е върнал автомобила за проверка на кантара, но не е вземал пари и не си спомня подробности по случая. Със Заповед № ЗАМ-1594/32-332622/16.11.2018 г. (л. 153) Директорът на АМ е разпоредил да бъде образувано дисциплинарно производство срещу държавния служител по данните, съдържащи се докладната записка от 15.11.2018 г. Производството е разгледано от ДС, за което е съставен протокол от 20.11.2018 г. Рег. № 32-339097/22.11.2018 г (л. 36 – 40), по дисциплинарно дело № 14, изпратен на наказващия орган с писмо рег. № 32-351631/03.12.2018 г. (л. 31). С писмо рег. № 32-347129/20.11.2018 г. жалбоподателя е уведомен за образуваното дисциплинарно производство и протокола от заседанието на ДС, като на основание чл. 93, ал. 1 ЗДСл е поканен да даде обяснение на 03.02.2018 г. Протокола на ДС и Докладната записка от 15.11.2018 г. са връчени на Л. срещу подпис на 03.12.2018 г., който същия ден е изслушан – Протокол № П-110/32-350592 от 03.12.2018 г. и е дал писмени обяснения (л. 29 – 30), в които е заявил, че няма какво да добави.
Дисциплинарният съвет, разгледал преписката, е назначен със Заповед № ЗАМ-148/11.02.2016 г., с която е определен персоналния му състав – основни и резервни членове, правомощията му и срока на действие на съвета (л. 143 – 144). Със Заповед № ЗАМ-1163/32-245246/04.09.2017 г. е сменен председателя на ДС, а със Заповед № ЗАМ-208/32-30409/30.01.2018 г. е променена заеманата от резервния член Н. П. длъжност. Със Заповед № ЗАМ-1021/32-208154/18.07.2018 г. на Д. на АМ персоналния състав на ДС е променен, като е освободен зам. председателя на съвета П. З., въз основа на докладна записка от 12.06.2018 г., непредставена по делото и на негово място за зам. председател е определена Ан. М. – член на съвета. Като редовен член на съвета е определен и М. М.
Видно от кантарната бележка (данни за квитанцията) (л. 46 – 47) товарен автомобил с рег. № КН1531ВС е регистриран на ГКПП Кулата – товарни, вход 2 на 06.10.2018 г. в 05:25:42 с последна редакция 05:25:49, не е претоварен, поради което дължимата сума е 00,00 лв.
След като е приел, че спора е изяснен от фактическа страна и е спазена процедурата по чл. 93 ЗДСл, органът по назначението е издал обжалваната заповед, с която за нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДС, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратил служебното правоотношение с жалбоподателя. Като фактическо основание за налагане на наказанието е възприел констатацията на ДС, а именно: с оглед цялостното поведение на Л. при упражняване на служебните си задължения, създаващи съмнение, че е поискал и получил на 06.10.2018 г. облага от водача на МПС с рег. № ..., той е накърнил престижа на АМ, разколебал е увереността в органа, чиято дейност подпомага, че може да му се довери и разчита на него, разколебал е общественото доверие в морала и професионализма на митническия служител, формирайки представа за корупционно поведение на служителите, с което е накърнил имиджа на митническата администрация и е уронил престижа на държавната служба. Деянието е квалифицирано като нарушение на етичните норми за поведение, регламентирани в т. т. 2, 3, 4, 6, 13 и 15 от Кодекса за поведение на митническите служители, утвърден със Заповед № ЗМФ-109/09.02.2016 г. на министъра на финансите, във вр. чл. 17, ал. 1, т. 5 ЗМ, чл. 2, ал. ал. 1, 2, 3 и 5, чл. 5, ал. ал. 1 и 2, чл. 8, ал. ал. 1 и 3 и чл. 17, ал. 1 вр. чл. 22 Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, квалифицирано като дисциплинарно нарушение. Заповедта е връчена срещу подпис на Л. на 28.12.2018 г., недоволен от която я е обжалвал пред съда с жалба Вх. № 48/08.01.2019 г. по описа на БлАС.
При така установената фактическа обстановка и на основание чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата като подадена н срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване административен акт е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Процесната заповед е издадена от компетентен орган по чл. 106, ал. 1 вр. чл. 92, ал. 1 от ЗДСл – Д. на А. „., в чиято компетентност по чл. 6, т. 16 от Устройствения правилник е да издава административни актове от вида на оспорения, като орган по назначаване и дисциплинарно наказващ орган по чл. 97, ал. 1 ЗДСл, поради което е валиден административен акт. Издадена е в предвидената от закона форма и съдържа изискванията посочени в чл. 97, ал. 1, т. т. 1 – 7 от ЗДСл. Процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е спазена, доколкото акта е издаден след проведено дисциплинарно производство по чл. 96 ЗДСл и в сроковете по чл. 94 ЗДСл. Изложените от органа фактически основания, обуславят прилагането на правните, поради което изискването за форма е спазено, като правилно е приложен и материалния закон.
Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 94, ал. 1 ЗДСл, поради което възраженията за обратното са неоснователни. Съгласно разпоредбата дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В ЗДСл липсва легално определение на понятието "откриване на нарушението". Но за да се приеме, че е налице откриване на нарушението дисциплинарно наказващият орган трябва да е наясно с дисциплинарното нарушение и с релевантните за определяне на дисциплинарното наказание факти и обстоятелства по арг. на чл. 91, ал. 1 ЗДСл. Това означава, че органът трябва да е наясно със субекта на нарушението, с деянието, осъществяващо елементите от обективния му състав, времето и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, настъпилата вреда, ако има такава.
В случая, тези факти и обстоятелства са станали известни на органа чрез доклада на ръководителя на Инспектората в АМ от 15.11.2018 г., а не от 10.10.2018 г., когато е получен сигнала от Началника на Митница Югозападна. Считано от 15.11.2018 г. на дисциплинарнонаказващия орган са станали известни обстоятелствата по чл. 91, ал. 1 ЗДСл, поради което е издал Заповед № ЗАМ-1594/32-332622 от 16.11.2018 г. за образуване на дисциплинарно дело срещу Л. и разглеждането му от ДС по реда на чл. 96 ЗДСл. Като издадена на 28.12.2018 г., обжалваната заповед е издадена в двумесечния срок по чл. 94, ал. 1 ЗДСл, който изтича на 15.01.2019 г.
С оглед изложеното, органът е спазил специалното производство по чл. 92 – 96 ЗДСл.
Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДСл дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди да наложи дисциплинарното наказание да вземе становището на дисциплинарния съвет. Възраженията за съществени нарушения, свързани с формиране на състава на дисциплинарния съвет, не се споделят. Дисциплинарният съвет е заседавал и е взел своето решение по чл. 96, ал. 3 от ЗДСл за дисциплинарно уволнение на Л., което е предоставил на дисциплинарнонаказващия орган съгласно чл. 96, ал. 4 от ЗДСл, в законен състав. Установено е, че заседанието на дисциплинарния съвет (ДС) е проведено с председател Г. ., определен като такъв със Заповед № ЗАМ-1163/32-245246 от 04.09.2017 г. (л. 145) и членове: А. М., на мястото на П.З., заменен със Заповед № ЗАМ-1021/32-208154 от 18.07.2018 г., М. М. – определен със същата заповед, К.Г. и Л. Янк. – определени със Заповед № ЗАМ 148/32-38287 от 11.02.2016 г., издадена на основание чл. 95, ал. 2 ЗДСл. Наличието на надлежно издадени заповеди, определящи персоналния състав на ДС, обуславят извода за законен състав.
Служителя е изслушан по реда на чл. 93, ал. 1 ЗДСл от дисциплинарнонаказващия орган, видно от Протокол № П-110/32-350592 от 03.12.2018 г. (л. 29) и е депозирал писмени обяснения от същата дата, като е заявил, че няма какво да допълни по преписката. Представените писмени и устни обяснения на служителя са взети предвид от дисциплинарнонаказващия орган, защото са обсъдени в заповедта за налагане на наказание. Обстоятелството, че не ги е възприел (а той не е имало какво друго да обсъжда) не представлява нарушение на принципите за обективност и безпристрастност. Поради това настоящата инстанция приема, че от страна на административния орган не е допуснато нарушение на изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл.
Неоснователни са възраженията, че акта е немотивиран. Органът е мотивирал становището си за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание по подробно изложени фактически обстоятелства за неизпълнение на служебните задължения от страна на Л. – неспазване на етичните правила за поведение, квалифициращи деянието като нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл, поради което съдържа посочените в чл. 97, ал. 1 ЗДСл реквизити. В конкретния случай, доколкото динамичната везна е отчела в 05:25:42 ч, на 06.10.2018 г. непретоварено превозно средство с нулева квитанция за плащане (л. 46), нищо не е налагало процесното ППС да бъде връщано многократно с указание да стъпи върху нея, факт по който няма спор, в т. ч. и неколкократно да бъде изискван и връщан регистрационния талон на автомобила и сканирани документите, докато в 05:31 ч не му е подадено „нещо“, което поставил в кутията за парите от продажба на винетен стикер, какъвто не е продаден. Поддържаните в обясненията от 09.10.2018 г. и от 13.11.2018 г. твърдения, че везната не е отчела натовареността на автомобила не съответстват на останалите доказателства по делото, като вероятността за подадени пари не е изключена, доколкото самият Л. твърди, че „… Ако е имало пари са паднали под масата от оборотните за деня.“ (л. 51). Получаването на „нещо“ се установява и от записите на камери № 09 и № 02, заснели поведението му. Макар и получаването на пари, които не му се следват, да не е доказано по безспорен начин (доколкото би осъществило състав по НК), то цялостното поведение на жалбоподателя – многократното връщане на водача, без обективна причина за това и вземане на „нещо“, налично при третото подаване на талона, обуславя приетото от органа нарушение на етичните правила. Фактическото описание на деянието като „… накърняване престижа на А. „., разколебал е увереността в органа, чиято дейност подпомага, че може да му се довери и да разчита на него …“ квалифицират деянието като съставомерно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл, тъй като обективно нарушава етичните правила. Установените от органа факти съставляват нарушение на задължението на Л. като митнически служител да изпълнява служебните си задължения съобразно принципите за законност, честност, отговорност, с висок морал и професионализъм - т. 2 и т. 6 от Кодекса за поведение на митническия служител, чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, като се въздържа от поведение, накърняващо престижа на митническата администрация - т. 4 от Кодекса за поведение на митническия служител, чл. 2, ал. 3 и 5 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация), така че да укрепва доверието в нея и издига престижа й - т. 3 и т. 6 от Кодекса за поведение на митническия служител, чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Само по себе си уличаването в недобросъвестно изпълнение на служебните задължения – безпричинно забавяне и връщане многократно на везната и съмнение за корупционно поведение е нарушение на изискванията за професионално поведение по Кодекса за поведение на митническия служител – т. 13 и 15, а от друга страна е уронващо престижа на службата. Дали Л. е получил конкретна имотна облага, която не се следва при упражняване на служебните си задължения е без правно значение в конкретния случай, тъй като дисциплинарната отговорност е различна от наказателната, произтичаща от различни юридически факти и може да бъде наложена заедно с нея. Заповедта съдържа конкретни фактически обстоятелства за търсене на дисциплинарна отговорност от държавния служител по посочените като нарушени правни норми и установява недобросъвестно изпълнение на служебното му задължение.
Цялостното поведение на служителя Л., по което няма спор по делото, е укоримо и засяга обществеността, създавайки негативен облик на службата. За да е съставомерно деянието на жалбоподателя като нарушение на Кодекса за поведение на митническия служител и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл, обуславящо налагане на дисциплинарна е достатъчно да бъде доказано, че деянието е извършено при упражняване на преките му задължения и е злепоставящо службата в нарушение на която и да е разпоредба от етичния кодекс, а не при тяхното кумулативно наличие. Съгласно легалното определение по чл. 89, ал. 1 ЗДСл дисциплинарно нарушение е виновното неизпълнение на служебните задължения – нарушения на служебни задължения по чл. 89, ал. 2, т. 1 - 4 ЗДСл, свързани със заеманата длъжност и произтичащи от нормативни актове, заповеди на ръководни органи на съответната институция, както и нарушения на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация –чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл. Нарушения по смисъла на т. 5 на чл. 89, ал. 2 ЗДСл са всички деяния (действия и/или бездействия), които противоречат на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация – поведение, несъвместимо с морала, което води до уронване престижа на службата. Обясненията на Л. са обсъдени от дисциплинарнонаказващия орган при вземане на решението за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” и не са приети, което имплицитно съдържа преценка за виновното му поведение. При налагане на санкцията органът е отчел тежестта на нарушението, свързано с разколебаване на общественото доверие в морала и професионализма на митническия служител, формирало негативни обществени представи за дейността на служителите и митническата администрация, поради което съответства на целта на закона. Наличието на описани и доказани конкретни деяния от служителя, осъществени чрез действия, нарушаващи норми от етичния кодекс обосновават извода за уронване престижа на службата.
По изложените съображения за неоснователност на жалбата, същата следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане разноски по делото. Жалбоподателя И. И. Л. следва да бъде осъден да заплати по сметка на А. „. сумата 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определена по правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 143, ал. 4 АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. И. Л. от Б. против Заповед № 4949/28.12.2018 г. на Д. на А ... .
ОСЪЖДА И. И. Л. от Б. да заплати по сметка А. .. сумата 100,00 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на Р България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от акта.


С Ъ Д И Я : /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
Г.Б.