Производството по делото е образувано по повод Заповед № ОА-АК-230/06.06.2016 год. на О. У. на О. Б., с която е оспорено Решение № 112 по Протокол № 4 от проведено редовно заседание на 28.04.2016 год. на О. С. – Г. Р. и е с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗА и чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА.
В заповедта се твърди, че взетото решение е незаконосъобразно, тъй като противоречи на разпоредбата на § 27, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ. Изложени са и други мотиви. Иска се отмяна на решението.
В с.з. жалбоподателят О. У. на О. Б. се представлява от юрисконсулт, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата О. С. – Р., редовно призован, се представлява от адвокат, който оспорва жалбата.
По делото са представени доказателства. Съдът, въз основа на събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На свое заседание, проведено на 28.04.2016 год., О. С. – Р. е приел на основание § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, § 14, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗОЗЗ, чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА с 16 гласа „За”,1 изброени поименно, и 1 глас „Въздържал” се от гласували 17 О. съветници, О. С. – Р. е приел Решение № 112, с което дава съгласие да се предостави на ОСЗ – Г. Р. за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на наследници на М. А. М., от общинския поземлен фонд следния имот: Проектен имот с проектен № 050016, м. „С.”, землището на с. Б., с площ от 0,202 дка, образуван изцяло от имот № 050005, в м. „С.”, землището на с. Б. с площ от 10.325 дка с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: пасище, мера, категория на земята при неполивни условия ІХ (девета). Към решението са изложени мотиви.
Решението на ОбС – Р. е било върнато за ново разглеждане, но не е било разгледано в сроковете по ЗМСМА.
Решението е взето по повод направено искане от Й. М. като наследник на М. М., на които е възстановено правото на собственост с Решение № 02516/22.02.1996 год. Към искането е представена скица-проект. На основание на това искане началникът на Общинска служба – „Земеделие“ – Г. Р. е направил искане по чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ вр. § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, в което е упоменато, че границите на имотите са установени на място и е изработена скица-проект, като е предложила имота да бъде настанен в проектен имот 050016, землище на с. Б., м. „...” и в размер от 0.202 дка. Към искането е приложено искането на наследниците, Решение № 02516/22.02.1996 год. и скица-проект. На основание на това искане кметът на общината е представил доклад, в който е описал, че имотът се намира в земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, които са предоставени с протоколно решение № 8/24.07.2008 год. Целият имот е актуван с АПОС № 2768/10.03.2016 год. и представлява пасище, мера. С тази докладна предлага О. С. – Р. да приеме решение за предоставяне на наследниците на М. М. имот от общинския поземлен фонд. Към докладната са изложени и мотиви. Към докладната се представени и удостоверения за наследници, скица-проект и АПОС. На основание на тази докладна общинският С. е приел Решение № 112, със съдържанието описано по-горе.
С оглед на така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно § 27, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред, а съгласно ал. 2 общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от следните условия:. 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена.
Разпоредбата на § 27 ЗСПЗЗ е създадена за защита на собствениците на земи, които не подлежат на възстановяване и се следва обезщетение, или за които производствата по възстановяване не са приключили. Видно от приетото решение, доклада на кмета на общината, се касае за имот с трайно предназначение на земята – земеделска и НТП: пасище, мера. Съгласно чл. 25, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична и може да се обявява за частна общинска собственост при промяна на предназначението на мерите и пасищата по реда на Закона за общинската собственост в определените в ал. 3 случаи. Безспорно е установено, че имотът е публична общинска собственост. В подкрепа на това е и представеният акт за публична общинска собственост. Двете местности „Б.” и „...” съгласно представеното удостоверение № -06-0192/21.03.2016 год. на началника на Общинска служба – „Земеделие” – Р. са идентични. Че имотът, от който е образуван имот 050005, е публична общинска собственост се установява и от представената скица, в която е отразено, че имот № 050016 е с НТП пасище, мера. Липсват доказателства, за провеждане на процедура за промяна начина на трайно ползване на този имот. В ЗОС в чл. 7, ал. 4 изрично е посочено, че собствеността върху имоти публична общинска собственост не подлежи на възстановяване. Оттук следва изводът, че решението е незаконосъобразно, взето в противоречие на материалния закон, тъй като се възстановява имот публична общинска собственост и на който не е променен начина на трайно ползване.
Съдът не споделя изводите на областния У., че решението е немотивирано. Съдът счита, че решението е мотивирано. Изложени са мотиви и в докладната на кмета и в самото решение. Трайна е практиката, е че мотивите могат да се съдържат и в административната преписка. Представените писма от дирекция „Поземлени отношения и комасация” и директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Б. не могат до променят ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, нито ЗОС.
С оглед изхода на делото, неоснователно е искането за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 112 по Протокол № 4 от заседание на О. С. – Р., проведено на 28.04.2016 год.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Върховен административен съд на Република България – Г. София.

Съдия: /п/ Серафимка Мадолева

Вярно с оригинала!
В.А.