И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
С Решение № 164/16.03.2023 г., постановено по нахд № 1795/2022 г., Районен съд - Б. е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 42-0003169/07.10.2022 г. на Д. на Р. Д. „. А. /РД „АА“/ – гр.С., с което на „Д И С Т. О. с ЕИК., със седалище и адрес на управление : гр. П., ул. “А. С.“ № 14, с управител В. Й. А., за извършено нарушение на чл. 12, ал. 5 от Наредба № Н-14/ 27.08.2009 г. на МТИТС, във вр. с чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, на основание чл. 97, ал. 1, пр. последно от ЗАвП, е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 /пет хиляди/ лева.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с ал. 2 и ал. 3 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на НП. Твърди се в тази връзка, че фактическото описание на нарушението в санкционния акт е неясно и непълно. Твърди се също така, че отговорността на дружеството– превозвач е била ангажирана без да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства по случая, вкл. такива, от съществено значение за преценката съставомерността на процесното неизпълнение. Този порок според касатора рефлектира и върху доказаността на визираното в НП нарушение. По изложените в жалбата аргументи, се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде отменено. Претендират се присъждане на сторените в производството разноски.
Касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Касационната жалба се поддържа с представено по делото писмено становище от процесуалния му представител.
Ответникът – Директорът на Р. Д. „. А. – гр.С., оспорва депозираната касационна жалба в приложено по делото писмено становище. С оглед безспорната доказаност на административното нарушение се иска обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен.
Представителят на О. П. – Б., изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и пледира да бъде оставено в сила първоинстанционното решение.
В настоящото производство като ново доказателство по смисъла на чл. 219, ал.1 от АПК е приет препис - извлечение на акт за смърт на Н. П..
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред БлАС.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения :
За да постанови този резултат, районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени императивните изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаването му. Съдът е приел още за доказано нарушението на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, извършено чрез бездействие - неизпълнение на задължение за представяне на изисканите с Известие с рег. № 12-00-00-420/67/16.06.2022 г. на Д. на РД „АА“ – гр.С., документи.
Така постановеното решение е законосъобразно.
Районният съд е събрал и обсъдил всички релевантни доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като приетите от районния съд фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е фактическата констатация, че при извършената на 21.07.2022 г. комплексна проверка на територията на предприятието, превозвачът „Д И С Т. ООД не е представил документите, свързани с превозите на товари, изискани с Известие с рег. № 12-00-00-420/67/16.06.2022 г. на Д. на РД „АА“ - С., с което е осъществил фактическият състав на нарушението на чл. 12, ал. 5 от Наредба № Н-14/ 27.08.2009 г. на МТИТС, във вр. с чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвП.
Съгласно чл. 12, ал. 4 от Наредба № Н-14/27.08.2009 г. на МТИТС, Изпълнителна агенция „. А. може да извършва контролни проверки на предприятията чрез изискване на документи, свързани с елементите на проверката, а съгласно чл. 91в, ал. 1, т.1 от ЗАвП, превозвачите и собствениците на автогари са длъжни да предоставят на служителите от Изпълнителна агенция „. А. за проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и товари.
Нарушението е формално и със самото непредставяне на документите, свързани с превозите на товари, СУМПС на водачите управлявали МПС с рег. №., протокол от проверка на тахографа, пътни листове, товарителници, тахографски листове или съхранени и архивирани данни от дигитален тахограф, монтиран в МПС с рег. №. и от картите на водачите, които са го управлявали, книга за инструктаж на водачите по Регламент № 561/2006 г. и Регламент № 165/2014 г. на Европейския парламент и Съвета, дневник на предпътните прегледи за периода от 01.01.2022 год. до 01.04.2022 г. при извършване на проверка и поискването им от контролните органи, е осъществен състава на посочената по-горе правна норма.
Въз основа на правилно установените факти, районният съд е достигнал до обосновани и съответни на приложимия закон правни изводи относно наличието на деяние, съставляващо административно нарушение на чл. 12, ал. 5 от Наредба № Н-14/27.08.2009 г. на МТИТС, във вр. с чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, за което правилно е ангажирана отговорността му по чл. 97, ал. 1, пр. последно от ЗАвП.
Периодът, за който са били поискани документите, посочени в Известие с рег. № 12-00-00-420/67/16.06.2022 г. е от 01.01.2022 год. до 01.04.2022 г. и същият съвпада със санкционирания.
Административното нарушение е квалифицирано правилно от административнонаказващия орган, като в административната фаза не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. При съставяне на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗАвП. В тази връзка доводите на касационния жалбоподател за допуснати нарушения от страна на административнонаказващия орган – на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т.5 и т.6 от ЗАНН, се явяват неоснователни. Това е така, тъй като АУАН № 326667/21.07.2022 год., с който е образувано съответното административнонаказателно производство, съдържа описание на нарушението; обстоятелствата, при които е извършено и законната разпоредба, която е била нарушена, а горепосоченото НП съдържа също описание на нарушението; датата и мястото, където е извършено; обстоятелствата, при които е извършено; доказателствата, които го потвърждават и законната разпоредба. По отношение на тези обстоятелства е налице единство между съдържането на АУАН и на наказателното постановление.
Настоящият състав на касационната инстанция намира за неоснователни и наведените доводи за нарушение на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, доколкото възведеното обвинение, макар и да се отнася за непредставяне на различни документи, е за нарушение, осъществено чрез едно изпълнително деяние, реализирано под формата на бездействие.
Неоснователно е и възражението, че в Известие с рег. № 12-00-00-420/67/16.06.2022 г. не е посочен срок за представяне на документите, нито е определена датата на проверката. Видно от същото е, че Директорът на РД „АА“ – гр.С., е конкретизирал, че в седемдневен срок от получаване на известието следва да се яви в ОО „АА“- Б. с подробно описани в известието документи, като в т. 1 от същото е конкретизирал, че документите касаят всички водачи, управлявали превозно средство с рег. №. в периода 01.01.2022 г. до 01.04.2022 г. Конкретизирана е и датата, на която следва да бъде изпълнено задължението по известието - 15.07.2022 г., 10:00 часа. Извършването на проверката е отложено по молба на упълномощеното лице М. П. за 21.07.2022 г., вземайки предвид възникналата обективна невъзможност.
Информация за периода на извършване на проверката – 01.01.2022 г. до 01.04.2022 г., нейния обхват, вид, място, контролният екип, който ще я извърши, както и продължителността й – от 21.07.2022 г. до 25.07.2022 г., се съдържа и в представената към административната преписка - Заповед № РД-12-2111/21.07.2022 г. на Д. на РД „АА“ – гр.С. (на л. 20 от нахд № 1795/22г. по описа на БРС).
В случая, проверката е извършена на 21.07.2022 г., т.е. в рамките на определения за това период. Известието, с което са изискани документите, е връчено на М. П. – упълномощено лице съгласно представеното на л.26 от нахд № 1795/22г. по описа на БлРС нотариално заверено пълномощно, на 04.07.2022 г., като считано от тази дата дружеството е било наясно, че ще му бъде извършена проверка и какви документи следва да представи, с оглед на което законният представител на дружеството е разполагал с възможността за времето от 04.07.2022 г. до 21.07.2022 г. да се снабди с поисканите с известието документи, да преупълномощи друго лице, което да участва в проверката, с оглед невъзможността М. П. да участва в извършването на проверката, с оглед влошеното й здравословно състояние и с оглед смъртта на другото упълномощено с Нотариално заверено пълномощно с рег. № 7347 лице- Н. П. (л.26 от нахд № 1795/22г. по описа на БлРС), и съответно да ги представи при поискване на контролните органи, което в случая не е сторено.
Районният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по всички наведени от касационния жалбоподател доводи и възражения. Като последна инстанция по фактите, Районен съд – Б., е положил усилия да попълни преписката с доказателствения материал, който да му позволи да установи по несъмнен и категоричен начин всички факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по смисъла на чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 102 от НПК, поради което наведените с касационната жалба възражения за противното, са неоснователни.
Обжалваното решение е валидно – постановено е от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в законоустановената писмена форма и е подписано; а е и допустимо – решението е постановено след надлежно упражняване правото на обжалване от санкционираното лице и след това съдът не е бил десезиран.
С оглед на гореизложеното настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, тъй като не са налице касационни основания, поради което решението на районния съд като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 164/16.03.2023 г., постановено по нахд № 1795/2022 г., на Районен съд - Б..
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Иван Шекерлийски ЧЛЕНОВЕ : /п/ Димитър Думбанов

/п/ Ася Тодорова

Вярно с оригинала!

ОМ